Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 13/21.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
П*** В*** и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208
и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №446 от 22.11.2018г.,
постановено по АНД №1460/2018г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно
постановление №18-0996-002715/06.08.2018г. на Началник група към ОД на МВР
Монтана, сектор „Пътна полиция“, с което на С.Д.Л. ***, основание чл.183, ал.5,
т.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административно наказание глоба в размер на
100 (сто) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е
неправилно. По същество на делото, касатора не взема становище.
Ответната страна не взема
становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди наложеното
административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение
на разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП. В
мотивите на обжалваното решение са изложени доводи, че случая не е маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно.
Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора писмени
и гласни доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са
налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата
обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на
административното нарушение. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода на
съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на
АУАН, като свидетелските показания на свидетеля К*** В*** – актосъставител и
свидетеля В*** В*** - свидетеля по АУАН са установили по безспорен и
категоричен начин, че касатора, като водач на МПС, в нарушение на разпоредбата
на чл.6, т.1 ЗДвП е навлязъл в кръстовище, което е регулирано със светофар, при
жълта светлина.
Следва с оглед
изчерпателност да се посочи, че в случая не са налице основания да се приеме,
че е налице маловажност на извършеното нарушение, тъй като този вид
административни нарушения са свързани с относително висока степен на обществена
опасност, тъй като неспазването на сигналите на светофарна уредба са причина за
настъпване на ПТП (често срещано нарушение на двете кръстовища по бул. „Х*** Б***
“, които са регулирани със светофарна уредба), респективно не са налице
основания да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. С оглед постигане на целите
на наложеното наказание по смисъла на чл.27 ЗАНН следва да се посочи, че с
налагането на административни наказания към минимума на санкционните разпоредби
те са постигнати.
Пълнотата изисква
да се отбележи, че допуснатата неточност в едно от изреченията на мотивите на
наказателното постановление, при изписване на рег. номер на управляваното МПС,
представлява техническа грешка, която не води до порок в наказателното
постановление, който да налага неговата отмяна. Неоснователно е твърдението на
касатора, че непосочването в наказателното постановление на имената на свидетеля по АУАН и спрени след
него двама свидетели е нарушило формата на наказателното постановление, тъй
като същото изцяло съдържа необходимите реквизити предвидени в чл.57, ал.1 ЗАНН. Неоснователно е поддържаното от касатора, че въззивния съд е разгледал
едностранчиво събраните гласни доказателства, тъй като те изцяло кореспондират
със събраните писмени доказателства и служат за установяване на фактическата
обстановка по случая.
За настоящият
съдебен състав, въз основа на събраните по делото доказателства, е безспорно,
че касатора е извършил установеното нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, както правилно
е приел в мотивите си въззивния съд. Касатора е имал възможност да ангажира
пред въззивния съд доказателства, които да оборят доказателствената сила на
АУАН, което не е сторено, тоест при така установеното по делото решението на
въззивния съд е правилно.
Настоящият съдебен състав установява в
рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание
изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното
решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което
на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият състав на Административен
съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №446 от 22.11.2018г., постановено по АНД №1460/2018г. по описа
на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: