Р Е
Ш Е Н
И Е
№
882
гр. Русе, 21.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти граждански състав
в публично заседание
22-ри април
през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7940
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът
„ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ-София е предявил иск за установяване
съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на сключено
споразумение от 01.03.2013 г.
Искът е с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията
на ищеца се основава на твърдения, че на 13.08.2018 г. са подали срещу ответника
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК. Било образувано ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на РРС, по което
заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Поради това предявяват настоящия иск за установяване по
исков ред на паричното задължение на ответника. Същото произтичало от следните
обстоятелства - На 24.05.2003 г. ответникът сключил
договор за кредитна карта Евролайн с Българска пощенска банка АД с ново наименование
Юробанк България АД. По силата на същия следвало да изплаща предоставен паричен
кредит при уговорени в договора условия при приложимост на Общи условия /ОУ/ на
банката. На 15.11.2007 г. банката прехвърлила на ищеца, който към него момент бил
с наименование Алфа Кредит АДСИЦ вземанията си срещу ответника като неизправен длъжник
по договора. С оглед на това считат, че по силата на този договор за цесия се явяват
кредитори на ответника. Същият към 15.11.2007 г. дължал общо 1110,49 лева. Твърдят, че ответника е уведомен
за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Това станало със
споразумение от 01.03.2013 г., сключено между тях и ответника. Със същото той признал
дълга си в горепосочения размер и се задължил да прави погасителни вноски по споразумението
като в случай на редовно плащане зъбъгът се редуцирал с 30% и следвало да се
заплатят 773,34 лева. Последната
погасителна вноска
трябвало да бъде със срок до 28.03.2013 г. Той направил такива
само в размер на 519,56 лв., като последната
била на 07.10.2013 г. Поради това, че не спазил сключеното
с тях споразумение не следвало да се прилага уговорката за
редуциране на дълга и той останал задължен със сума в размер на 462,69 лева. С оглед изложените обстоятелства
претендират за установяване на задължението на ответника в размер на 462,69 лв., произтичащо от споразумение
за признаване и разсрочване на задължението му към трето лице, което било цедирано
на ищеца.
Претендира се и сумата от 141,04 лв. - мораторна лихва върху главницата за
периода от 10.08.2015 г. - 10.08.2018 г. Ищецът претендира и
за присъждане на разноските по заповедното производство и по настоящото
производство.
Ответникът С.Г.М. чрез упълномощения адвокат И. И. ***,
оспорва иска.
Счита, че ищецът не е активно
легитимиран да води настоящия процес, тъй като от договора за цесия не било
видно от какво произтича вземането. Също така цесията не му била съобщена по
надлежния ред и не било ясно дали са правени опити да му бъде връчено
съобщение, нотариална покана или друг способ за връчване на уведомление за
цесията. Прави се и възражение за погасяване на иска по давност
За да се произнесе съдът взе предвид
следното :
От
събраните по делото писмени доказателства е видно, че на 01.03.2013 г., между
страните по делото е сключено споразумение /в препис на л.14 от делото/, с
което ответникът е признал свой дълъг към ищеца, цедиран му от трето лице-банка
с договор за цесия 15.11.2007 г. По делото са представени преписи от договора
между ответника и банката, по силата на който е възникнал дълга, договора за
прехвърляне на вземане /цесия/ от 15.11.2007 г. и приложение към същия, от
което е видно, че прехвърленото вземане е в общ размер 1110,49 лв., от които
главница в размер на 1090,50 лв. и лихви – 19,99 лв. Със споразумението от
01.03.2013 г. дългът се признава, което прекъсва давността, а последващите
плащания, за които са представени преписи от банкови извлечения, имат същото
действие. Поради това съдът намира, че възражението на особеният представител
на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно. Същото се
отнася и за възражението за несъобщаване
на цесията. Наличието на споразумение между длъжника и новия кредитор има
характер на извънсъдебно признание на длъжника за надлежно съобщаване на
цесията, т.к. изискването за съобщаването й е в негов интерес с оглед
постигането на ясното кой точно е кредиторът му. От споразумението е видно още,
че е уговорено редуциране на дълга, но под условие – при пълно заплащане на
редуцирания размер в срок съобразно уговорени погасителни вноски/т.4 и т.5 от
споразумението/, а при неизпълнение на това редукцията не се прилага и
кредиторът има право да търси неизплатения остатък до пълния размер на дълга
- 1110,49 лв./т.6 от споразумението/ От представени
преписи от банкови извлечения и от заключението на приетата по делото
икономическа е-за на в.л. М. се установява, че след приспадане на платените от
ответника частично вноски по споразумението е налице неизплатен остатък в
размер на 462,69 лв. като лихвата за забава върху тази сума за периода от
10.08.2015 г. до 10.08.2018 г./тригодишния период преди подаване на заявлението
по заповедното производство, за който период периодичното вземане за лихви не е
погасено по давност/ е 141,04 лв. С оглед на това съдът счита, че искът е
доказан изцяло и следва да се уважи.
В
тежест на ответника са разноските по делото. На ищеца следва да се присъди и
юриск. възнаграждение, но не в максималния размер, който той претендира, а в
минимален такъв, т.к. делото не представлява фактическа и правна сложност, не е
с висок материален интерес, разгледано е в две с.з. и нещо не налага
определянето на по-висок размер на юриск. възнаграждение.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ-София,
ЕИК ********* задължението на С.Г.М., ЕГН:********** по споразумение от 01.03.2013 г. в размер на 462,69 лв. и за законна лихва за забава
върху същото в размер на 141,04 лв.
за периода от 10.08.2015 г. до 10.08.2018 г., които суми са били претендирани
по реда на заповедното производство по ч.гр.д. №***/18 г. на РРС.
ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН:********** да заплати на „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ-София,
ЕИК ********* сумата в размер на 275 лв.-
разноски по делото /вкл. и за юриск. възнаграждение в размер на 100 лв./, както
и 75 лв. – разноски по заповедното
производство /вкл. и за юриск. възнаграждение в размер на 50 лв./
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните пред РОС.
Районен съдия: