Р Е
Ш Е Н
И Е № 116
гр.Кюстендил,
10 .09.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти
април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН БАТАЛСКИ
при участието
на секретар: М. С.
в
присъствието на прокурор: Бисер Любенов
като разгледа докладваното
от .......съдия Георгиева......НОХД №484 по описа на съда за
Производството е по гл.ХХІ от НПк,
озагл.”Въззивно роизводство”. Образувано е по протест от Дупнишка районна
прокуратура срещу присъда № 63/21.06.2017 г., постановена по НОХД № 1358/2016
г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС).
С присъдата подсъдимият К.В.Д. – роден на *** г. в гр. ****, живущ *****, ***, с ***
гражданство, ***, ***, със *** образование, работи като Управител на заведение
за бързо хранене в гр. ***, ЕГН:********** е ПРИЗНАТ ЗА неВИНОВЕН в това, че на 26.12.2015
г. около 01,40 ч. в гр. ***, обл. ***, на ул. „***” № **, в нощен клуб „***” е
причинил на В. Д. М., ЕГН:********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се
в срязване на сухожилието, което изправя палеца на дясната ръка, довело до
трайно затрудняване движението на дясната ръка за минимум 60 дни чрез нанасяне
на удари в областта на дясната ръка със счупена стъклена бутилка – престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК, за което на основание чл. 304 от НПК е оправдан.
С протеста
се прави
оплакване и се навеждат доводи за неправилност на
присъдата, Твърди се, че анализът на доказателствата е повърхностен,
избирателен и уклончив. Смята се, че
неправилно съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Ц., С. И.,
Г. Д. и Н.К., без да отчете, че св. Г.Д.
е брат на подсъдимия, останалите свидетели са приятели на подсъдимия, поради
които обстоятелства и предвид участието им в сбиването на страната на подсъдимия са заинтересовани от изхода на делото. Твърди се, че изводът на
съда за случайност на нараняването на пострадалия е произволен и не кореспондира с показанията
на част от свидетелите, установили, че
подсъдимият е автор на същото.
В допълнително изложение към протеста
се мотивира несъстоятелост и
неправилност на извода на съда за вероятно самонараняване на пострадалия. Смята се за доказано от
гласните доказателствени средства и СМЕ,
че то е пряка и непосредствена последица на умишлените, целенасочени и
активни действия на подсъдимия, състоящи се в нанасяне на порезни удари в
областта на дясната ръка на пострадалия и по-конкретно в областта на сухожилието, изправящо палеца
на дясната му ръка. В заключение се
сочи, че присъдата не е съобразена с доказателствата и закона, поради което се
прави искане по чл.336, ал.1, т.2 от НПК за нейната отмяна и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
По време на въззивните съдебни прения
прокурорът е пледирал за уважаване на протеста по изложените в него съображения.
Адв.К.,
като защитник на подсъдимия е пледирал за
потвърждаване на първоинстанционната присъда по съображенията, развити по време на
първоинстанционните съдебни прения и по допълнително изложените пред въззивния
съд за неустановеност по делото на авторството на подсъдимия. Алтернативно е
навел доводи за действие на подсъдимия при усл.на чл.12 от НК.
Подсъдимият
е молил за потвърждаване на първоинстанционната
присъдата.
КнОС, след преценка на доводите в
протеста и на страните, на събраните по
делото доказателства и след служебна проверка на присъдата в пределите на
правомощията си по чл.314, ал.1 НПК, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Първостепенният съд е събрал допустимите и относими доказателства за обстоятелствата, включени в
предмета на доказването, очертани с обвинителния акт, като е спазил
процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност.
КнОС, въз основа на събраните
доказателства по време на въззивното
и първоинстанционно съдебно следствие,
прие за установена следната
фактическа обстановка, която частично се различава от приетата от ДнРС, без да
има за последица отмяна на
оправдателната първоинстанционна
присъда:
Подсъдимият
К.В.Д. е роден на *** г. в гр. ***, живее в гр. ***, *** е, с **** гражданство,
***, ***, със **** образование, работещ, с ЕГН:**********.
Към и на 25.12.2015 г. в
гр.***, на ул.”***” № *** функционирало
заведение „ ****” (***), което стопанисвал
св. И.П.. Заведението имало подземна
и надземна части.
Първата (подземната) се намирала в подземната част на сградата,
находяща се на горепосочения адрес, а втората (надземната) била долепена до
същата сграда и изградена на самата улица. И в двете части на заведението имало
маси за посетители, като бара с
предлаганите в заведението напитки и складовото помещение били в подземната му
част. До нея се стигало по стълби (заснети на снимка 8 от фотоалбум с 9 снимки, на л.7 от ДП), вдясно от които се намирала
входната му врата (стъклена -снимка 1 от фотоалбума), а от ляво била вратата за
тоалетните на заведението. Малко след
входната врата имало свод (снимка 5 от фотоалбума), след минаване под който се влизало в
подземната част на заведението, представляваща помещение от 30 кв.м., предназначено
за посетители и персонал. В тази част на заведението, от ляво на свода (при
влизане) били подредени последователно:
барплота (зад който имало рафтове с алкохолните напит предлагани за консумация)
с около 5 бр. барстолове пред него, 2 бр. хладилни
витрини, два ъглови дивана с по една масички пред всеки и табуретки около тях (срвн.снимки
3-бар, 2, 6 и 9-сепарета от фотоалбума), предназначени за посетителите. Празното място зад барстоловете, пред двата дивана и свода, служело за дансинг.
Надземната част на заведението се намирала на
самата улица, от която бил и входа му, като представлявало помещение с маси (снимки
4 и 7 или 2 и 3-снимки от първи вертикален ред снимки, от фотоалбума на л.7 от
ДП).
На **** г. заведението
работело. За барман св. П. бил наел и работел като такъв Б. П., който постоянно живеел в РИталия, но
за коледните празници бил в РБългария. В
заведението бил и св.И. П. с приятелска компания, в която бил и св.М. Ш..
Последователно, на **** г., в подземната
част на заведението дошли и др.посетители.
Преди 21.30 часа пристигнали свидетелите А.А.,
братята К.С. и С.С., и сестрите А.М. и М.М., които седнали в
сепаре срещу бара. При тях седнали и св.Д.Д.
и др.неустановено по делото момче.
Към *** часа пристигнал
пострадалия свидетел В. М. с приятелите
си-свидетелите М.Г. и Н.А.. Седнали
около маса, отстояща на около
Към *** ч. пристигнали
свидетелките Е.Д. и И. Д., които
седнали на бар столове до бара, а
към *** часа дошли и седнали на свободните до тях бар
столове подсъдимият К. Д., който бил с дълга
брада, св. Г. Д. (негов брат),
свидетелите Б.Ц., С. И. и Н.К.. Подсъдимият седнал до св.Д..
Тя и приятелката й –св.Д. се забавлявали и танцували. Танцували и момичетата от
компанията на св.А. и свидетелите С.- свидетелките А. и М. М.. По едно
време неволно
подсъдимият полял св.Д. с алкохол, но
дори не й се извинил. На св.Д. и св.Д.
не харесала компанията на подсъдимия и след
01.00 часа обмисляли да отидат в друго заведение.
Към *** часа на ***г. св.Ал.А. предизвикал конфликт с
подсъдимия К.Д., който не
прераснал в сбиване, поради предотвратяването му от
останалите от компаниите на
двамата между които свидетелите С. и К. С. ( от компанията на св.А.) и свидетелите Б. Ц., св.С. И. и св.Г. Д. (от компанията на подсъдимия).
Изглеждало сякаш, че спорът е приключил, но изненадващо св.Ал.А. ударил с бутилка по главата св.Б. Ц.,
който паднал на земята.
Останалите от двете компании още не били седнали по местата си. Започнал
бой между някои от тях. Тогава свидетелките
Д. и Д. се тръгнали. За да не
бъдат ударени от биещите се двете се отдалечили от бара и застанали до
изхода на заведението, където изчаквали
да платят сметката си. Пострадалият свидетел М. видял св.Д. и отишъл при нея.
Тя му казала, че се бият и си тръгват. Той погледнал към биещите се и видял
сред тях познатите му-свидетелите К. и С. С.,
заобиколени от непознати за него момчета, които се готвели да ги бият.
Казал, че отива да ги защити и тръгнал към
биещите се. Боят вече се превърнал в масово сбиване с участието на почти всички от двете
компании-тази на подсъдимия и тази на св. А., както и др.лица.
Сред биещите се, в защита на св.Ал.А., били свидетелите С. и К. С., а на
страната на св.Ц.- се включили свидетелите
С. И. и св.Г. Д.. Пострадалият
свидетел М. отишъл при биещите се, за да защити свидетелите
С.. Боят за миг сякаш спрял В този момент до св.М.
най-близо бил св.Г.Д.,който се опитвал
да прекрати боя. Тъй като най-близо до него от биещите се бил св. М.,той го
хванал и му казал-”дайте да не правим глупости”. Вместо да спре,св.М. взел от
масата празна бутилка и с нея ударил в челюстта от дясно св. Г.Д.,брат на
подсъдимия.Счупил бутилката в бара и отново ударил Г.Д.,като срязал лицето
му,от където силно потекла кръв. Това видял подсъдимия, който взел една чаша от
бара, качил се на сепарето и скочил сред биещите си при брат си. Когато св.М.
посегнал да удари за трети път св.г.Д.
се намесил подсъдимия. Тъй като последния знаел ,че брат му има тежък
здравословен проблем и виждал,че вече губи съзнание. Той започнал да удря М. по
рамото с чаша за бира и да му крещи да пусне
счупената бутилка,за да спаси брат си.След като го ударил няколко пъти,М.
паднал на земята и пуснал счупената бутилка.
Биещите се го заудряли и ритали. След няколко опита да стане св.М. успял
да ги разблъска с крака, изправил се и тръгнал да излиза. От боя излязъл целия в кръв. След него
подсъдимия тичал дърпайки брат си –св.Г.Д., като го повел към стълбите. Боят
постепенно се пренесъл към стълбището, при тоалетните.
В коридора пред стълбите за навън св.Г.Д.
изостанал от брат си-подсъдимия.Когато той се обърнал да го потърси,видял,че
свидетелите К.С.,
С.С.,Ал.А.,Н.А.,всеки от които държал счупена
бутилка в ръка, са свалили брат му на земята, бият и го ритат в присъствието на
св. В.М.. Там бил и св.Ст.И.,който
наблюдавал какво става,но не могъл да се намеси,понеже бил замаян от удара в
главата му.Подсъдимият успял да освободи брат си , удряйки и заплашвайки
нападателите му и всички около брат му, със стъклена счупена чаша (или бутилка)
и проправяйки си по този начин път,да го изведе навън,където го оставил да чака
помощ, а самият той избягал към паркинга на съдебната палата,защото
нападателите на брат му го гонели, за да се саморазправят с него.
Виждайки,че инцидентът се
разраства и излиза от контрол,собственикът на клуба,св. Ив.П. подал сигнал на
тел. 112 за станалото сбиване.На мястото били изпратени полицейски
служители,които завели в РУ *** участниците в скандала,където в присъствието на
свидетелите З.З. и Вл.С. им били снети обяснения,а след това посетили
пострадалите,които били настанени в МБАЛ „ ****“ЕООД , където им била оказана
медицинска помощ.Били издадени медицински свидетелства на свидетелите Б.Ц.,Ст.И.
и Г.Д..
Пострадалият Вл.М. бил
съпроводен от св.Н.А. до центъра за
спешна помощ на МБАЛ „ ****“ЕООД /, където му била оказана медицинска помощ. От извършените
два
дни по-късно прегледи на
пострадалия било установено, че има срязано сухожилие на дясната ръка и не може да движи
палеца си.Бил изпратен в УМБАЛ”****”-София,където му била извършена операция на
срязаното сухожилие на дясната ръка в областта на палеца.
От изготвената на ДП съдебно-медицинска
експертиза е видно, че вследствие на нанесените му удари пострадалият В. М. е
получил наранявания по дясна мишница, по дясна ръка и по главата. Оплакванията
са били от болки от нараняванията,
кръвотечение и невъзможност за изправяне на палеца на дясна ръка. Изслушаната
от съда съдебно-медицинска експертиза е била изготвена на база данни от
показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и наличната
медицинска документация по делото.
Изложената
фактическа обстановка не
се различава съществено от приетата от
ДнРС. Същата е установена от събраните доказателства и доказателствени
средства по време на първоинстанционното
и въззивно съдебни следствия, в т.ч.:
-гласни
доказателствени средства, чрез показанията на: пострадалия св.В. М. (л. 54-55
от първоинст.съд.п-во и л.51 от
досъд.п-во),
св. Б.
Ц. (л.55 г.-56 от първоинст.съд.п-во и л.30 от ДП), св. С. И. (л.56г-57 от
първоинст.съд.п-во и л.32 от ДП), св. Г. Д. (л.57г-58 от първоинст. съд.п-во),
св. Н.К. (л.58 от първинст.съд.п-во и л.37 от ДП), обясненията на подсъдимия
(л.117-119 от първоинст.съд.п-во и л.44-5 от въззивното съд.п-во),
св. К.С. (л.58г от първоинст.съд.п-во), св.С.С. (л.59
от първоинст.съд.п-во и л.33г-34 от ВНОХД № 484/2017 г. по описа на КнОС), св. А.А.
(л.39 от ДП), А. М. (л.45 от ДП), М. М.,
(л.47 от ДП),
св. Н.А.
(л.59 г. от първоинст.съд.п-во и л.34-35 от въззивното съд.п-во), св.М.
Г.(л.89-90 от първоинст.съд.п-во),
св.М.
Ш. (л.53 от ДП), М. Я. (л.55 от ДП), св. Р. Х. (л.71г. от първоинст.съ.п-во),
св. И.П. (л.89г от първоинст.съд.п-во и л.43-44 от въззивното съд.п-во),
свидетелите-полицаи Х. Г.,
св.З.З., св. П. Д. -(л.60 от
първоинст.съд.п-во), св.В. С. л.61г от първоинст.съд.п-во),
св.Евг.Д.
(л.90 от първоинст.съд.п-во), св.И. Д. (л.72 от първоинст.съд.п-во)
-писмени
доказателствени средства-ПРОТОКОЛ за оглед на местопроизшествието (л.5-6 от
ДП),
-веществени
доказателствени средства-фотоалбум от местопрестъплението (л.7 от ДП),
-писмени
доказателства-Медицински свидетелства за пред съд, издадени: на Б. Ц. (л.95 от
ДП), на С. Г. И. (л.96 от ДП), на Г. Д.
(л.97 от ДП), Медицински документи
на В. М.-Епикризи, История на
заболяването и др. (л.100-126 от ДП), и на съдебното следствие,надлежно приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК и свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Правилно и обосновано
първоинстанционният съд е формирал
вътрешното си убеждение въз основа
на свидетелски показания, в които се
излагат релевантни доказателствени факти и които по своята същност и съдържание
поотделно се явяват вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи
се.
Правилно ДнРС е прие, че от първостепенно правно значение за
разкриване на обективната истина по делото имат преди всичко
показанията на свидетелите относно основния факт от обвинението-авторството на
нанесената порезна рана по дясната ръка в областта на китката на пострадалия М..
Правилно ДнРС е констатирал, че по същество се откриват съществени противоречия в съобщеното от тези свидетелите
по фактите, възприети от тях непосредствено и относими към предмета на
доказване по смисъла на чл. 102 НПК.
Правилно и обосновано ДнРС е констатирал, че са
налице две групи свидетелски показания, които
са противоречиви относно едни и
същи факти и са обособени от двете компании между които е възникнало сбиването,
а именно -първата група свидетели са тези от компанията на подсъдимия,
включваща показанията на св. Г.Д., Б.Ц., Ст.И. и Н.К., а втората група свидетели са тези от другата
компания, вкл. свидетелите С.С. , К.С.,
Н.А. и Ал. А., на страната на които е участвал в боя и пострадалия свидетел Вл.
М..
Правилно ДнРС е отграничил и трета група свидетелски показания,
включваща показанията на свидетели, неучаствали в боя и непринадлежащи към
двете сбили се компании, присъствали или
неприсъствали в заведението по време на сбиването. Към тази група правилно ДнРС е включил,
както следва:
- показанията на
свидетелките Евг. Д. и Ил.Д., от които св.Д. е позната с пострадалия свидетел,
която е установила факти относно състоянието на пострадалия свидетел преди
включването му в боя и след него, която е разговаряла с него преди да се включи
в сбиването и след това, но не е възприела конкретните му действия по време на
боя, както и на другите по отношение на него;
- показанията на св.И.П.-наемателя
на заведението, твърдял, че не е наблюдавал боя, тъй като по време на същия бил
в склада на заведението
-показанията на
св.М.Г., който не е наблюдавал боя, тъй като бил в тоалетната по време на
същия;
-показанията на
свидетелките А.М. и М. М., които са били в заведението със свидетелите С., не
са наблюдавали боя, защото не са гледали към същия, а са се пазели да не
пострадат от същия и не установяват участниците в него;
-показанията на св.
М.Ш., който е пострадала от боя, но не е установил обстоятелства относно
същия,Мих.Я.,
-показанията на
полицаите, които не са присъствали в заведението по време на сбиването Р.Х.,
Вл.С., З.З., Хр.Г.в и П.Д. и
-показанията на
разпитания от въззивния съд св.Д.Д.
КнОС
констатира, че никой от свидетелите, участвали
в сбиването, не признава да е удрял друг от биещите се или от заведението
въпросната вечер, като за действията на всеки от участниците в сбиването
(вкл.за нанесени от всеки от тях удари)
информацията се установява от показанията на пострадалите от техните
действия или участващите в сбиването техни познати или приятели. Единствено
подсъдимият не отрича, че въпросната
вечер е нанасял удари на пострадалия свидетел
-пред бара-и на други лица-пред тоалетната, при стълбите- като е
посочил, че на пострадалият свидетел е
нанасял удари в рамото със стъклена чаша при бара,
докато удрял брат му- св.Г.Д. със
стъклена бутилка, а при стълбите към подземната част на заведението е посочил,
че може да е ударил пострадалия свидетел, ако е бил сред лицата биещи брат му
за втори път, защото посягал към тях и
удрял без да може да види кой, със стъклена чаша, с цел
да ги отдалечи от брат си и да го изведе навън.
Правилно ДнРС е дал вяра на показанията на свидетелите Б. Ц., С. И. и Н.К.,
установили, че при сбиването пред бара пострадалият свидетел М. ударил брата на подсъдимия-св.Г. Д. по
главата с бутилка, която след това счупил от бара и със счупената бутилка му нанесъл удар в лицето, като го порязал; че с цел да
защити брат си се намесил подсъдимия, който със стъклена чаша (от бира,
според св. И.) започнал да удря
пострадалия свидетел
М. в ръката областта на рамото,
според св.И.), с която държал счупената бутилка и му крещял да пусне бутилката (срвн.показанията
на св.Ц., св.И. от съд.п-во); че щом пострадалият свидетел пуснал бутилката
подсъдимият издърпал брат си –св.Г. Д. и го
теглел към изхода на заведението.
По изложените съображения,
КнОС приема, че правилно ДнРС е дал вяра и на показанията на всички свидетели
от първата група -Б.Ц.,Ст.И. и Н.К., които детайлно, последователно, убедително
и категорично са описали действията на подсъдимия по време на сбиването и са
били категорични, че подсъдимият не е
удрял пострадалия М. при сбиването пред бара, със счупена бутилка по която и да
е част от тялото му, а са твърдели, че е удрял пострадалия свидетел със
стъклена чаша в областта на рамото, по ръката, с която е държал стъклената
бутилка и е удрял с нея св.Г.Д..
КнОС дава вяра на тези показания на посочените свидетели
и затова, че се потвърждават и от
показанията на св. Д.Д., дадени пред настоящия въззивен състав (л.34г-35),
установил, че на 25.12.2015 г. бил в
заведение „***” в гр.***, в компанията на свидетелите С. и К. С. и др.лица, по
което време били и свидетелите от компанията на подсъдимия, както и пострадалия
свидетел В. със св. Н.А., които
познавал; че имало разправия, били се
насъбрали хора от двете компании-тази на подсъдимия и тази на свидетелите С.,
имало кракът бой-по –скоро удар, с ръка, без бутилки, който за момент спрял; че
видял пред него и чул св.Г. Д. да казва да се прекрати боя и в този момент
бил ударен два пъти с бутилка по главата от
св.В. М.-първия път – от дясната страна, а след което св.М. ударил
бутилката в бара и тя се счупила, като със счупената бутилка нанесъл втория
удар - от лявата страна на главата на св.Г.Д., след което му потекла кръв ; че
след това станала голяма суматоха-хвърчали стъкла и кой
кого е ударил не знае; че първия удар с бутилка който видял бил този от страна
на св.Вл.М. по св.Г.Д.; че след втория удар от св.М. по отношение на св.Г.Д. скочил подсъдимия, за
да защити св.Г.Д. и ударил с областта на рамото, с чаша, доколкото си спомня, и
св.М. паднал на земята и я пуснал; че
станала суматоха и имало пищене, размяна на удари, започнали да хвърчат стъкла-
много бутилки били счупени и хвърчали стъкла за кратко време, след което
заведението се поизпразнило.
КнОС, след преценка на горепосочените показания,
обясненията на подсъдимия и
медицинските документи, приема, че показанията на св.Д.Д., обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите от първата група са достоверни и им дава
вяра, тъй като са ясни, категорични,
взаимно се потвърждават и допълват. Затова КнОС приема за установено по
несъмнен и категоричен начин, че на процесното място пострадалият св.М. е
нанесъл два удара с бутилка по главата на св.Г.Д.- брат на подсъдимия, след което и за да преустанови действията му подсъдимия е
нанесъл на пострадалия свидетел удари със стъклена чаша по рамото, докато
пуснал чашата и преустановил нападението над брат му. Поради това КнОС не дава вяра на показанията
на свидетелите от втората група, според които М. не е удрял никой, а веднага
след отиването му при биещите се е бил ударен и паднал на земята, където бил
ритан и удрян от лица, от другата компания.
КнОС дава вяра и на
показанията на св.Г. Д. от първоинстанционното съд.п-во, в частта им, с която е
установил, че след като разтървали А. и брат му да не се бият и са смятали, че всичко
е приключило, св.А. се е върнал с
бутилка, ударил по главата св.Б. Ц.,
след което всички скочили; че той хванал най-близкия до него-В. и му казал „да не правим глупости”, той казала „да ,
няма проблем” и в същия случай го ударил с бутилка от дясната страна, долу в челюстта, след
което счупил бутилката в бара и с нея го порязал по лицето; че след това подсъдимият ударил В., за да пусне бутилката, В.
спрял да го удря и подсъдимия го
издърпал (св.Г.Д.) навън; че на изхода на стълбите Н. (св.А.), С. (св.С.) и В.
(пострадалия свидетел М.) били с бутилки, продължавали да замахват и да го удрят
(св.Г.Д.), като брат му (подсъдимия) го измъкнал навън.
Горецитираните показания
на свидетелите от първата група освен, че са ясни, категорични, последователни
и логични, се допълват и потвърждават
помежду им, а и от медицинските
документи-мед.с-ва на свидетелите Д., Ц. и И..
Затова КнОС им дава вяра и
приема за установено по делото по несъмнен и категоричен начин, че пострадалият
свидетел В. М. е нанасял побой на св.Г. Д.,
поради което подсъдимият Д., за да
защити брат си-св.Г.Д. и да преустанови
нападението над него е ударил няколко пъти пострадалия свидетел в областта на
рамото със стъклена чаша.
КнОС, предвид
обстоятелствата, при които е протекло сбиването и показанията на св.Д. (според които св.М. паднал на земята, след
като бил ударен от подсъдимия) и показанията на св. К.С. (според които пред бара, на св.М. бил нанесен удар с юмрук в главата,
от който удар той паднал и бил ритан)
дава вяра на показанията на пострадалия свидетел М., дадени на
досъд.п-во, в частта им, в която е
твърдял, че в заведение „***” в гр.***, на *** г., около *** часа му е бил нанесен побой, веднъж
при бара, когато се включил в масовото сбиване, когато бил ударен по
главата отзад и паднал на земята, след което бил ритан. Предвид идентичността в
показанията на тези трима свидетели относно този факт, КнОС приема, че те
(свидетелите Д., М. и К.С.) установяват действително събитие. В контекста на изложеното, логично е
според КнОС, след като св.М. е имал гореописаното
поведение по отношение на брата на подс.Д., и на него да му е бил нанесен побой от лица от
компанията на св.Г.Д., при който му бил нанесен удар с юмрук в главата, от
който удар той паднал и бил ритан (според св.К.С.- от подсъдимия, св. С. И. и Б.
(св.Ц.). Така приема КнОС, въпреки че
тези показанията на св.К.С. и на св.М. противоречат на показанията на свидетелите от първата
група, всички от които са отричали да са удряли пострадалия, както и др.лица.
Според КнОС св.Д. е незаинтересован свидетел и установява възприетите от него
факти и обстоятелства по начина на осъществяването им. Доколкото той съобщава,
че св.М. е паднал на земята след нанесения му удар от подсъдимия в защита на брат си, и тъй като и
св.М. и св.К.С. твърдят, че св.М. е падал на земята, съдът приема, че св.М. е
паднал на земята, след удар от подсъдимия, но след като вече е бил ударил брата
на подсъдимия, а не преди това. Съдът приема, че св.М. и св.К.С., както и
свидетелите от първата група свидетели установят само уличаващи другите факти и
обстоятелства, като премълчават действия, с които биха уличили себе си или
останалите от компанията им в противоправни действия. А че и те са нанасяли удари на св.М. е
установено по делото, не само от св.М. и св.К.С., а косвено и от показанията на
свидетелите Д. и Д., които са заявили, че от
„ тълпата В. е излязъл целия в кръв”, според св.Д. се е обърнал към нея
и е казал „умирам, викайте линейка”. Затова КнОС приема, че св.М. също е бил бит и не дава вяра на
показанията на свидетелите от първата
група, в частта им, според която не са удряли никой от биещите се, тъй като
по делото е установено по убедителен и категоричен начин, от
гласните и най-вече писмени
доказателства, че на пострадалият свидетел по време на боя са били причинени порезни рани
по главата -2 на брой и по ръцете-3 порезни рани в областта на дясна
длан; срязан екстензор на палеца, в основата; порезни рани в
дясна и лява мишници-в дясна
мишница-една порезна рана, на ниво среда 1/3, като в дълбочина се вижда срязан
трицепс, а в лява мишница-2 порезни рани, без да са засегнати дълбоки
тъкани. (срвн.епикриза от МБАЛ „****”- ***. От показанията на свидетелките Д. и Д. пък се
установява, че от боя пред бара, св.М. е излязъл окървавен, което означава, че
и там е бил удрян с режещи предмети
Анализирайки гласните
и писмени доказателства, както и СМЕ, КнОС приема, че при сбиването пред бара, подсъдимият не е
могъл да причини нараняването на десния палец, тъй като ударите са нанасяни в
областта на рамото, а не в дланта, където е палеца. Не са събрани
доказателства, от които да се установи, дали при нанесения побой на св.М. пред
бара му е причинено нараняването на десния палец. Единствените данни,
установени от свидетелките Д. и Д. са, че пострадалият е бил целия в кръв, но
откъде е текла кръвта му не се сочи.
КнОС дава вяра на показанията на св.С. И. от
първоинст.съдебно производство, в частта им, с която е установил, че при
тоалетните на заведението св.Г. Д. е бил бит
от св. С. С., св.А.А. и още две непознати
му момчета, едното вероятно с име Н. (А. , за който е заявил, че се намира в
съдебната зала); че пострадалия свидетел В. М. е порязал св.Г.Д. веднъж пред
бара и веднъж на стълбите, в коридора.
Така приема съдът, тъй като тези показания се потвърждават от
показанията на св.Г.Д. и обясненията на подсъдимия.
Противоречиви са
свидетелските показания и относно това, дали подсъдимият е ударил по
главата св.М. с бутилка пред
тоалетните, а след което и по ръцете, но вече със счупилата се бутилка, в
резултат на което срязал ръцете му и от тях потекла кръв.
Според част от
свидетелите от втората група свидетелски показания- свидетелите С.С. и Н.А., подсъдимият ударил пострадалия свидетел със
счупена бутилка по главата, а той се предпазил с вдигнати ръце,при което ръката
му била срязана. Идентичен
механизъм на увреждането описва и
пострадалия св.М., като от несистематизираните му и объркани показания му пред ДнРС, вероятно поради това, че както сам е
заявил „му се губи момента за порезните рани”, се установява, че когато се опитвал да излезе
от заведението и бил при тоалетните, някой зад него извикал да му направи път,
след което бил ударен от някой по главата отзад (който бил подсъдими, според
показанията на св. Н.А.); че следващият му спомен е за това, че когато се
опитвал да излезе от заведението и бил при тоалетните подсъдимият бил пред
него с брат си- също пострадал- и му се заканвал със счупена
бутилка, че ще го убие и замахвайки към
него, поради което се дръпнал и
предпазвал с ръце главата си, като си я
държал. След това е заявил: „Мисля, че
докато бях в коридора не са ме рязали”..Н. се появи в коридорчето, когато ги
изблъсках да изляза навън и му казал, че е вървял след него и че подсъдимия е бил този, който го е
ударил по главата отзад.
КнОС, предвид показанията на св.М. от
досъд-п-во, според които подсъдимият го е порязал по двете ръце със счупена бутилка при вдигане на ръцете към главата, за да се
предпази, поддържани от него в с.з. след прочитането им, както и предвид
горецитираните показания от съд.производство пред ДнРС относно същия момент,
приема, че не може да бъде направен категоричен извод за авторството на подсъдимия
в престъплението, т.а. за това, дали при този удар е причинил срязването на
сухожилието на палеца на св.М.. Отделен е въпросът, че останалите свидетели, намирали се в този момент в
близост до пострадалия свидетел ,
като Д. и Д., не са възприели същият да е удрян от подсъдимия. КнОС дава вяра на показанията на двете свидетелки,
според които подсъдимият е бил на
стълбите пред св.М. и го е заплашвал със счупена бутилка, че ще
го убие, тъй като тези показания се потвърждават и от показанията на
пострадалия свидетел. При положение, че са възприели този момент, който според
пострадалия свидетел е бил непосредствено след удрянето му от подсъдимия по ръцете,
то буди недоумение, защо двете свидетелки не са видели описания от пострадалия свидетел и свидетелите С.С. и
Н.А. удар от подсъдимия по ръцете на св.М., когато ги бил вдигнал към главата
си, за да си я предпази от следващ удар. според КнОС дори и подсъдимият да е
ударил пострадалия свидетел с бутилката по описания от него начин и св.Н.А.,
както и от св. С.С., не може да бъде направен категоричен извод, че именно чрез
този удар е срязано сухожилието на десния палец.
Правилно и обосновано обясненията
на подсъдимия ДнРС
е преценил с оглед
двойствената им природа -на гласно доказателствено средство и на
средство за защита, поради което ги е кредитирал само в онази част, в която се потвърждават от останалите
доказателства по делото.
Показанията на
свидетелите от третата група, с изключение на показанията на св.П., ДнРС правилно и обосновано е кредитирал, тъй
като са ясни, логични, последователни,
не се опровергават от другите показания и писмени доказателства и
доказателствени средства и не са
заинтересовани от изхода на делото.
Правилно ДнРС е приел, че от събраните доказателства не се установява
по несъмнен и категоричен начин, както авторството на дееца в инкриминираното престъпление,
така също и за мястото, времето и начина, по който е осъществен насилствения
акт. Може да се предполага, че подсъдимият е причинил процесното увреждане на
пострадалия свидетел, тъй като според СМЕ механизмът е порязване с остър
предмет, като стъкло, ножче за бръснене,
като е възможно то да бъде причинено по
описания от него начин според вещото лице,
както и при самонараняване, ако
човекът държи счупена стъклена бутилка и
случайно от някакво хвърчащо стъкло.
КнОС
изцяло споделя и правните изводи на ДнРС за недоказаност по категоричен начин на обективната и субективна страна на престъплението
по чл. 129, ал.2, вр. ал.1от НК, нито авторството на същото.
Правилно ДнРС е посочил, че за съставомерността на деянието чл. 129, ал.2 от НК, законът
изисква деецът с виновното си противоправно поведение да е причинил на
пострадалия телесна повреда-в случая изразяваща се в срязване на сухожилието,
което изправя палеца на дясна ръка.
Субект
на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице,
каквото е и подсъдимия .
От
обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
осъществява чрез само чрез
действие.
Престъплението е резултатно и е
довършено с настъпване на престъпния
резултат, който в случая е , срязване на сухожилие на
десен палец, с което е било затруднено движението на дясната ръка.
Правилно ДнРС е приел
за установено по несъмнен и категоричен начин настъпилия престъпен резултат.
ДнРС е оценил доказателствата според действителното им съдържание и правилно и
обосновано е приел, че авторството на подсъдимия не е установено по категоричен
начин. Предвид
Правилно и обосновано ДнРС е приел, че по
делото не е доказана по категоричен начин и
субективната съставомерност на деянието, като престъпление по 129, ал.2,
вр. ал.1 НК. Това престъпление
може да се извърши само с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, както
правилно е посочил ДнРС. Той
е налице, когато деецът е съзнавал общественоопасният характер
на деянието, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Правилно
ДнРС е приел, че доказателствата не установяват подс. К.Д. да е целял или допускал като престъпен резултат срязване на сухожилието, което изправя палеца на дясна
ръка на постр.М.. Налице са и основания за извод за действие на
подсъдимия при условията на неизбежна отбрана по чл.12, ал.1 от НК,поради което деянието му не би било
противоправно. Налице са предпоставките
по чл.12, ал.1 от НК, а именно-има нападение от пострадалия св. М. над брата на
подсъдимия, което е пряко, непосредствено, общественоопасно и
противоправно, не е било завършило,
като подсъдимият правилно е предприел действия по защита на брат си –св.Г.Д., като
същевременно същата съответства на характера и опасността на нападението. Т.е.
той е действал в пределите на неизбежната
отбрана, не ги е надхвърлил, поради което е налице хипотезата на чл.
12, ал.1 от НК. Поради това, даже и да бе действал при пряк умисъл
подсъдимия, деянието му не би било съставомерно от субективна страна, тъй като е действал при неизбежна отбрана, като не е превишил допустимите й предели, доколкото
след отблъсване на нападението, по описания по-горе начин, е преустановил действията по защита на брат си, като е отблъснал
нападението. При действие при
неизбежна отбрана деянието не е извършено виновно, поради което не е извършено
противоправно и не е престъпление.
КнОС изцяло споделя съображенията на ДнРС за
недоказаност на авторството на подсъдимия в извършеното престъпление. Налице е
съмнение относно автора на действието и механизма на причиняване на , увреждането.
Показанията на свидетелите, установяващи, че подсъдимият е срязал
ръцете/ръката на пострадалия свидетел не са достатъчно ясни, последователни и
убедителни, поради което е налице елемент на съмнение относно действителността
им. Възможно е, както е приел и
ДнРС, увреждането да е в
резултат на др.действия, нямащи връзка с подсъдимия. Поради това и не може да бъде формиран
несъмнен и категоричен извод за извършване на престъплението от подсъдимия. При
това положение правилно съгл.чл.304 от НПК съдът е признал подсъдимия за
невиновен, тъй като не е установено, че деянието е извършено от
подсъдимия.
По гореизложените
съображения КнОС намира за
неоснователен протеста за неправилност
на присъдата. Не споделя оплакванията му за неправилна оценка на
доказателствата от ДнРС, по гореизложените
съображения.
Показанията на свидетелите от първата свидетелска група-св.Ц., И..Г.Д. (или Д.)
и подсъдимия, за сбиване и пред стълбите се потвърждава и от показанията на
св.М. Ш., който на досъд.п-во е посочил, че излизайки навън в коридора, преди
стълбите видял, че има хора които се бият и там, и които е трябвало да изчака
да се преместят, за да мине, в който момент е бил ударен и от подсъдимия. ПОследното не се отрича и от подсъдимия,
който по време на разпита си пред ДнРС е
заявил, че на стълбите, на третото стъпало,
видял 4-5 човека да бият брат му-единият го ритал по главата, имало и
бутилки, поради което скочил пак обратно
и започнал да удря всеки който е около брат му, като единственият който
не бил с тях бил М. Ш.. Тези му
показания почти изцяло се потвърждават и от показанията на свидетелите Г.Д.в, св.Ц. и И..Действително същите са
отчасти заинтересовани от изхода на делото, поради личното си участие и това на
останалите от компанията им в сбиването, но е факт, че наранявания са
констатирани само по лицата от компанията на подсъдимия-св.Г.Д., св.Ц. и с.И.,
а от противната в боя група такива са установени единствено по пострадалия
свидетел. По тези съображения и останалите изложени по-горе, КнОС счита, че не
може да се даде доверие на всички установени от втората група свидетели
показания-св.С., А. и М..
По горните
съображения, КнОС не намери основание за отмяна на първоинстанционната присъда,
която счете че следва да потвърди.
Така мотивиран и на
осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 63/21.06.2017 г., постановена по
НОХД № 1358/2016 г. по описа на Дупнишки районен съд.
Решението не може да
се обжалва или протестира. То подлежи на проверка от Софийски апелативен съд по
реда на гл.33 от НПК в 6-месечен срок от обявяването му.
ПРЕДСЕДТАЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/