Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.11.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1959 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Х.-****” ЕООД, твърди, че на 14.11.2018 г. сключил с ответника - С.О., действащ чрез Общинско предприятие „Гробищни паркове“, договор, изменен с допълнителни споразумения от 21.01.2019 г. и от 15.05.2019 г., по силата на който се задължил да изработи два броя облицовани двустранни стени за монтаж на урни в Централни софийски гробища, два броя облицовани двустранни стени за монтаж на урни в Гробищен парк „Бакърена фабрика“, както и да извърши действия по поставяне на урнови плочи, надписване и монтиране на керамични снимки върху тях до изчерпване на всички урнови ниши в изградените стени. Ответникът поел насрещно задължение да заплати на ищеца възнаграждение за извършената работа. Ищецът заявява, че изработил възложените му 4 облицовани урнови стени, които са приети от ответника без възражения, поради което последният дължи да му заплати уговореното възнаграждение за тях, което възлиза на сумата от 80 532, 32 лв. Ответникът не е изпълнил това свое задължения на уговорения със сключената сделка падеж, който е до 5 дни след представяне на съставените приемо-предавателни протоколи и издадените фактури, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от 09.06.2020 г. до 14.10.2020 г. възлиза на сумата от 2 840, 99 лв. Ищецът посочва, че е изработил предварително и 533 броя урнови плочи и съответните вази и снимки към тях, с които следва да се запълнят всички свободни урнови ниши в изградените стени съгласно уговореното в договора, които са налични в неговия склад и могат да бъдат получени от възложителя /8 от урновите плочи са за урновата стена в Централни софийски гробища, а 525 от урновите плочи са за урновата стена в Гробищен парк „Бакърена фабрика“/. С оглед на това счита, че за ответника е възникнало и задължение да му заплати възнаграждение за така изработените урнови плочи, което е в размер на 88 180, 31 лв. и което той не е изпълнил до момента. Поради изложеното ищецът моли С.О. да бъде осъдена да му заплати описаните парични суми. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – С.О., оспорва исковете. Твърди, че договорът, на който ищецът основава претенциите си, е сключен без наличие на представителна власт и без да е спазен реда за възлагане по Закона за обществените поръчки. Заявява, че ищецът не е издавал фактури за заетите урнови ниши, както е договорено. Посочва, че договорът е прекратен по волята на ищеца с изявление в тази посока, направено на 16.04.2020 г., поради което и неговото действие е преустановено. От момента на прекратяване на договора ответникът не дължи да заплаща възнаграждение за непоръчани урнови плочи, които са предварително подготвени от изпълнителя. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор за изработка. За да бъде същата уважена, на първо място следва да се прецени дали от представените доказателства се установява, че е налице облигационна обвързаност между страните по спора, по силата на която ищецът да е поел задължение да извърши твърдените в исковата молба работи, а ответникът да е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в претендирания размер.
От събраните в
производството доказателства се установява, че на 14.11.2018 г. е сключен писмен
договор, наименуван „договор за изграждане на един брой облицована двустранна стена за монтаж на урни в Централни софийски гробища и
за изграждане на два броя облицовани двустранни стени за монтаж на урни в
Гробищен парк „Бакърена фабрика““. Този договор е подписан на страната
на изпълнителя от представител на ищцовото дружество „Х.-****“ ЕООД, както и от
директора на Общинско предприятие „Гробищни паркове“, което физическо лице е
действало при подписване на сделката от името и за сметка на възложителя по
договора. За да отговори на въпроса между кои страни са възникнали облигационни
отношения по така сключения договор, съдът трябва да се произнесе по това кой
правен субект е участвал на страната на възложителя при неговото подписване. В
тази връзка на първо място трябва да бъде съобразено, че в титулната част на
договора е посочено, че възложител е „С.О. - Общинско предприятие „Гробищни
паркове““. Освен това съдът взема предвид и това, че общинските предприятия не са
самостоятелен правен субект, имащ правоспособност и дееспособност, а представляват
форма за осъществяване на самостоятелна дейност от общината, т.е. те са структурна
единица на общината и следователно не могат да бъдат страна по договор. Този
извод е направен от ВКС при тълкуване във връзката им една с друга на нормите
на чл. 51, ал. 3, чл. 52 и чл. 54, ал. 2 ЗОС в решение, постановено по реда на
чл. 290 ГПК – Решение № 162 от 05.01.2015 г., постановено по т.д. № 3246/ 2013 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно Общинско предприятие „Гробищни паркове“ не е
самостоятелно юридическо лице, а е структурно звено към С.О., чрез което тя
осъществява дейност по управление на гробищните паркове на своята територия. Предвид
липсата на правосубектност на това общинско предприятие, се налага извода, че
то не е страна по договора от 14.11.2018 г. Ето защо и доколкото в титулната
част на сключения договор при индивидуализирането на възложителя по него е
посочено изрично наред с общинското предприятие и С.О., съдът намира, че именно
общината е правният субект, който е участвал като възложител при подписване на
този договор, действайки чрез служител, на който от кмета на С.О.та е възложено
подписването на договора, който е директорът на Общинско предприятие „Гробищни
паркове“.
Следователно по
делото се доказа, че между С.О. и ищеца „Х.-****“ ЕООД е сключен писмен договор
от 14.11.2018 г. със съдържание на правата и задълженията, които възникват за
съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговото съдържание.
Ответникът С.О. е направил в процеса правоизключващи възражения, че за него не са възникнали задължения по договора от 14.11.2018 г., тъй като той е недействителен и не е породил правни последици, които следва да бъдат разгледани.
Първото от направените от ответника възражения за недействителност на договора от 14.11.2018 г. се основава на факта, че този договор е подписан от негово име от пълномощник, който не е имал надлежно учредена представителна власт да го представлява към датата на сключване на договора. Освен това ответникът не твърди да е потвърждавал извършените от представителя действия по подписване на договора, поради което трябва да се приеме, че се позовава на липсата на такова потвърждаване. При съобразяване на тези факти и на задължителните за съда указания, дадени в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г., постановено по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, за това при какви факти порокът на един договор е липса на съгласие и води до абсолютна нищожност и при какви факти порокът представлява основание за недействителност по чл. 42 ЗЗД, съдът счита, че С.О. основава своето възражение за недействителност на процесния договор на фактическия състав на чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
В т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г., постановено по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, са дадени задължителни за съдилищата указания по тълкуване на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В него е прието, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Тези последици настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, недействителността от висяща става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден, като на тази недействителност може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
Както беше посочено, от титулната част на представения по делото писмен договор от 14.11.2018 г., както и от описанието на физическите лица, които действат от името на страните и се подписват в него, се установява, че той е подписан от името на ответника С.О. от физическото лице Р.Б., която е служител на С.О., като е назначена за директор на едно от нейните структурни звена, а именно на Общинско предприятие „Гробищни паркове“. Следователно С.О. е лицето, от името на което е бил сключен процесния договор, и тя е правният субект, който има правото да се позове на уредената в чл. 42 ЗЗД недействителност на тази сделка, каквото позоваване е заявено в процеса с направеното възражение в тази насока и съдът дължи да го разгледа.
От събраните по делото доказателства е видно, че към датата на сключване на договора от 14.11.2018 г. е налице извършена упълномощителна сделка, по силата на която С.О. е упълномощила Р.Б., в качеството й на директор на Общинско предприятие „Гробищни паркове“, да сключва договори при условията на чл. 20, ал. 4 от Закона за обществени поръчки /ЗОП/ за осъществяване на дейността на ръководеното от нея общинско предприятие за 2018 г., при съблюдаване на принципите и регламентацията на ЗОП. Това се установява от съдържанието на писмено пълномощно с рег. на СО № СОА18-КО17-32/ 05.01.2018 г., което е подписано от кмета на С.О. и обективира неговото изявление за упълномощаване на лицето Р.Б. и за определяне на обема на представителната й власт, такава, каквато е посочена в пълномощното. Съгласно изрично посоченото в текста на упълномощителната сделка в обема на представителната власт на пълномощника Б.се включва сключването на всякакви сделки, които са свързани с дейността на Общинско предприятие „Гробищни паркове“, които попадат в обхвата на чл. 20, ал. 4 ЗОП, т.е. такива, за които законът не изисква провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка. В пълномощното е записано, че сключването на договорите при условията на чл. 20, ал. 4 ЗОП се извършва в случай на необходимост и след изричното писмено одобрение от компетентния ресорен ръководител, който е зам. кмета на направление „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости“ от структурата на С.О.. При тълкуване на волята на упълномощителя, изразена с цитирания текст от съдържанието на пълномощното, съдът счита, че поставените условията, които трябва да са изпълнени при сключване на договорите, са такива, които ръководителят на С.О. е вменил като задължения на упълномощения директор на общинското предприятие в качеството му на служител на общината, които той трябва да изпълнява при осъществяване на дейността по сключването на договорите като част от трудовите му функции. Ето защо така поставените условия и тяхното спазване имат отношение само към законосъобразното изпълнение на трудовите задължения от посоченото лице. Тези условия обаче не представляват ограничение на представителната власт, която е учредена на пълномощника и която определя обема на действията, които той може да извършва спрямо трети лица. С оглед на това и тяхното неспазване от пълномощника при сключване на договор с трето лице не означава, че това действие е извършено при превишаване на обема на учредената представителна власт и не води до неговата недействителност, а единствено би могло да бъде основание за ангажиране на отговорността на служителя на общината по съществуващото служебно правоотношение.
Доколкото от съдържанието на процесния договор от 14.11.2018 г. е видно, че той не е сключен след процедура по възлагане на обществена поръчка, като това обстоятелство е и безспорно между страните по делото, както и че неговият предмет касае извършването на територията на С.О. на действия по управление и поддържане на гробищни паркове, които се включват в предмета на дейност на Общинско предприятие „Гробищни паркове“ съгласно чл. 3 от Правилника на Столичен общински съвет за организацията и дейността на Общинско предприятие „Гробищни паркове“, то съдът приема, че сключването на този договор от името и за сметка на С.О. се включва в обема на представителната власт на пълномощника Р.Б. така, както е учредена с писменото пълномощно с рег. на СО № СОА18-КО17-32/ 05.01.2018 г. Това означава, че посоченият договор, който се сочи като правопораждащ предявените в процеса парични вземания факт, е сключен от лице, което е надлежно упълномощено да извърши това действие от името и за сметка на ответника и следователно не е в състояние на висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и няма нужда от потвърждаване от упълномощителя, за да породи присъщите си правни последици. С оглед на това се налага извода, че направеното от ответника възражение, че договорът от 14.11.2018 г. е недействителен като сключен от лице без представителна власт и при отказ на представлявания да го потвърди е неоснователно.
Ответникът С.О. заявява в процеса и второ възражение за недействителност на подписания на 14.11.2018 г. договор, което се основава на следния факт, а именно, че той е сключен без да е спазена процедурата за възлагане на обществена поръчка, въпреки че са били налице основанията за това съгласно ЗОП.
Последиците по отношение на един договор, до които води сключването му при нарушаване на правилата на ЗОП за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, са уредени в изрична законова разпоредба в отклонение на общите правила по ЗЗД. Това е нормата на чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗОП, в която е предвидено, че когато един договор е сключен без процедура за възлагане на обществена поръчка въпреки наличието на основание за провеждането ѝ или когато процедурата е проведена без спазване на изискването на чл. 99 ЗОП, той е унищожаем. В чл. 224 и чл. 225 ЗОП са регламентирани и специални правила, които определят кръга на лицата, за които възниква правото да искат унищожаване на сключен договор при нарушение на чл. 119 ЗОП, както и реда, по който може да бъде упражнено това потестативно право.
В чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗОП е предвидено, че унищожение на сключен договор или на рамково споразумение при нарушение по чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗОП може да иска всяко заинтересовано лице, като съгласно чл. 225, ал. 1 и ал. 3 ЗОП унищожението на договора по чл. 119 ЗОП може да се иска в срок до два месеца от публикуването на обявление за възлагане на поръчка в РОП, а ако не е публикувано обявление - от узнаването, но не по-късно от една година от сключването, като това става с иск, който се предявява по реда на ГПК. При тълкуване на цитираните разпоредби се налага извода, че преобразуващото право за унищожаване на договор, при сключване на който е трябвало да бъде спазена процедурата за възлагане на обществена поръчка, което не е направено, се упражнява от правоимащото лице пред съда, като това може да стане само чрез предявяване на иск. Това е отклонение от общите правила за унищожаване на договорите по ЗЗД, които предвиждат, че правото да се иска унищожаване на договора може да се упражни пред съда както с иск, но така също и с възражение срещу предявен иск. Такава възможност обаче не е уредена в чл. 225, ал. 3 ЗОП, в която разпоредба е регламентирано упражняването на правото за унищожаване на договора при наличие на посочения порок чрез иск по ГПК, но не и чрез възражение, като доколкото тази норма е специална, то тя изключва прилагането на общите норми на ЗЗД по отношение на договорите, чието сключване се извършва по ЗОП. Освен това, отново в отклонение на общите правила, съдържащи се в ЗЗД, в ЗОП е предвидено, че правото за унищожение на договора при нарушаване на чл. 119 ЗОП следва да бъде упражнено чрез предявяване на иск за това в установен в закона срок, който видно от начина на формулирането му е преклузивен такъв, а не давностен – този срок е регламентиран като такъв, до изтичане на който правоимащото лице може да предяви конститутивния иск за унищожаване на договор, т.е. да упражни това свое потестативно право, като след изтичане на този срок самото материално право се погасява, а не като срок, с изтичане на който се погасява само правото на иск.
Предвид изложеното следва да се заключи, че за да бъде приет за недействителен договора от 14.11.2018 г. поради наличието на сочения от ответника порок, който е липсата на спазена процедурата за възлагане на обществена поръчка при сключването му, въпреки че са били налице основанията за това съгласно ЗОП, т.е. порок по чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗОП, трябва да се докаже, че от конкретно заинтересовано лице в установения в закона преклузивен срок за това е упражнено правото да унищожи сключения между страните по спора договор чрез предявяване на иск за това по реда на ГПК. По делото не се твърди от ответника и не са представени доказателства за това, че такъв иск е предявен и съответно че производството по него е приключило с влязло в сила решение, с което той е уважен. Ето защо и доколкото правото за унищожаване на договора при наличие на посочения порок не може да се упражни в настоящия процес от С.О. с възражение, а и тъй като към момента на сезиране на съда вече е изтекъл максималният преклузивен срок за това, предвиден в чл. 225, ал. 1 ЗОП /той изтича най-късно до една година от сключване на договора, т.е. на 14.11.2019 г./, то съдът счита, че позоваването на порока по чл. 119, ал. 1, т. 1 ГПК в процеса не може да доведе до предвидените в закона правни последици по унищожаване на договора.
С оглед изложените мотиви се налага крайния извод, че договорът от 14.11.2018 г. е действителна сделка, тъй като не страда от пороци, които да водят до неговата недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и не е унищожен в резултат на предявен по реда на ЗОП иск за това. Следователно този договор е породил целените с него правни последици, включително такива по възникване на предвидените в съдържанието му задължения за всяка от договарящите страни.
От съдържанието на договора от
14.11.2018 г. и измененията му, постигнати с подписани от двете страни по него
допълнителни споразумения от 21.01.2019 г. и от 15.05.2019 г., се установява,
че по силата на тази сделка в тежест на ищеца „Х.-***“ ЕООД е възникнало
задължение да изгради срещу получаване на възнаграждение два броя облицовани
двустранни стени за монтаж на урни в Централни софийски гробища, два броя
облицовани двустранни стени за монтаж на урни в Гробищен парк „Бакърена
фабрика“, както и да извърши действия по поставяне на урнови плочи, надписване
и монтиране на керамични снимки върху тях до изчерпване на всички урнови ниши в
изградените стени. По силата на този
договор С.О. е поела насрещно задължение да заплати възнаграждение за
изградените урнови стени и поставени урнови плочи в уговорения между страните
размер, който е този, посочен в представените при сключване на договора,
съответно на допълнителното споразумение от 21.01.2019 г. оферти, които предвид това, че с тях се установява съдържанието на едно от
основните задължения, представляват неразделна част от сключения договор.
Така поетите от
страните с договора от 14.11.2018 г. насрещни задължения са такива, които са характерни за договора
за изработка,
какъвто характер има и сключената между страните сделка. За да възникне основното задължение на възложителя
по този вид договор, което е да заплати на изпълнителя уговореното
възнаграждение, освен постигане на съгласие по основните елементи на договора
за изработка, което се доказа, следва да бъде установено и това, че
изпълнителят по сделката е извършил уговорената работа, както и че тя е приета
от възложителя.
Между страните по
делото не се спори, че ищцовото дружество „Х.-***“
ЕООД е извършило част от възложената
с договора работа, която е тази по изработка и монтаж на две урнови стени в Централни софийски гробища и на две урнови стени в Гробищен парк
„Бакърена фабрика“, както и че тази
работа е приета без забележки от възложителя С.О.. Тези факти се твърдят от
ищеца в исковата молба и се признават изрично от процесуалния представител на
ответника в открито съдебно заседание, проведено на 13.10.2021 г., в което той
заявява, че работата по изграждане на описаните четири броя урнови стени е
извършена, както и че тези стени са заведени от общината като ДМА, което изявление
по своята същност представлява признание на това, че фактическата власт върху
изработеното е преминала към възложителя, което е един от елементите от
фактическия състав на действието по приемане на работата по смисъла на това
понятие съгласно чл. 264 ЗЗД. Обстоятелствата, чието настъпване се признава от
ответника, са неизгодни за него в процеса, поради което и направеното признание
се ползват с материална доказателствена сила и съдът следва да приеме, че те се
считат за доказани от него. След като по делото се доказа, че работата по изработка
на поръчаните 4 броя урнови стени е извършена от изпълнителя и е приета от
възложителя С.О., се налага извода, че в тежест на последния е възникнало
задължение за заплащане на уговореното с договора от 14.11.2018 г.
възнаграждение за това, което не се спори, че е в размер на 80 532, 32 лв.
Трябва да се посочи, че това, че в тежест на С.О. е възникнало задължение да
заплати възнаграждение за изработените урнови стени, което е в размер на 80
532, 32 лв., също се признава изрично от ответника в хода на производството с
изявление в този смисъл, направено от процесуалния му представител в съдебно
заседание, проведено на 13.10.2021 г.
Следователно по
делото се доказа, че в тежест на С.О. по силата на
договора за
изработка, сключен на 14.11.2018 г., е
възникнало задължение да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 80 532, 32
лв. за извършената от последния и
надлежно приета работа по изграждане на две урнови стени в Централни софийски гробища и на две урнови стени в Гробищен парк
„Бакърена фабрика“, което не се
твърди и не се доказва да е погасено към момента.
Спорен по делото е въпроса дали в изпълнение на договора от 14.11.2018 г. ищецът е изработил 533 броя урнови плочи с вази за влагане в незаетите урнови ниши по изработените урнови стени, както и дали му се дължи възнаграждение за това съгласно постигнатите със сключената сделка уговорки.
В тази връзка на първо място трябва да се посочи, че съгласно изменението на сключения договор по общо съгласие на страните, постигнато с допълнителното споразумение от 21.01.2019 г., страните са се съгласили, че в тежест на ищеца по силата на сключената сделка възниква задължение да извърши наред с работата по изграждане на 4 броя урнови стени, също така и работа по поставяне в изградените по силата на договора урнови стени на урнови плочи, надписване и монтиране на керамични снимки върху тях до изчерпване на всички урнови ниши, а в тежест на ответника възниква насрещно задължение да заплати възнаграждение за така извършената работа. При тълкуване на клаузите на чл. 1 и чл. 3 от допълнителното споразумение от 21.01.2019 г. във връзката им една с друга се налага извода, че волята на страните е възложителят да дължи уговореното възнаграждение за изработените урнови плочи само тогава, когато от изпълнителя са извършени кумулативно действията по изработване на конкретната урнова плоча, по нейното надписване, по поставяне на керамична снимка върху нея, както и по поставяне на плочата в съответната нища на урновата стена. Това е така, тъй като всички тези действия са изброени като съвкупност при индивидуализиране на вида на възложената работа в чл. 1, т. 2 от споразумението и са посочени отново в съвкупност при формулиране на условията, при които възложителят се задължава да заплати възнаграждение за извършената работа в чл. 3, изр. 2 от споразумението. Следователно за да се приеме, че „Х.-***“ ЕООД е изпълнила задължението си за изработка на претендираните 533 урнови плочи, по делото трябва да бъде доказано, че това дружество е изработило всяка една от тези плочи, надписало я е, монтирало е керамична снимка върху нея и е поставило плочата в свободна ниша на изградените по силата на процесната сделка четири броя урновите стени.
В производството
обаче няма представени никакви доказателства, от които
да е видно, че ищцовото дружество е изработило претендираните 533 броя урнови
плочи, за които се претендира заплащане на възнаграждение, нито пък
доказателства, от които да се установява, че то ги е надписало, монтирало е
керамични снимки върху тях, както и че ги е поставило в свободните ниши на
изработените по силата на процесната сделка четири броя урнови стени. Както
беше посочено осъществяването на тези факти се оспорва от ответника, поради което
и в тежест на ищеца, който е страната, която черпи благоприятни правни
последици от тях, е да установи настъпването на всяко едно от посочените
обстоятелства в процеса при условията на пълно и главно доказване. Ето защо и
предвид липсата на представени от „Х.-***“ ЕООД доказателства в тази насока, в
тежест на това дружество трябва да се възложат неблагоприятните последици от неангажирането
на доказателства и съдът да приеме, че в производството не се доказа,
извършването на всяко едно от описаните действия по отношение на спорните 533
броя урнови плочи, за изработката на които се претендира възнаграждение в размер на 88
180, 31 лв. Това от своя страна означава, че в тежест на възложителя С.О. не е
възникнало задължение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца възнаграждение за извършване на
тази работа съгласно уговореното в сключения между страните договор, защото то
възниква само ако възложената работа е изпълнена.
Във връзка с твърденията на ищеца, че описаните от него в исковата молба 533 броя урнови плочи са изработени и се намират в неговия склад, трябва да се посочи, че дори и да се приеме, че този факт е доказан, което съдът счита, че не е осъществено, то това не би променил направения извод, че за ответника не възниква задължение за заплащане на възнаграждение по договора за изработка от 14.11.2018 г. Това е така, тъй като по делото от ищеца изобщо не се твърди тези урнови плочи да са монтирани на изградените урнови стени, като дори напротив, изрично се заявява обратното, че те не са поставени на стените, а както вече се посочи, съгласно уговореното между страните в съдържанието на процесната сделка, за да се дължи възнаграждение за работата, касаеща изработката на урнови плочи, те трябва освен да са изработени от изпълнителя, надписани и с монтирана снимка върху тях, но също така и следва да са поставени в съответната свободна ниша на изградените по силата на договора урнови стени. Следователно и по тези мотиви също трябва да се приеме, че в производството не се установява да са осъществени предпоставките, при които страните са се съгласили, че за С.О. възниква задължение за заплащане на възнаграждение за изработените 533 броя урнови плочи, описани в исковата молба.
В сключения между страните по спора договор е постигната уговорка за това при какви условия за възложителя възниква задължение да заплати възнаграждение за неизползвани урнови плочи, т.е. такива, които са изработени и подготвени за монтаж, но не са поставени в урновите стени. Това е клаузата на чл. 17, ал. 2 от договора, съгласно която при прекратяване на договора от възложителя без вина на изпълнителя за първия възниква задължение да заплати на втория стойността на закупените от изпълнителя невложени материали, както и стойността на неизползваните урнови плочи. В производството не се доказва процесният договор да е прекратен по инициатива на възложителя, като това не се и твърди да се е осъществило от нито една от страните по спора – ищецът заявява, че договорът е действащ и към момента, а ответникът твърди, че той е прекратен по волята на изпълнителя, а не на възложителя. Това означава, че в случая не се установява да е налице хипотезата на чл. 17, ал. 2 от договора и предвиденото в тази клауза задължение не възниква за С.О. по отношение на описаните в исковата молба 533 броя урнови плочи. Това също е основание да се приеме, че в тежест на С.О. по силата на процесния договор не е възникнало задължение да заплати на ищеца възнаграждение за изработката на описаните 533 броя урнови плочи, което е в размер на 88 180, 31 лв.
В обобщение, следва да се заключи, че по делото се доказа, че към момента за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 80 532, 32 лв. за извършените работи по изграждане на две урнови стени в Централни софийски гробища и на две урнови стени в Гробищен парк „Бакърена фабрика“, което е уговорено с договора за изработка, сключен на 14.11.2018 г., както и че то не е погасено. Това прави предявеният иск с правна квалификация по чл. 266 ЗЗД за реално изпълнение на това задължение основателен. В производството обаче не се доказа в тежест на С.О. да е възникнало задължение да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 88 180, 31 лв. за извършените работи по изработка на 533 броя урнови плочи, което е уговорено с договора за изработка, сключен на 14.11.2018 г., което прави предявеният осъдителен иск за неговото реално изпълнение неоснователен и като такъв трябва да се отхвърли.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на възнаграждение за извършената работа по изграждане на две урнови стени в Централни софийски гробища и на две урнови стени в Гробищен парк „Бакърена фабрика“, което се доказа, че е възникнало в тежест на ответника, е парично, поради което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В чл. 3 от договора за изработка, сключен на 14.11.2018 г. и съгласно изменението
на тази клауза с допълнителното споразумение от 21.01.2019 г. страните са
уговорили срок, в който възложителят се задължава да заплати възнаграждението за извършената работа, който е до 5 работни дни след представяне на приемо-предавателни
протоколи и фактури. Съгласно чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Самият
срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение
и поставя длъжника в забава със самото си настъпване. Следователно
за да се приеме, че ответникът е в забава изпълнението на процесното задължение
за заплащане на възнаграждение за изработването на четири броя урнови стени,
трябва да се докажат следните обстоятелства: 1) че издадените за тази работа
приемо-предавателни протоколи и фактури са представени на възложителя /изисква
се кумулативно протоколите и фактурите да бъдат представени, а не само някой от
тези документи, което изискване е свързано с факта, че с всеки от тях се
удостоверяват различни факти – с протоколите приемането на работата, а с
фактурите размерът на задължението за заплащане на възнаграждение за така
извършената и приета работа/; 2) изтичането на срок от пет работни дни от
датата на представяне на протоколите и фактурите съответно от датата, на която
е представен последният от кумулативно изискуемите документи, когато протоколът
и фактурата за конкретна работа са представени на различни дати.
От събраните в
производството доказателства се установява, че за приемане на работата по
изработка на четири броя урнови стени са издадени три приемо-предавателни
протокола. Те са подписани от представител на възложителя С.О., какъвто е
служителя на структурното звено на общината - ОП „Гробищни паркове“, поради
което съдът приема, че от момента на подписването им те са в държане на възложителя,
т.е. изпълнено е договорното изискване за тяхното представяне. Следователно
тези протоколи са представени на С.О. на датата на съставянето им, която е 15.03.2019
г. по отношение на единия протокол и 15.08.2019 г. по отношение на останалите
три протокола. По делото се доказа и че след издаване на тези протоколи на
09.06.2020 г. от ищеца „Х.-***“ ЕООД са издадени фактури за извършената работа по
изработка на четирите броя урнови стени и за дължимото за тази работа
възнаграждение. Липсват обаче доказателства за това, че тези фактури са
представени на С.О. и за датата, на която е станало това, което означава, че
съдът не може да направи извод за това от коя дата започва да тече срокът за
заплащане на дължимото възнаграждение за изработка на четирите броя урнови
стени, уговорен в чл. 3 от сключения договор и оттам дали ответникът е изпаднал
в забава изпълнението на това задължение преди датата на подаване на исковата
молба. По делото е представена покана, изходяща от ищеца и адресирана до С.О.,
с която общината е поканена да изпълни задължението си за заплащане на
възнаграждение за изработените четири броя урнови стени. Тази покана е получена
в С.О. на 16.04.2020 г., на която дата и е поставен входящ номер за
регистриране в общинското предприятие, което обаче като време е преди издаване
на фактурите от 09.06.2020 г., които са едни от изискуемите документи съгласно
договора, за да може задължението за заплащане на възнаграждение да стане
изискуемо. Предвид това и доколкото в тази покана не е посочен размера на
дължимото от ответника възнаграждение за изработка на процесните урнови стени,
то съдът счита, че с нея той не е поставен надлежно в забава изпълнението на
това задължение.
Ето защо трябва
да се приеме, че в производството не е доказано, че ответникът е изпаднал в
забава изпълнението на задължението за заплащане на възнаграждение
за извършената работа по изграждане на две урнови стени в Централни софийски
гробища и на две урнови стени в Гробищен парк „Бакърена фабрика“ преди датата на предявяване на иска за неговото
реално изпълнение и следователно не се доказва в негова тежест да е възникнало
задължение да заплати обезщетение за забава в размер на законната за лихва за
период преди подаване на исковата молба. Това прави акцесорният иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД неоснователен и като такъв трябва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело в общ размер от 12 262, 15 лв., от които сумата от 6 862, 15 лв. – платена държавна такса и сумата от 5 400 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което по размер е по-ниско от минималния размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 5 756, 21 лв.
Ответникът не е направил искане за присъждане на направените от него разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по това дали те следва да му бъдат заплатени от ищеца съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „*******, ДА
ЗАПЛАТИ на „Х.-****” ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 266 ЗЗД сума в размер на 80
532, 32 лв. /осемдесет хиляди петстотин тридесет и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за извършена работа по изработка
на два броя облицовани двустранни стени за монтаж на урни в Централни
софийски гробища и по изработка на два броя облицовани двустранни стени за
монтаж на урни в Гробищен парк „Бакърена фабрика“, което възнаграждение е дължимо по договор за изработка, сключен на 14.11.2018
г., изменен с допълнителни споразумения от 21.01.2019 г. и от 15.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата
за периода от 14.10.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.-****” ЕООД срещу С.О.
иск с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С.О.
да заплати на „Х.-****” ЕООД сума в
размер на 88 180, 31 лв. /осемдесет
и осем хиляди сто и осемдесет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за извършена работа по изработка
на 533 броя урнови плочи и съответните вази и снимки към тях, с които
следва да се запълнят всички свободни урнови ниши в изградените стени, което възнаграждение е дължимо по договор за
изработка, сключен на 14.11.2018 г., изменен с допълнителни споразумения
от 21.01.2019 г. и от 15.05.2019 г., както
и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С.О.
да заплати на „Х.-****” ЕООД сума в
размер на 2 840, 99 лв. /две хиляди осемстотин и четиридесет лева и деветдесет
и девет стотинки/,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
възнаграждението за изработката на два броя стени за монтаж на урни в
Централни софийски гробища и два броя стени за монтаж на урни в Гробищен парк
„Бакърена фабрика“, което обезщетение е начислено
за периода от 09.06.2020 г. до 14.10.2020 г.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на „Х.-****” ЕООД сума в размер на 5 756, 21 лв. /пет хиляди седемстотин петдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: