Р Е
Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, 07.08. 2009
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Левченски
районен съд в съдебно заседание на _шести август_ две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.М.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Я.Д._ и в
присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия М. АНД
дело №_20094410200194_ по описа за _2009_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от В.А.М. ***„Цар Симеон” №51, ЕГН**********,
против НП №2656/20.10.2008, наложено от Началник сектор ПП - КАТ към ОДП Плевен.
Счита, че наложените му
наказания на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП за извършено от него
нарушение по чл. 21 от ЗДвП глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за три месеца, като на основание Наредба № І-1959 на МВР се
отнемат 12 общо контролни точки са незаконосъобразни.
Твърди, че на 04.10.2009г.
в с. Обнова, обл. Плевен по посока гр. Русе бил спрян от служители на ОДП гр.
Плевен, които му казали, че управлява МПС с превишена скорост и му съставили
АУАН.
Твърди, че скоростта,
която му била показана не е неговата. Въз основа на АУАН, Н-к сектор ПП-КАТ към
ОДП – Плевен му наложил цитираните наказания в обжалваното наказателно
постановление. Счита последното за незаконосъобразно, тъй като техническото
средство ТR-4, 073, което показва дата, час и фиксирана скорост е извън
посочените в разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.6 и чл. 189, ал.7 от ЗДвП
технически средство.
Заявява, че допълнителни
съображения ще представи в съдебно заседание.
Моли съда да отмени изцяло
наложените му наказание в обжалваното наказателно постановление.
За
административнонаказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Установява се от
представените по делото писмени доказателства, че е съставен АУАН против жалбоподателя
М. затова, че на 04.10.2008г. в 23,10 ч. на ПП – 3, км 55+000в с. Обнова – Русе,
управлява лек автомобил „Мерцедес” Ц 250
с рег. №ЕН 37 77 ВК със скорост 160 км/ч при разрешена 50 км/ч. Скоростта
измерена, фиксирана и показана на водача с ТР-4, №073/97г. Превишение със 110
км/ч. Отразено е в акта, че при измерване
и фиксиране на скоростта автомобилът е бил сам на пътното платно.
Водачът е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Отразено в акта за
установяване на административно нарушение от страна на жалбоподателя е, че е съгласен.
По
делото е представено и обжалваното НП № 2656/ 20.10.2008 г., издадено от
Началник на сектор ПП - КАТ - Плевен, видно от което е, че затова, че на 04.10.2008г.
в 23,10 на път 1 клас №3, км. 55+000 в като водач на МПС- лек с рег. № ЕН37 77
ВК на ПП-3 в с. Обнова, посока Русе управлява със скорост 160 км/ч. при
ограничение от 50 км/ч. Измерена, фиксирана, и показана на водача с радар
ТР-4 073. Превишение 110 км/ч. в населено място, с което е нарушил чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, пр.2.
За описаното в акта
нарушение, на жалбоподателя М. е наложено на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 250 лева, лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца; и на
основание Наредба № І – 1959 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
Жалбоподателят е
представил възражение до началника на група ПП „Полиция”. Уточнява, че е вписал
че е съгласен с АУАН, но сторил това, тъй като не разбрал, че в акта е
написано, че е бил единствен автомобил по време на засичането. Твърди, че зад
него е имало друга кола. Твърди, че е духал силен вятър, по шосето имало много
листа и клони и на места валяло дъжд. Малко преди с. Обнова ги изпреварила
някаква кола, която се движела бързо. Останал изненадан и много учуден как може
да се кара толкова бързо. Малко след това видял, че иззад храстите излиза човек
със светлоотразителни дрехи, който вдигнал стоп-палка. В селото нямало ток и
било тъмно. Служителите на КАТ му обяснили, че се движи с превишена скорост. Полицаят
му показал радара, М. не успял да види какво показва дисплея, но бил сигурен,
че ще покаже 60 км/ч. Радарът бил поставен между предните две седалки, на една
страна. Полицаят, който го спрял, поискал да му поправи колата и жалбоподателят
му отказал, като свидетелят Кръстев се заканил след това, че ще му вземе
книжката. Твърди се във възражението, че след като се прибрал вкъщи му
направило впечатление, че в АУАН е вписано 160 км/ч., което не отговаряло на
истината.
В
съдебно заседание са разпитани свидетелите Светлозар Ленинов Кръстев и Асен
Михайлов Йонков.
Поради
противопоставяне от страна на защитника на жалбоподателя, на свидетеля не е
предявен съставения от него АУАН.
Свидетелят, съставил акта
поддържа написаното в него. От показанията на разпитания свидетел Кръстев се
установява, че той е категоричен за скоростта, автомобилът управлявана от М. е бил сам на пътя. Скоростта на автомобила е
засечена в населено място - с. Обнова. Жалбоподателят е пътувал сам в
автомобила и не е имал е възражения към акта.
Свидетелят си спомня, че нарушението
е констатирано през нощта, не е имало никакво движение. Свидетелят описва
боботенето, което е чул при движението на автомобила – грохот. Впоследствие се
оказало, че приближава автомобил от Плевен в посока гр. Русе. Установява се, че
свидетелите са били спрели вдясно по посоката на движение. Скоростта на
движещия се автомобил е била измерена с радар ТР-4, номерът е изписан в акта. Макар
да не си спомня през кой месец е констатирано нарушението, свидетелят уточнява,
че времето е било ясно и хубаво. Пътят е бил сух. Св. Кръстев изключва възможността
да е държал радара в ръце. Водачът след подаване на сигнал със стоп-палка е
спрял на 300 метра от служителите на КАТ. Свидетелят уточнява мястото на което
са спрели - навътре в селото, като
мястото е уточнено в АУАН. Според показанията му, в селата в Община - Левски е
осветено.
Актосъставителят е
категоричен, че никакъв друг автомобил не е имало освен този. Не е имало
разминаващи се автомобили, зад управлявания от жалбоподателя автомобил също не
е имало друг движещ се автомобил. Установява се, че радарът, с който работят
свидетелите не е от тези, които снимат номерата на автомобила. Радарът е бил е
поставен или на таблото, или върху капака на служебния автомобил, като е бил
закрепен статично.
От показанията на
свидетеля Йонков се установява, че с колегата си Кръстев са работили по маршрут
122, пътен възел Плевен до разклона за с. Морава. Точният час не може да
уточни, но е било късно през нощта, не е имало никакво движение. Чул се е
страшен грохот, след което са видели, че от Плевен се задава лек автомобил.
Видимо се е движел много бързо. Приближил се е и го измерили за скорост, като
уредът е отчел над 160 км/ч. Кръстев спрял автомобила. На водача е била
показана фиксираната скорост, час и
дата. Водачът е бил сам в лекия автомобил, като свидетелят посочва марката на
автомобила - „Мерцедес, сив, С 180. За констатираното нарушение на водача му е
съставен акт. Свидетелят е категоричен, че радарът е бил закрепен стационарно.
Мисли, че е бил на капака, но не е сигурен. Според показанията му, други
автомобили не са се движели по това време в никоя посока. В този час на
денонощието не е имало движение. По времето когато са констатирали нарушението,
двамата свидетели са се намирали извън колата, от което свидетелят прави
извода, че не е било студено. Времето е било ясно, с отлична видимост.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите,
предвид на обстоятелството, че дават показанията си добросъвестно. Показанията
на двамата свидетели са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви,
дадени въз основа на техни непосредствени и съответстващи на представените по
делото писмени доказателства.
Съдът е изискал справка
относно метеорологичната обстановка в с. Обнова, обл. Плевен, по времето, когато е констатирано нарушението
– 04.10.2008г. между 23.00ч. и 23.30ч.
Установява се, че
температурата на въздуха е около 16 градуса, относителната влажност на въздуха
– около 80%, духал е слаб вятър от югозапад със скорост 2-3 m/s, облачността е
покривала около 4 десети от небосвода, като не е имало валежи.
Във връзка с установяване на обстоятелствата
по делото и изисканата справка от ЧЕЗ „България” ЕАД, се установява, че е
извършена проверка, в резултат на която е установено, че на 04.10.2008г. не е
прекъсвано електрозахранването в с. Обнова.
Показанията на свидетелите
са непротиворечиви. И двамата имат ясен спомен относно конкретното нарушение и
водача на управлявания автомобил, движещ се с превишена скорост, макар и да не
им бе предявен актът. Свързват конкретните си спомени с факта, че в практиката
им не се е случвало да измерват такава висока скорост на движение. Свидетелят
Йонков дори си спомни цвета и марката на автомобила.
Показанията и на двамата
съответстват и на писмените доказателства – справката за метеорологичната
обстановка по времето на констатиране на нарушението и справката от ЧЕЗ. По
тези съображения съдът кредитира показанията на двамата свидетели като
достоверни.
Жалбоподателят е дал
обяснения, в които преповтаря писменото възражение, приложено към делото. Твърди,
че е имало силен вятър, ръмял е дъжд, имало е буря поради което не било
възможна да се кара бързо. Сочи наличие на лични конфликти със свидетеля
Кръстев. Твърди, че познавал старата му кола и когато го видел, го спирал. От
друга страна заявява, че полицаят не познавал дотогава новата му кола, която
управлявал на 04.10.2008г. Твърди, че в селото не е имало ток. Малко преди
селото ги е изпреварила друга кола с чуждестранна регистрация, но не може да
посочи марката на колата.
Разпитан е свидетелят
Стилиянов. Същият е познат на жалбоподателя, като последният му поправял колата,
понеже закъсал в гр. Левски. С В. ходили до Дупница, за да си закупи автомобил.
Свидетелят твърди, че е
имало много листа, паднали клони, валяло дъжд и не е имало ток. Когато е бил
спрян В., свидетелят е спрял зад него и е пуснал аварийните светлини. Не е
видял радара, но когато светнал плафона вътре в автомобила, радарът не се
виждал.
Налице са противоречия в
показанията на свидетеля Стилиянов
и обясненията на жалбоподателя относно
мястото, на което спрял свидетелят след като е бил спрян за проверка В.М.,
както и кога и по какъв повод са се запознали с В.М.. Свидетелят Стилиянов
твърди, че не са се движели с повече от 55-60 км/ч. Това твърдение противоречи
на логиката. Видно от разпечатката от паметта на техническото средство, в
паметта на радара е заложена скорост на ограничение 60 км/ч. Т.е., в случай че
автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената от свидетеля
скорост, то техническото средство не би регистрирало превишение на скоростта.
Показанията на свидетеля
Стилиянов са противоречиви. Те не съответстват на показанията на свидетелите
Кръстев и Йонков, чиито показания съдът кредитира като достоверни. Противоречат
и на приложените към делото писмени доказателства – справка за метеорологичната
обстановка и справката от ЧЕЗ.
Установи се безспорно, че
по времето на констатиране на нарушението не е валял дъжд, нито е духал силен
вятър, нито е бил спиран токът в село Обнова.
По изложените съображения
съдът не кредитира показанията на свидетеля като достоверни.
В съдебно заседание от
06.08.2009г. по искане от страна на жалбоподателя е разпитан свидетелят Ивайло
Павлов.
Същият заявява в
показанията си, че миналата година -
месец септември, или октомври жалбоподателят споделил с него, че му е съставен акт за превишена
скорост. Този факт предизвикал учудване у свидетеля, че на М. му съставили акт
за превишена скорост, тъй като тогава не
можело да се кара бързо, поради влошената синоптична обстановка - силната буря,
която се била разразила същия ден. Установява се от показанията му, че свидетелят
е пътувал до гр. Плевен същия ден, като се е прибрал малко по – рано - към 19 -
20 ч., на здрачаване. Датата не си я спомня точно, но помни, че са се
заприказвали точно на другия ден с В.М.. Свидетелят знае само за този случай за
съставен акт на жалбоподателя. Според свидетеля Илиев шофира както би следвало
да се кара – нормално.
На поставените въпроси
свидетелят заявява, че не може да си спомни какво е било времето на следващия
ден, било е просто съвпадение, че се е прибирал от Плевен в един и същи ден с
жалбоподателя, поради тези причини си спомня този факт. Според показанията му,
колата му се люлеела по пътя от силната буря и вятър и не е успял да управлява
автомобила си с повече от 40-50 км/ч.
Свидетелят е без родство с
жалбоподателя, но същият няма конкретен спомен дори и от месеца, през който е
констатирано нарушението на М.. Освен това, дори да е пътувал през същия ден,
това е било в един по – ранен час– според свидетеля - на здрачаване, като пък
следва да се отбележи, че през месец октомври в 19-20ч. е вече тъмно, а в
случая нарушението е констатирано в 23,10 ч.
Показанията и на този
свидетел не кореспондират с писмените доказателства, които се събраха в хода на
съдебното следствие. Те противоречат и на показанията на свидетелите Кръстев и
Йонков, на които съдът дава вяра като достоверни, поради което съдът не
кредитира показанията на този свидетел.
Възраженията на
жалбоподателя са проверени, събрани са писмени
доказателства, които не ги потвърдиха, поради което съдът счита, че
тезата на жалбоподателя е защитна.
От представената по делото
заповед І з-189/08.02.2007г. – копие, издадена от Министъра на вътрешните
работи безспорно се установява, че издалият наказателното постановление
началник сектор ПП – КАТ - Плевен е от кръга на лицата, имащи право да издават
наказателни постановления.
Разпоредбата на чл. 189, ал.2
от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът счита, че от събраните
по делото доказателства безспорно се установи скоростта на движение на управляваното
от жалбоподателя МПС.
Установени са точната дата
и час, както и скорост на движение на
МПС, управлявано от жалбоподателя, поради което съдът счита, че възраженията на
жалбоподателя не намират опора в събраните по делото доказателства. В тежест на
жалбоподателя е да обори констатациите, съдържащи се в акта, като такива
доказателства не са ангажирани. Актът като редовно съставен се ползва с
формална доказателствена сила. В тежест на жалбоподателя бе да докаже
твърденията си. Възраженията не намериха опора в събраните по делото
доказателства.
Възраженията на жалбоподателя
са, че е фиксирана скоростта на друг, движещ се преди него автомобил. Видно от
представената като доказателство разпечатка на паметта на техническото средство, предишното превишение
на скоростта, регистрирано с това техническо средство на конкретната дата е
установено в 22,27 часа и в 23,30 часа. Следователно не е било фиксирано друго
нарушение непосредствено преди да бъде спрян жалбоподателя и за
административния орган не е имало никакво съмнение чия е фиксираната скорост и
в колко часа е извършено нарушението. В случай, че както твърди жалбоподателят
е бил изпреварен от друг, по-бързо движещ се автомобил, то с техническото
средство би била фиксирана скоростта на този автомобил в един по-ранен момент.
Не намират опора в
събраните по делото доказателства възраженията на жалбоподателя, че е налице
личен мотив у свидетеля Кръстев, доказателство за което било и това, че са
запомнили колата и познават и него.
Следва да се отбележи, че
не свидетелят Кръстев в показанията си уточни марката и цвета на управлявания
от жалбоподателя автомобил, а другия свидетел–Йонков. Още повече, че както бе
вече отбелязано, дори жалбоподателят заявява, че автомобилът, който е
управлявал, когато е констатирано нарушението, не е бил познат на служителите
на КАТ, отделно от това, е било тъмно и управлявайки нощем, с включени светлини
много трудно може да се установи отдалеч марката на автомобила и водача й.
По изложените съображения
съдът счита, че не са налице доказателства относно наличието на личен конфликт
и мотив свидетелят Кръстев да спира жалбоподателя, управлявайки МПС.
Съдът приема за безспорно
установено, че жалбоподателят се е движел с превишена скорост – 160 км/ч, като
допустимата скорост е до 50 км/ч за населените места, установена с разпоредбата
на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Видно от приложената от
административнонаказаващия орган справка относно налаганите наказания по
отношение на жалбоподателя е видно, че същият има и други нарушения на ЗДвП.
При издаването на НП и
съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП.
Съдът счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установи скоростта на движение
на управляваното от жалбоподателя МПС.
В АУАН е посочен точният
час на извършеното нарушение, а именно – 23,10 часа, което намира опора в
представеното по делото писмено доказателство – разпечатка на паметта на
техническото средство. В паметта на трафик радара е запаметено нарушение - в
смисъл на превишаване на максимално допустимата скорост на движение на МПС, а
именно - 160 км/ч. Установени са точната дата и час, както и скорост на движение на МПС, управлявано от
жалбоподателя.
Видно от представените по
делото доказателства е, че мястото на извършване на нарушението е точно
посочено, означено е населеното място (с.Обнова) и километъра, където е
извършено, чрез изписване в акта и НП на точните километрични знаци (55+000),
които са съответни в АУАН и в НП.
Възраженията са и относно
местоположението на радара – данните изложени от жалбоподателя и подкрепени от
свидетелските показания на свидетеля Стилиянов са, че е бил поставен между
седалките.
От една страна съдът не
кредитира показанията на свидетеля Стилиянов и счита тезата на жалбоподателя за
защитна и неподкрепена от събраните по делото доказателства.
От друга страна - видно от
инструкцията за експлоатация на радара, същият може да работи както поставен
извън автомобила, или върху автомобила на с., така и от купето на автомобила
през прозореца.
При това положение, дори
да се приеме, че радарът не е бил закрепен статично, а това не е така, не е
извършено нарушение от страна на служителите на КАТ – Плевен, които да водят до
нарушения п ри установяване на скоростта и да водят до незаконосъобразност на
АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Приложено е писмено
доказателство от ГД „Охранителна полиция”, от което се установява, че на СИ –
радарен скоростомер – тип ТR–4, номер 073/97г. е извършена ПП от специалисти на
лабораторията на 29.05.2008г. Установено е съответствие на метрологичните му
характеристики с изискванията на Методиката за проверка. Годността на СИ е
удостоверена със знак 02703, представляващ холограмен стикер, залепен на видно
място върху корпуса. Срокът за валидност на ПП е 12 месеца - до 29.05.2009г. До
04.102008г. СИ не е постъпвало в лабораторията за извършване на ПП след
ремонт. Видно от същата е, че
заключението е че трафик радар № 073/97, с което е измерена скоростта на
движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, към дата 04.10.2008г. е
изправно и направените с него измервания са в съответствие със Закона за
измерване. Радарният скоростомер съставлява средство за измерване от одобрен
тип, преминал метрологична проверка и съставлява годно доказателствено средство
относно точността на измерване на скорост. Доколкото измерването е извършено с
изправен, тариран и сертифициран метрологично радар няма основание за прилагане
на каквито и да било допустими отклонения за направеното измерване относно
фиксираната скорост.
Трафик радарът позволява
регистриране на превишената скорост на конкретно МПС и в разпечатката на
показанията на това техническо средство се установяват датата, часа и скоростта
на МПС, но не и номерът на МПС. Затова за доказване на нарушението служи
съставения АУАН, в който се отразяват трите имена, ЕГН на нарушителя и рег. №
на управляваното от него МПС, както и доказателството, че фиксираната скорост
му е била показана.
Предвид изложеното съдът
намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Законодателят е предвидил, че за превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място над 51 км/ч, водачът се наказва с глоба в
размер на 250 лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС.
Наложената санкция
съответства на предвидената в ЗДвП, като за административнонаказаващият орган
няма възможност да наложи друго, алтернативно наказание за извършеното нарушение,
тъй като няма предвидено друго такова в разпоредбите на ЗДвП.
Съдът, като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на
жалбоподателят, намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Относно контролните точки:
Отнемането на контролните точки на водачите на МПС не представлява
административно наказание. Отнемането на контролните точки се извършва само въз
основа на влезли в сила наказателни постановления, поради което не подлежи на
съдебен контрол.
Относно възраженията,
направени в съдебно заседание от страна на защитника на жалбоподателя, за
извършена „поправка” при изписване на АУАН в името на жалбоподателя и фабр. №
на техническото средство, съдът счита, че те не са от категорията на
съществените нарушения, които имат за последица незаконосъобразнзост на
наказателното постановление и които да мотивират съда да отмени наказателното
постановление като такова. Още повече, че в и в АУАН и в НП е посочен фабричният номер – 073.
При този изход на делото
следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати направените деловодни разноски
в размер на 40 лв., представляващи изплатените пътни и дневни разноски на
свидетелите Светлозар Ленинов Кръстев и Асен Михайлов Йонков.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
На
основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2656/20.10.2008,
наложено от Началник сектор ПП - КАТ към ОДП Плевен, с което на В.А.М. ***„Цар
Симеон” №51, ЕГН**********, на основание чл.182 ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на двеста петдесет лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
ВЕЛЕНТИН А.М. със снета самоличност да заплати
направените разноски по делото в размер на 40 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: