Определение по дело №553/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 886
Дата: 16 май 2019 г. (в сила от 5 юни 2019 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20192100500553
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номeр 886                Година 2019, 16 май                 гр.Бургас

 

 

            Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА  ПЕНЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА  МИХОВА

                                                                                                       2. ТАНЯ  ЕВТИМОВА

 

разгледа докладваното от съдия Евтимова частно гражданско дело № 553/2019г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано Джейсън Кинг – изпълнителен директор заедно с Марек Слачик – член на Съвета на директорите чрез адвокат Ц. от САК против определение от 05.03.2019г., постановено от Районен съд – Бургас по ч.гр.дело № 9245/2018г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за връчване на съобщение по реда на чл.42, ал.2 от ГПК и за удължаване на срока за предявяване на иск по чл.422 от ГПК.

В жалбата оспорващото дружество въвежда следните оплаквания: 1. ГПК предвижда изрична възможност за връчване на съдебни книжа от частен съдебен изпълнител и не поставя ограничения за характера и вида на производството; 2. отказът на съда да уважи молбата не съответства на установените в процесуалния закон правила. Жалбоподателят иска съда да отмени определението и да върне делото на районния съд със задължителни указания за уважаване на направените искания.

Като взе предвид твърденията на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Производството пред Районния съд е образувано по заявление на „Теленор България“ ЕАД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Д.П.Д.. Заявлението на дружеството е уважено и съдът издава заповед за изпълнение № 4747/ 17.12.2018г., с която разпорежда на длъжника Д. за заплати сумата от 787,92 лева, представляваща сбор от главниците за абонаментни такси, гласова поща, такса за спиране и неустойка за предсрочно прекратяване на договор, както и сумата от 385 лева, представляваща деловодни разноски. Заповедта за изпълнение не е съобщена на длъжника, тъй като същият не е открит на постоянния му и на настоящия му адрес. В резултат на това, съдът указва на заявителя, че има право да предяви установителен иск за вземанията си срещу длъжника в 1-месечен срок от уведомяването. Указанията са съобщени на заявителя на 04.02.2019г.

На 01.03.2019г. „Теленор България“ ЕАД подава молба до съда, с която иска длъжникът да бъде уведомен за заповедта по реда на чл.42, ал.2 от ГПК чрез ЧСИ Иванка Миндова и да му бъде даден допълнителен срок за предявяване на иска.

С определение от 05.03.2019г. съдът оставя без уважение молбата в двете й части. Като мотиви за това съдът посочва, че липсва основание за отмяна на определението от 23.01.2019г.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. В конкретния случай определението, с което съдът отказва да връчи заповедта за изпълнение чрез ЧСИ и да предостави допълнителен срок за предявяване на иска не е от категорията съдебни актове, които преграждат развитието на делото, нито е сред актовете, за които законът предвижда изрична обжалваемост. Определението не може да бъде отнесено и към съдебните актове по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Поради това, частната жалба се явява насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на въззивен контрол и е процесуално недопустима.

Предвид гореизложеното, частната жалба трябва се остави без разглеждане със следващото от това прекратяване на въззивното производство.

 

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, ІV въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано Джейсън Кинг – изпълнителен директор заедно с Марек Слачик – член на Съвета на директорите против определение, постановено от Районен съд съд – Бургас на 05.03.2019г. по ч.гр.дело № 9245/2018г.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 553/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: