Определение по дело №111/2018 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 304
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20183600900111
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 август 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

№ 304

град Шумен, 06.11.2019 г.

 

            Шуменският окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        Окръжен съдия: Константин Моллов

 

като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 111 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе в предвид следното:

Производство по чл.232 от ГПК.

Делото е бразувано по депозирана искова молба от „М.А.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер”, № 100, представлявано от управителя М.Л.А., чрез пълномощника си адв. И.Ц. със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Г и партньори” срещу „Тетрахиб” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Никола Козлево, 9955 общ. Никола Козлево, обл. Шумен, представлявано от изп. директор П.И.М.. Ищецът претендира да се отменят взетите решения на проведеното на 29.06.2018 г. Общо събрание на акционерите на „Тетрахиб” АД.

На основание чл.367, ал.1 препис от исковата молба, ведно с приложенията е изпратена на ответната страна, като е последвал отговор вх.№ 5414/05.11.2018 г., ведно с приложения. По реда на чл.372 ГПК на ищеца е изпратен отговорът на ответника. Постъпила е допълнителна искова молба вх.№ 88/08.01.2019 г., ведно с приложения, съответно отговор на допълнителната искова молба от ответника, вх.№ 1185/28.02.2019 г., също придружена от приложения.

С определение № 97/08.04.2019 г. съдът се е произнесъл по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, и насрочил открито съдебно заседание за 08.05.2019 г. Изготвил е проект за доклад.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 08.05.2019 г. производството по делото е спряно, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по т.д.№ 104/2017 г. на ШОС,  т.д.№ 176/2018 г. на СГС и т.д.№ 84/2018 г. на ШОС.

С молба вх.№ 4247/12.08.2019 г. ищецът „М.А.” ЕООД е заявил, че на основание чл.232 ГПК оттегля предявените по настоящото дело искове и моли производството да бъде прекратено. С оглед обстоятелството, че молбата за оттегляне на иска е направена след първото по делото заседание, съдът е предоставил възможност на ответника да изрази становище по нея. С молба вх.№ 4785/19.09.2019 г. последният заявява, че е съгласен и не възразява производството да бъде прекратено, поради оттегляне на иска, но на основание чл.78, ал.4 ГПК, претендира присъждане на сторените от него разноски в размер на 1200 лв. По така направеното искане ищецът е изразил писмено становище вх.№ 5315/22.10.2019 г., в което счита, че предвид липсата на списък на разноските по чл.80 ГПК на ответника не следва да се присъждат разноски, а в случай, че съдът счете искането за основателно, прави възражение за намаляване на претендираното възнаграждение, поради прекомерност.

            Съдът, след като провери фактическия състав на оттеглянето на иска намира, че са налице условията на чл.232 от ГПК за валидно оттегляне на иска. Искането е предприето от представителя на ищеца, с писмена молба и предвид обстоятелството, че е предприето след първото по делото заседание, в предоставения срок ответникът е изразил съгласие с оттеглянето на иска. Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено, поради валидно оттегляне на иска.

Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а съгласно ал.4 на същия текст, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Отговорността за разноски е обусловена от наличието на няколко предпоставки: да е налице искане от страната, то да е направено до определен момент на производството и по делото да са налице доказателства за изразходването им. В случая посочените предпоставки са налице.

С отговора на исковата молба е приложено адвокатско пълномощно за упълномощаването на адв. С.Б., като процесуален представител на ответното дружество, както и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. /без ДДС/. Посочено е, че възнаграждението ще бъде платено по приложената фактура № 4876/30.10.2018 г. /л.193, 195/ и възлиза на 1200лв. /с ДДС/. Приложено и доказателство за плащане на възнаграждението – извлечение от разплащателна сметка на Адвокатско дружество Т. Д., видно от което ответникът е внесъл по сметката сума в общ размер на 2418,91лв., като пояснение за плащането е посочено, че е по фактури №№ 4876 /процесната/ и 4900.

Възражението на ищцовата страна за недължимост на разноските, поради непредставен списък е неоснователно, тъй като съгласно чл.80, изр. ІІ от ГПК непредставянето на списък на разноските води до недопустимост на молба за последващо изменение на вече постановен акт на съда досежно разноските, а не до неоснователност на искането за тяхното присъждане.  

Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по неоценяеми искове, каквито са предмет на настоящото производство, минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. В случая претенцията е за отмяна пет решения на ОС, всяко от които е отделен иск, по смисъла на чл. 74 ал. 1 от ТЗ. Исковете са предявени в защита на различни интереси, защото техен предмет е защита на различни твърдени от ищеца акционерни права: права на участие в управлението, контролни права, права на достъп до информация за финансовите резултати и финансовото състояние на дружеството и имуществени права – право на дивидент. Ето защо възнаграждението за процесуално представителство по петте иска, предвид чл.2, ал.5 на Наредбата, възлиза на общ размер от 1500лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение по делото е в размер на 1000лв. /без ДДС/, т.е. е дори по-ниско от предвидения в наредбата минимум. За пълнота следва да се отбележи и конкретната фактическа и правна сложност на делото, с оглед големият обем доказателствен материал на този ранен етап на производството, а така също и положеният труд от процесуалния представител.    

Водим от гореизложеното и на основание чл.232 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по търг. дело № 111/2018 г. по описа на Шуменски окръжен съд, поради оттегляне на иска, депозиран от „М.А.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер”, № 100, представлявано от управителя М.Л.А., чрез пълномощника си адв. И.Ц. със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Г и партньори”, срещу „Тетрахиб” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Никола Козлево, 9955 общ. Никола Козлево, обл. Шумен, представлявано от изп. директор П.И.М., за отмяна на взетите решения на проведеното на 29.06.2018 г. Общо събрание на акционерите на „Тетрахиб” АД.

ОСЪЖДА „М.А.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер”, № 100, представлявано от управителя М.Л.А., чрез пълномощника си адв. И.Ц. със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Г и партньори”, да заплати на „Тетрахиб” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Никола Козлево, 9955 общ. Никола Козлево, обл. Шумен, представлявано от изп. директор П.И.М., деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 (хиляда и двеста) лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

            Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Варна.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: