№ 7610
гр. С., 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110138161 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР
вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрк. П., извежда съдебно
предявените субективни права при твърденията, че на 15.01.2019 г. ответникът сключил с
„ФИРМА“ АД договор за потребителски кредит № ****** по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който му била
предоставена сума в размер на 1300 лв., като била уговорена и годишна лихва за ползване на
кредита в размер на 41,00% върху главницата. Срокът на кредита бил 12 месеца, като
първата погасителна вноска била с падеж 14.02.2019 г., а последната - с падеж 10.01.2020 г.
Размерът на месечната погасителна вноска бил 133,87 лв., която сума включвала дължимата
главница и договорна лихва. Твърди се, че кредитополучателят не изпълнил задълженията
си по договора за потребителски кредит в уговорения срок, като не заплатил нито
главницата в размер на 1300 лева, нито договорната лихва в размер на 306,44 лв., поради
което изпаднал в забава и следвало да заплати и лихва за забава в размер на 260,76 лв. за
периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. Ищецът посочва, че на 06.07.2021 г. е сключил с
„ФИРМА“ АД договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него,
по силата на който вземанията на „ФИРМА“ АД, произтичащи от договор за потребителски
кредит № ******/15.01.2019 г., били прехвърлени на ищеца, ведно с всички принадлежности
и лихви, за което ответникът бил уведомен. Предвид изложеното, моли съда да уважи
предявените искове, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
1
суми: 1300,00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ******
от 15.01.2019 г., сключен между А. Р. Д. и „ФИРМА“ АД, вземането по който е прехвърлено
впоследствие на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 06.07.2021 г.,
ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането; 306,44 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 14.02.2019 г. до 10.01.2020 г.; 260,76 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 26.01.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е
постъпило от ответника възражение, обосноваващо интереса от предявяване на искове за
установяването им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Г., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че не е сключвал договор за потребителски
кредит с „ФИРМА“ АД и не били доказани предпоставките по чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР. На
следващо място, оспорва да е получавал от ищеца сумата от 1300 лв., представляваща
главница по договора за кредит, от което прави извод за неоснователност на всички
претенции на ищцовата страна. Поддържа, че доколкото процесният договор бил такъв за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК, същият бил недействителен на основание чл. 22
ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12 от ЗПК. В тази връзка сочи, че: 1/ в
договора не били посочени условията за прилагане на годишния лихвен процент и базата,
върху която същият се начислява – върху целия размер на кредита или върху остатъчната
главница; 2/ в договора нямало яснота за начина на формиране на годишния процент на
разходите по кредита; 3/ към процесния договор липсвал ясен погасителен план, съдържащ
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата
(изчислена на база лихвения процент) и допълнителните разходи. В евентуалност,
ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за кредит № ****** от 15.01.2019г., от който се
установява, че на посочената дата между ответника А. Р. Д., в качеството му на
кредитополучател, и „ФИРМА“ АД, в качеството му на кредитодател - праводател на
ищеца, е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние, по силата на който
„ФИРМА“ АД предоставило на А. Р. Д. сумата в размер на 1300 лева, която ответникът се
задължил да върне в срок от 12 месеца, считано от датата на изпращане на сумата по
кредита по сметка на кредитополучателя, заедно с възнаградителна лихва в размер на 306,44
лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер 41,00% и годишен процент на разходите
от 49,65%. В чл. 1.7. от договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава най –
късно до края на следващия ден, считано от сключване на договора, да предостави на
кредитодателя следните обезпечения по кредита: а) банкова гаранция или б) поръчителство
на две физически лица, които съгласно чл. 1.9. от договора да отговарят на следните
2
условия: нетният размер на осигурителния им доход да е в размер на 1500 лева; да бъдат
лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по –
малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители
по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени
осигуровки за последните 2 години; да нямат задължения към други кредитни или
финансови институции. В случай че не предостави това обезпечение, съгласно чл. 3.3.,
кредитополучателят дължи неустойка в общ размер на 1225,56 лв., която се начислява на
месец, считано от изтичането на срока за предоставяне на същата, като се заплаща заедно
със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.
Получаването на сумата от ответника се установява от представената по делото
разписка № *********** от 15.01.2019 г., удостоверяваща изплащането на паричен превод в
размер на 1300 лв., нареден с основание „По договор за кредит ******“ в полза на А. Р. Д., с
ЕГН **********.
От представените по делото доказателства се установява, че между „ФИРМА“ АД и
ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е бил подписан на 06.07.2021 г. договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), препис от който е представен по делото, както
и потвърждение за сключената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, към което е представен
приемо-предавателен протокол, в който фигурират вземанията по процесния договор ******
от 15.01.2019г., сключен с ответника А. Р. Д.. Следователно доказано е, че по силата на
твърдения договор за цесия на ищеца са били прехвърлени вземанията по договора за
кредит от 15.01.2019 г.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че заемната сума по договора за кредит ****** от 15.01.2019г. в размер на 1300
лв. е била преведена на ответника А. Р. Д. на 15.01.2019г., като плащането е било
извършено чрез системата за електронни плащания ePay.bg. Установява се също така, че по
процесния договор ответникът не е осъществил никакви ефективни плащания. Вещото лице
изяснява още, че ако при изчислението на ГПР по договора за кредит в размер на 1300 лв.,
със срок 12 месеца, годишен лихвен процент 41% и месечна вноска по потребителския
кредит в размер на 133,87 лв. (главница+договорна лихва), се включи и неустойката по
чл.3.3 от договора в размер на 102,13 лв. на месец или общо 1225,56 лв., то ГПР в този
случай би бил в размер на 119,48%.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че: съгласно хронологията, съхранена на сървъра на дружеството „ФИРМА“
АД, заемополучателят А. Р. Д., на 28.08.2018 г. в 14:11:28 мин е направил заявка за
регистрация на профил на уеб сайта на дружеството; след като потребителят е потвърдил
електронната си поща, чрез активен бутон „Потвърди“, на заявения от него мобилен номер е
изпратен СМС, съдържащ ПИН код, за влизане в личния му профил, като от този момент в
системата на дружеството „ФИРМА“ АД е генериран личен акаунт № ******** на името на
3
А. Р. Д.; налице е попълнен формуляр за кандидатстване за кредит, в чието съдържание
освен лични данни и данни за работодател, фигурират и идентификационен номер на
клиента - № ********, както и номер на заявка, а именно - № ******, като попълнената дата
на договора е 15.01.2019 г.; съобразно установената в рамките на съхранената на сървъра на
дружеството „ФИРМА“ АД информация, заявката за кредит с № ****** от клиентски
профил № ******** е подадена чрез електронна поща на 15.01.2019 г. в 14:58:45 мин.; след
получаване по електронен път на комплекта документи, клиентът в 15:27:56 мин. на
15.01.2019 г. е потвърдил, че приема Стандартния европейски формуляр и договора за
финансова услуга, ведно с Общи условия, чрез отбелязване на бутон в активен линк,
прикачен към писмото; на 15.01.2019 г. в 15:47:23ч. сумата е изпратена на каса на „Изипей“
АД чрез системата на ePay.bg.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателната на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД е
обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца на следните правопораждащи факти: 1) наличие на валидно сключен между страните
по делото договор за потребителски кредит по реда на чл.6 ЗПФУР; 2) усвояване на сумата
от страна на ответника; 3) изискуемост на вземането и размер на същото, както и 4) валидно
сключен договор за цесия и факта на уведомяване на ответната страна за цесията. При
установяване горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че е платил.
На първо място във връзка с направеното от страна на процесуалния представител на
ответника оспорване, че не бил сключвал договор за потребителски кредит с „ФИРМА“ АД
и не получавал сумата от 1300 лв., представляваща главница по договора за кредит, следва
да се отбележи, че по делото са изслушани и приети съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, от които несъмнено се установяват обстоятелствата, че ответникът е
сключил процесния договор за кредит и е получил сумата в размер на 1300 лв.,
представляваща главница по договора. В подкрепа на този извод е и представената по
делото и неоспорена от ответника разписка № *********** от 15.01.2019 г., съдържаща
подписа на А. Д. и удостоверяваща изплащането на паричен превод в размер на 1300 лв.,
нареден с основание „По договор за кредит ******“ в полза на А. Р. Д., с ЕГН **********.
По тези съображения се налага извод за неоснователност на релевираните от процесуалния
представител на ответника възражения, че А. Д. не бил сключвал договор за потребителски
кредит с „ФИРМА“ АД и не получавал сумата от 1300 лв.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл.
9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
4
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10,
ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация).
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от
разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на
потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.
13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на
потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2
незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство
за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на
"средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че
това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни
изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като
изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
5
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл.
18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК
и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител
не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (виж Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).
В частност от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че доставчикът е спазил изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. С оглед на
горното следва да се приеме за доказано сключването на договор за кредит от разстояние.
Договорът е сключен в електронна форма – обективиран в електронен документ, оформен в
съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Същият е представен по делото възпроизведен на
хартиен носител като препис заверен от страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ
писмената форма за сключване на договора са счита за спазена, ако е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление. Следователно, следва да се приеме за доказано
сключването между страните на договор за кредит с посоченото в представения документ
съдържание.
Същевременно автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания),
в т.ч. да уговорят такси, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските
сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело №
1/2009 г., ОСТК.
6
В частност, процесуалният представител на ответника е релевирал възражения за
нищожност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради
противоречието му с императивните изисквания на специалния закон и в частност с
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК. Отделно от това следва да се отбележи,
че нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което съдът може
служебно да се произнесе по действителността на договор, респ. клаузи в договор за
потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.
Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случаи са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК. Доколкото е бил договорен фиксиран
лихвен процент на годишна основа, не е било необходимо посочването на методика за
изчисляване на референтен лихвен процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито
се установява, че е уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и
погасителен план, които съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, както и разпределение на вноските между различните
неизплатени суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът с приложимите към него
Общи условия съдържа и предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на
вноските, както и наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в които
това право може да бъде упражнено, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, с което са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 20 ЗПК. По въпроса дали срочният договор за потребителски кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата
изчислена на базата на лихвения процент, когато не е налице искане на потребителя по чл.
11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит, както и дали трябва договорът за
потребителски кредит, по отношение на който не са приложими различни лихвени
проценти, трябва да съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват
с погасителната вноска, е постановено Решение № 106 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3253/2021 г., III ГО, разрешенията в което се споделят от настоящия съдебен състав. В
посоченото решение е прието, че разрешенията на тези въпроси следва да бъдат дадени въз
основа на тълкуването на нормите на чл. 11, ал. 1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския
кредит. Съгласно § 2 от ДР този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т. 10, параграф 2, буква "з" от
Директивата се предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът,
броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на
разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Според чл. 10, параграф 2, буква "и" и
параграф 3 от Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен
безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В т. 3 на
решението на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-4215 Home credit Slovakia
a. s. срещу К.В., е дадено тълкуване на чл. 10, параграф 2, букви "з" и "и" от Директивата.
7
Тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Според чл. 633 от ГПК това решение на
Съда на Европейския съюз е задължително за настоящия състав. Ето защо отговорите на
поставените въпроси са, че само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен
безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. Когато не са
приложими различни лихвени проценти, не е необходимо в погасителния план да се
съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната
вноска.
В случая, както бе посочено по-горе, в процесния договор се съдържа погасителен
план, посочен е размер на кредита, размер на допълнителните такси, броя погасителни
вноски, размер на всяка на погасителна вноска, обща стойност на плащанията, годишен
процент на разходите и фиксиран годишен лихвен процент от 40,00% Погасителните вноски
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите и
печалбата на кредитора, лихвеният процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на
годишния процент от разходите е датата на подписване на договора, като се приема, че
годината има 360 дни. В чл. 14 от Общите условия е предвидено право на потребителя от
отказ от договора при конкретно посочени условия. Следователно договорът за
потребителски кредит е сключен при фиксиран, а не при променлив лихвен процент. В този
случай не е необходимо да се разграничава каква част от месечна погасителната вноска е
предназначена да погаси главницата и каква част - лихвата. Ето защо разпоредбите на чл. 11,
ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК не са нарушени.
Същевременно настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния
договор неустойка по чл. 3.3., дължима при непредставяне на обезпечение, е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50%
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
8
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси.
В частност общото задължение на ответника е съответно на сборните плащания, в
които се включва и задължението за неустойка по чл. 3.3. от договора в общ размер на
1225,56 лева. Тази неустойка за непредставяне на обезпечение в определения срок обаче не е
отразена като разход при формирането на оповестения ГПР от 49,65 %, въпреки че е
включена в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на неустойката по чл. 3.3. от
договора като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен – 119,48%
съгласно заключението на вещото лице по изслушаната и приета ССчЕ.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл.
11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 –
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Следователно ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на 1300 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – получената чиста стойност на кредита подлежи на връщане
при поискване (в този смисъл са Решение № 1407 от 22.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
1167/2022 г., Решение № 2074 от 28.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12526/2021 г.; Решение
№ 3136 от 9.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8850/2021 г., Решение № 24 от 10.01.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.; Решение № 2948 от 27.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
14988/2021 г., Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС и др.).
Предвид гореизложеното искът за сумата в размер на 1300 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ****** от 15.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането,
следва да бъде уважен изцяло, а исковете за сумата от 306,44 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 14.02.2019 г. – 10.01.2020 г., както и за сумата от 260,76
9
лв. - лихва за забава за периода 15.02.2019 г. – 26.01.2022 г. следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 87,34 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство (съразмерно с уважената част от вземанията в заповедното производство),
114,66 лв. – държавна такса в исковото производство, 500 лв. – депозит за СТЕ, 500 лв. –
депозит за ССчЕ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, което съдът определя в размер на 100 лв., или общо 1302 лв. за заповедното и
исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 906,49 лв.
Ответникът не е представил своевременно доказателства за сторени разноски, поради
което такива не следва да му бъдат присъждани.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че А. Р. Д. , ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. ”Д-р П.Д.” № 25, офис сграда Л.,
ет.2, офис 4, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6
ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 1300 (хиляда и триста) лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ****** от 15.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.02.2022 г. по
ч.гр.д. № 3857/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 306,44 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 14.02.2019 г. – 10.01.2020 г., както и за
сумата от 260,76 лв. - лихва за забава за периода 15.02.2019 г. – 26.01.2022 г.
ОСЪЖДА А. Р. Д. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – гр. С.,
бул. ”Д-р П.Д.” № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
906,49 лв., представляваща разноски за заповедното и исковото производство пред СРС,
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11