№ 515
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Женя Димитрова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20221001000438 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 21.03.2022 г. по т.дело № 468/21 г. СГС, ТО, VІ – 16 състав е осъдил
„Нова билд СТ“ ООД София, ЕИК ********* да заплати на „Р.С.Инженеринг" ООД София,
ЕИК ********* на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата 34 201 (тридесет и четири хиляди
двеста и един) лева, представляваща 3 % от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР,
задържана като гаранция за качествено изпълнение по договор за строителство от 30.04.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на исковата молба -
18.03.2021 г. до окончателното й погасяване, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 3 420
(три хиляди четиристотин и двадесет) лева - мораторна неустойка в максимален размер от
10 % за забавеното плащане на главницата, начислена след 24.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на исковата молба - 18.03.2021 г.
до окончателното й погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 3832,22 лева
(три хиляди осемстотин тридесет и два лева и двадесет и две стотинки) - разноски за
производството. Отхвърлил е исковете, предявени от „Р.С.Инженеринг" ООД София, ЕИК
********* срещу „Нова билд СТ“ ООД, София, за заплащане на сумата 8 448 лева,
претендирана като възнаграждение за изпълнени СМР, за което е издадена фактура №
00000003787/08.07.2019 г. и при условията на евентуалност - като вземане, за изравняване
на неоснователно обогатяване. Осъдил е ищеца да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 513,46 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
1
Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното
производство „Нова билд СТ“ ООД София, който го обжалва в срок в осъдителната част с
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът излага, че по делото не
е установено наличието на изпълнени на задълженията на ищеца – изпълнител по договора
за строителство в уговорения срок, и по - конкретно факта на приемане на изпълнените
строително- монтажни работи по уговорения в договора начин – чрез съставяне на протокол
образец 19 и подписване на акт за приемане на конструкцията с протокол образец 14.
Твърди, че началният момент на срока за изпълнение на задълженията по договора,
съгласно неговите изрични клаузи е датата на съставяне на протокол обр. 2 , а именно
21.05.2019 г. Сочи, че по делото липсват доказателства за осъществяване на някои от
предвидените в договора предпоставки за удължаване срока за изпълнение на работата –
обстоятелства, предизвикани от възложителя, които налагат забавяне на строителството и
изчакване, без да има възможност за изпълнение на други СМР, или наличието на подобни
обстоятелства, констатирани с двустранно подписан протокол. Излага, че наличието на
твърдените от ищеца обстоятелства – откриване на кабелно трасе в самия край /ъгъл/ на
парцела не препятства изпълнението на изкопни работи в останалата част на парцела, както
и че самото твърдение за наличие на кабели не е установено с документите, предвидени в
договора, а с недопустими свидетелски показания. Инвокира оплакване за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, както при
преценката на гласните доказателства, така и поради несъобразяване на елементарни
житейски и опитни правила и служебната зависимост на свидетеля от дружеството на
ищеца. Навежда доводи за съществено нарушение на процесуалните правила предвид
липсата на разглеждане в мотивите и произнасяне по заявеното в съотношение на
евентуалност възражение за прихващане със сумата от 42 777,42 лева, представляваща
неустойка за забавено изпълнение на строителните работи по договора / груб строеж на
процесната сграда/, уговорена в чл. 41 от договора. Инвокира оплакване на необоснованост
на фактическите извода на първоинстанционния съд относно падежа на двете насрещни
задължения и тяхната изискуемост, с подробни доводи за възможността да приемане на
изпълнението по договора за изработка и с конклудентни действия, за което се позовава на
съдебна практика. Поддържа, че в конкретния случай липсват доказателства както за
установяване на фактическа власт на възложителя върху изработеното, така и за липсата на
възражения от последния относно съответствието на изработеното с договора, липсата на
видими недостатъци и неговата полезност. Въз основа на горното твърди, че изводът за
приемане на изработеното по договора с конклудентни действия е невъзможен. Моли съда
да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.
Срещу решението в отхвърлителната част е депозирана въззивна жалба от ищеца
„Р.С.Инженеринг" ООД София, в която са изложени доводи за неговата
незаконосъобразност. Въззивникът сочи, че съдът необосновано и без наличието на
доказателства е тълкувал превратно влята на страните , обективирана в протокол №
2/21.05.2019 г. за откриване на строителна площадка. Поддържа, че същият представлява
стандартна бланка, която не отчита спецификата на всеки едни конкретен обект, поради
2
което същата следва да бъде уточнена в отделен, двустранно подписан договор за възлагане
на СМР. Твърди, че в конкретния случай съдът е игнорирал волята на страните,
обективирана в клаузата на чл. 3 от договора от 30.04.2019 г., в която е посочено, че за
начален момент на броене на срока за изпълнение по договора ще се счита на подписване
на протокол обр.2 и фактическото предаване на строителната площадка от възложителя на
изпълнителя, освободена от преминаващи проводи или съоръжения, които препятстват
нормалната работа на обекта. Излага, че двете предпоставки следва да са налице в
съотношение на кумулативност, като в процеса липсват доказателства, че за периода от
датата на сключване на договора до датата на подписване на протокол обр.2 възложителят е
осъществил каквито и да е действия по разчистване на терена и подготовката му за
строителни работи. Твърди, че по делото е установено по несъмнен начин, че и към
21.05.2019 г. строителната площадка не се е намирала в състояние, годно за изпълнение на
уговорените СМР, тъй като в нея са се намирали стари сгради от тухли и бетон, постройки,
както и масивна ограда. Сочи, че на 28.05.2019 г. в парцела е открито подземно кабелно
трасе, което е наложило прекъсване на строителни процес, който е бил възобновен едва на
07.06.2019 г. Излага, че работите по разчистване на терена и извозване на строителни
отпадъци са приети с акт обр. 19 №1/03.07.2019 г. , за същите е съставена фактура №
3787/08.07.2019 г., но същите не са му заплатени. Моли съда да отмени решението в
отхвърлителната част и да уважи предявения иск.
Всяка от страните изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната
страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от „Р.С.Инженеринг" ООД София, ЕИК ********* срещу „Нова билд
СТ“ ООД София, ЕИК ********* за заплащане на сумата 34 201 (тридесет и четири хиляди
двеста и един) лева, представляваща 3 % от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР,
задържана като гаранция за качествено изпълнение по договор за строителство от 30.04.2019
г., сумата 3 420 (три хиляди четиристотин и двадесет) лева , представляваща неустойка в
максимален размер от 10 % за забавеното плащане на главницата, начислена след 24.03.2020
г., сумата 8448 лева, претендирана като възнаграждение за изпълнени СМР, за което е
издадена фактура № 00000003787/08.07.2019 г. и при условията на евентуалност - като
вземане, за изравняване на неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху
трите главници, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане и направените по делото разноски.
Между страните по делото не се спори, а и от представените пред
първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че на 30.04.2019 г. същите са
сключили договор за строителство, по силата на който ищецът - изпълнител е приел да
изпълни с осигурени от него материали, механизация и организация на строителството
изграждането на следния обект : многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи,
3
находяща се в ПИ с идентификатор 68134.610.2105. УПИ I - 853,847 м. “Сухата река“ –
запад, кв. 12д , район „Подуяне“ , съгласно одобрени и съгласувани инвестиционни проекти
и разрешение за строеж, включващи конструктивно изграждане /груб строеж/ съгласно ЗУТ
на горепосочената сграда . Отделните видове строително - монтажни работи, които следва
да бъдат извършени за изграждане на сградата в груб стоеж са подробно описани в клаузата
на чл. 1 от договора. Съгласно клаузата на чл. 3 от договора, срокът за изпълнение на
възложената работа е определен на 285 дни, считано от датата на подписване на Протокол
обр. 2 от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и
фактическото предаване на строителната площадка от възложителя на изпълнителя,
освободена от преминаващи проводи или съоръжения, ако такива има в имота, които
препятстват нормалната и безопасна работа на обекта. Съгласно клаузата на чл. 4 , за краен
срок за изпълнение на задълженията по договора се счита успешното фактическо
изпълнение на уговорените СМР, подписването на актове обр.19 без забележки, както и
подписването на акт обр. 14 за приемане на конструкцията. В клаузата на чл. 13 от
договора страните са уговорили начина на заплащане на приетите СМР , а именно - аванс в
размер на 15% в срок до три дни от представяне от страна на изпълнителя на банкова
гаранция за сумата на аванса, поетапни плащания въз основа на двустранна подписани
актове обр.19 за приемане на отделни видове СМР, като възложителят задължа сума в
размер на 3% от всяко междинно плащане, като гаранция за качествено изпълнение на
работата. Съгласно клаузата на чл. 13.5 задържаната от възложителя гаранция се
освобождава в срок от 7 дни от датата на подписване на акт обр. 14, доказващ правилността
и качеството на изпълнение на конструктивното изграждане.
С оглед на горната установеност основно спорно обстоятелство пред настоящата
инстанция е дължи ли възложителят заплащане на изпълнителя на задържаната гаранция за
качествено изпълнение , съобразно клаузата на чл. 13.5 договора , и неустойка за нейното
забавено плащане, уговорена в чл. 42 от договора, предвид доводите на ответника за
недължимост на същата, поради липсва на установените в договора предпоставки за
нейното заплащане, в съотношение на евентуалност, поради погасяването й чрез
прихващане с насрещно дължима от ищеца неустойка по чл. 41 от договора , в размер на
42 777,42 лева, уговорена за забавено изпълнение на уговорените в договора СМР. Спорна
пред настоящата инстанция е и дължимостта на сумата в размер на 8 448 лева,
претендирана от ищеца като заплатена от нето цена на дейност по разчистване на терена и
извозване на строителни отпадъци, възложени от ответника, в съотношение на евентуалност
като заплатена от ищеца цена на горните дейност с които ответникът се е обогатил
неоснователно.
От представения по делото протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия от 21.05.2019 г., носещ подписите на страните по договора
се установява, че на посочената в него дата теренът се е намирал в състояние, годно за
започване на уговорените в договора СМР, както и че същият е снабден с всички
необходими строителни разрешения. В протокола е налице изрично отбелязване, че
4
площадката е оградена, с поставена информационна табела на входа, почистена от ниска
растителност. Посочено е, че достъпът до площадката е ограничен и се осъществява от един
вход, затворен с бариера и контролиран от охраната на обекта. Горните отбелязвания
кореспондират и с показанията на разпитаните по делото свидетели Б., които сочат като
дата на предаване и откриване на строителната площадка 21.05.2019 г. С оглед на горното
настоящата инстанция намира, че строителната площадка е предадена във фактическата
власт на изпълнителя по смисъла на чл. 3 от договора на 21.05.2019. г. Подписването на
протокола от 21.05.2019 г. от страна на изпълнителя без забележки сочи на категоричния
извод, че в към датата на неговото съставяне в терена не са били налице съществуващи или
останки от сгради или други постройки, както и масивни огради , подлежащи на опразване и
събаряне. В т.3.4 на протокола от 21.05.2019 г. не са описани подобни постройки и сгради ,
като е налице изрично отбелязване за липса сгради, подлежащи на събаряне. С оглед на
това настоящата инстанция намира, че обектът е предадена от възложителя във
фактическата власт на изпълнителя напълно почистен от съществувалите там сгради,
постройки, огради и ниска растителност, което е удостоверено и с подписа на изпълнителя,
положен под протокола от 21.05.2019 г. Доводите на въззивника - ищец, че протоколът
представлява стандартна бланка, която се попълва на място , а необходимите за
почистването му СМР се уговарят от страните в отделен договор са неоснователни и
противоречат на събраните по делото доказателства. Видно от начина на обективиране на
протокола от 21.05.2019 г., същият действително е съставен върху банка, позволяваща
нанасяне на текст на ръка или на компютър, като в настоящия случай реквизитите на същата
са попълнени на компютър. С оглед на това съдът намира, че при попълване на бланката е
липсвала пречка в същата да бъдат посочени, индивидуализирани и описани евентуално
съществуващите и неразрушени сгради, постройки и огради, но отбелязвания за горното не
са налице. Вън от това, протоколът от 21.05.2019 г. е съставен и подписан в изпълнение на
договора за строителство от 30.04.2019 г. и следва датата на неговото сключване. В
предмета на договора липсва възлагане на дейност по разчистване на терена /събаряне на
съществуващи сгради, постройки и огради/, поради което липсата на описание на сгради и
постройки в протокола от 21.05.2019 г. сочи , че същите вече са били съборени и теренът е
бил почистен към датата на неговото подписване. Горният извод се подкрепя и от
показанията на разпитаната пред настоящата инстанция свидетелка Ю. Б., от които се
установява, че разчистването на терена е започнало още през есента на 2018 година, като
теренът на собственият й имот е бил разчистен поетапно, а част от преместваемите
постройки в съседния парцел са били разглобени и взети от наемателите на находящия се в
същия автосервиз.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира претенцията за заплащане на
сумата 8 448 лева, представляваща възнаграждение за изпълнени от ищеца СМР, / събаряне
на сгради, постройки и огради и извозване на строителни отпадъци/ , които не са предмет на
договора, а са възложени по силата на отделно съглашение за неоснователна. Поделото
липсват доказателства за възлагане на тези работи от страна на ответника, по силата на
устно или писмено съглашение за неговия предмет и обем, поради което искът за заплащане
5
на сумата на това основание следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърлянето на главната претенция, съдът дължи произнасяне и по
заявената в съотношение на евентуалност претенция за заплащане на сумата 8 448 лева,
представляваща заплатена от ищеца цена на събаряне на сгради, постройки и огради и
извозване на строителни отпадъци, с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца. Представените по делото протокол обр. 19/№1/03.07.2019 г. и фактура №
3787/08.07.2019 г. , установяващи тяхното заплащане отстрана на ищеца не носят подписа
на възложителя, поради което и не го обвързват. Представеният по делото протокол за
откриване на строителна площадка от 21.05.2019 г. е по естеството си частен свидетелстващ
документ, който носи подписите на лицата, които са го съставили, включително и на
представител на ищеца, в качеството му на изпълнител по договора за строителство.
Същият установява по несъмнен начин състоянието на терена към датата на установяване
от страна на изпълнителя на фактическа власт върху терена, - свободен от сгради,
постройки , огради и ниска растителност, поради което и събраните гласни доказателства,
установяващи извършването на работа по неговото разчистване след 21.05.2019 г. не следва
да бъдат кредитирани. С оглед установената липса на фактическа необходимост от
изпълнение на строителните работи, описани в протокол обр. 19 №1/03.07.2019 г. и фактура
№ 3787/08.07.2019 г. , предявената в съотношение на евентуалност претенция за тяхното
заплащане се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
От показанията на свидетелите на ищеца, разпитани пред първоинстанционния съд и
пред настоящата инстанция се установява, че строителните работи в обекта са започнали
веднага след приемане на обекта от възложителя, чрез отнемане на почвания слой и
изпълнение на изкопни работи. Свидетелите - служители на ищеца, ангажирани
непосредствено с организацията на работата на обекта сочат непротиворечиво, че още на
втория - третия ден от тяхното осъществяване в единия край на парцела са открити кабели,
което е наложило спиране на изкопните работи и предприемане на действия по уведомяване
на компетентните органи , обследване на кабела, анализ и получаване на предписания за
възможността за неговото отстраняване. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата
свидетели, въпреки тяхната служебна зависимост от ищеца, тъй като същите са изцяло в
унисон с показанията на свидетеля на ответника, установяващи , че в единия край на
парцела е открит кабел веднага след започване на изкопните работи. Гласните доказателства
са противоречиви единствено относно времето, което е било необходимо за обследване на
кабела и получаване на разрешение за продължаване на работата. В тази връзка настоящата
инстанция кредитира показанията на свидетелите на ищеца, тъй като същите, в качеството
си на технически ръководители на обекта имат преки и непосредствени впечатления от
събитията, възприели са лично наличието на кабела и лично са организирали
продължаването на изкопните работи въз основа на устно нареждане на управителя на
ищцовото дружество на 07.06.2019 г. Горното обосновава извода , че в конкретния случай
че срокът на изпълнение на възложените по договора СМР е изтекъл на 17.03.2020 г.
предвид осъщественото забавяне от 17 дни. Горният извод следва от граматическото
6
тълкуване на клаузата на чл. 3 от договора , съгласно която за начало на изпълнението на
задълженията по договора се счита моментът на предаване на обекта , свободен от
съоръжения и проводи, които препятстват нормалната работа. Протоколът за откриване на
строителна площадка от 21.05.2019 г. установява по несъмнен начин състоянието на терена
към датата на предаването на обекта от възложителя на изпълнителя – 21.05.2019 г. , а
именно освободен от сгради, постройки и съоръжения и почистен от ниска растителност.
Протоколът обаче установява състоянието на терена, но не и наличието или липсата на
подземни проводи и съоръжения /кабелни , канализационни, водопроводни и др./ като
подземната инфраструктура изобщо не е предмет на описания в протокола. С оглед на това
относно наличието на подземни съоръжения съдът кредитира изцяло гласните
доказателства, тъй като същите са единни и непротиворечиви относно установеното наличие
и местоположение на подземния кабел.
От представения по делото акт за приемане на конструкцията от 16.03.2020 г. се
установява, че към датата на неговото съставяне носещата конструкция , изпълнена от
ищеца е в състояние да понесе по време на последяващото изпълнение на СМР, както и да
при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания, съгласно
проекта и действащата нормативна уредба. По силата на същият акт е разрешено
изпълнението на последващи довършителни работи на обекта. Така съставеният акт за
приемане на конструкцията – акт образец. 14 носи подписите на инженер - конструктора на
сградата, на изпълнителя и на лицето, упражняващо строителен надзор, като под същия
липсват подписи на възложителя. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 3 т. 14 от Наредба № 3
от 31. Юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството акт за
приемане на конструкцията (приложение № 14) - съставя се от проектанта-конструктор,
строителя, технически правоспособното физическо лице по част "Конструктивна" към
лицето, упражняващо строителен надзор. В настоящия случай представения по делото акт
обр. 14 е съставен и подписан от всички лице, посочени в наредба №3, като разпоредбата на
чл. 7 ал.3 т.14 от същата не изисква при съставянето и подписването на акт обр. 14 да
присъства и възложителя. С оглед на горното съдът намира, че представения по делото
протокол обр.14 е съставен по предвидения в закона ред и същият удостоверява годността
на строежа и завършването на възложената работа по смисъла на чл. 4 от договора.
Възраженията на въззивника - ответник за липсата на предпоставките за приемане на
изработеното с конклудентни действия се явяват неоснователни, доколкото всички
съставени актове обр. 19 носят негов подпис , протокол обр. 14 от 16.03.2020 г., е съставен
по предвидения в закона ред, поради което са налице всички установени от клаузата на чл. 4
от договора предпоставки за приемане на работата.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че срокът за изпълнение
на възложените по договора СМР е изтекъл на 17.03.2020 г. Доводите на въззивника -
ответник, че наличието на спиране на строителството не е установено по предвидения в
договора ред - с двустранно подписан протокол се явяват неоснователни, тъй като
събраните гласни доказателства установяват не спиране на строителството по смисъла на
7
договора, а началния момент на започване на изпълнението от страна на изпълнителя,
съобразно уговорката на чл. 3 , а именно привеждането на обекта в уговореното в същата
клауза състояние, чрез премахване на откритото подземно кабелно трасе. Неоснователни се
явяват и доводите за липса на пречки за осъществяване на строителните работи, тъй като
трасето се е намирало в самия край на парцела, поради което не е препятствало по никакъв
начин работата в останалите части. Налчето на кабелно трасе по което потенциално протича
електрически ток представлява опасност както за живота и здравето на работниците на
обекта, така и и за вреди по електропреносната мрежа, поради което обследването на кабела
и получаването на предписание от компетентните органи е единственото законосъобразно
поведение, което изпълнителят е осъществил изцяло.
Предвид установеното по несъмнен начин начало на изпълнението на
строителството по смисъла на чл. 3 от договора на 07.06.2019 г., настоящата инстанция
намира, че приемането на конструкцията с акт обр. 14 от 16.03.2020 г. е осъществено изцяло
в уговорения в клаузата на чл. 3 от договора срок от 285 дни. Наличието на приемане на
работата по установения в договора ред и липсата на забележки по качеството на
изпълнените СМР обосновава извод за основателност на предявения иск за заплащане на
задържаната по реда на чл. 13 ал.5 от договора гаранция. Между страните по делото е
безспорно, че съгласно двустранно подписаните и частично заплатени в хода на
строителството протоколи обр. 19 задържаната гаранция възлиза на 34 201 лева, поради
което претенцията за връщането й се явява основателна до размера на тази сума. .
По възражението за прихващане – настоящата инстанция намира за неоснователни
доводите на въззивника- ответник за липса на разглеждане и произнасяне по своевременно
заявеното от него възражение за прихващане със сума в размер на 42 777,42 лева,
представляваща неустойка за забавено изпълнение на задълженията на изпълнителя,
уговорена в чл. от договора. Възражението за прихващане е заявено своевременно от
ответника - в отговора на исковата молба и е прието за съвместно разглеждане с
определение от разпоредително заседание на 25.10.2021 г. Възражението е разгледано и
обсъдено подробно в мотивите на постановеното решение, като предвид формирания извод
за неоснователност, по същото липсва произнасяне в диспозитива на решението.
Настоящата инстанция намира възражението за прихващане за неоснователно, тъй като не е
налице насрещно изискуемо и ликвидно вземане на ответника спрямо ищеца за
претендираната неустойка. Същата, съобразно клаузата на чл. 41.1 от договора се дължи в
размер на 0,2% на ден от цената на съответния етап, но само при наличие на забавено
изпълнение на задълженията на изпълнителя, каквото в настоящия случай не е налице. По
изложените съображения възражението за прихващане се явява неоснователно и сгледва да
бъде отхвърлено.
Формираният извод за неоснователност на възражението за прихващане обосновава
основателност на претенцията за заплащане на задължената гаранция в пълния заявен
размер от 34 201 лева, до който същата следва да бъде уважена.
Като обусловена от главната, основателна се явява и предявената претенция за
8
заплащане на уговорената в чл.42 от договора неустойка за забавено плащане на
възнаграждението, дължимо при условията на чл. 13.5 от договора. За периода на забавата
същата възлиза на максималния уговорен размер от 10% от задържаната гаранция или 3 420
лева , поради което предявеният иск за заплащането й следва да бъде уважен в пълния
заявен размер.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция, разноските за водене на
въззивното производство следва да бъдат поети от страните така, както са направени.
Водим от гореизложеното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.03.2022 г. по т.дело № 468/21 г. на СГС, ТО, VІ – 16
състав .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му страните
при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9