Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 14 април 2015 година град
Велинград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично заседание на дванадесети март
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ
при секретаря М.Д., като разгледа гр.дело №82 по описа на ВРС за 2015
година и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 284 от 21.07.2014г. допълнено по реда на
чл.250 от ГПК с решение №808 от 05.09.2014г., двете на Велинградски районен
съд, постановени по гр.д.№1501/2012г. по описа на същия съд, са осъдени А. и И. В.М., с ЕГН-та съответно ********** и **********, и
двамата от гр.******, с трето лице-помагач Община Велинград, да отстъпят
собствеността и предадат владението върху имот с планоснимачен №3127, за който
е образуван урегулиран поземлен имот ХІ в квартал №134 по плана на Велинград,
ЕКАТТЕ 10450, находящ се на ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №8, с площ от 150.00
м2 по нотариален акт, а по скица с площ от 128.00 м2, с
пълен номер на имота 501 3127 и планоснимачен №3127 от кадастрален район 501,
при граници и съседи на имота: имот №501.6091 – поземлен имот на М.И.Ш., имот
№501.3129 – поземлен имот на А.Х.Е., поземлен имот №501.9503 – булевард на
Велинградска община и имот №501.3126 – поземлен имот на М.Т. Р., ведно с
намиращите се върху имота две сгради с площ от по 86.00 м2 и 15.00 м2,
на Н.Т.Ж., ЕГН-**********,***, М.А.Д., ЕГН-**********,***, Т.А.Г., ЕГН-********** и А.Т.Г. ЕГН-**********,
и двамата от гр.***********, и е
отхвърлен иска по отношение на Й.А.М., ЕГН-**********,***, като неоснователен.
Със същото решение са осъдени А. и И. В.М., с посочени адреси и ЕГН-та да
заплатят на Н.Т.Ж., М.А.Д., Т.А.Г. и А.Т.Г.,
всичките с посочени ЕГН-та и адреси, разноски по водене на делото в размер на
300 лева.
Горните решения са обезсилени с Решение на ПОС №32 от
30.01.2015 год. по в.гр.дело №1034/2014 год. и делото е върнато на Велинградски
районен съд, за произнасяне по предявения иск.
Предявени са
обективно и субективно съединени искове с правно основание в чл.108 от Закона
за собствеността.
Ищците Т.А.Г., Н.Т.Ж., А.Т.Г. и М.А.Д. твърдят, че са
съсобственици по наследство (първите трима като наследници на И.А.Г., а
четвъртата ищца като съсобственик с наследодателката
им) на имот пл.№3127 за който е образуван парцел ХІ в кв.134 по плана на
гр.Велинград, находящ се на ул.” Св.Св.Кирил и Методий” №8 с площ от 150кв.м. по нотариален
акт, а по скица-с площ от 128кв.м.(пълен номер на имота 501.3127 и пл.№3127 ) от кадастрален район
501 при граници и съседи на имота: имот
№501.6091-поземлен имот на М.И.Ш.; имот №501.3129-поземлен имот на А.Х.Е.;
имот № 501.9503-булевард на Община Велинград и имот №501.3126-поземлен имот на М.Т.
Р., при права 2/3 ид.ч. за първите трима ищци и 1/3
за четвъртата ищца съгласно нотариален акт №5, том І, нот.д.№
47/2001г. и нотариален акт №459, том ІІІ, нот.д.№453/2002г.
на нотариус Г.Х.. Твърдят ищците, че ответниците А.В.М.,
И.В.М. и Й.А.М. им пречат да упражняват владение върху имота ползвайки
изградени незаконно върху имота две сгради, едната с площ от 86кв.м. и втората
с площ от 15кв.м..Считат ищците, че са собственици и на тези сгради по приращение, съгласно чл.92 от ЗС. Твърдят ищците, че
владението на ответниците е без законно основание и
молят да се приеме за установено по отношение на тримата ответника ,че са
собственици на процесния имот и на двете сгради при
посочените по-горе права като се осъдят ответниците да предадат в полза на ищците владението
върху имота, с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
А.В.М. и И.В.М., в който се оспорва заявената искова претенция.
По отношение на
дворното място се поддържа, че то е собственост на Община Велинград, а по
отношение на сградите се поддържа, че двамата ответника през 1995г. като ЕТ са
закупили от Община Пазарджик собствения на Общинското дружество”Торгус” ЕООД магазин с обща площ от 99.40кв.м., намиращ се
на бул.”Съединение” в гр.Велинград, по Закона за преобразуване и приватизация
на държавни и общински предприятия (отм), като преди
покупката, имотът е бил ползван от двамата под наем от 1992г. Твърдят, че от
1995г. владеят и ползват закупения магазин, а понастоящем се владее от двамата ответници като физически лица предвид непререгистрирането
им като ЕТ.Твърдят, че права върху магазина няма и третия ответник Й.М.. Молят
да се конституира като трето лице помагач Община Велинград доколкото процесното дворно място било нейна собственост. Поддържат,
че имота на ищците е бил отчужден със заповед №1399 от 09.11.1980г. от
тогавашните му собственици С.М.П. и Д.А.П., като през 1982г. е издадена нова
заповед №932 от 18.05.1982г., заменяща заповедта от 1980г. като за
отчуждения за разширение на улица и
универмаг имот, собствениците се обезщетявали с двустаен апартамент. Поискана
била реституция на имота през 1992г., но кметът на Общината отказал да
възстанови правото на собственост с решение №130/24. 04.1992г. по причина, че мероприятието било
реализирано,като решението било влязло в сила. Твърди се, че според
представените от ищците нотариални актове същите се легитимирали като
собственици по наследство и давностно владение като
се подчертава, че за съставянето на същите били представени документи за
собственост на техните наследодатели, издадени през 1940г. които не били актуални
предвид отчуждаването на имота през 1980г., като освен това в актовете било
записано, че се признават за собственици на празно незастроено дворно място,
което не било вярно, доколкото застрояването на имота с процесния
магазин станало малко след отчуждаването на имота през 1983г.Молят да се приеме
за установено по отношение на ищците, че те не са собственици на имот 3127 за който е отреден парцел ХІ в кв.134 по
плана на гр.Велинград.
С определение от 26.02.2013 г. Община Велинград е к о н с т и т у и р а н а като трето лице помагач като същата не е
взела становище по иска.
След представения отговор и направени със
същия възражения, ищците в срока по чл.143 ал.2 от ГПК не са пояснили и
допълнили исковата молба във връзка с направените оспорвания, че процесния имот е бил отчужден.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване на разпоредбата
на чл.235 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Наследодателката по закон на първите трима ищци И.А.Г., починала през
2005г. се легитимира като собственица по наследство и дарение на 2/3 ид.ч. от празно дворно място, цялото с площ от 150кв.м.,
съставляващо имот пл.№3127 в кв.141 по плана на гр.Велинград, намиращ се в кв.”Лъджене” на ул.”Св.Св. Кирил и
Методий” №8, за което е съставен констативен нотариален акт за собственост от
нотариус Халачев при РС-Велинград, №5,том І,рег.№795, нот.д.№47/01.03.2001г..
В полза на четвъртата ищца М.А.Д. е съставен констативен нотариален акт за
собственост №459, том ІІІ, рег.№3600, н.д.№453 от 18.10.2002г. за 1/3 ид.ч. от същия имот-150кв.м. незастроено дворно място,
съставляващо имот пл.№3127 в кв.134 по плана на гр.Велинград. В нотариалният
акт не е посочено на какво основание Д. е призната за собственица на процесната част от имота.
Със заповед
№1399 от 09.11.1980г. на Председателя на ОНК-Пазарджик на основание чл.98 от
ЗТСУ(отм) и протокол на комисията по чл.265 от ППЗТСУ
(отм) от 15.09.1980г. са отчуждени имоти попадащи в
разширението на улица „Кирил и Методий” по регулационния план на гр.Велинград,
между които и имот пл.№3127,собственост на С.М.П. и Д.А.П., като бившите
собственици са обезщетени с тристайно жилище в гр.Велинград, като в последствие
с нова заповед обезщетението е редуцирано до двустаен апартамент и плащане в
брой. С решение на Кмета на Община Велинград №130 от 24.04. 1992г. е отказано
по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗС и други, да се възстанови правото на
собственост на наследниците на А.С.П. върху имот пл.№3127 в кв.141 по плана на
гр.Велинград поради реализиране на мероприятието за което е бил отчужден имота,
а именно уширение на ул.”Кирил и Методий” и
Универмаг.Това решение не е било обжалвано по съдебен ред в законоустановения
14-дневен срок.
По делото е било
представено и второ реституционно решение №40 от 11.06.1998г. издадено също от
Кмета на Община Велинград, с което на основание чл.1 и чл.2 от ЗВСНОИ и §2 от ПЗР
на ЗОСОИ, е възстановено правото на собственост на наследници А.С.П. върху имот
пл.№3127 (част) в кв.141 по плана на града, като е постановено,че решението
влиза в сила от момента на възстановяване на сумата от 900лв за 150кв.м., вносима по сметка на Община Велинград. Това решение въпреки
представянето му от страна на ищците, с
нарочно определение на съда не е прието като доказателство по делото и не е
било приобщено към доказателствения материал.
Приложен е
договор за продажба на обособена част от ЕООД ”Торгус”
по реда на чл.35 ал.1 т.1 и чл.40 ал.1 т.1 от ЗППДОП(отм)
от 25.04.1995г. по силата на който Община Пазарджик продава на ЕТ”Ива-РМ-
От изслушаните
по делото основно и допълнително заключения на вещото лице инж.Вълкова по
назначена съдебно-техническа експертиза, се установява, че действително процесният имот, така както е описан в исковата молба, е
бил предмет на отчуждаване, за което бившите собственици са били обезщетени с
жилище и в пари, че първоначално искането на наследниците им за реституция е
отхвърлено, като при направено второ
искане имота им е реституиран, че към момента на издаването на констативните
нотариални актове в полза на наследодателката на
първите трима ищци, и на четвъртата ищца, този имот е бил застроен. Вещото лице
е посочило, че павилиона по приватизационната продажба се намира на място
различно от това, където се намира имота на ищците, и е на бул. Съединение”, а
не на ул.”Св.св. Кирил и Методий” и е различен от
имота, описан в протокола от 31.05. 1995г. предвид по-ниската стойност на имота
по този протокол и с по-малка площ, каквато е общата площ на КПП от 75кв.м.
сравнена с площта на магазина, посочена по-горе.
При произнасянето си Районният съд е
обвързан от фактите и заявените обстоятелства така както са предявени с
исковата молба и от посоченият придобивен способ,
заявен от ищците въз основа на който същите претендират да са станали
собственици на имота. Уважаването на ревандикационният
иск предпоставя доказването от страна на ищеца, че той е собственик на имота и
че ответника владее или държи същия и то без правно основание.От изложените в
исковата молба фактически основания, съдът намира, че се касае за искане за ревандикация, основано на твърдения за наследствено правоприемство, съобразно представените от ищците
констативни нотариални актове. По делото се съдържат писмени доказателства,
неоспорени от ищците, че през 1980 година процесният
имот им е бил отчужден изцяло съобразно представената Заповед №1399/09.11.1980 год. на ОНС Пазарджик. С
Решение №130/24.04.1992 год. на кмета на Община Велинград е отказано да се
възстанови на наследници на А.С.П. имот пл.№3127 в кв.141 по плана на
гр.Велинград, който е отчужден с цитираната заповед №1399/09.11.1980 год. на
ОНС Пазарджик.
С оглед горното, ищците не са доказали,
че са собственици на основание наследствено правоприемство
върху процесния имот, и доколкото съдът е обвързан с
посоченото в исковата молба основание, той неможе да коментира дали техните праводатели или ищците лично са придобили собствеността на
друг придобивен способ.
Друг аргумент в тази насока е и, че
констативните актове нямат конститутивен характер и
не се ползват със силата на присъдено нещо.Нотариаялният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на
чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по реда на чл.179 ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. Оспорването на тези констатации
и опровергаването на фактите обуславящи посоченото в акта основание може да
бъде направено от всяко лице което има правен интерес да твърди, че титуляра на акта не е собственик. Оспорването може да се
изразява както в доказването на свои права, така и в опровергаване на фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание.
При доказване на горните обстоятелства отпада лигитимиращото
действие на акта. /Тълкувателно решение №11 от 21.03.2013 год. на ВКС по тълк.дело №11/2012 год. на ОСГК/.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира предявения иск за
НЕОСНОВАТЕЛЕН.Касае се за иск с
правно основание чл.108 от Закона за собствеността, за уважаването на който
следва ищецът да докаже, че е собственик на имота, че ответника владее или
държи същия без правно основание и така го възпрепятства да упражнява правата
си.Само при наличието на тези законоустановени
предпоставки ревандикационния
иск ще бъде доказан и основателен.Съдът счита, че в настоящия казус ищците не
доказаха собствеността си върху процесния имот на предявеното обстоятелство.Извършеното
през 1980 година отчуждаване на процесния имот и
липсата на доказване за неговото възстановяване в патримониума
на ищците пречи същите да се легитимират като собственици на имота.
Като последица и на основание
чл.64 от ГПК следва ищците да бъдат
осъдени да заплатят на ответниците направените
деловодни разноски.
Водим от горното,
Велинградският районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Т.Ж.,
ЕГН **********,***, М.А.Д., ЕГН **********,***, Т.А.Г., ЕГН-********** и А.Т.Г. ЕГН **********, и двамата от гр.*********** п р о т и в
А.В.М., ЕГН ********** *** А и И.В.М. ЕГН ********** ***, с трето лице
помагач Община Велинград иск с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността за отстъпване на собствеността и владението
върху следния недвижим имот: имот пл.№3127 за който е образуван парцел ХІ в кв.134 по плана
на гр.Велинград, находящ се на ул.” Св.Св.Кирил и Методий” №8 с площ от 150кв.м. по нотариален
акт, а по скица-с площ от 128кв.м.(пълен номер на имота 501.3127 и пл.№3127 ) от кадастрален район
501 при граници и съседи на имота: имот
№501.6091-поземлен имот на М.И.Ш.; имот №501.3129-поземлен имот на А.Х.Е.;
имот № 501.9503-булевард на Община Велинград и имот №501.3126-поземлен имот на М.Т.
Р., ведно с изградени върху имота две сгради, едната с площ от 86кв.м. и
втората с площ от 15кв.м, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Т.Ж., ЕГН **********,***, М.А.Д., ЕГН **********,***, Т.А.Г., ЕГН-********** и А.Т.Г. ЕГН **********, и двамата от гр.***********, да
заплатят на А.В.М., ЕГН ********** *** А и И.В.М. ЕГН ********** ***, разноски в размер на 1775 /хиляда седемстотин
седемдесет и пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: