Определение по дело №667/2023 на Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 577/07.06.2023 г., гр. Хасково

 

 

Административен съд – Хасково, Седми административен състав 

на седми юни две хиляди двадесет и трета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                            Председател: Петър Вунов            

 

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов частно административно дело № 667 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „РОС77“ ЕООД, представлявано от управителя Е.Г.Г., чрез адв. М.Ф. ***, срещу Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложена със Заповед № ФК-197-0116921/18.05.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата се твърди, че оспореното разпореждане било неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи, че то било издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 АПК и че не било мотивирано, доколкото изложените от административния орган мотиви съдържали общотеоретични разсъждения, без да се посочват конкретни съображения. Поддържа се, че в случая не се установявало наличието на предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 АПК. Твърди се още, че разпореждането не било съобразено с публикуваните указания, разработени от НАП към нейните служители, относно налагането на ПАМ „Запечатване на ТО“, с цитирана практика на ВАС, като се позовава и на Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-97/21 г.

Предвид изложеното се иска да бъде отменено оспореното  разпореждане, а при условията на евентуалност - бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на ПАМ до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 60, ал. 6 АПК, като се претендира и присъждане на разноски.

В изисканата от съда административна преписка по издаване на оспореното разпореждане се съдържаща и становище от процесуалния представител на ответника - юрисконсулт Р.П., с което се оспорва жалбата като неоснователна и се моли тя да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След като взе предвид становищата на страните, данните по делото и приложимия закон, съдът намира следното:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, а именно адресата на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, в законоустановения срок за това по чл. 60, ал. 5 АПК, пред компетентния съд и е срещу годен за обжалване административен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДДС ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС - запечатване на обект за срок до 30 дни, подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 – т. 7 АПК, т.е. то може да бъде допуснато по разпореждане на административния орган при наличие на някое от основанията по чл. 60, ал. 1 от с.з.

В обжалваното разпореждане, инкорпорирано в Заповед № ФК-197-0116921/18.05.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, органът е посочил три от тях, но според настоящия съдебен състав те действително са бланкетни и необосноваващи в достатъчна степен необходимостта от предварителното изпълнение на наложената ПАМ.

Въведеното на първо място от административния орган съображение за необходимост от предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, е ирелевантно към критериите, предвидени в закона, за налагане на предварително изпълнение на административен акт. Освен това законосъобразното отчитане на продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект и неизвършване на нарушения от същия вид, е превантивната функция на имуществената санкция, която евентуално ще се наложи на жалбоподателя, съответно на самата ПАМ, а не на предварителното й изпълнение. Предварителното изпълнение на мярката не гарантира законосъобразното отчитане на продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект, нито неизвършване на нарушения от същия вид след изтърпяване на ПАМ, а само мотивира търговецът да плати предварително предвидената за извършеното нарушение имуществена санкция.

На следващо място, изложените мотиви относно необходимостта от защита на безспорно важния държавен интерес по регистриране и отчитане на продажбите на практика обосновават налагането на самата ПАМ, но не и предпоставките за необходимостта от нейното предварително изпълнение. От същите не става ясно по какъв начин биха били предотвратени щети за фиска посредством изпълнението на мярката преди влизането в сила на заповедта за нейното налагане. Самият вид на приложената принудителна мярка – запечатване и забрана достъпа до търговски обект магазин за промишлени стоки, с въведено в експлоатация и работещо фискално устройство – сам по себе си не предпоставя от предварителното изпълнение на мярката да се създадат условия за своевременно проследяване на реализирани търговски обороти, в какъвто смисъл са съображенията за защита на държавния интерес. Не е мотивирано по какъв начин в случая предварителното изпълнение на ПАМ би гарантирало законосъобразното отчитане на продажбите в търговския обект чрез фискално устройство, нито каква е конкретната и непосредствена опасност за фискалния ред, водеща до отклонение от данъчно облагане. Констатираното нарушение, изразяващо се в еднократно неиздаване на фискален касов бон за покупка на стойност 45,00 лв. и установеното наличие на касова разлика в размер на 50,00 лв. няма характеристиките да представлява укриване на немалка част от доходите на търговеца, респективно да установи създадена в търговския обект организация, целяща накърняване фискалната политика на държавата.

Доводите, че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда за фиска, а именно съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект са твърде общи и неконкретизирани, поради което не могат да се разглеждат като надлежно мотивиране на това основание. Още повече, че съдържащите се в административната преписка доказателства не обосновават извод за създадена от дружеството жалбоподател организация на работата, която позволява част от оборота системно да не се отчита през фискално устройство, както и че е индикация за трайно отклонение от спазване на данъчното законодателство.  Освен това самият административен орган опровергава това си твърдение с обстоятелството, че при констатирано на 10.05.2023 г. в търговския обект нарушение неиздаване на касов бон от регистрираното и работещо фискално устройство, връчва ЗНПАМ на търговеца едва на 05.06.2023 г., очевидно пренебрегвайки евентуални вредни последици от по-късното изпълнение на наложената мярка.

Действително, обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Както ПАМ, така и допускането на нейното изпълнение трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. В случая, освен общите разсъждения относно защитата на обществения интерес, в заповедта не са изложени съображения за системно неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска,  или наличие на парични задължения към държавата. Не става ясно, при тези данни, с какво се обосновава особено важният държавен интерес в конкретния случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди. За създаването на организация, водеща до системно неотчитане на продажбите, липсват конкретни фактически констатации в мотивите на административния акт.

По тези съображения съдът счита, че жалбата се явява основателна, поради което следва да бъде уважена.

При този резултат искането за спиране на предварителното изпълнение  на процесната ПАМ  не следва да бъде разглеждано. Това е така, защото само когато съдът отхвърли  жалбата против разпореждането за принудително изпълнение, същият може да спре изпълнението на акта до окончателното разрешаване на спорния въпрос, тъй като след отмяната на разпореждането не съществува изпълнително основание, както и правен интерес от обезпечаване на правото на оспорване на разпореждането чрез спирането.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е заявил изрично искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 450,00 лева, от които 50,00 лева за внесена държавна такса и 400,00 лева за платено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 05.06.2023 г. Своевременно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на последното е неоснователно, тъй като то е съобразено с минималния такъв, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът  

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложена със Заповед № ФК-197-0116921/18.05.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин за промишлени стоки „***“, находящ се в гр. ***, стопанисван от „РОС77“ ЕООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „РОС77“ ЕООД, ЕИК *********, адрес за кореспонденция: гр. ***, сумата от 450,00 лева, представляващи направени разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 188, ал. 2 ЗДДС.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ:

 

/Петър Вунов/