№ 798
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508595 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 5453/27.05.2022 г. по гр. д. № 2063/2022 г. по описа на
СРС, 140 състав е отхвърлен предявения от Л. С. Й. против „ЕОС М.“ ЕООД
иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. С. Й.
не дължи на „ЕОС М.“ ЕООД сумите, както следва: 1911,80 лева,
представляващи главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за
периода от 21.07.2011 г. до погасяването, 375,39 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.10.2008 до 20.07.2011 г., 595,78 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 20.10.2008 до 20.07.2011 г.,
271,79 лева, представляващи разноски, за които в полза на праводателя на
ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 31808/2011
г. по описа на СРС 24 състав.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 126020/20.06.2022
г., от Л. С. Й., в която са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът посочва, че в мотивите на
първоинстанционния съд е отразено, че изпълнително дело № 1263/2011 г. е
образувано по молба на „Обединена българска банка“ АД, като в молбата
1
липсвало възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. Твърди, че на 14.10.2011 г. страните в
изпълнителното производство постигнали споразумение за разсрочено
плащане и изпълнителното дело било спряно. Твърди, че на 31.05.2012 г. то
било възобновено като бил наложен запор върху банковите й сметки.
Поддържа, че в периода след тази дата, за срок от 2 години, не били
предприемани изпълнителни действия и не били правени искания от
взискателя. Поддържа, че изпълнителното производство било прекратено по
право на 31.05.2014 г., а всички изпълнителни действия, предприемани по
вече прекратеното изпълнително дело не били породили действие и на
31.05.2019 г. давността за вземането била изтекла. Всички действия по
прекратеното изпълнително дело били недействителни и негодни да спрат
погасителната давност. Моли да бъде постановено решение, с което
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по
делото разноски
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия „ЕОС М.“ ЕООД с вх. № 15764328.07.2022 г. В отговора са
изложени съображения за правилност на първоинстанционното решение.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
С молба вх. № 13849/14.02.2023 г. въззивника Л. С. Й. е направила
искане да бъде допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 1263/2011 г. по описа
на ЧСИ Г.Д..
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 2063/2022 г. по описа на СРС, 140 състав е
образувано по искова молба, подадена от Л. С. Й. против „ЕОС М.“ ЕООД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищцата твърди, че въз основа на заповед за изпълнение от 2011 г.,
издадена по ч.гр.д. № 31808/2011 г. по описа на СРС, 24 състав е издаден
изпълнителен лист от 2011 г. по силата на който ищцата била осъдена да
2
заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата от 1911,80 лева –
главница, ведно със законната лихва от 21.07.2011 г. до окончателното
изплащане, сумата от 375,39 лева – договорна лихва за периода от 20.10.2008-
20.07.2011 г., сумата от 595,78 лева – наказателна лихва за периода от
20.10.2008 г. до 20.07.2011 г. и 271,79 лева – адвокатско възнаграждение по
делото. Твърди, че за събиране на сумите било образувано изпълнително дело
№ 1263/2011 г. по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ. На 14.10.2011 г.
било постигнато споразумение между длъжника и взискателя, като
изпълнителното производство било спряно, а на 31.05.2012 г. възобновено.
Поддържа, че в периода от 31.05.2012 – 31.05.2014 г. не били поискани
изпълнителни действия от взискателя, поради което и на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство било прекратено. Поддържа,
че извършените след прекратяване на изпълнителното дело изпълнителни
действия не са породили правно действие. Моли да бъде признато за
установено, че не дължи сумите, за които е образувано изпълнително дело.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
„ЕОС М.“ ЕООД оспорва предявения иск. Твърди, че по изпълнителното дело
са предприемани изпълнителни действия, които са прекъснали давността.
Поддържа, че към момента на образуване на изпълнителното дело е било в
сила Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г., според задължителните
указания на което, давност не е текла докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. То е изгубило силата
си с отмяната му с ТР 2/2015 т., с което бил даден нов отговор на правния
въпрос относно давността. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В мотивите на обжалваното решение е прието, че след образуване на
изпълнителното дело относно спорното вземане, са предприемани
изпълнителни действия, които са прекъснали давността и тя не е изтекла.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
3
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. В чл. 439 от ГПК е предвидена
възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Същото право има и длъжникът
в производството по издаване на заповед за изпълнение, която е влязла в сила.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на
който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 31808/2011 г. по описа на СРС, 24 състав не
съществува респ. не подлежи на принудително изпълнение по изпълнително
дело № 20117810401263 по описа на ЧСИ Г.Д..
С оглед изложените от страните твърдения спорен между страните е
въпросът дали правото на принудително изпълнение на установеното с влязла
в сила заповед за незабавно изпълнение е погасено по давност. В тежест на
ответника е било да установи, че в хода на образуваното по издадения
изпълнителен лист, е предприел действия, с които е прекъсната давността.
От събраните по делото доказателства се установява, че изпълнително
дело № 20117810401263 по описа на ЧСИ Г.Д. е образувано по молба на
„Обединена българска банка“ АД и по изпълнителен лист от 02.08.2011 г.,
издаден по гр.д. № 31808/2011 г. по описа на СРС, 24 състав. С молбата за
образуване на изпълнително дело, подадена на 21.09.2011 г. взискателят е
направил искане да бъдат предприети принудителни действия за събиране на
вземането – запор върху трудово възнаграждение, моторни превозни
средства, както и да бъде извършена справка за имуществено състояние с
оглед предприемане на други действия.
На 27.09.2011 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на
длъжника, получавано от „В.“ ЕООД.
По молба на взискателя от 14.10.2011 г. изпълнителното производство е
4
спряно, тъй като било постигнато споразумение с длъжника Л. С. Й. във
връзка с начина на изпълнение на задължението.
На 31.05.2012 г. взискателят „Обединена българска банка“ АД е
направил искане за възобновяване на производството, като са направени и
искания за налагане на запор върху трудово възнаграждение, опис на
движими вещи.
Във връзка с направените искания е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника Й. и са насрочени описи на движими вещи за 03.07.2012
г., 22.01.2013 г. 08.05.2013 г., 24.09.2013 г. 27.12.2013 г. 16.05.2014 г.
С молба от 04.08.2014 г. взискателят е направил искане изпълнението
да бъде насочено към секвестируеми движими вещи на длъжника. Насрочен е
опис на движими вещи за 02.12.2014 г. , за 23.12.2014 г., за 19.08.2015 г., за
04.10.2016 г.
На 16.02.2015 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на
длъжника, получавано от „М Н. БГ“ ЕООД.
С молба от 12.04.2016 г. взискателят е направил искане принудителното
изпълнение да бъде насочено към трудово възнаграждение на длъжника,
получавано от „Т.-**** БГ“ ООД. Запорно съобщение е изпратено на третото
лице на 13.04.2016 г.
С молба от 04.08.2017 г. взискателят е направил искане да бъде наложен
запор върху дружествени дялове, притежавани от длъжника в „П. – К.“ ООД.
С молба от 12.07.2018 г. „ЕОС М.“ ЕООД е уведомил съдебния
изпълнител, че по силата на договор за цесия е придобил вземането на „ОББ“
АД и е направил искане да бъде конституиран като взискател. С молбата е
направено искане да бъдат предприети всички изпълнителни действия за
събиране на вземането. С молба от 29.10.2018 г. и от 23.09.2020 отново са
направени искания за принудителни действия.
С оглед разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от Закона за задълженията и
договорите и при съобразяване на задължителните постановки на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително деиствие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
5
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят следва да иска насочване на изпълнение към
имущество на длъжника, когато не се осъществява изпълнение, т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или
безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, а така също и Решение № 127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. по
описа на ВКС, III ГО).
От събраните по делото доказателства се установява, че в периода от
31.05.2012 г. до 31.04.2014 г. съдебният изпълнител, въз основа на направено
от взискателя искане с молба от 31.05.2012 г. е насрочил описи на движими
вещи за 03.07.2012 г., 22.01.2013 г. 08.05.2013 г., 24.09.2013 г. 27.12.2013 г.
16.05.2014 г. Следователно в спорния период съдебният изпълнител е
предприел поискани от взискателя действия, включени в посочения от
взискателя способ за принудително изпълнение и не е налице бездействие от
страна на взискателя, което да води до прекратяване на изпълнителното
производство. В този смисъл, неоснователен се явява доводът на въззивника,
че изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
Следователно и доколкото в периода след образуване на
изпълнителното дело с всяко действие по изпълнението погасителната
давност е прекъсвана и е изтекъл срок, който е бил по-малък от давностния за
съответното вземане, неоснователно е твърдението, че то е погасено по
давност.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 140 състав, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед неоснователността на предявения иск, неоснователно се явява и
6
искането за допускане на обезпечение на предявения иск пред въззивния съд.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 5453/27.05.2022 г. по гр. д. №
2063/2022 г. по описа на СРС, 140 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , направеното с молба вх. №
13849/14.02.2023 г. от Л. С. Й. искане по чл. 389 от ГПК за допускане на
обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка
„спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № 20117810401263 по
описа на ЧСИ Г.Д.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7