№ …………/ 18.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Варна- ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ганева
при секретаря Теодора
Чавдарова и с участието на прокурора , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1639 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 215, вр. чл. 129, ал. 2 от Закона за устройството на територията.
Образувано е по образувано
по изпълнение на Решение на ВАС по адм.
дело № 12381/17 г. за ново разглеждане на делото по субективно съединените жалби на
М.Г.В. ***, ЕГН ********** и М.Г.Г. ***, ЕГН ********** срещу Заповед №
Г-111/16.06.2009 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП –
ПРЗ и РУП за УПИ VІІ-4 за смесено предназначение в кв. 393 по плана на 10 м.р.
на гр. Варна.
В жалбата се твърдят
допуснати в административното производство съществени нарушения, изразяващи се
в провеждането му без участието на всички заинтересовани страни.
Жалбоподателите считат, че имат качеството на заинтересовани страни, предвид
намаленото разстояние по чл. 36 от ЗУТ между сградата в собствения им имот и
предвидената сграда в имота, предмет на процесния ПУП-ПРЗ и РУП, и са
декларирани като заинтересовани страни от предходния собственик на имота, по
чието заявление е образувано производството. Твърдят, че липсват доказателства
за възлагане на функциите по ЗУТ от кмета на общината на главния архитект,
което води до липса на компетентност на последния за издаване на предписание.
Посочват, че не е установено основанието, на което е издадена посочената
заповед и в нея липсват мотиви. Твърдят, че в случая е налице изменение на ПУП,
а не става въпрос за първи ПУП за имота, доколкото в централната градска част
на гр. Варна е действал предходен план за регулация. Излагат и твърдения за
незаконосъобразност на заповедта поради нарушенията чл. 31, ал. 1 и 2 от ЗУТ
относно изискванията за отстояние и височина, както и поради липсата на
съгласуване на ПУП-ПРЗ и РУП с НИНКН предвид статута на паметник на културата
на сградата в УПИ № 12. Искането към съда е за отмяна на заповедта и присъждане
на направените в производството разноски.
В открито съд. заседание
оспорващите лица се представляват от пълномощник, който поддържа оспорването
като се претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски по съобразно
представен техен списък. В депозирани писмени бележки подробно се
аргументира тяхната теза за
незаконосъобразност на издадената от административния орган заповед.
Ответникът по жалбата,
Заместник-кметът на Община Варна счита жалбата за неоснователна. Твърди, че
заповедта е законосъобразна, правилна, издадена от компетентен орган при
правилно приложение на материалния закон и при спазване на
административнопроизводствените правила. Моли жалбите да бъдат оставени без
уважение и в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна „“
ЕООД чрез пълномощник изразява позиция за неоснователност на жалбите . Твърди
се законосъобразност на обжалваната заповед, с която е одобрен ПУП предвид
отмяната на Заповед № РД-12557/30.12.1981 г. на КАБ за одобряване на ЗРП на
централна градска част на гр. Варна с Решение № 11477/20.12.2005 г. на ВАС.
Излага се твърдение за неотносимост на изискванията за паметници на културата към процедура от 2009 г. Моли жалбата да
бъде отхвърлена и на дружеството да бъдат присъдени разноски по делото.
Заинтересованите страни Е.Д.М.
и С.П.Й. не изразяват становище по спора.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните , приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Жалбоподателите се
легитимират като собственици на имот пл. № 12 в кв. 393 по плана на 10 подрайон
на гр. Варна съгласно съдебна спогодба, одобрена с протокол по гр.д. 767/85 г.
на ВРС и н.а. № 81, т. ІV, рег. № 14301, дело № 234/2012 г. на Нотариус рег. №
316 с район на действие ВРС. Съгласно данните от кадастралната карта и регистри
поземленият имот е с идентификатор 10135.1503.532 и с административен адрес гр.
Варна, ул. ***.
Според заключението на
назначената СТЕ по изследване предпоставките на чл. 131 от ЗУТ / л. 52-56 от
делото /се установи , че процесният УПИ VІІ-4 –„за смесено застрояване“ попада в охранителната зона на
сграда, представляваща архитектурно
-строителен паметник на културата с административен адрес гр. Варна, ***.
В този контекст е налице пряк, личен и
непосредствен правен интерес от провеждане на съдебна проверка за
законосъобразност на атакувания адм. акт. Потестативното субективно право на
оспорване е упражнено срочно, тъй като от
административната преписка не се установява жалбоподателите да са
участвали в производството, в което е издадена обжалваната заповед. Същите не са уведомени за издаване на
оспорения адм. акт и към датата на подаване на жалбите не е изтекъл срокът по
чл. 215 от ЗУТ. Жалбите са адресирани до териториално компетентния
административен съд. В обобщение жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество са
основателни поради следните фактически и правни съображения:
Административното производство е образувано
по подадено заявление от „Сизиф груп“
ООД, в качеството му на собственик на УПИ 4, кв. 393 по плана на 10 м.р. на гр.
Варна, за допускане на устройствена процедура по чл. 135 от ЗУТ и чл. 124 от ЗУТ в обхват собствения на дружеството имот. Заявлението е разгледано от ЕСУТ
на заседание, проведено на 08-09.05.2008 г., на което, на основание чл. 124,
ал. 3, вр. чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е дадено положително становище за изработване
на ПУП при спазване на действащата нормативна уредба за УТ, Наредба № 7 и при
запазване на ценната едроразмерна растителност.
Въз основа на становището на
ЕСУТ с Предписание № 246/10.06.2008 г. на Главния архитект на общината, на
основание чл. 124, ал. 3, вр. чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е допуснато изработването
на ПУП за ПИ № 4 в кв. 393 по плана на 10 м.р. на гр. Варна. Срокът на действие
на предписанието е 1 година.
Със заявление вх. №
АГ2-0501-2105/02.12.2008 г. собственикът на имота е поискал приемане и
одобряване на изработения проект за ПУП. Съгласно представената с проекта
декларация по чл. 131 от ЗУТ, заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 от ЗУТ
са Е.Д.М., П.Д.П.(собственици на имота на ***) и М.Г. М. (собственик на имота
на ***). Към проекта е представена обяснителна записка от проектанта, съгласно
която за територията, предмет на разработката, няма действащ ПРЗ предвид
отмяната на заповедта, с която е бил одобрен плана на ЦГЧ на гр. Варна
На заседание на ЕСУТ,
проведено на 09-10.12.2008 г. съветът приема представения ПУП-ПРЗ и РУП на УПИ
VІІ-4 „за смесено предназначение“ в кв. 393 по плана на 10 м.р. на гр. Варна и
разпорежда да бъде обявен за заинтересованите лица по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ. Съобщения за съставянето на ПУП ПРЗ и РУП са изпратени на заявителя, на Е.Д.М.
и на П.Д.П.. Предвид липсата на възражения, на заседание на 14-15.04.2009 г.
ЕСУТ взема решение да бъде издадена заповед по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.
Положително становище за одобряване на ПУП-ПРЗ и РУП дава и главния архитект на
район „Одесос“, вследствие на което е издадена обжалваната заповед.
На 16.06.2009 г. е издадена
обжалваната Заповед № Г-111/16.06.2009 г., с която на основание чл. 129, ал. 2
и чл. 113, ал. 1 и 2 от ЗУТ, Предписание № 296/10.06.2008 г. на ЕСУТ при Община
Варна и Заповед № 1411/13.05.2008 г. на Кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ
и РУП за УПИ VІІ-4 за смесено предназначение в кв. 393 по плана на 10 м.р. на
гр. Варна, така както е показано в графичната част, неразделна част от
заповедта.
Заповедта за одобряване на
ПУП-ПРЗ и РУП е съобщена на заявителя, на П.Д.П.и на Е.Д.М.. С протокол от
08.07.2009 г. комисия от служители на район „Одесос“ при Община Варна
констатира, че не са постъпили жалби срещу заповедта в срока по чл. 215, ал. 1
от ЗУТ, поради което ПУП-ПРЗ и РУП влиза в сила.
С жалбата са представени
доказателства относно правото на собственост на жалбоподателите и относно
качеството архитектурно-строителен паметник на културата на собствената им
жилищна сграда.
Изискана е информация от
Националния институт за недвижимо културно наследство, като съобразно писмо
изх. № 1100-82/08.06.2017 г. жилищната сграда на жалбоподателите, находяща се в
гр. Варна, ул. ***, УПИ 12, кв. 393 е декларирана с писмо № 414/04.02.1982 г.
на НИПК като недвижим архитектурно-строителен паметник на културата и съгласно
чл. 59, ал. 4 от Закона за културното наследство и пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН
притежава статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност, за
която не е определена категория.
Заинтересованата страна „“
ЕООД се легитимира като собственик на имота – обект на ПУП-ПРЗ и РУП, одобрен с
обжалваната заповед - УПИ с идентификатор 10135.1503.534, с номер по предходен
план № 4, кв. 393 по плана на 10 подрайон на гр. Варна, с административен адрес
***, съгласно н.а. № 146, том І, рег. № 2017, дело 112/2016 г. на Нотариус рег.
№ 149 с район на действие ВРС. Е.Д.М. и С.П.Й. са собственици на УПИ VІ-7 по
одобрения с обжалваната заповед ПУП-ПРЗ, за който е предвидено сключено
застрояване със съседния УПИ VІІ-4, предмет на разработката.
С определение № 970/18.04.2017 г. съдът при
предходното разглеждане на делото е назначил съдебно-техническа експертиза със
задача, вещото лице след като се запознае с административната преписка,
представена в съда, и с относимите подробни устройствени планове, находящи се в
Община Варна, да даде заключение предвид правилата и нормативите за разполагане
на сградите на основното застрояване по чл. 31—36 от ЗУТ и с оглед характера на
предвиденото с обжалвания ПУП застрояване, да посочи какви са разстоянията на
предвидената с обжалвания ПУП сграда спрямо страничните граници на УПИ, спрямо
границата към дъното на УПИ и през улицата; допуснати ли са с обжалвания ПУП
намалени разстояния и спрямо кои имоти, като върху комбинирана скица отрази
имота, предмет на ПУП и съседните имоти, включително през улица, като отрази
намалените отстояния, ако са налице такива; има ли допусната с обжалвания ПУП
промяна в предназначението на имота – обект на ПУП.
Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено
от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, както и
съгласно дадените допълнително в с.з. пояснения, се установява, че между двете
сгради – сградата на жалбоподателите и предвидената в процесния ПУП сграда – е
налице намалено разстояние предвид чл. 31, ал. 4 от ЗУТ, който гласи, че
разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни УПИ е
сборът от изискващите се разстояния на всяка от сградите до границата между
имотите. Доколкото сградата на жалбоподателите в имота на жалбоподателите е
разположена на около 2 метра от страничната граница, а предвидената с ПУП
сграда е разположена на 3 метра, е налице разстояние по-малко от 6 метра.
Предвид това намалено разстояние жалбоподателите имат качеството заинтересовани
лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, доколкото последната разпоредба
предвижда когато се допускат намалени разстояния съседните имоти да се считат
за непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП. Независимо от
обстоятелството, че според вещото лице това намалено разстояние е допустимо
съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗУТ, чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ не предвижда
изключение от квалифицирането на съседните имоти като пряко засегнати според
основанието и причината за намаленото разстояние.
Със заповед № 1411/13.05.2008 г. на основание §1, ал.3
от ЗУТ кметът на Община Варна е
делегирал правомощие по одобряване на ПУП-ове по чл. 129, ал.2 от ЗУТГ на заместник-кмета
на Общината / л. 22 от делото /.
Съотнасяйки установените факти към
критериите за законосъобразност по чл. 146 от АПК , съдът прецени
следното:
С обжалваната заповед е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ VІІ.4 в кв. 393 по плана 10 м.р. на
гр. Варна. С оглед даденото
задължително тълкуване и прилагане на
закона от ВАС по адм. дело № 12381/17 г.
, обвързващо първоинстанционния съд на основание чл. 224 от АПК във вр. с чл. 219 от ЗУТ, налице е хипотезата на
взето решение за изработване на ПУП за
поземлен имот т.е. касае се за първа
регулация поради прогласена нищожност от ВАС на одобрения кадастрален ,
регулационен и застроителен план на централна градска част на гр.Варна със заповед № РД-12-557/30.12.1981 г.
Съгласно
чл. 129, ал.2 ЗУТ подробният устройствен план по чл. 128, ал.3 ЗУТ, към който
може да се отнесе настоящия случай , се одобрява със заповед на кмета на
общината. В §1, ал.3 от ЗУТ е предвидена възможност кметът на общината да
предостави свои права по ЗУТ на
заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от
общинската /районна/ администрация. Цитираната по-горе заповед №
1411/13.05.2008 г. на кмета Община Варна сочи за надлежно овластяване с право и
задължение на заместник-кмета по издаване на атакуваната заповед. Предвид
изложеното, съдът намира, че обжалваният административен акт изхожда от компетентен
административен орган.
В писмените бележки на жалбоподателите се твърди липса
на мотиви на атакуваната заповед, респективно
излага се твърдение за неспазена форма на адм. акт. Оспорената заповед е
обективирана в изискуемата от закона писмена форма. Същата съдържа изложение на
правното основание за произнасянето на ответника, а фактическо основание може
да се извлече от материалите на адм. преписка, което е допустимо предвид
Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС
мотивите на адм. акт могат да
бъдат изложени и отделно от самия
акт в друг документ от преписката .
Съдебната проверка установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в протеклото производство по издаване на заповедта . Въпреки даденото изрично указание на ответника и на заин. лице „ “ ЕООД , за което атакуваната заповед е благоприятен адм. акт / л. 61 от делото/ , не бяха представени доказателства за изработено задание по чл. 125, ал.1 от ЗУТ, което да е съгласувано по реда на чл. 125, ал.5 от същия закон с Министерството на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство.
Събраното като писмено доказателство писмо
на Националния институт на за недвижимо
културно наследство надлежно удостоверява, че жилищната сграда на жалбоподателите е декларирана пред 1982 г. като недвижим
архитектурно – строителен паметник на културата.
Съгласно § 12 от Закон за културното наследство в неговата
относима редакция заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници
на културата и резервати запазват своя статут като декларирани обекти по този
закон и представляват недвижими културни ценности / чл. 59, ал.4 от ЗКН/.
Заключението на назначената от съда при новото
разглеждане на делото СТЕ сочи, че имотът,
предмет на одобрения ПУП-ПРЗ и РУП попада в охранителната зона на сградата на
оспорващите лица с адм. адрес гр. Варна, ***.
Предписанието на чл. 125, ал.5 от ЗУТ гласи, че заданието на проекти за
устройствени планове за защитени територии за опазване на културното наследство се съгласува с Министерството на културата
при условията и по реда на Закона за културното наследство.
Защитени територии за
опазване на недвижимото културно
наследство са единичните и групови недвижими
културни ценности с техните граници и охранителни зони / чл. 79, ал.5 от
ЗКН/.
Липсата на извършено подобно съгласуване сочи за неспазване на разписаната административна процедура.
Това процесуално нарушение е съществено, тъй като ако не беше допуснато ,
респективно ако беше извършено съгласуване
с Министерство на културата по прилагане правната регулация на защитените територии по опазване
на културното наследство , би могло да се стигне до различно крайно решение на
административния орган.
На следващо
място , съобразно регламентацията на чл. 170 и чл. 171 , ал.4 от АПК с нарочно
определение съдът разпредели
доказателствената тежест между страните
и даде указание на ответника и на заин. лице „“ ЕООД, че не сочат
доказателства за изработване на
одобрения ПУП-ПРЗ и РУП върху актуална
кадастрална основа , каквото е изискването на чл. 115, ал.2 от ЗУТ и при
съобразяване на одобрения план с градоустройствените показатели на
устройствената зона , в която попада процесния имот , предвид чл. 103, ал.4 от ЗУТ / л. 61-62 от делото/ .
Пасивно процесуално поведение на цитираните
страни по изпълнение на съдебното
указание има за правна последици недоказано
съществуване на юридическите факти, визирани в хипотезиса на чл.
115, ал.2 и чл. 103, ал.4 от ЗУТ, а недоказаните факти съдът е длъжен да приеме
за неосъществени .
Съдебното производство е състезателно по аргумент на чл. 8 от ГПК във
вр. с чл. 144 от АПК и чл. 219 от ЗУТ. В тази връзка съдът е длъжен да осигури
възможност на страните да се запознаят с исканията и доводите на насрещните
страни и да изразяват позиция по тях, а
страните имат задължение да посочат
фактите , на които основават своите искания и да представят
доказателства по тях . Този основен
правен принцип кореспондира с принципа за установяване на истината , разписан
в чл. 10 от ГПК, според който
процесуалното задължение на съда е само да осигури възможност на страните и да
им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаване
на делото, а не да събира доказателства
вместо тях.
Бездействието на административния орган и на „“ ЕООД по ангажиране на
доказателства за осъществен фактически състав на правната норма на чл. 115, ал.2 и чл. 103, ал.4 от ЗУТ навежда на
извод за материална незаконосъобразност
на одобрения ПУП-ПРЗ и РУП.
В
обобщение установеното при съдебната проверка неспазване на материалния закон и
същественото нарушаване на
административнопроизводствените правила обосновават заключение за постановен
унищожаем административен акт , който подлежи на отмяна.
При този изход на производството в полза на
жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото от всеки един
от тях разноски , включително и
направени разноски пред ВАС на основание чл. 226, ал.3 от АПК във вр. с чл. 219
от ЗУТ т.е. на М. В. следва да бъдат възстановени извършени
разходи в общ размер от 1540 лв. / платени държ. такси от 20 лв. , депозит от
120 лв. , адв. хонорар от 600 лв. / л. 118, 212 и 240 от адм. дело № 234/ 17г.
на АС-Варна/ , платен депозит от 200 лв. по адм. дело № 1639/18 г. на АС-Варна
и заплатено в брой адв. възнаграждение
по представен договор за правна помощ към адм. дело № 12381/17 г. на ВАС
. На оспорващото лице М.Г. следва да бъдат възстановени разноски , изразяващи
се в платен в брой адв. хонорар по адм. дело № 1639/18 г. на АС –Варна / л. 82
от делото /.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по субективно съединени жалби на М.Г.В.
*** , ЕГН ********** и на М.Г.Г. *** , ЕГН ********** Заповед №
Г-111/16.06.2009 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП –
ПРЗ и РУП за УПИ VІІ-4 за смесено предназначение в кв. 393 по плана на 10 м.р.
на гр. Варна.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на М.Г.В. *** , ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 1540 лева.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на М.Г.Г. *** , ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: