№ 381
гр. Пазарджик, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220200912 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ц.” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, , улица „Петър Бонев ” № 5 против Електронен фиш серия Г, №
0022926 на ОД МВР-Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4, вр. с чл.638 ал.1, т.2, вр.
с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. Твърди се, че ЕФ не
съдържал надлежно описание на нарушението. Било налице несъответствие между
нарушението, описано в ЕФ и фактическия състав на нарушението, за което е предвидено
санкциониране посредством ЕФ. Санкционирането с ЕФ било незаконосъобразно, тъй като
управлението на автомобила било заснето по време на движение на автомобила, в което
било монтирано АТСС, поради което санкционирането е следвало да бъде посредством
АУАН и НП. ЕФ бил издаден след императивния давностен срок, предвид дългия период от
време считано от датата на нарушението до връчване на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен
защитник, който устно и в писмени бележки поддържа жалбата и пледира за отмяна на ЕФ.
Претендира разноски.
За ответникът по жалбата - ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява
представител. Постъпило е писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-
Пазарджик, в което се излагат съображения за потвърждаване на ЕФ, прави се възражение за
1
прекомерност на разноските на другата страна и на свой ред се иска присъждане на такива.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата
на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните
по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия 14-дневен срок и от лице с
правен интерес.
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция на търговското
дружество „Ц.” ЕООД, в качеството му на собственик на МПС – т.а. „Мерцедес Спринтер“
3131 ЦДИ с рег. №*****, за това, че на 29.01.2020 г., в 16,20 часа, на АМ „Тракия”, км. 63, в
посока на движение за гр.София, било заснето горепосоченото МПС по време на движение.
Заснемането станало с АТСС – ТWIN*CAM с № SD2D0027, като било установено
нарушение на Кодекса за застраховането, доколкото от името на жалбоподателя, като
юридическо лице и собственик на горепосоченото МПС, което било регистрирано в
България, респ. не било спряно от движение, не била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите /ЗЗГО/.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна.
Обжалваният ЕФ е процесуално изправен, тъй като има пълно съответствие между
описателната и санкционна част, като описателната съдържа достатъчно и ясни
обстоятелства по извършване на нарушението. При описанието му се сочи, че има движение
на МПС, чиято посока и място на движение са отразени, т.е. несъмнено е дори при липсата
на отразено „управление“, с който термин борави нормата на чл.638, ал.4 от КЗ, че се касае
именно за такова по отношение на автомобил, собственост на посоченото юридическо лице,
който е без сключен договор за ЗЗГО, което пък е нарушение именно по посочените в ЕФ
правни норми.
От приложената по делото извадка от паметта на процесното АТСС /л.7 в делото/ –
„Справка по критерии mOffice“ с данните за заснетите МПС без сключена ЗЗГО се
установява, че същата съдържа информация за локация, снимка и номер на процесното
МПС, съгласно приложените по делото методическите указания за работа с този вид АТСС.
Системата е работила по заложен приоритет – „застраховка“, за която е маркиран
удивителен знак. Това означава, че проверка е била към момента. Дали обаче тя е
извършвана само тогава или само след това или и в двата случая е напълно без значение, тъй
като изискването за издаването на ЕФ на основание чл. 638, ал.4 от КЗ е само управлението
да е установено с АТСС.
Издаването на обжалвания в настоящото производство ЕФ е на посоченото законово
основание. С Тълкувателно решение 1/14г. ВАС призна възможността за поставяне на
2
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, като
изрично указа необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания“ (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Процесният ЕФ
е издаден на основание чл. 647, ал.3 от КЗ за нарушение по чл.638, ал.4 от КЗ, като и двете
норми в своето изр. първо предвиждат състав на едно и също нарушение: „когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата“. Така е въведен напълно самостоятелен и
независим от въведените с ал. 1 и ал.3 на чл. 638 състави на нарушения (съответно за
собственик и водач), като препратката в ал.4 на чл. 638 към чл. 638, ал.1 от КЗ е само
досежно наказанието, което е различно за физически и юридически лица. Законодателното
решение е разграничението на чл.638, ал.1 и на чл. 638, ал.4 КЗ, доколкото в двата случая
се понася отговорност от собственика за неизпълнение на задължението на сключване на
договор за ЗЗГО за притежаван автомобил да е относно предвидения различен ред за
реализиране на отговорността. В чл. 647, ал.1 и 2 от КЗ е предвиден общия ред за търсене на
административно наказателна отговорност - издаване на АУАН и НП при установено
нарушение по чл. 638, ал.1 и ал.3 от КЗ. За нарушението обаче по ал.4 на чл. 638 редът е
различен. Той е регламентиран с чл.647, ал.4 от КЗ - издаване на ЕФ на основание
въведеното с нея изискване - да е установено управление (за разлика от ал.1, където е
достатъчно само притежаването на МПС без договор за ЗЗГО) по специален начин – с АТСС
на МПС, за което не е сключен задължителен договор за ЗЗГО. Чл. 638, ал.1 от КЗ
предвижда отговорност чрез съставяне на АУАН и издаване НП за собственика.
Отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 е абсолютна (без значение дали МПС е
било управлявано или не) , а по ал.3 - само по отношение на лице, което е водач
несобственик. Нормата на чл.638, ал.4 от КЗ предвижда ясно и категорично отговорност
само за собственика, но при установено по посочения специален начин - чрез АТСС
управление на МПС. Целта на законодателя е ясна: Съставите по чл. 638, ал.1 и ал.3 КЗ
освен, че се осъществяват от субекти, притежаващи различни качества: по ал. 1 -
собственика (чл. 438, ал.1 т.1), а по ал. 3 - водачът – несобственик , имат и различни
изпълнители деяния: по ал. 1– несключване на договор за ЗЗГО на притежаван автомобил, а
по ал.3- управление на МПС от несобственик, за което не е сключен договор за ЗЗГО. В
единия случай се санкционира неправомерно действие, а в другия - неправомерно
бездействие. Затова, ако се управлява МПС, за което не е сключен задължителния
застрахователен договор, отговорност може да се търси от водача по чл. 638, ал.3 от КЗ, а
собственикът ще отговаря по ал.1– за неизпълнение на задължението си сключване на
договора, а ако собственикът управлява МПС – по ал.1, защото субект на нарушението по
ал.3 на чл. 638 е водач-несобственик. Казано с други думи, отговорността на собственика по
ал.1 на чл. 638 КЗ е абсолютна и във всички случаи, дори при неуправление на автомобила,
достатъчно е да притежава правото на собственост върху него и да не е сключил
3
застрахователния договор. Редът за реализиране на отговорността е чрез съставяне на
АУАН и НП.
Собственикът ще носи отговорност и когато се управлява от друго лице собственото
му МПС, но това управление следва да е установено с АТСС – чл. 647, ал.3 и чл. 638, ал.4 от
КЗ.
Тези норми (втората санкционна) въвеждат самостоятелен състав на нарушение
(спрямо коментираните по-горе два други), като отговорността е за собственика за
несключване на договор по отношение на собствено МПС, за което е установено управление
на посочената дата.
Неправилно е тълкуването, че щом се касае за управление на МПС, отговорност
следва да носи само водачът и нормата на чл.638 ал.4 от КЗ е във вр. с ал.3. Първо – както се
посочи вече препращането от чл.638, ал.4 към ал.1 е само досежно размера на предвиденото
в двете точки на ал.1 наказание (глоба или имуществена санкция), т.е. досежно наказанието,
но не и досежно основанието за реализиране на отговорността. Съвсем ясно и
недвусмислено е било решението на законодателя да въведе този самостоятелен състав, за
който той е препратил само към реда и условията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, но не и към
основанията за издаване на ЕФ. Мотив, че законодателната воля е именно такава са
изричните решения да се санкционира на това основание само собственика (чиято
отговорност е абсолютна) и в тази връзка да не се прилага ал.5 на чл.189 ЗДвП - деклариране
на обстоятелството кое лице е управлявало МПС, за да понесе то отговорността за
нарушението.
Доколкото чл.647, ал.3 от КЗ препраща само и единствено към реда и условията на
ЗДвП, но не и основанията за издаване на ЕФ, а в случая ползваната АТСС е мобилна (виж
и на л. 9 и 31 от делото), поради което следва неизменна проверка и дали са спазени
нормативните изисквания при ползването й.
В процесния случай движението е било заснето от мобилна система за контрол на
скоростта на МПС с дефиниция по §6 от ДР на ЗДвП - т. 65. Същата е функционирала
напълно независимо от оператор. Съгласно чл.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, за осъществяване на контрол на
участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в
действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Възможността с такъв вид
средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен
фиш е законодателно призната с чл.189, ал.4 от ЗДвП (ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и
Наредбата 8121з-532/12.05.15г. са били в сила и са действащи нормативни източници към
момента на установяване нарушението.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за
измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в документа от БИМ на
4
л.9 в делото за „съответствие с одобрения тип…“. Установява се, че въпросното АТСС може
да се използва, както за контрол на скорост, така и като „Система за автоматично
разпознаване/идентификация на регистрационни номера“ на МПС /САИРН/, като в този
случай системата е наименована АИС „Трафик“.
Фактът, че според протокола от БИМ, системата е сертифицирана да заснема
движение на автомобили при осъществяване и на контрол за скорост, на още по-голямо
основание показва, че е сертифицирана и само да заснема движение на автомобили, с цел
проверка за наличие на ЗЗГО.
В случая достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в
ЕФ са възпроизведени от приложения като веществено доказателствено средство фотос,
ведно с отразени конкретни параметри от приложената извадка от паметта на процесното
АТСС – „Справка по критерии mOffice“ с приоритет „застраховка“. Самото изображение
илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно
посоката, в която се сочи, че е станало заснемането, обективира дори разпознат рег. номер
на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
В самия ЕФ е посочено конкретно мястото на извършване, респ. заснемане на
нарушението – АМ „Тракия“, км.63, с посока на движение на автомобила към гр.София.
Действително това не е обективирано на горекоментираната извадка от паметта на АТСС.
Това обаче е без значение като се има предвид застрахователният предмет по договора за
ЗЗГО - чл. 477, ал.1 КЗ (гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства).
Няма намеса в работата на системата и липсва субективен фактор към момента на
установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и
записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител.
Несъмнено е, че заснемането е станало със автоматизирано техническо средство.
Налице е попълнен от служителя на сектор „ПП“ при ОДМВР Пазарджик /оператор със
системата/ протокол по чл.10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( виж на л.17 от делото) .
Протоколът е от датата на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който
автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим (виж в протокола).
Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено АТСС с неговия
регистрационен номер и местонахождение. Посочено е мястото на контрол – АМ „Тракия“
и път ІІ-37 и I-8 на територията на ОДМВР – Пазарджик , както и началото и края на
контролираният участък – КАТ гр.Пазарджик – КАТ гр.Пазарджик. От съпроводителното
писмо на л.2 в делото става ясно, че АТСС се активира при стартиране на двигателя на
МПС, в което е монтирано – патрулен автомобил с peг. № СВ1624КК, като се деактивира 20
минути след неговото изключване, като всяко едно превозно средство, което е навлязло в
обхвата на камерата на техническото средство, бива заснето автоматично, посредством
регистрационния номер на автомобила. На екрана на компютърната конфигурация,
оборудвана в купето на автомобила, се показва информация по различни критерии в това
5
число и ЗЗГО. Цялата тази информация се прехвърля автоматично в модул "Справка по
критерии" в АИС "Трафик" файлове съдържащи данни за заснети нарушения от тип
"застраховка" (без сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите"), съгласно методическите указания за работа с автоматизирано
техническо средство и система Twin*CAM с № SD2D0027 - АИС Трафик. След което
информацията, касаеща заснетите МПС без ЗЗГО, се проверява допълнително от служител,
в информационната система на МВР и Гаранционния фонд и ако се потвърди, че в
действителност има налице управление на МПС без ЗЗГО, чак тогава се пристъпва към
издаване на електрон фиш по КЗ.
Не е спазено изискването на чл. 10 от Наредбата за фотос, който да онагледява
начина на разположение на система за контрол, но това не е било необходимо, т.к.
въпросната система е мобилна, но не и преносима, т.е. не може да се разполага извън
полицейския автомобил, съответно за неговата експлоатация не се изисква направата на
снимка, каквото е изискването към преносимите АТСС за контрол на скоростта, при
временното им разполагане на пътен участък, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.
Предвид нормата на чл.1 от Наредба 8121 з-532/2015 г., тя урежда изцяло реда и
условията за ползване на мобилни АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата,
а не само за контрол за скоростта. Спазването на този ред и условия е гаранция за
възможността по този облекчен ред да се издаде този вид санкционен документ – ЕФ и това
изискване е в посоченото ТР 1/ 2014на ВАС: „ Поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от
Конституцията). „ Във връзка с използването на мобилни технически средства правилата
трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание
за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.
Нито ЗДвП обаче, нито който и да е друг закон регламентира процедура, регулираща
действията на контролните органи при използването на мобилни технически средства …“ .
В резултат на този безусловен упрек на ВАС е приета и цитираната горе Наредбата 8121 з-
532 на 12 май 2015г. – за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Ако е спазен реда и
условията по нея – законосъобразността на ЕФ от гледна точка на процедурата по
установяване на нарушението чрез заснемане с АТСС е гарантирана. И обратното –
нарушението в условията и реда по Наредбата водят до незаконосъобразност на издадения
при опорочена процедура ЕФ.
Цитираното горе ТР обаче е от 2014г., Наредбата е приета на 12.05.2015г., а КЗ е в
сила от 01.01.2016г., т.е. както се посочи вече - Наредбата е приета предвид критиките в ТР,
прието по повод противоречива съдебна практика по обжалвани ЕФ за превишена скорост.
Затова и част от процедурата по Наредбата касае основно контрола на скоростта, а поради
това и реквизитите в протокола за ползване на АТСС по чл. 10 от Наредбата детайлно
6
отразяват обстоятелства, които имат за цел да гарантират точното й установяване.
Според чл.10 от Наредбата следва да се попълни протокола по утвърден в приложения към
нея образец и такъв е бил попълнен за процесната проверка – виж на л. 17. Протоколът
отразява всички важни обстоятелства, които са от решаващо значение за нормативната
възможност да се издаде фиша. От чл.11 на Наредбата, а и от писмото на л.2 става ясно, че
мобилната АТСС се ползва със служебен автомобил, който очевидно може да е
позициониран стационарно и системата ще е „работеща на място на контрол“ или
автомобилът да се движи, при което системата ще заснема автомобили в процес на
движение. Точно такова е нормативното предвиждане на чл.11 от Наредбата.
Според ал.2 на чл.11: „В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във
време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за
реализиране на административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение. За
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се
издават“. Нормата на ал.2 следва да се тълкува в систематиката на ал.1, която определя
двата вида мобилно АТСС – (стационарно и в движещ се служебен автомобил) и изрично
посочва, че те се ползват за „измерване скоростта на пътя“ . Затова и напълно логично е
предписаното с ал.2 – че когато такъв контрол се осъществява с АТСС във време на
движение, нарушителите се спират на място и се предприемат действия по реализиране на
административно-наказателна отговорност, като фишове не се съставят. Това обаче няма
никакво отношение към нарушението, установено по реда на чл.647, ал.3 от КЗ, тъй като, за
да е осъществено е достатъчно да има управление на МПС без застраховка, което да е
заснето с АТСС.
В протокола по чл.10 това обстоятелство (дали мобилната АТСС е в стационарен
режим или е във движение) следва да се отрази задължително при контрол на скоростта и то
е предвидено по образеца: „режим на измерване“ (виж образеца по приложението) и следва
да се отрази какъв вид е : „С - стационарен„ или „Д – в движение“. Това е така, защото
фактът дали заснемането се прави с мобилна АТСС в стационарен режим или в движение е
от значение, но само при ползване на АТСС за контрол на скоростта. Това обстоятелство не
е релевантно за контрола на изпълнението на задължение по КЗ за сключване на ЗЗГО, тъй
като при него е от значение само дали е заснето управление на МПС (така изисква съставът
на чл.683, ал.4/чл.647,ал.3) , по отношение на което се проверява наличие на договор за
такъв вид застраховка. В същия смисъл следва да се дискутират и възприемат липсите на
други реквизити по протокола – място на пътния знак за въвеждане ограничение на
скоростта, отстояние до АТСС в метри, точно местонахождение на мястото на контрол и
др., които са изключително от значение във връзка с установяване на конкретна стойност на
скоростта на конкретно място.
Поради това и процесния протокол следва да се приеме, че съдържа всички необходими
реквизити, предвид целта, за която е ползвана АТСС в случая. В него е посочено достатъчно
ясно, че мястото на контрол е на територията на ОДМВР – Пазарджик, А-1, т.е. АМ
„Тракия“, път ІІ-37 и I-8, посочен е времевия диапазон на работа с АТСС – от 07,00 до 19,00
7
ч., номерът на първото изображение - 880, броят на установените нарушения - 6, поставен е
и подпис срещу имената на пътния полицай, който е позиционирал уреда, а протоколът е
бил предаден за съхранение ведно с наличните записи от процесния контрол в
деловодството на сектора и е надлежно регистриран, макар и няколко дни след това – виж
горе дясно.
При всичко това и като се има предвид изложеното горе, за целите, за които е
ползвано АТСС – заснемане управление на МПС (за да се провери дали към този момент
има договор за него за ЗЗГО), протоколът е надлежно попълнен с необходимите реквизити,
за да бъде гаранция за достоверност на отразените в него обстоятелства по ползване на
АТСС.
С оглед казаното е несъмнено, че използването на заснемащото техническо средство,
регистриращо извършени нарушения от процесния вид, е станало по нормативно определена
процедура, при спазване на поставените изисквания и технически инструкции на
производителя на измервателния уред.
Не е спорно и е установено, че собственик на процесното МПС е жалбоподателя
(виж справка на л.15 в делото), както и неизпълнението на задължението на собственика по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ за сключване на договор за ЗЗГО за този автомобил (който факт не е
спорен, а установим и чрез елементарна онлайн справка в Гаранционен фонд на Р България
по рег. № на МПС.
Съвсем ясно става, че субект на нарушението е собственика на автомобила, който в
случая е посоченото ясно и достатъчно индивидуализирано юридическо лице .
Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр
с чл. 461, т.1, вр. чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ, доколкото първата чл.638, ал.4 препраща към ал. 1,
т.2, който препраща към чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ, а чл. 461, т.1 въвежда задължителния
характер на процесния вид застраховка.
Неоснователни са възраженията за това, че ЕФ бил издаден след императивния
давностен срок, предвид дългия период от време считано от датата на нарушението до
връчване на ЕФ. Съображенията за това са следните:
Електронния фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се приравнява едновременно към акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление, но само по
отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване, в какъвто смисъл е ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.
Специфичният характер на електронния фиш се изразява в това, че той е акт, с който
едновременно се констатира нарушението и се налага съответното административно
наказание.
Както вече се посочи, по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, административното
нарушение се установява и заснема с автоматизирано техническо средство или система. Това
указание на закона, съотнесено към легалната дефиниция, възведена в §1, т. 1 от ДР на
ЗАНН, според която електронния фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
8
магнитен или друг носител означава, че констатирането на административното нарушение,
което в общия случай се обективира във формата на писмен АУАН, в хипотезата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП се осъществява посредством автоматично заснемане и обективиране на
данните на магнитен носител. Това означава, че в момента на автоматичното заснемане на
нарушението, то е установено и обективирано на магнитен носител, който осъществява
функцията на писмен АУАН, издаван в общия случай на констатиране на административно
нарушение. Следователно, именно заснемането и обективирането на данните на магнитен
носител е момента в който е налице съставен акт за установяване на нарушението по
смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Ето защо последващото разпечатване на вече създадените
електронни данни на хартиен носител не може да квалифицира като момента в който следва
да се приеме, че нарушението е установено. Указанието на §1, т. 1 от ДР на ЗАНН е ясно –
електронния фиш е електронно изявление, създадено чрез административно-информационна
система, а не писмено обективирано изявление на контролен орган, какъвто е АУАН. По
тези съображения възраженията за това, че ЕФ е издаден извън давностния срок по чл.34 от
ЗАНН са изцяло неоснователни и не държат сметка за процедура по неговото издаване.
Наложената глоба е в твърд размер и не подлежи на изменение.
По изложените съображения, даващи отговор на възраженията на жалбоподателя, ЕФ
следва да бъде потвърден.
При този изход на делото в полза на ОДМВР Пазарджик следва да се присъди
претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съда определя на 80 лева, вземайки
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС - Пазарджик,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г, № 0022926 на ОДМВР-Пазарджик, с
който на „Ц.” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ,
улица „Петър Бонев ” № 5 , на основание чл.638 ал.4, вр. с чл.638 ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1
от КЗ и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000 лв. /две хиляди лева/, като законосъобразен.
ОСЪЖДА „Ц.” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, , улица „Петър Бонев ” № 5 да заплати на ОДМВР-Пазарджик,
представлявана от директор, с административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9