Решение по дело №9/2018 на Административен съд - Сливен

                           Р Е Ш Е Н И Е    № 103

 

                                                 06.06.2018 г.

     

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Сливен на десети май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

При участието на секретаря Николинка Йорданова и в присъствието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 9 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С.И.Г. ***, подадена чрез адв. Р.Л. *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0804-001059/13.11.2017 г. издадена от Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Сливен, с която на основание чл. 171, т.2, б."и" от ЗДвП временно е спряно от движение МПС – марка "Фиат Браво" с рег. № ………. за срок от 1 месец.

Оспорващият твърди, че заповедта за незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Изтъква, че е още през 2014 г. е предоставил автомобила на друго лице – Т. Г. Й., който да го управлява и да се разпорежда с него. В съдебно заседание не изпраща представител. Ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата - Началник Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Сливен, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище, въпреки дадената възможност.

Административен съд Сливен намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Акт за установяване на административно нарушение № 0344175 е съставен на 13.11.2017 г. от мл. а. при сектор "ПП" при ОДМВР Сливен срещу Г. В. Й., за това, че на 13.11.2017 г., около 02,25ч. в гр. Сливен кв.“Сини камъни“ пред бл.16 управлява лек автомобил марка "Фиат браво" с рег. № …………, собственост на С.И.Г., като н. на И. С. Г., след употреба на наркотични вещества и техните аналози. На водача е издаден и талон за изпращане на медицинско изследване с № 355971. Актът е подписан от нарушителя с обяснение "взела съм амфетамини около 16.00 ч. и 23.00 ч.". На водача Г. Й. е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0804-001058/13.11.2017 г., с която на основание чл. 171, т.1, б"б" от ЗДвП й е наложено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 180 дни. Въз основа на АУАН е издадено и НП.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0804-001059 от 13.11.2017 г. издадена от Началник Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР гр. Сливен на основание чл. 171, т.2, б."и" от ЗДвП на С.И.Г. е наложена ПАМ - временно спиране от движение на МПС за срок до 1 месец, за това, че е допуснал управление на получения в наследство автомобил с рег. № ……… от лицето Г. Й. след употреба на наркотични вещества.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № Iз-1741/23.08.2012 г., която не е представена по делото, но е служебно известна на съда, министърът на вътрешните работи е делегирал правомощия на Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Със заповед рег.№ 343з-86/20.01.2017 г. Директорът на ОДМВР Сливен оправомощил Началниците на сектор „Пътна полиция“ да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

В хода на административното производство обаче е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до издаване на оспорената заповед в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2, б."и" от ЗДвП / ред. ДВ бр.77/2017 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство“ на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребило наркотични вещества или техни аналози - за срок до един месец. За да бъде наложена ПАМ на това основание, следва да е налице една от двете предвидени предпоставки, а именно собственикът на МПС да е допуснал или да е предоставил управлението на лице, което е  употребило наркотични вещества или техните аналози.

Видно от оспорената заповед, процесната ПАМ е наложена на С.И.Г., за това, че е допуснал управление на личния си, получен в наследство автомобил, на употребилата наркотични вещества Г. Й., без обаче в хода на административното производство да е изследван въпроса дали С.Г. изобщо е предоставял автомобила на Г. Й. за управление и дали ако го е предоставил, дали това е станало непосредствено след като същата е употребила наркотични вещества. Това обстоятелството е от съществено значение, доколкото то обуславя материалноправните предпоставки за налагането на ПАМ на посоченото в заповедта правно основание. По делото от оспорващия Г. са представени доказателства /л.26 от делото/, неоспорени по предвидения процесуален ред, от които е видно, че  процесният автомобил „Фиат Браво“ с рег.№ ………… е предоставен през 2014 г. за управление и разпореждане на лицето Т. Г. Й..

 След като административния орган не е изследвал въпроса в кой момент, кога и дали изобщо С.Г. е предоставил управлението на лекия автомобил на Г. Й., той недопустимо е наложил ПАМ въз основа на необосновано предположение, а именно, че С.Г. е допуснал управлението на автомобила от Г. Й. след употреба на наркотични вещества. Следва да се отбележи, че при извършване на проверката от контролните органи Г. Й. не е разполагала със свидетелство за регистрация на лекия автомобил, следователно не може да се направи извод, че автомобилът й е бил предоставен за управление именно от с. С.Г., не се установява и момента, в което това е станало. Напротив от приложените към жалбата доказателства се установява, че автомобилът е предоставен за управление и разпореждане на друго лице през 2014 година.

Липсата на доказателства посредством които да се установи, че жалбоподателят е предоставил управлението на лекия автомобил  именно на Г. Й., непосредствено след като последната е употребила наркотични вещества, води до незаконсъобразност на наложената ПАМ, поради липсата на материалноправните предпоставки визирани в хипотезата на чл. 171, т.2, б."и" от ЗДвП, поради което същата следва да бъде отменена.

Разноски от страните не се претендират, поради което не се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр.Сливен

                     

 

                                            Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0804-001059/13.11.2017 г. от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Сливен.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

 

                                                               СЪДИЯ: