Решение по дело №1670/2023 на Окръжен съд - Бургас

Мотиви към Решение № 12 / 11.01.2024г. по АНД № 1670/2023г.
Производството е образувано по предложение на прокурор от Районна
прокуратура Бургас, на основание чл. 83б ал.1 т.1 ЗАНН, за налагане на
имуществена санкция на “И. В.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управлението гр. ***, община ***, ул. „***“ № ***, ет.***ап.***, в размер
не по малко от размера на облагата в резултат на извършеното от И. Т. В. ЕГН
********** - съуправител и съсобственик, престъпление. Тя е постигнала
споразумение с прокурор от Несебър, като се признала за виновна в
извършване на престъпление по чл. 172б ал.1 НК и одобрено от Районен съд
Несебър, влязло в сила на 18.09.2023 год.
Прокурорът поддържа предложението за налагане на имуществена
санкция в размер на 4115 лв., представляващи стойността на стоките, предмет
на престъплението по чл. 172б НК като имитация. Наказателно дело против
В. е приключило с осъдителен диспозитив. С нея се установява, че от името
на “И. В.“ ООД, с ЕИК *****, се извършва търговска дейност – продажба на
дребно на стоки – дрехи анцузи, тениски, чорапи, в магазин в търговски обект
– павилион №5 на ул.“****“ в гр. ***, носещи марки, за които не е имала
разрешение. Притежателите на изключителни права на търговските марки и
техните представители в България, не са давали съгласие или сключвали
лицензионни договори, даващи право на това дружество в търговската си
дейност да ги ползва. Установено е виновно поведение у В. като физическо
лице и постановено осъдително решение за извършено престъпление по чл.
172б ал.1 НК. Деянието по чл. 172б ал.1 НК е включено в чл. 83а ал.1 ЗАНН,
основополагащ административно наказателната отговорност на юридически
лица. Пледира за уважение на предложението и налагане на имуществена
санкция в размер на 4115 лв. сума, с която дружеството би се обогатило, ако
би реализирало намерената при проверката стока в магазина, ако би ги
продало на пазарни цени и стоките са в оригинална изработка, което е в
съответствие с ТР 1/2013 год. на ВКС.
Ответната страна “И. В.“ ООД, с ЕИК ****, управителят на
дружеството, редовно призован, се явява. Не оспори фактите и основанието за
налагане на имуществена санкция.
След оценка на събраните по делото доказателства, съобразена и с
разпоредбата на чл. 413 НПК относно последиците на постановената присъда
и мотивите към нея за виновното лице и обективно установеното му
съставомерно поведение по чл. 172б ал.1 НК, връзката между деянието и
евентуалната облага за дееца и търговското дружество, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С определение 130 по НОХД 617 по описа за 2023 год., Районен съд
Несебър одобрил постигнатото между обвиняемата Ив. Т. В. ЕГН
**********, и Районен прокурор Несебър споразумение, по силата на което
тя се признала за виновна в това, че на 11.08.2020 год. в гр. **, община **, в
1

търговски обект- павилион №5 на ул.“***“, без съгласието на притежателите
на изключителните права, използвала в търговска дейност на
представляваното и съсобствено “И. В.“ ООД, с ЕИК ****, търговски марки:
Calvin Klein, Adidas, Nike, Tommi Hilfigеr, Armani, Puma, Guess, като
предлагала за продажба, без правно основание стоки – горници с качулки,
долнища, анцузи, тениски, къси панталони, чорапи в различно количество и
видове, установени по делото, всичко на стойност 21 020 лв. като оригинал и
4 115 лв. като имитация и на основание чл. 172б ал. 1 и чл. 55 НК е осъдена на
шест месеца Пробация – задължителните мерки регистрация по настоящ
адрес и срещи с пробационен служител. На основание чл. 55 ал.3 НК не и е
наложено кумулативното наказание глоба. Подсъдимата е осъдена да заплати
и направените по делото разноски, както и отнети в полза на държавата
веществените доказателства – предмет на престъплението, за които е
постановено да бъдат унищожени.
Производството по цитираното дело е протекло по реда на гл. 29 НПК.
В Окръжен съд Бургас е регистрирано дружество “И. В.“ ООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управлението гр. ***, община ***, ул. „***“ №
***, ет.*** ап.***, с управители и съдружници И. Т. В. ЕГН ********** и Т.
Н. Н. ЕГН **********. Дружеството извършвало търговска дейност в
магазин – павилион №5 на ул.“***“ в гр. ***, община ***, продажба на дрехи.
След първоначалната си регистрация, не са внасяни промени в дружеството,
което е с актуална регистрация и към настоящия момент.
На 11 август 2020 год. в търговския обект била извършена проверка и
установено, че са изложени различни стоки за продажба на дребно в
нарушение изискванията на ЗМГО. Без съгласието на притежателите на
изключителното право върху търговски марки: Calvin Klein, Adidas, Nike,
Tommi Hilfigеr, Armani, Puma, Guess, Nike, В. използвала в търговската си
дейност при продажбата на различни стоки със знаци, обект на това
изключително право в нарушение на чл. 13 ал.2 ЗМГО. Чрез експертно
заключение е установено, че съществува сходство между веществените
доказателства и изобразените на тях марки с регистрираните марки. Това води
до объркване на потребителите за произхода и качеството на предлаганата за
продажба стока. Общата стойност на стоките като оригинал към датата на
деянието възлиза на 21020 лв., а като имитация 4115 лв. прието от
постановилия осъдителното решение съд.
Съдът намира, че предложението на прокурора от Районна прокуратура
Бургас - отделение Несебър е допустимо, като подадено от надлежна страна и
по предвидения в закона ред по чл. 83а ал.1 т.1 ЗАНН и отговаря на
изискванията на чл. 83б ал.2 ЗАНН. Внесено е от прокурор, компетентен да
извърши това. Съгласно чл. 83б ал.1 ЗАНН прокурор, компетентен да
разгледа делото или преписката за съответното престъпление, може да
изготви мотивирано предложение до Окръжния съд за налагане на
имуществена санкция. Деянието по чл. 172б НК е от компетентността на
2

Районен прокурор – чл. 136 ал.1 ЗСВ вр. чл. 46 ал.1 вр. чл. 35 ал.1 НПК.
Разгледано по същество, предложението за налагане на имуществена
санкция на “И. В.“ ООД, с ЕИК ****, е основателно.
Имуществена санкция може да се наложи на юридическо лице, което се
е обогатило или би се обогатило от престъпление от посочените в закона,
извършено от кръга лица по т.1-4 чл. 83а ал.1 ЗАНН.
Деянието по чл. 172б ал.1 НК е на формално извършване. И. В. и Т. Н.
Н. са съдружници съсобственици на капитала и съуправители на “И. В.“
ООД, с ЕИК ****. В редакцията на чл. 113 вр. чл. 63 ал.3 от Търговския
закон, това дружество е юридическо лице и може да носи имуществена
отговорност по чл. 83а ЗАНН. Престъплението, за което е осъдена И. В. е
осъществено при извършване на търговска дейност от името дружеството и е
от кръга, визирани в състава на чл. 83а ал.1 ЗАНН. Решението на съда, с което
е одобрено постигнатото между страните споразумение, е влязла в законна
сила. В резултат на извършеното престъпно деяние, дружеството е могло да
се обогати. Достатъчно е да има вероятност от това, а не фактическо
установено обогатяване за ЮЛ, от името на което се извършва търговска
дейност.
В конкретния случай, осъдителна присъда по изрично посочени
престъпления в чл. 83а ал.1 ЗАНН, е основанието за имуществената
отговорност на ЮЛ. По наказателното дело е установено виновното
поведение на И. В. като престъпление по чл. 172б ал.1 НК. Тя е наела
магазин, в който извършва търговска дейност от името на “И. В.“ ООД, с
ЕИК ****, а не в лично качество. Чрез признаване на виновно поведение от
обективна и субективна страна, отнесено към деянието по чл. 172б ал.1 НК,
са основанието, изрично посочено в закона, за отговорността на ЮЛ – чл. 83б
ал.1 т.1 ЗАНН. Тя е лицето, фактически извършваща търговска дейност в
нарушение на установените правила и е съсобственик и съуправител на ЮЛ.
Като собственик и управител има право и възможност да взема всички
решения относно функционирането на дружеството и следва да носи
отговорност за последиците. Виновното и поведение, установено като
престъпление, е санкционирано от съда, в настоящото производство е
ангажирана отговорността на ЮЛ, от чието име е водена неразрешената
търговска дейност. Това са последици на два самостоятелни субекта на
отговорност- физическо и юридическо лице. По НК няма отговорност за
юридически лица и по този ред законодателят приел тя да се реализира.

С оглед на изложеното, налице са всички предпоставки по чл. 83а ал.1
ЗАНН за налагане на имуществена санкция на “И. В.“ ООД, с ЕИК ****.
Съдът може да наложи имуществена санкция в размер до 1 млн. лв., но
не по малко от равностойността на облагата. Деянието по чл. 172б НК е на
формално, просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква
3

настъпването на имуществени вреди. Размерът на облагата, която “И. В.“
ООД, с ЕИК **** би могло да получи, е от продажбата на всички вещи,
установени в магазина при претърсването му на 11 август 2020 год.
Настоящият съд е обвързан с последиците на одобреното от съда
споразумение за приключване на наказателно производство против И. Т. В.,
по което е установена стойността на тези вещи 21 020 лв. като оригинал и
4115 лв. като имитация. При придобиване на процесните вещи и преди
излагането им за продажба, В. е следвало да иска разрешение от носителите
на изключителни права на посочените търговски марки, лично или чрез
техните представители в България. Заплащането на лицензионни такси не е
свързано с последваща реализация на стоките, в какъв обем и на каква цена и
дали дружеството ще реализира печалба, а е материален израз на получено от
притежателя на марката разрешение. Дружеството е могло да получи облага в
размер на 4115 лв. Съдът прие, че имуществената санкция следва да е в този
размер, съобразено с дадената легална дефиниция за облага – пряка и непряка
пар.1 т.2 и 3 от ДР ЗАНН. По делото няма доказателства дружеството да е
санкционирано преди за подобна дейност. Предмета на престъплението е
отнет по наказателното дело. Обект на защита според този текст на НК е
интелектуалната собственост на създателите на различни търговски марки и
обозначения, свързани с тяхната дейност и поради което с регистрацията им
по определен от закона ред имат права над тях, които другите са длъжни да
спазват. Като деяние по чл. 172б ал.1 НК на формално извършване, за разлика
от ал.2 на същия текст, за съставомерността поведението на Вълчева като
престъпление не се изисква настъпването на вреди. С реализиране стоката,
оценена към датата на установяването й в магазина, настоящата инстанция
приема, че дружеството би се обогатило с цената на дребно на артикулите,
определени от самия търговец. Това е недопустима по закон търговия. От
реализацията на една стока не винаги е задължително печалба. Поради това
имуществената санкция по реда на ЗАНН е поставена на друга основа,
свързана с охраната на такива права. Крайната оценка на стоката като
имитация съдържат в себе си както пряка, така и непряка облага. ТР 1/2013
год. на ВКС не дава отговор на този въпрос, как следва да се определят
вредите и вредните последици по чл. 172б ал.1 НК.
Мотивиран от горното, съдът постанови решението.

Съдия при Окръжен съд Бургас:
4

Номер на акта:	12
Дата:	11 януари 2024 г. (в сила от 26 януари 2024 г.)
Съдия:	Събчо Атанасов Събев

Дело:	20232100201670
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 декември 2023 г.

Решение по дело №1670/2023 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите