Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 04.03.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание,
проведено на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2060
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на П.С.С., чрез адв. Ч.П., депозирана против наказателно
постановление № 154-ЗЗ/10.09.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР - Русе,
с което на жалбоподателя, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение
по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
С
жалбата се ангажират твърдения, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. В
подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че заповед №
РД-01-143/20.03.2020г. е отменена със заповед № РД-01-263/14.05.2020г. и към
момента на съставянето и връчването на наказателното постановление, същата е
била отменена, което според процесуалния представител на жалбоподателя
обосновава извод, че същият е санкциониран по отменен закон и то за деяние,
което към налагане на наказанието вече не е административно нарушение. Развиват
се съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН. Инвокират се доводи, че
административнонаказващия орган неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 3,
ал. 2 ЗАНН. Излагат се съображения, касаещи неправилна правна квалификация на
описаното нарушение, като се посочва, че разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ не
съдържа състав на административно нарушение. Посочва се, че АУАН и НП не
съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН и в случая не е налице пълно и ясно
описание на твърдяното нарушение и не са посочени значими обстоятелства и
елементи от фактическия му състав, а същото е описано твърде общо.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Депозирана е
молба от неговия защитник, в която излага доводи по същество на спора.
Релевират се доводи, че заповедта представлява нормативен административен акт,
а не общ административен акт и не е породила своето действие, тъй като не е била
обнародвана. Претендират се разноски.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено наказателното
постановление. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при
спазване на процесуалните изисквания, и в съответствие с материалния закон. По
същество се излагат съображения, че със Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение са въведени промени в Закона за здравето, с които
изрично се посочва възможността по време на действието на обявеното извънредно
положение, министърът на здравеопазването да издава заповеди, с които да
въвежда противоепидемични мерки, които заповеди представляват общи
административни актове. Излагат се доводи за доказаност на нарушението и за
липсата на предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендират се
разноски.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода и по реда на
съдебните прения фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 154-ЗЗ/10.09.2020г.
(бланков № 880971 от същата дата), за това, че на 16.04.2020г., около 09,45
часа, в град Русе, „Младежки парк“ посетил открито обществено място – „Младежки
парк“, с което е нарушил въведената на територията на страната с т. І. 1. от Заповед
на министъра на здравеопазването № РД-01-143/20.03.2020г. противоепидемична
мярка по чл. 63 от ЗЗ, издадена във връзка с обявеното с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. извънредно положение, което е субсумирано от
актосъставителя като нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.
В АУАН
жалбоподателят е вписал, че няма възражения.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са били депозирани такива срещу съставения
АУАН.
Въз
основа на така съставения АУАН и отказ на Районна прокуратура – Русе да
образува досъдебно производство е било издадено и оспореното наказателно
постановление с фактическо описание, досежно релевантните за нарушението факти
и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на
жалбоподателя, на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, досежно подлежащите на доказване факти, включени в предмета на
доказване, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои
доказателства приема и кои отхвърля. Всички приети в хода на производството
доказателства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с
приетата за установена доказателствено обезпечена фактология.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните
изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление,
а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, часа и
мястото на установеното нарушение. Самото нарушение е описано подробно, както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на наказаното лице, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на нарушителя.
Неоснователни са доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, касаещи допуснато съществено
нарушение при описание на нарушението в АУАН и НП и това, че е посочена само и
единствено санкционната разпоредба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните.
Както
беше посочено нарушението е описано, чрез посочване, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП на всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице, а така
също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Самата
разпоредба на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, освен санкция, съдържа и диспозиция на състав
на нарушение, а именно нарушение или неизпълнение на въведени противоепидемични
мерки. В конкретния случай, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
него НП, изрично е посочена конкретната заповед, с която са въведени същите и в
с какво точно свое поведение жалбоподателят е нарушил въведени със същата
задължения за адресатите на правната норма. Разпоредбите на чл. 63, ал. 4 или
ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2 ЗЗ уреждат единствено и само компетентността и
реда за въвеждане на противоепидемичните мерки, а не касаят различни форми на
изпълнителното деяние или състави на различни нарушения.
Правилно
отговорността на жалбоподателя в случая е ангажирана за нарушение именно на чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето, която разпоредба именно регламентира
нарушението на въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки, което е станало посредством издаване на нарочна заповед по реда на чл. 63, ал. 4
ЗЗ.
С оглед
изложеното, според настоящия съдебен състав по никакъв начин не е нарушено
правото на защита на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност и да организира защитата си.
Както
беше посочено по-горе не са налице противоречия и в информационните изявления,
съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да
налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои
отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, а приобщените, както
гласни, така и писмени доказателства се намират в корелативно единство с
приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.
Заповедите
на министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 63, ал. 1
ЗЗ по своята същност представляват общи административни актове,
което следва от разпоредбата на чл. 63, ал. 11 ЗЗ и за тях липсва изискване за
обнародване като предпоставка за влизането им в сила, а са приложими правилата
на чл. 65 и сл.
от АПК.
Не е
спорно по делото, че процесната заповед е обявена на интернет страницата на МЗ
по реда на чл. 73
вр. с чл. 66, ал. 1
от АПК и същата е породили своето действие, като въведените с нея
противоепидемични мерки са задължителни за всички граждани.
Не е
спорно, че към 16.04.2020г., на която дата е осъществено нарушението, в
Република България, с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено
извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция
(COVID-19), като впоследствие срокът на извънредното положение е бил удължен до
13 май 2020 г.
На
основание чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, считано от 00.00 часа на 21.03.2020 г. са
преустановени посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
Посочената
заповед е изменена и допълнена със Заповед № РД-01-239/26.04.2020 г.), с която
посещенията на градски паркове и градини се допуска при стриктното спазване на
посочени в същата противоепидемични мерки.
Като на
посочената дата 16.04.2020г. жалбоподателят се е намирал в парк „Младежки парк“
в град Русе, същият е нарушил въведената със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г.
на Министъра на здравеопазването, забрана за посещение на паркове и градски
градини и е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.
Неоснователни са доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, че към момента на издаването на
наказателното постановление, посочената заповед е била отменена. Същественото
е, че същата е била в сила, към момента на установяване на нарушението и
съставянето на АУАН.
Неоснователни са доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, касаещи приложението на чл. 3, ал.
2 ЗАНН. В случая не се касае за настъпила промяна в закон, тъй като
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ не е променяна и не е налице хипотезата на
приемане на по-благоприятен закон, който да декриминализира деянието, за което
е санкциониран жалбоподателя. Касае се само и единствено за промяна на вида и
характера на въведените противоепидемични мерки, а не за промяна на нормативна
разпоредба, която да е по-благоприятна или да изключва дадено поведение като
административно нарушение.
Според
настоящия съдебен обаче, в случая се касае са маловажен случай на
административно нарушение и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Налице
са обстоятелства,
определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП нарушение, в сравнение с другите
нарушения от този вид. На първо място нарушението е извършено пет дни преди да
бъде отменена забраната за посещение на паркове и градини. На следващо място
видно от показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел
актосъставител жалбоподателят е бил с поставена предпазна маска, покриваща носа
и устата му, бил е сам седнал на пейка, които обстоятелства в своята съвкупност
сочат и на много по-ниска степен на засягане на обществените отношения предмет
на защита и с поведението си жалбоподателят по никакъв начин не е застрашил
живота и здравето на други граждани. Използвайки лични предпазни средства
жалбоподателят е проявил съвестно и отговорно отношение към въведените
противоепидемични мерки и само и единствено обстоятелството, че се е намирал в
парк, според настоящия съдебен състав не налага по-отношение на същия да бъде
реализирана административнонаказателна отговорност.
По гореизложените мотиви съдът
намира жалбата за основателна, а като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
при наличието на предпоставките за това, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно.
С оглед
изхода на делото и полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и
направените от него разноски за възнаграждение на един адвокат, в размер на 300
лева.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
154-ЗЗ/10.09.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР - Русе, с което на П.С.С., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение по чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на П.С.С., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, СУМАТА в размер на 300,00 лева (триста лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: