РЕШЕНИЕ
№62
гр. Самоков, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на осми април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Я. ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за
разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 24 по описа на съда за
Гаранционен фонд, гр. София е предявил срещу Я.В.Г.
***, иск за заплащане на сумата 712,50 лв., представляваща изплатено от ищеца
на трето лице обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие, в чийто права срещу ответника ищецът встъпил с изплащане на
обезщетението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди в исковата молба,
че на 24.06.2013 г. ответникът управлявал л. а. „Фолксваген голф” с рег. № С 6021
МК, без за автомобила да има валидно сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради неосигуряване на предимство
чрез спиране пред пътен знак „Стоп” ответникът не пропуснал движещия се по път
с предимство л. а. „Форд ескорт” с рег. № СО 4397 ВА, от което последвал удар
между двата автомобила на кръстовището между улиците „Македония” и „Черни връх”
в гр. Самоков. Вследствие на удара Весела Кирилова Тодорова – собственик на
МПС, което било другият участник в пътно-транспортното произшествие, претърпяла
имуществени вреди от повредите на автомобила й. Ищецът й изплатил обезщетение
за претърпените вреди в размер 712,50 лв. и с изплащането на обезщетението
встъпил в правата й срещу ответника. Ищецът поискал от ответника да възстанови
платената сума, но последният не сторил това до предявяване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е представил отговор на исковата молба.
В писмена молба, постъпила в съда
на 05.04.2019 г. юрк. Йордан Шишков, пълномощник на ищеца, моли искът да бъде
уважен с неприсъствено решение.
Пред съда ответникът се явява
лично и заявява, че изцяло признава иска.
Предявен е иск с правно основание
чл. 288, ал.
12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекса за застраховането /КЗ,
обн. ДВ, бр. 103/2005 г., в сила от 01.01.2006 г., понастоящем отменен ДВ, бр.
102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, действал към момента на настъпването на
основанието за плащане на претендираната спрямо ответника сума.
Искът е допустим, а по същество следва
да бъде изцяло уважен при условията на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съобразно лично
направеното от ответника признание на иска, за чиято валидност не са налице
пречките по чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Налице е и искане на ищеца по чл.
237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение съобразно направеното от
ответника признание на иска. То имплицитно се съдържа в молбата на ищеца,
постъпила в съда на 05.04.2019 г. за постановяване на неприсъствено решение по
иска, макар че не е изрично формулирано в нея, тъй като при подаването й такова
признание от страна на ответника все още не е било направено. Съгласно чл. 238,
ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК формална предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение е кумулативната даденост на обстоятелства от
информираното процесуално поведение на ответника, които очертават пълната му
процесуална пасивност по предявените срещу него искове. Затова в случаи като
конкретния, в които вместо пълна процесуална пасивност по иска ответникът
изрично заявява пред съда, че го признава, не е необходимо ищецът да направи
допълнително искане за постановяване на решение при признание на иска. След
като ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, което е
обусловено от евентуална пълна процесуална пасивност на ответника по иска и
което би довело до постановяване на едно окончателно, но отменимо в хипотезите
на чл. 240 от ГПК съдебно решение, то на още по-силно основание следва да се
приеме, че с това искане ищецът иска постановяване и на решение при признание
на иска, ако такова бъде направено.
По разноските.
Ответникът е дал повод за
завеждане на делото, поради което извършеното от него признание на иска не е
достатъчно съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от отговорност
за разноските по делото.
С оглед изхода на делото и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата 80 лв. за разноски по делото, от които 50 лв. представляват внесената
държавна такса по исковата молба и 30 лв. са размер на юрисконсултско
възнаграждение, както е претендиран в представения списък за разноските.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекса за застраховането
/понастоящем отменен, ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, Я.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Гаранционен фонд, гр.
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, сумата 712,50
лв. /седемстотин и дванадесет лева и 50 ст./, представляваща платено от
Гаранционен фонд, гр. София обезщетение на Весела Кирилова Тодорова от гр. Самоков
за претърпени от нея имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 24.06.2013 г. в гр. Самоков, на кръстовището между улиците
„Македония” и „Черни връх”, в чийто права ищецът встъпил с изплащане на
обезщетението на 03.02.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска на 14.01.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр.
ал. 8 от ГПК, Я.В.Г. *** да заплати
на Гаранционен фонд, гр. София сумата 80 лв. за разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: