№ 1429
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110106208 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
25.01.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №6208 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е във връзка с искова молба, подадена от М. Й. М., чрез адв.Р. М. от САК,
срещу ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ......- Изп.
директори, с която се иска да се признае за установено недължимостта на сумата от 2 175,86
лв., начислена служебно като корекция на сметка за минал период, за която е издадена
1
фактура №.....г. В исковата молба се твърди, че на адреса не е налице възможност да се
потреби подобно количество ел. енергия. Оспорва се извършената проверка и съставения
констативен протокол. Изложени са съображения за незаконосъобразно издаване на фактура
за корекция на сметка от мрежовия оператор. Претендира се присъждане на разноски.
В законен срок ответникът подава отговор на исковата молба, с която оспорва
предявения иск по основание и размер. Поддържа, че съгласно правилата на ПИКЕЕ
фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия се издава от оператора на електроразпределителната мрежа. Твърди,
че между страните съществуват облигационни отношения по предоставяне на услуги за
достъп и пренос до разпределителната мрежа. Поддържа се, че на 22.12.2022г. служители на
ответника са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с
фабричен №...., обслужващ процесния имот. За проверката било уведомено МВР с
телефонно обаждане на тел. 112. Твърди се, че електромерът не съответства на
метрологичните характеристики и не отговарял на изискванията за точност при измерване
на ел. енергия.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Приложен към отговора на исковата молба е съставеният констативен протокол по
случая №.......г., в който е отразено, че „…при включване на електромера с цел изследване,
на показващото устройство липсва индикация за L1. При задаването на товар на изхода за
проверка не се регистрират импулси и не могат да се изследват метрологичните му
характеристики по т.4.3. Чрез бутона за визуализация на менюто на електромера се
констатира, че при задаване на товар тока и напрежението на показващото се устройство са
с нулеви стойности. При задаване на количество енергия не се констатират видими промени
в конструкцията му. Електромера не съответства на метрологичните и технически
изисквания“.
Констатациите от метрологична проверка намират своето обяснение в приетата по
делото съдебно- техническа експертиза, съгласно която за периода от 3 мес. преди датата на
проверка са издадени на абоната 3 бр. фактури, за консумирана ел. енергия, като последната
дата, на която е извършено отчитане е 15.11.2022г. На база на 1/3 от пропусквателната
способност на измервателната система е изчислено, че дневното натоварване е от 36,8
kWh/ден, за периода от 16.11.2022г.- 22.12.2022г., за 37 дни, при общо 1 361,6 kWh, като
вещото лице намира, че периодът следва да е 91 дни, съобразно чл.50, ал.1 от ПИКЕЕ, от
23.09.2022г.- 22.12.2022г., за общо 3 348,8 kWh.
Видно от представената фактура, /стр.64/, ответния енергиен доставчик е извършил
корекция за минал период от 23.09.2022г.- 22.12.2022г., при количество ел. енергия от 3 349
kWh, като е видно, че надлежно са връчени книжата на представител на потребителя.
По делото са разпитани трима свидетели: член на Федерацията на потребителите, Д.
Д., служителя на енергоразпределителното дружество, извършил проверката ..... и внука на
абоната ....
Първият свидетел посочва, че по повод на случайна проверка на заключено табло с 2
електромера е установено, че единият е с липсваща пломба на щита на таблото и не
функционира индикаторът за личния товар. Свидетелят не е установил висящи жици и пр.
от СТИ, което е подменено с друго такова.
Вторият свидетел потвърждава, че таблото, намиращо се на уличен стълб, с 2
електромера в него, е било заключено, като е липсвала пломбата на щита. Не се установява
външно вмешателство, като СТИ не измерва товара след него.
Последният свидетел твърди, че предходната седмица инкасатор е направил проверка
2
на СТИ и то е работило, като е била поставена съотв. пломба на щита. Потвърждава, че има
ключ от таблото за извършване на проверки за консумацията на ел. енергия в къщата от
двата електромера.
Съдът достигна до следните правни изводи:
При предявен отрицателен установителн иск в тежест на ответната страна се възлага
доказателствената тежест да установи основанието и размера на процесното вземане.
Предпоставка за разглеждането на всеки установителен иск е наличието на правен интерес.
Наличието на правен интерес е въпрос на конкретна преценка, с оглед възможността за
засягане правното положение на ищеца от възникналия правен спор. По делото не е налице
спор относно наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по
доставка на ел. енергия на адреса в СО, с....., ул. „...... №.... На основание чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ, устройството и експлоатацията на електропреносната мрежа се осъществява съгласно
норми, предвидени в ПИКЕЕ, обн. в ДВ. бр.45/19.04.2019г., които регламентират условията
и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия. При метрологична проверка е възможно да се установи, че СТИ, не измерва или
измерва с грешка извън допустимата. Съгласно чл.50, ал.1 от действащите ПИКЕЕ, в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че СТИ не измерва или измерва
с грешка извън допустимата, операторът на съотв. електроразпределителна мрежа изчислява
количеството ел. енергия за по- краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване, като: б) при неизмерващо средство за търговско измерване количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на
измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на ел. енергия от клиента.
При липса на доказателства за предходно извършена проверка на СТИ, както е в случая,
периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, с цел да бъде ограничена
възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението,
доколкото не може точно да се определи моментът, от който започва неточното отчитане на
електрическата енергия, респективно неотчитането на същата. В случай, че моментът, в
който СТИ е престанало да отчита ел. енергия може да бъде точно установен, както е по
настоящото дело, не може да се приложи нормативно определения максимален срок за
корекция на ел. енергия за минал период. Отговорността по този ред е обективна и вината на
потребителя е ирелевантна, като корекционната процедура за доставена ел. енергия за минал
период цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване. В
случаите, когато СТИ не е функционирало и товарът не е измерван и липсва външно
вмешателство, следва да се тълкува правилото на чл.50, ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ, че
последната проверка е последната дата, на която е отчетен реален товар от СТИ и съотв. е
издадена фактура за консумирана ел. енергия. Тъй като СТЕ е функционирало и е отчитало
надлежно ел. енергия следва да се зачетат стойностите на потребената ел. енергия до съотв.
момент и корекция за минал период да се извърши само за периода, за който се установява,
че СТИ не е измервало преминаващата ел. енергия до датата на проверката. Нормативно
предвиденият период от 90 дни е максимално допустимият срок, за който може да се
извърши корекция на сметка за минал момент. Издадени фактури за реално потребено
количество ел. енергия по отчет на СТИ в рамките на нормативно определения срок от 90
дни не могат да бъда пренебрегнати, още повече, ако е налице и изпълнение по тях. В
случая този период е от 16.11.2022г.- 22.12.2022г., за 37 дни, при общо 1 361,6 kWh, при
дневното натоварване е от 36,8 kWh/ден, като дължимата се сума възлиза на общо 884,64
лв., с ДДС, определена по реда на чл.162 от ГПК, изчислена на 608,34 лв., без ДДС, за
консумирана ел. енергия, сума от общо 9,75 лв., без ДДС, за достъп до ел. мрежа и сума от
общо 119,11 лв., без ДДС, за пренос през ел. мрежа. За разликата над този размер до размера
на исковата претенция за сумата от 1 291,22 лв. следва да бъде уважен предявеният
3
отрицателен установителен иск, като недължимо задължение.
По отношение на възражението за ненадлежно уведомяване на ищцовия потребител за
извършената корекция за минал период следва да се приеме, че са налице доказателства за
изпълнение на задължението на енергийния доставчик за надлежното уведомяване на
представител на абоната за извършваната едностранна корекция на сметка за доставена ел.
енергия за предходен период, след установено неизмерване, непълно или неточно измерване
на количеството ел. енергия, поради което възражението е неоснователно.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът претендира
разноски за исковото производство за следните суми: държавна такса от 50 лв. и адв.
хонорар по чл.38 от ЗА. Ответникът търси разноски по списък за депозит за СТЕ от 250 лв.,
депозит за призоваване на свидетел от 50 лв. и юрк. възнаграждение за процеса.
Неизползваните депозити по делото подлежат на връщане в 1- год. срок от влизане в сила на
крайния съд. акт. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца
в размер общо на 59,34 лв. В полза на ответника следва да се присъдят разноски от общо
142,30 лв., като е определено юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда
на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото
се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, като
възнаграждението се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед уважения размер на претенцията, а именно 430 лв. в процесния случай и осъжда
другата страна да го заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ....., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление гр. .........., представлявано от ......- Изп. директори, че ищецът М. Й. М.,
ЕГН:**********, не дължи на ответника ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр..........., представлявано от ......- Изп. директори, сумата от 1 291,22 /хиляда двеста
деветдесет и един лева и двадесет и две стотинки/ лв., представляваща задължение по
фактура №.....г., съгласно Констативен протокол №.......г., клиентски №......, за обект: .....,
с....., ул. „...... №26, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълно
предявения размер от 2 175,86 /две хиляди сто осемдесет и пет лева и осемдесет и шест
стотинки/ лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр..........., представлявано
от ......- Изп. директори, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на М. Й. М.,
ЕГН:**********, сума в размер общо на 59,34 /петдесет и девет лева и тридесет и четири
стотинки/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото в размер на 430 лв.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр..........., представлявано
от ......- Изп. директори, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.Р. Ц. А. от САК,
сума в размер на 430 /четиристотин и тридесет/ лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото.
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр..........., представлявано от ......- Изп.
4
директори, сума в размер общо на 142,30 /сто четиридесет и два лева и тридесет стотинки/
лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5