№ 110
гр. Плевен, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. Л.
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224400600747 по описа за 2022 година
въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното :
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. П.
Г., чрез служебния му защитник адв.П. И. от АК-Плевен против Присъда №
124 от 21.09..2022г., постановена по нохд № 1317/2022г. на РС-Плевен.
С обжалваната присъда първоинстанционния съд е признал подсъдимия
Д. П. Г. за виновен в това, че на 11.11.2021г. в гр.Плевен, като непълнолетен,
но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел
чужди движими вещи –един кожен портфейл на стойност 20,00лева, и сумата
от 80 лева или вещи на обща стойност 100 лева от владението на С. П. С. от
гр.Плевен, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и
на основание чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 вр.чл.63,
ал.1, т.3 от НК вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК го осъдил на девет месеца
„Лишаване от свобода”, което наказание след редуцирането му с 1/3 го
определил на шест „Лишаване от свобода“. На основание чл.69, ал.1 от НК
1
изпълнението на така наложеното наказание е отложено за изпитателния срок
от две години.
Осъдил подсъдимия Д. П. Г. да заплати направените деловодни разноски
в размер на 159,90 лева, които да се преведат по сметка на ОД на МВР –
Плевен.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава
двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл.372,ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК –
съкратено съдебно следствие. Няма конституирани частни обвинители и
граждански ищци.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и в
срока по чл.319, ал.1 от НПК, което обуславя процесуалната и допустимост.
С въззивната жалба се излагат доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание. Твърди се, че съдът е надценил обществената
опасност на деянието и не е отчел наличието на изключителни смекчаващи
обстоятелства. Прави се искане за приложимост на разпоредбата на чл.55 от
НК и определяне на наказание „Пробация“ на подсъдимия за извършеното
престъпление вместо „Лишаване от свобода“.
В жалбата, както и в съдебно заседание не са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явява подс.Г. и
защитникът му адв.И.. Поддържат подадената жалба.
Представителят на ОП-Плевен пледира за потвърждаване на
пъровинстанционната присъда. Счита същата за мотивирана и постановена
след подробен анализ на събраните по делото доказателства, а определеното
наказание за справедливо.
Съдът като прецени доводите на страните, всички събрани по делото
доказателства и обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:
Подсъдимият Д. Г. живеел в гр.Плевен, бил ученик, не работел, не
реализирал трудови доходи. живеел в гр.Плевен, бил осъждан за извършени
престъпления от общ характер.
Свидетелят С. С. имал заболяване, което правело придвижването му
много трудно. На 11.11.2021г. той отишъл до офиса на „Опти Спринт“ в
гр.****** и заплатил сметка, след което излязъл. Свидетелят носел със себе
2
си малка тъмна чантичка, преметната през рамото, като в нея имал портмоне с
лични документи и сумата от 80 лева. Докато чакал такси, покрай него
минали подсъдимия Д. Г. и свид. Б. К.. С. извикал към двете момчета да му
помогнат да се качи в таксито, при което Г. и Н. се спрели до него. Виждайки
физическото състояние на С. и чантичката му, у подсъдимия се формирало
намерение да вземе пари от чантичката. При пристигане на таксито
подсъдимия прихванал свид.С. от лявата страна, а свид.К. от дясната и
тримата тръгнали към автомобила. По време на придвижването подс.Г. се
пресегнал с дясната си ръка към чантичката на С., бръкнал в нея, извадил
портмонето и го сложил в джоба на долнището си, като продължил да
придържа С. докато го качили в автомобила. След това подс.Г. и свид.К.
напуснали мястото. В таксито свид.С. бръкнал в чантичката си да провери
дали е взел екземпляр от подписан договор с „Опти Спринт“ и установил, че
му няма портмонето. Междувременно подсъдимия се отдалечил от
местопрестъплението, отворил портмонето и взел намиращите се в него 80
лева. Прибрал парите, а портмонето изхвърлил.
Образувано било досъдебно производство по случая, в хода на което
бил установен извършителя в лицето на подсъдимия Д. Г..
Горната фактическа обстановка е установена от първоинстанционния
съд след съпоставка на самопризнанието на подсъдимия с писмените и гласни
доказателства събрани по време на досъдебното производство, на основание
чл.373, ал.3 и чл..372, ал.4 от НПК.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана в мотивите на обжалвания съдебен акт. Направеното от
подсъдимия Д. П. Г. самопризнание се подкрепя изцяло от събраните по
време на досъдебното производство гласни и писмени доказателства.
Подсъдимият Г. не оспорва фактическата обстановка, твърдението, че е
извършил описаното в обвинителния акт престъпление и правната му
квалификация. Счита, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, които
следва да доведат до определяне на наказание при условията на чл.55,ал.1,
т.2, б.“б“ от НК.
За престъплението по чл.195, ал.1,т.7 вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години. За да извърши
3
индивидуализация на наказанието на подсъдимия Г., районният съд е отчел
предходните му осъждания, които не влияят на квалификацията „повторност“
на деянието, като и обстоятелството, че деянието не е с изключително висока
степен на обществена опасност, неголемия размер на паричната сума,
самопризнанието на подсъдимия още на досъдебното производство, младата
му възраст, доброто му поведение и е преценил, че следва да му бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно - лишаване от свобода в размер на 9 месеца. В
случая, районният съд е отчел наличните по делото смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства - лошото му социално положение, ниската
стойност на отнетите вещи, съжалението и разкаянието му за стореното,
които могат да се ценят като искрени, съдействието на подсъдимия по време
на досъдебното производство, направеното самопризнание на досъдебното
производство и в съдебното производство, независимо че е в процедурата по
глава двадесет и седма от НПК. Съгласно ТР№1/2009г. на ОСНК на ВКС, в
процедурата по глава двадесет и седма от НПК, направеното самопризнание
следва да се оценява с оглед „характеристиките и съдържанието на
самопризнанието като форма на съдействие при установяване на обективната
истина и ако същото е спомогнало за своевременно и съществено разкриване
на престъпното посегателство и неговия извършител още на досъдебното
производство“. Видно от обясненията на подсъдимия на досъдебното
производство, същите покриват тези изисквания. С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че районният съд е отчел всички
обстоятелства, които имат правно значение за индивидуализацията на
наказанието спрямо подсъдимия, като е отчел всички смекчаващи вината
обстоятелства, които според настоящата инстанция не могат да се
характеризират нито като многобройни, нито като изключителни такива,
какъвто е замисъла на института на чл.55 от НК. Ето защо в конкретния казус
не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК.
Съгласно чл.54 от НК при определяне на наказанието съдът се ръководи
пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като взема
предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършването му, както и установените по делото смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, като преценката за вида и размера на
наказанието се извършва, като се съобразят посочените обстоятелства, с
4
оглед изискванията на чл.35,ал.3 и чл.36, ал.1 от НК. В процесния случай
районният съд, като е определил наказанието при условията на чл.54 от НК не
е определил явно несправедливо наказание в размер на шест месеца лишаване
от свобода /след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК/, при все, че наложеното
наказание е към минималната граница за предвидената от законодателя
рамка. Тук следва да се има в предвид и обстоятелството, че налаганите до
момента на подсъдимия наказания „обществено порицание“ и „пробация“ не
са оказали поправително и превъзпитателно въздействие, лошите му
характеристични данни, наличието на три броя криминалистически
регистрации за извършени от него кражби като малолетен и обстоятелството,
че срещу него се водят проверки и за други престъпления.
С оглед гореизложеното, съдът намери искането на подсъдимия да му бъде
наложено наказание „Пробация“ за извършеното престъпление вместо
„Лишаване от свобода“за неоснователно.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
основания за изменение на обжалваната присъда и в останалите и части, както
и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 124 от 21.09.2022г., постановена
по нохд № 1317/2021г. по описа на РС-Плевен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5