Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
гр. Левски, 14.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, и в присъствието на прокурора
……………., като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №319 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от А.П.Т. *** против Наказателно постановление №19-0938-002485/13.05.2019г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен, с което на жалбоподателя
на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца. В жалбата са изложени подробни съображения, че процесният случай
представлява маловажен такъв, предвид причините за отказа на жалбоподателя да
даде проба, както и тежкото му семейно положение. Иска се НП да бъде отменено.
Ответната страна
по жалбата – ОДМВР Плевен не се представлява в съдебно заседание. Изразява
писмено становище, с което моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Упълномощеният защитник
на жалбоподателя – адв. Р.Р. в съдебно заседание навежда довод, че
незаконосъобразно административно-наказващият орган не бил приложил
разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Излага подробни съображения за наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, водещи до значително
по-ниска обществена опасност на процесното деяние от други такива от същия вид,
при което наложеното наказание, във фиксирания в закона размер, се явявало
несъразмерно тежко. Наведен е довод за неспазване изискванията на Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и наркотични
вещества и техни аналози. Пледира обжалваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, дава подробни обяснения относно обстоятелствата
по вмененото му нарушение. Посочва, че дълги години полагал грижи за майка си,
която била с тумурно заболяване, а към датата на съдебното заседание –
починала. Няколко дни преди процесната проверка, по съвет на свой познат пушил
цигара с марихуана, тъй като му казали, че действа успокояващо. Изяснява, че в
хода на проверката признал пред полицейските служители, че преди няколко дни
пушил марихуана, отказал да даде проба, за да избегне на по-сериозни
последствия, тъй като се притеснявал за здравословното състояние на майка си,
за която единствен полагал грижи. Не му било разяснено от полицейските
служители, че при отказ да даде проба ще му бъде отнето СУМПС. Последното му
трябвало, за да транспортира майка си до болнични заведения. При упражняване на
правото му на лична защита изяснява, че баща му също бил починал, имал баба и
дядо, за които единствен полагал грижи. Свидетелството му за управление на МПС
му трябвало с тази цел, както и с оглед започването на бизнес. Моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят А.П.Т. бил
правоспособен водач на МПС. Същият единствено полагал грижи за майка си, която
била болна от злокачествено заболяване. Няколко дни преди датата на проверката,
същият, за да се успокои от проблемите, по съвет на свой познат пушил цигара с
марихуана.
На 02.05.2019г., около
01,55ч., в гр.Левски, по ул.“***“ до №19а с посока на движение към улица „**”, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил *** с рег.№***.
По същото време
свидетелите Г.Р. и С.К.,***, изпълнявали служебните си задължения по контрол
спазването ЗДвП. Същите спрели за рутинна проверка управлявания от
жалбоподателя лек автомобил. В хода на проверката била установена самоличността
на водача – жалбоподателят А.П.Т.. Полицейските служители забелязали, че същият
бил притеснен, с разширени зеници, поради което се усъмнили за употреба на
наркотични вещества. Предложили на Т. извършването на тест с „Дрегер Дръг тест
5000“. Същият признал, че преди няколко дни пушил марихуана, притеснил се, че
пробата може да излезе положителна, интересувал се какви наказания може да му
бъдат наложени. Отказал да даде проба, което обстоятелство било отразено в
попълнения талон за изследване №0036882. Т. отказал да даде и проба от кръв и
урина за химичен анализ.
На жалбоподателя бил
съставен АУАН сер.АА №201933/02.05.2019г. за това, че на 02.05.2019г., около
01,55ч., в гр.Л., по ул.“***“ до №19а с посока на движение към улица „**”, като водач на лек автомобил *** с рег.№***, негова собственост, в 02,00 ч. отказва да му бъде направен
тест за наркотици и техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000
с фабр.№ARHJ-0005. Издаден талон за
медицинско изследване с №0036882. Водачът отказва да даде кръв и урина за
химичен анализ - с което виновно нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Актът бил
предявен лично и подписан от жалбоподателя без възражения.
Въз основа на посочения
АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление
№19-0938-002485/13.05.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
били наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В наказателното постановление
била възприета идентична фактическа обстановка, като тази, описана в АУАН.
Описаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства
– показанията на свидетелите Г.Н.Р., С.Л.К., В. Г. Г., Б. Н. Н., депозираните от жалбоподателя А.П.Т. обяснения, както и от приетите
писмени доказателства - АУАН сер.АА
№201933/02.05.2019г., Наказателно постановление №19-0938-002485/13.05.2019г.,
талон за изследване №0036882, Заповед №8121з-515/14.05.2018г., експертно
решение на ТЕЛК, епикриза, препис-извлечение от акт за смърт, служебна бележка
от УМБАЛ „Д-р Г.Странски“, справка за съдимост, справка за нарушител/водач.
Съдът даде изцяло вяра на
депозираните по делото свидетелски показания, тъй като същите са еднопосочни,
безпротиворечиви и в унисон с писмените доказателства по делото и с обясненията
на жалбоподателя. Съдът кредитира дадените от А.П.Т. обяснения, тъй като същите
не се опровергават, а напълно се подкрепят от останалия доказателствен
материал.
Даде се вяра и на
писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни
длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност и неоспорени от страните.
С оглед на установеното
по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и АУАН,
въз основа на който същият е издаден, са съставени в предписаната от закона
писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не са налице процесуални
нарушения в процедурата по издаването на акта и НП. Актът е съставен в
присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и подписан от
него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз
основа на акта наказателно постановление. Налице е съответствие между фактите,
изложени в АУАН и НП. Възприетата от административно-наказващия орган
фактическа обстановка съответства на правната квалификация на деянието като
нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от две години и глоба 2000 лв.
Нарушението се явява
доказано от събраните по делото доказателства, които са еднопосочни и
безпротиворечиви. Не е налице спор между страните и се установява от показанията
на разпитаните по делото свидетели, както и от обясненията на санкционираното
лице, че А.Т. е отказал да даде проба с тест за установяване употреба на
наркотични вещества, както и да даде медицински проби кръв и урина за същата
цел. В подкрепа на гласните доказателствени средства е и отразеното в
съставените по време на проверката писмени документи.
Съдът намира обаче за основателен наведения от жалбоподателя
довод, че макар и формално деянието, извършено от него, да осъществява
признаците на нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, същото представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
При преценката си относно маловажност на случая съдът взе
предвид критериите, визирани в разпоредбата на чл.93, т.9 НК, намираща
субсидиарно приложение, а именно такъв случай, при който извършеното нарушение
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
В процесния случай, по делото са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, при което предвидената в закона санкция – глоба
във фиксиран размер от 2000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за
срок от 2 години, се явява несъразмерно тежка и несъответстваща на характера на
извършеното деяние. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе
предвид младата възраст на санкционираното лице, доброто му процесуално
поведение в хода на съдебното производство – същият признава фактите по
вмененото му нарушение и дава подробни обяснения относно случилото се, тежкото
му семейно положение – бащата на Т. е починал, към датата на проверката същият
сам полагал грижи за онкологичноболната си майка, която впоследствие също е
починала, обстоятелството, че понастоящем Т. единствен се грижи за своите баба
и дядо. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид и
мотивите и подбудите за извършеното нарушение, както и оказаното съдействие в
хода на полицейската проверка. Установява се, че жалбоподателят не е отказал
проверката с цел прикриване употребата на наркотични вещества – същият признал
пред полицаите, че преди няколко дни пушил марихуана. Мотив за отказ да даде
проба било притеснението му относно тежкото здравословно състояние на майка му
и последиците при положителна проба от теста. А.Т. е неосъждан. От приложената
справка за нарушител/водач не се установява същият да е системен нарушител на
ЗДвП, а от показанията на свидетеля Б.Н. се установява, че част
от нарушенията, за които на Т. са съставени фишове, са били извършени от Н., който бил закупил притежавания от Т. автомобил, но без сделката да била
оформена документално, респективно МПС да било регистрирано на името на Н. От
показанията на свидетелите В. Г. и Б. Н. се установяват добри характеристични данни за жалбоподателя.
Взети в съвкупност, изложените смекчаващи отговорността
обстоятелства водят до извод, че процесното деяние се характеризира с по-ниска
обществена опасност от типичните нарушения на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и
предвидената в закона санкция – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за две години, се явява несъразмерно тежка. Налице е маловажен
случай на нарушението, по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено. Релевантната административна
принуда, която е следвало да се упражни по отношение на нарушителя, е
отправянето на предупреждение, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Мотивиран
от горното, съдът, на основание чл.63, ал.1, вр. с чл. 28, б. "а" ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №19-0938-002485/13.05.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Плевен, с което на А.П.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 2000 лв. и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО,
поради маловажност на случая на основание чл.28 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: