№ 1127
гр. София, 22.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601066 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр. с глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на осъденото лице А. А., срещу определение по протокол №
1022 от 15.09.2021 г. по ЧНД № 3223/2021 г. на Софийски градски съд, с което е
оставена без уважение молбата на лишения от свобода за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата му част от наказанието
„лишаване от свобода”, определено му по НОХД № 47/2020 г. на ОС Хасково.
Лишеният от свобода излага оплаквания против съдебния акт на СГС Изтъкват
се доводи, че производството в първата инстанция е било провеждано чрез онлайн
връзка, от качеството на която осъденият не е доволен, тъй като не е могъл да се
изказва. Подчертава се от л.св.А., че е придобил право на предсрочно условно
освобождаване, че няма нарушения на вътрешния ред, че е награждаван, че изучава
български език.
Формулирано е искане, което по съществото си е да бъде отменено
определението на СГС и да бъде постановено исканото условно предсрочно
освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена от затвора София, вложена в пощенски плик, изпратена по
1
пощата, като е постъпила в САС на 23.09.2021 г. – един ден след изтичане на
законоустановения срок за обжалване на определението на СГС. Върху плика не е
поставено пощенско клеймо, от което да се установи меродавния момент на
депозиране. САС намира, че тази неустановеност не се дължи на поведение на
лишения от свобода, процесуалното действие по обжалване е поставено в зависимост
от своевременните правомерни действия на администрацията на затворното заведение.
Доколкото липсват категорични данни кога писмото съдържащо жалбата е било
подадено на администрацията на СЦЗ, то следва да се приеме разрешение в полза на
осъденото лице, като се счита, че е подадена в срок.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е
установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по
приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от
въззивния съд.
Извършена е цялостна и всеобхватна преценка за наличието на предпоставките
визирани в чл. 70 от НК. Съдебният състав на СГС се е запознал със затворното досие
на осъдения А. и останалите писмени доказателства- становища на администрацията,
доклади и оценки, както и справката за размера на изтърпяната и оставащата част от
наложеното наказание.
Първостепенният съд е установил, че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от
наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 5години и 8 месеца. Към
датата на съдебно произнасяне на градския съд лишеният от свобода е изтърпял
фактически 3 години и 29 дни и от работа – 2 месеца и 26 дни – всичко 3 години, з
месеца и 25 дни, с остатък за изтърпяване в размер на 2 години 4 месеца и 5 дни
лишаване от свобода.
При така установеното наличие на първата положителна материалноправна
предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване,
първоинстанционният съдебен състав е извършил и дължимата последваща преценка
за съществуването или липсата на втората положителна предпоставка за уважаване на
искането - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
На първо място следва да се разгледа възражението на страната, свързано с
осигуряване правото му на пълноценно участие в настоящото производство. САС, в
настоящия съдебен състав намира за неоснователно оплакването на осъдения, че е бил
ограничен в изказването си в хода на първоинстанционното разглеждане на делото.
Видно от съдебния протокол от с.з. на 15.09.2021 г. съдът последователно е
2
предоставил правото на становище по хода на делото, по приемане на представени
доказателства, както и от своя страна лишеният от свобода е имал предоставена
възможност да се изказва, да взима становище и по същество. Било е гарантирано и
правото му на последна дума. Ето защо, оплакванията на л.св. А. изразени в частната
жалба не могат да бъдат споделени в тази им част.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение,
съдебният състав на първоинстанционния съд е отчел обстоятелствата, изложени в
доклада за оценка на риска и индивидуалния план за изтърпяване на присъдата.
Отчетено е, че осъденият макар и за кратък период от време е полагал труд, както и
награждаването на същия през м.06.2021 г. същевременно с основание е съобразено и
предишно наказание с писмено предупреждение за неспазване на вътрешните правила
със заповед от 08.12.2020 г. С оглед на тези данни, първостепенният съдебен състав
аргументирано е приел,че все още не се демонстрира категорична тенденция за
поправяне и ресоциализиране на осъденото лице. Значителният спрямо пълния размер
на наказанието остатък за изтърпяване също е съобразен, като в съответствие с
нормата на чл. 439а, ал.3 от НПК това обстоятелство не е отчитано изолирано, а
подкрепено с други доводи за необходимостта от продължаващо пенитенциарно
въздействие върху лицето. С основание първият съд е кредитирал становището на
инспектора отговарящ за осъществяване на социални дейности и възпитателна работа,
който е депозирал актуален доклад с констатации за налични дефицитни зони в
поведението на осъдения, най-вече в насока неговото отношение към
правонарушението. Л.св.А., според ИСДВР, чието становище съдът кредитира, все още
не признава вина за извършеното престъпление, счита се за несправедливо осъден.
Също така, според критерия „умение за мислене“, в доклада е дадена оценка, че л.св.
А. не съумява да разпознава проблемите и да намери адекватен начин за решаването
им. Липсата на напредък в тези дефицитни зони е предопределила и запазването на
оценката на риска от рецидив в първоначалните и стойности – 25 точки. За въззивния
съд е видно, в случая, че по отношение на осъдения А. не се разкрива значима
тенденция към поправяне и предприемане на обществено отговорно поведение,
напротив – установява се несигурност в резултатите, най-вече по отношение на
собствената оценка на поведението му и липсата на самокритичност. Тези
характеристики на личността на осъдения са били констатирани още в първоначалния
доклад от 11.06.2020 г. и при първоначалното психологическо изследване от 03.02.20г.
при постъпването на лишения от свобода в затвора. Въззивният съд констатира, че не
е налице значима разлика в данните относно поведението но осъдения и отношението
му към правонарушението между първоначалния доклад и текущия такъв, съставен за
целите на настоящото производство. Това, по мнение на настоящия решаващ състав е
индикация за липса на съществен прогрес в правосъзнанието на лишения от свобода.
3
На отделно основание следва да се съобрази и че през периода на изтърпяване
на наказанието в пенитенциарно заведение в България, лишеният от свобода не е
преминал през прогресивната система за изтърпяване на наказанието – не е смекчен
режимът на изтърпяване на наказанието.
Съдът в първата инстанция пълноценно е обсъдил данните за положени от
л.св.А. усилия за усвояване на български език, като аргументирано е приел, че
установеното затруднение на осъдения за общуване със служителите в затворническата
администрация и лишените от свобода не съставлява самостоятелно основание, което
да допринесе за условно предсрочно освобождаване.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд, в настоящия състав
счита, както правилно е приел и първоинстанционният съд, че все още не са налице
основания да се приеме, че са налице категорични доказателства за поправянето и
превъзпитанието на л.св. А. А.. Данните за успешно завършен курс на обучение по
български език, за безконфликтно поведение на лишения от свобода, както и за
запазените му добри семейни връзки и трудови навици сочат на добри личностови
ресурси и реална възможност за поправяне и ресоциализация, но поправителният
личностен процес следва да продължи в условия на лишаване от свобода и съвместна
работа между осъдения и компетентните органи на пенитенциарното заведение, за да
се постигне устойчиво и предвидимо поведение на осъденото лице.
За да се приеме, че лишеният от свобода е дал доказателства за своето
поправяне, следва да е било демонстрирано от него поведение, надхвърлящо
задължително изискуемото. Софийският апелативен съд в настоящия състав счита, че
описаното в доказателствата, налични в затворническото досие на осъдения не може да
се характеризира като очевидно надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и
доброто поведение. Наличните данни формират краен извод, че не може да се приеме
осъденият А. да е постигнал изискуемите критерии, за да се установи наличие на
положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК. До такъв извод правилно и
обосновано е достигнал и първоинстанционният съд, като САС се солидаризира с
изложените мотиви в атакувания съдебен акт. Ето защо, това определение, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения А. А. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от
свобода” настоящият съд намира за правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 15.09.2020 г. по протокол № 1022 на
Софийски градски съд, НО, 10 състав, постановено по ЧНД № 3223/2021 г. по описа на
същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5