Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.05.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
дванадесети април година 2022
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 12904 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, както и иск по чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
искова молба на Г.Д.М. ЕГН ********** срещу П.НА Р.Б., по иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 27000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
незаконно обвинение, за което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със
законната лихва, считано от 17.01.2018 г. – дата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Твърди се, че на 27.03.2013г. ищецът бил
задържан в 05 РУ-СДВР и привлечен като обвиняем за престъпление по чл.209,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че за времето от 08.03.2013г. до
19.03.2013г. в град София, при условията на продължавано престъпление е
извършил две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и от субективна страна продължение на
предшестващото, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, е
възбудил и поддържал, различни лица заблуждение и с това е причинил на същите
имотна вреда. С Постановление за обединяване на досъдебни производства били
обединени към това още две наказателни производства. Спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“
в размер на 300 лева. Сочи се, че на
26.02.2013г., ищецът М. отново бил привлечен в качеството ми на обвиняем
с Постановление на разследващ полицай С.- 05 РУ-СДВР за престъпление по чл.209,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Обвинителният акт от СРП бил изготвен и внесен в
Софийски районен съд на 10.03.2014г.
Наведен е довод, че с Присъда от
25.01.2016г. постановена по НОХД №4973/2013г. по описа на СРС, НО, 115 с-в, Г. М.
е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Сочи се, че оправдателната
присъда е потвърдена с Решение №79 от 17.01.2018г.
по ВНОХД №5043/17г. по описа на СРС, НО, II възз. състав.
Ищецът поддържа, че воденото наказателно производство за престъпление от
общ характер е породило стрес, притеснение във връзка с изхода на наказателното
производство, отстраняването му на два пъти от работа, неспокойство,
потиснатост, чувство за несправедливост, физически изживявания като безсъние,
задължение да се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената му мярка
за неотклонение „парична гаранция” и от необходимостта винаги да е на
разположение на органите на досъдебното и впоследствие на съдебното
производство, странене от близки и роднини.
В срока по чл.131 ГПК ответникът П.НА
Р.Б., в качеството на процесуален субституент на държавата е депозирал отговор,
в който оспорва исковата претенция по основание и размер. Поддържа, че ищецът
не е представил доказателства, от които да се установяват действително
претърпените неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица
от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство. Заявява, че на
ищеца е било повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл.209, ал.1
вр. чл.26,ал.1 от НК, което престъпление е квалифицирано като "Тежко
престъпление" по смисъла на чл.93 т.7 от НК, от което следва, че делото е
било с фактическа и правна сложност. В хода на досъдебното производство към
процесното наказателно производство било присъединено и друго, което
допълнително е усложнило от фактическата и правна страна по казуса. На ищеца
била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300лв., която
мярка не е довела до съществени ограничения в ежедневието на ищеца. Посочва, че
доказателства за твърдените неимуществени вреди поради воденото наказателно
производство, вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с
търговско дружество „Б.“ ЕООД на 19.11.2014г. и на 15.10.2017г. с „М.-Т“ООД не
се представени. Сочи, че в заповед № 096/19.11.2014г. на управителя на „Б.“
ЕООД е посочено, че тредовия договор се прекратява на основание чл.331 от КТ. В
разпоредбата на чл.331, ал.1 КТ се предвижда, работодателят може да предложи на
работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение, по
което същият да се произнесе писмено. Видно от заповедта М. е приел
предложението и е получил обезщетение в четирикратен размер на полученото БТВ.
По отношение на заповед № 386/25.10.2017г. на управителя на „М.-Т“ООД същата е
на основание 325, ал.1, т.1 от КТ по „взаимно съгласие“, като твърди, че не
може да се направи извод, че прекратяването на трудовите правоотношения с ищеца
са в резултат на воденото наказателно производство. Твърди, че ищецът има
множество полицейски регистрации, включително и в периода на процесното
наказателно производство. Производство за деяние по чл.195, ал.1 от НК по ЗМ №
05274 по описа на 03 РУ - СДВР /отбелязано и в справката на НСлС/, други
заявителски материали за престъпления по чл.194, ал.1 от НК /ЗМ № 051632 от
17.05.2005г. по описа на 02 РУ - СДВР и ЗМ № 13763 от 26.03.2013г. по описа на
05 РУ - СДВР/, заявителски материал № 172587 от 17.11т2017г. по описа на 03 РУ-
СДВР за престъпление по чл.206, ал.1 от НК /обсебване/, както и водените срещу
ищеца наказателни производства за измама. Обосновава извод, че твърдяните
негативните изживявания на ищеца са свързани и с тези криминални прояви на
същия, които съвпадат по време с процесното наказателно производство. Заявява,
че от справки и данните в тях
характеризират Костадинов като лице е трайно изградени престъпни навици и
твърденията в исковата молба, че е търпял „изключително големи болки и
страдания от действията на следствените и прокурорски органи“ са силно
преувеличени, предвид факта на осъждане в процесния период, водените на други
наказателни производства и множеството криминалистични регистрации. Обобщава,
че наказателното производство срещу ищеца е с обща продължителност 4 години, 9
месеца и 20 дни. Именно фактическата и правна сложност на делото, каквото е
процесното, следва да бъдат отчетени като една от причините за неговата
продължителност, което от друга страна следва да се приеме за кратък срок за
приключването на наказателно производство. В част от този период делото се е
намирало в съда и отговорността на ПРБ следва да бъде преценявана и е оглед
това обстоятелство, тъй като друг субект, различен от ответника, е бил
отговорен за своевременното разглеждане и решаване на делото. Наказателното
производство се е намирало на производство при органите на досъдебното
производство и прокуратурата в продължение на по - малко от 1 година /от
27.03.2013г. до 10.03.2014г./, което е кратък срок за приключване на
разследване по дело с фактическа и правна сложност от страна на органите на
досъдебното производство и ПРБ. Релевира възражение за прекомерност на исковата
претенция несъобразена с принципа в чл.52 ЗЗД. Поддържа, че не са представени доказателства
за пряка причинна връзка между твърдените негативните последици и общото
състояние на ищеца. Общата продължителност на наказателното производство - 4 години, 9 месеца и 20 дни, в който период
за ищеца има данни, че има множество криминални регистрации в МВР. Ответникът
поддържа, че не може да бъде направено разграничение за твърдените вреди от
процесното наказателно производство и останалите водени срещу лицето.
В о.с.з. ищецът чрез пълномощника си адв.
Й. и адв. Р. поддържат предявените искове.
В о.с.з. Прокуратурата на Р България, чрез
прокурор – Р. Стоев от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.
По
делото като контролираща страна е осигурено участие на СГП.
Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира
за установено следното от
фактическа страна:
От материалите
по приложеното н.о.х.д. № 4973/2014г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, се
установява, че със заповед за задържане от 27.03.2013г. на МВР, ищецът е
задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 05 РУП-СДВР. С
постановление за привличане на обвиняем по ДП № 736/2013г. по описа на 05 РУП-СДВР,
пр.пр. № 10307/2013г. по описа на СРП, от същата дата - 27.03.2013г., ищецът Г.Д.М.
е привлечен като обвиняем, за това, че за времето от 08.03.13г. до 19.03.2013г.
в гр. София, при условията но продължавано престъпление извършил две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и от субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набави
за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал у различни лица
заблуждение и с това причинил на същите имота вреда както следва:
1. За това, че на 08.03.2013г. около 11.00ч.
в гр.София на ул. ‘Искър" и ул. „Бачо Киро”, с цел да набави за себе си
или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал у С.М.Герои заблуждение /че
се казва Ч., който е син на приятелката й А. и за операция на същата, която в
момента се намирала в болница трябват златни пръстени, които да бъдат поставени
вместо златни пирони/ и с това причинил на С.М.Г. имота вреда /два златни
пръстена на обща стойност около 800лева/ и
2. За това, че на 19.03.2013г. около
09.00ч. в гр.София в градинката пред „Театър София” с цел да набави за себе си
или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал у Е.Л.Ч.заблуждение /че е
внук на приятелката й Л., която си е счупила крака и за операция на крака на
която ще трябва да бъдат поставени пирони, който да бъдат натъркани със злато/
и с това причинил на Е.Л.Ч.имота вреда /два златни пръстена, златна халка и
сумата от 20лв./ - престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл, 26, ал. 1от НК.
С
постановление от 26.02.2014г. по досъдебно производство № 610/13г. по описа на 05 РУП, пр.пр. № 10307/13г. по
описа на СРП, Г.Д.М. е привлечен като обвиняем, за това, че за времето от
08.03.13г. до 19.03.2013г. в гр. София, при условията но продължавано
престъпление извършил две деяния, които осъществяват поотделно едни състав на
едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и от субективна страна продължение на предшестващото, с цел
да набави за себе си имотна облага е възбудил у различни лица заблуждение и с
това причинил на същите имотна вреда общо в размер на 1530 лв. както следва:
1. За това, че на 08.03.2013г. около 11 ч.
в гр.София на ул. 'Искър" и ул. „Бачо Киро", с цел да набави за себе
си имотна облага е възбудил у С.М.Герои заблуждение /че се казва Ч., който е
син на приятелката й А. и за операция на същата, която в момента се намирала в
болница трябват златни пръстени, които да бъдат поставени вместо златни пирони/
и с това причинил на С.М.Г. имота вреда изразяваща се в 1 /един/ брой златна
халка, жълто злато с ширина 2 мм с червен елипсовиден камък на стойност
84.00лв. /осемдесет и четири лева/ и 1 /един/ брой халка с широчина 1 см.,
изработен от бяло и жълто злато на стойност 336.00лв. /триста тридесет и шест
лева/ или всичко общо на стойност 420.00лв. /четиристотин и двадесет лева/.
2. За това, че на 19.03.2013г. около
09.00ч. в гр.София в градинката пред „Театър София” е цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил у Е.Л.Ч.заблуждение /че е внук на приятелката й Л., която
си е счупила крака и за операция на крака, на която ще трябва да бъдат
поставени пирони, които да бъдат натъркани със злато/ и с това причинил на Е.Л.Ч.имотна
вреда изразяваща се 1 /един/ брой златен пръстен от 2гр. с бял диамант на
стойност 440.00лв. /четиристотин и четиридесет лева/; 1 /един/ брой златен
пръстен от 2 грама е бял диамант, подложката на диаманта е във формата на цвете
на стойност 440.00лв. /четиристотин и четиридесет лева/; 1 /един/ брой злата
халка 3гр. с надпис от вътре „Иван
1954г.“ на стойност 210.00лв. /двеста и десет лева/ и парична сума с номинална
стойност 20.00лв. /двадесет лева/ или всички вещи на стойност 1110.00лв.
/хиляда сто и десет лева/ - Престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
С постановление
от 27.03.2013г. на СРП са обединени ДП ЗМ № 610/13г. по описа на 05 РУП – СДВР,
пр.пр. № 10307/13г. по описа на СРП и ЗМ № 736/13г. по описа на 05 РУП-СДВР,
пр.пр. № 8891/13г. по описа на СРП, които ще се водят в едно общо досъдебно
производство ЗМ № 610/13г. по описа на 05 РУП-СДВР, пр.пр. № 10307/13г. по
описа на СРП.
На 12.03.2014г.
е внесен обвинителен акт по обвинението на Г.Д.М., по който е образувано н.о.х.д.
№ 4973/2014г. по описа на СРС, НО,
115-ти състав. Посочено е, че по отношение на същия е взета мярка за
неотклонение – „Гаранция в пари“ в размер на 300 лева.
С Присъда от
25.01.2016г., постановена по н.о.х.д. №
4973/2014г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, Г.Д.М. е признат за невиновен, за това, че за времето от
08.03.2013 г. до 19.03.2013 г. в гр. София, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил у С.М.Г. и
Е.Л.Ч.заблуждение и с това да е причинил на същите имотна вреда общо в размер
на 1530.00 лв. както следва:
1. на 08.03.2013
г. около 11.00 ч. в гр.София на ул. ‘Искър” и ул. „Бачо Киро”, с цел да набави
за себе си имотна облага, да е възбудил у С.М.Г. заблуждение /че се казва Ч.,
който е син на приятелката й А. и за операция на същата, която в момента се
намирала в болница трябват златни пръстени, които да бъдат поставени вместо
златни пирони/ и с това да е причинил на С.М.Г. имота вреда в размер на
420.00лв.
2. на 19.03.2013
г. около 09.00ч. в гр.София в градинката пред „Театър София” с цел да набави за
себе си имотна облага, да е възбудил у Е.Л.Ч.заблуждение /че е внук на
приятелката й Л., която си е счупила крака и за операция на крака, на която ще
трябва да бъдат поставени пирони, които да бъдат натъркани със злато/ и с това
да е причинил на Е.Л.Ч.имотна вреда в
размер на 1110.00лв., поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
предявеното му обвинение за престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
С решение № 79
от 17.01.2018г., постановено по в.н.о.х.д. № 5043/2017г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав е потвърдена присъда от
25.01.2016г. по н.о.х.д. № 4973/2013г. по описа на СРС, НО, 115 състав. Присъда
от 25.01.2016г., постановена по н.о.х.д. №
4973/2014г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, с която ищецът е признат
за невиновен по повдигнатото обвинение е влязла в сила на 17.01.2018г.
Приети са
неоспорени заповед № 96 от 19.11.2014г. на управителя на „Б.“ ЕООД, с която на
основание чл. 331 от КТ, считано от 20.11.214г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца на длъжност: „барман“, както и Заповед № 386 от
25.10.2017г. на „М. – Т“ ООД, от която е видно, че на основание чл. 325, ал.1,
т.1 от КТ е прекратено друго трудовото правоотношение с Г.М. считано от
25.10.2017г. /л.18,
л.19 от делото/
Приета е справка
от ЕИСПП съдржаща данни за общо 4 /четири/ наказателни производства срещу Г.Д.М.:
сл.д.№217/ 2006г. по описа на сл.отдел при ОП София, със статус- прекратено,
в.н.о.х.№5043/2017г. по описа на СГС /наказателното
производство дало повод за разглеждания деликтен иск/, ДП
№1121/2013г. по описа на РУП 07 –СДВР, със статус - прекратено./л.26 от делото/
В
хода на съдебното дирене пред СГС са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля В.Ю.А., ангажиран от ищеца за установяване на
неимуществените вреди. Свид. В.А.сочи в показанията си, че познава Г. повече от
20 г., защото израснали са заедно. Спомня си, че през 2013 г. имал проблеми с
повдигнато обвинение срещу него, които продължили близо 5 г. Процесът срещу
него завършил с оправдателна присъда. Г. бил изпаднал в тежка депресия. Свидетелката
заявява, че е видяла как полицаи го извеждат с белезници. Обвинили го, че е
откраднал някакви пръстени от заведение, в което са били всеки ден. През този
период бил депресиран, не изглеждал добре, падала му косата. Преди това бил
много социален, често излизали навън. Като почнало делото спрял да излиза, да
се храни. Не говорел по телефона. Бил уплашен, притеснен. Накърнено било егото
му. В квартала им го смятали за престъпник. През този период постоянно го
търсили, явявал се на заседания. Бил е задържан, а после определили гаранция.
От 2013 г. до 2018 г. Г. работел в
заведение, където „учтиво“ го помолили да напусне работа. Останал без работа,
без пари, без самочувствие. Наказателното производство, по което Г. бил обвинен
продължило 5 години. Свид.А., сочи че му е помагала финансово, емоционално,
психически.
Установеното
от фактическа страна сочи на следните правни
изводи:
Отговорността на държавата по
чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от
незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица,
при или по повод изпълнение на техни задължения. Съгласно чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
І.
По допустимостта на иска по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с
неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно
легитимирана да отговаря по претенцията е П.НА Р.Б.. С оглед наличието на
правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация
предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, се явява
допустим.
ІІ.
По основателността:
Относно иска за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание
чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ:
Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ,
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на следствието,
прокуратурата и съда вследствие незаконно обвинение за извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата има обективен
характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на
причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в
тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по
реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ се предявява
срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.
В
настоящия случай ищецът М. е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, като производството срещу
него продължило до 25.01.2016г., когато с присъда от същата дата, ищецът е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения с Присъда от 25.01.2016г.,
постановена по НОХД № 4973/2013г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав. Поради
това настоящият състав на СГС намира, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1,
т.3, предл. първо от ЗОДОВ.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че спрямо
ищеца М. е повдигнато обвинение за извършено престъпление, като е оправдан с
влязла в сила присъда. Наказателното производство във всичките му фази е
продължило от привличането на ищеца като обвиняем на 27.03.2013 г. до 17.01.2018г.,
когато с решение № 79 от 17.01.2018г., постановено по в.н.о.х.д. № 5043/2017г.
по описа на СГС, НО, II възз. състав е потвърдена оправдателната присъда постановена
на 25.01.2016г. по НОХД№4973/13г. на
СРС.
Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по
повдигнатото обвинение, съставлява основание за носене на имуществена
отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на
събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и
подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2,
ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ. Съгласно утвърдената практика на ВКС, съдът приема,
че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на
упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В
този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които
е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение./вж.
Решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4754/2015 г., IV г. о., ГК/
При определяне
на размера на дължимото обезщетение, съдът следва да вземе предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на ищеца,
с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, му
се е отразило негативно, както и всички други обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д.
№ 295/2010 г., ІV г.о., ГК./ . От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление, по
което е оправдан с влязла в сила присъда. Наказателното производство във
всичките му фази е продължило от привличане на ищеца като обвиняем на
27.03.2013 г. до 17.01.2018г., когато с решение № 79, постановено по в.н.о.х.д.
№ 5043/2017г. по описа на СГС е потвърдена оправдателната присъда от
25.01.2016г. Взета е мярка за неотклонение "парична гаранция" във
връзка с повдигнатото обвинение в размер на 300 лева.
Доказването
на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение,
съгласно правилото на чл.154 от ГПК е изцяло в тежест на ищеца, сезирал
гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на ЗОДОВ.
В настоящия случай ищецът е бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление на 27.03.2013г., като производството срещу него
продължило до 17.01.2018г. /С решение № 79 от
17.01.2018г., постановено по в.н.о.х.д. № 5043/2017г. по описа на СГС, НО, II
въззивен състав/
Предвид изложеното решаващият състав
приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.
Незаконността на обвинението,
произтичаща от оправдаването на ищеца по повдигнатото обвинение чл.209, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК, съставлява основание за носене на имуществена
отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства
обосновава несъмнен извод, че ищецът Добрев е претърпял неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат
на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал.1, т.3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ. При определяне на
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид възрастта на
ищеца – 24 г. /към момента на привличането му като обвиняем/, тежестта на
повдигнатото обвинение – за тежко умишлено престъпление, продължителността на
наказателното преследване – 4 години, 9 месеца и 20 дни, вида на наложената
мярка за неотклонение – „парична гаранция”, данните за личността на подсъдимия
с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил,
се е отразило негативно на психиката му, на контактите и социалния му живот,
както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV
г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. От обсъдените свидетелски
показания на свид.А.се установява, че повдигането на обвинение е причинило на
ищеца притеснения, неудобства и трудности в ежедневието и в работата.
Преценявайки тези обстоятелства, както и тежестта на повдигнатото обвинение и
установените от свидетелските показания негативни преживявания на ищеца
вследствие воденото наказателно производство,
настоящият състав намира, че следва да се определи обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5 000 лева, което адекватно репарира претърпените неимуществени
вреди. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съд приема, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и
характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на
уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение/ така Решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4754/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС,
Като цяло в процесния случай са
претърпени обичайни неимуществени вреди, понасяни от лице, което е обект на
незаконно наказателно преследване. Не се установява твърдяната загуба на работа
да е в причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство. От
приетата заповед № 096/19.11.2014г. на управителя на „Б.“ ЕООД се установи, че
трудовия договор на ищеца е прекратен на основание чл.331 от Кодекса на труда.
В разпоредбата на чл.331, ал.1 КТ се предвижда, работодателят може да предложи
на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение,
по което същият да се произнесе писмено. Видно от заповедта за прекратяване на
договора му М. е приел предложението и е получил обезщетение в четирикратен
размер на полученото брутно трудово възнаграждение.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че адекватен размер на
обезщетението за претърпените от ищеца доказани неимуществени вреди от незаконно обвинение, е такъв от 5 000 лв., като сумата е определена
глобално съобразно задължителните указания по т.11 от ТР №3/22.04.2005г. на
ОСГК на ВКС, който отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост, а
за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 27 000
лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По акцесорния иск с пр. основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1,
т.2 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. В
случая това е 17.01.2018г., от който момент вземането за обезщетение за вреди
става изискуемо, както е прието и в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д.
№ 3/2004 г., ОСГК на ВКС.
Ето защо претенцията за
обезщетението за забава върху присъдената главница за релевирания период от 17.01.2018
год. до изплащане на вземането е основателна.
По
разноските:
Ищецът
претендира направените по делото разноски, за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 400 лева, съгласно представения на л. 8 от делото
договор за правна защита. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно. При отчитане на действителната
фактическа и правна сложност на делото и нормативно определения минимален
размер на адвокатското възнаграждение, с оглед материаления интерес по делото,
определеното по реда на чл.7, ал.2, т. 4 Наредба № 1/2004г. на ВАС, адвокатско
възнаграждение възлиза на 1 340 лева, а в случая се претендира 1 400 лева. На осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска в размер на 259.25 лева.
По изложените съображения, Софийски градски съд,
ГО, I – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати на Г.Д.М., ЕГН **********,***
на основание чл. 2, ал.1, т.3, пред. 1 от ЗОДОВ, сумата в размер на 5000 /пет хиляди/лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
обвинение в престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което
ищецът е бил оправдан с Присъда, постановена на 25.01.2016 г. по НОХД №
4973/2013г. на СРС, НО, 115-ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния претендиран размер от
27 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на Г.Д.М., ЕГН **********,
чрез адв. М.Й. и адв. В.Р., със съдебен адрес:***, на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ сума в размер на 259.25 лв.,
разноски пред СГС.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: