Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 11.07.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ДОРА
МИХАЙЛОВА
2. РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Славчева въззивно гражданско дело № 275 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК
С решение № 137 от 27.10.2017 год. по гр.д. № 145/2016 год. на РС-Пирдоп е признато за установено по иска на „Т.С.” ЕАД, *** с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК срещу Н.Н.Л. и Г.Н.Л., че ищецът има вземане срещу всяка от ответниците за следните суми: 951,39 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2012 год. – 30.04.2015 год., ведно с изравнителните сметки и дължимата сума за дялово разпределение и 148,15 лв. – законна лихва за забава от 31.12.2012 год. до 27.10.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2015 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 1397,61 лева, представляваща направени по делото разноски.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –„Т.с.” ЕООД.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ответницата Н.Л.
с твърдения, че същото
противоречи на материалния закон и
на събраните по делото доказателства. Сочи, че исковата молба е предявена за
вземане, различно от посоченото в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е недопустимо. Твърди също така, че реално не е ползвана
услугата – предоставяне на топлинна енергия на посочения адрес и в обекта,
конкретизиран в исковата молба, тъй като апартаментът е бил запечатан от
полицията. Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявения иск.
Ищецът не взема становище по въззивната жалба.
Третото лице помагач „Т.с.” ЕООД-гр.С. не взема становище по въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 145/2016 год. по описа на РС-Пирдоп е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, *** против Н.Н.Л. *** и Г.Н.Л. ***, в която ищецът твърди, че на 18.11.2015 год. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за сумата от 6597,25 лв., от които 5 708,34 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. октомври 2012 год. – м. април 2015 год., стойността на изравнителните сметки за процесния период и дължимата сума за дялово разпределение, както и сумата 888,91 лв. – законна лихва за забава от 31.12.2012 год. – 27.10.2015 год. С определение, постановено по ч.гр.д. № 10/2015 год. по описа на ПРС е издадена заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 от ГПК Н.Л. и Г.Л. са депозирали възражение срещу заповедта, което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви иск по чл. 422 от ГПК. С исковата молба /след уточнението на 03.11.2016 год./ се претендира всяка от ответниците да заплати 1/6 част от посочените по-горе суми, съобразно наследствените им права.
На 18.11.2015 год. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.Н.Л. ***, Н. Ж. К. от гр. К. и Г.Н.Л. *** за заплащане на сумата 5 708,34 лв. главница – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., община К.п., жк. З.п., бл.00, вх. 00, ап.00, аб. 292201, сумата 888,91 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 31.12.2012 год. до 27.10.2015 год. Посочено е, че длъжниците са ползвали и не са заплатили топлинна енергия за посочения имот, като претендираната отговорност е разделна – по ¼ от претендираната сума за Н.Л. и Г.Л. и ½ за Н. К. Със заповед № 11/11.01.2016 год. по ч.гр.д. № 10/2016 год. ПРС е разпоредил длъжниците да заплатят солидарно на кредитора посочените по-горе суми, ведно със законната лихва и разноските. Длъжниците Н.Л. и Г.Л. са подали в срок възражения срещу заповедта.
По делото не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният топлоснабден обект е бил собственост на Иванка Иванова Янева, на основание договор за покупко-продажба, сключен на 21.11.1968 год., като същата е починала на 04.07.2013 год. и ответниците по делото са нейни наследници по закон.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Л. от 06.04.2017 год., изготвено въз основа на издадените от ищеца месечни фактури и изравнителните сметки, изготвени от „Т.с.“ ЕООД, начислените суми за топлинна енергия за периода 10.2012 год. – 04.2015 год. и за посочения по-горе имот, са в размер общо на 6 597,25 лв., от които 5708,34 лв. главница и 888,91 лв. законна лихва за забава от 31.12.2012 год. до 27.10.2015 год.
Според техническата експертиза на в.л. Гоцев от 19.04.2017 год. по силата на договор от 03.04.2001 год. фирмата за дялово разпределение „Т. с.“ ЕООД извършва услугата топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода в етажната собственост, където се намира топлоснабденият обект и извършва разпределение на консумираната от абонатите топлоенергия в края на всеки отоплителен сезон въз основа на Наредба 16-334 от 2007 год. Индивидуалните справки за отчетните периоди от м. май 2012 год. до м. април 2015 год. съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите на процесния имот с пълен отопляем обем 203 куб.м. Разхода за топлинна енергия за отопление на имота за отчетни периоди 2012-2013 год. и 2013-2014 год. е изчисляван по максимални стойности на топлинна енергия за радиаторите поради липса на достъп за отчет. За отчетен период 2014-2015 год. са отчетени нулеви стойности на индивидуалните разпределители и е изчислявано само топлоотдаването от щранг лира в банята. Стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислена на база одобрената методика – приложение към чл. 61 от цитираната наредба. До м. април 2014 год. потреблението на топла вода е определяно на база брой лица, а от м. май 2014 год. този разход е изчисляван по чл. 71, ал. 2 от наредбата въз основа на средномесечното потребление на топла вода за предходен период. В таблица към заключението са посочени по периоди начислените стойности за топлинна енергия от „Топлофикация“, изчислените стойности от фирмата за дялово разпределение, както и сумите за изравняване след дяловото разпределение. Посочени са фактурираните суми за топлоенергия за процесния период по отделни пера и общите месечни суми. Общият размер на фактурираната топлинна енергия през процесния период възлиза на 6306,44 лв. За процесния период сумите са начислени при спазване изискванията на нормативната уредба.
Според показанията на св. Л. наследодателката на ответниците е била единствен собственик на процесния топлоснабден имот, където е живяла към момента на смъртта си през м. юли 2013 год. След смъртта й апартаментът бил запечатан от полицията до изясняване на причините, поради които е починала и бил необитаем през целия период до 18.02.2015 год., когато бил съставен приложения по делото констативен протокол на л. 138 от делото, подписан от представител на фирмата за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният установителен иск за признаване съществуването на вземането
на ищеца – цена на ползваната топлина енергия са допустими. Това е така, тъй
като при успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на
иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея
се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на съда.
Искът е с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за недопустимост на решението поради липса на идентитет на вземането съгласно заявлението по чл. 410 от ГПК и вземането, предмет на предявените установителни искове. Безспорно с установената трайна съдебната практика на съдилищата се приема, че между заявлението пред съда по заповедното производство и установителния иск пред гражданския съд следва да съществува идентитет, тъй като искът продължава защитата на кредитора. Това обаче не значи, че исковата молба следва да повтаря дословно заявлението. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право въз основа на заявените основание и петитум, т.е. преценката за идентичност се свежда до преценка дали ищецът е предявил иск за установяване на същото вземане, за което е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 или чл. 417 ГПК. В този смисъл - недопустимо /поради липса на правен интерес/ е производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК при липса на идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение и предмета на предявения установителен иск.
В случая в т. 9 от заявлението по чл. 410 от ГПК изрично са посочени общият размер на вземането – главница и лихва, както и периода, през който не е заплатена топлинна енергия.
В точка 12 от заявлението са конкретизирани обстоятелствата от които произтича вземането, като е налице пълна идентичност с претенцията в исковата молба. Съгласно мотивите на т.11.б от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ.чл. 415, ал. 1 от ГПК, е недопустимо увеличаване на размера на иска. Няма законова пречка обаче ищецът да претендира суми в по-малък от посочения в заповедта за изпълнение размер, както е в случая: с исковата молба се претендира двете ответници да бъдат осъдени да заплатят всяка от тях 1/6 част от общото задължение /претендираната сума срещу всяка ответница е конкретизирана по размер/, съобразно твърдяните от ищеца наследствени квоти на двете ответници, докато в заявлението се претендира по-голяма част /по 1/4 от всяка от тях/.
Предвид това,
настоящият състав намира, че предявения иск е допустим, съответно допустимо е и
атакуваното пред тази инстанция съдебно решение.
Разгледани по същество,
исковете срещу ответницата Н.Л. са частично основателни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. В тежест на ответника е единствено да докаже факта на евентуално извършени плащания на дължимите суми.
Съдът намира, че по делото се доказа съществуването на облигационно правоотношение между страните с източник договор за доставка и продажба на топлинна енергия. По делото не се спори, че през процесния период наследодателката на ответниците, а след нейната смърт – ответниците по делото са собственици на посочения по-горе недвижим имот. От представените писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че имотът е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост /в която се намира апартаментът на ответниците/ е била присъединен към топлопреносната мрежа, като наследодателката е имала открита партида при ищеца на нейно име съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Правата и задълженията по правоотношението са регламентирани от ЗЕ. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, които обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно чл.153 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
По силата на договорно-правната връзка в тежест на ищцовото дружество е
възникнало задължението да доставя топлинна енергия, а в тежест на абоната - да
заплаща отчетеното количество енергия.
Установи се от заключението на вещите лица по приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, че общият размер на фактурираната топлинна енергия през процесния период възлиза на 6306,44 лв., като разпределението по месеци е посочено в т. 4 от техническата експертиза.
Основателно е обаче възражението на ответницата-жалбоподател, направено с отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба, че за периода от смъртта на наследодателката на 04.07.2013 год. до 18.02.2015 год. не съществува задължение за заплащане на фактурираната топлинна енергия, тъй като достъпът до имота през този период е бил възпрепятстван по обективни причини – апартаментът е бил запечатан от полицията, необитаем и в него не е имало потребление на топлинна енергия. Това се установява от представения по делото констативен протокол от 18.02.2015 год. и показанията на св. Л. С оглед това съдът намира, че от задължението следва да бъдат приспаднати посочените в таблицата в т. 4 от заключението на в.л. Г. суми – стойността на топлинната енергия и ТЕ на БГВ за периода м. юли 2013 год. – м. февруари 2015 год. в размер общо на 3 685 лв., в резултат на което останалата дължима сума възлиза на 2023,23 лв., от която ответницата Н.Л. следва да заплати 1/6 част /уточняваща молба от 03.11.2016 год./, или – 337,20 лв. Законната лихва върху дължимата главница за периода 31.12.2012 год. до 27.10.2015 год. възлиза на 315 лв., изчислени на база заключението на вещото лице Л., на основание чл. 162 от ГПК, като от тази сума ответницата следва да бъде осъдена да заплати 52,50 лв.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено по иска на „Т.С.” ЕАД, срещу Н.Н.Л., че ищецът има вземане срещу ответницата, представляващо стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2012 год. – 30.04.2015 год. за разликата над 337,20 лв. до 951,39 лв., както и вземане за законна лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2012 год. до 27.10.2015 год. за разликата над 52,50 лв. до 148,15 лв. и вместо това следва да постанови друго, с което да отхвърли исковете в тези части. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата дължи на ищеца сумата 259 лв., представляваща направените по делото
разноски съобразно уважената част от иска, което налага решението да бъде
отменено и в частта, с която същата е осъдена да заплати на дружеството
разноски за разликата над тази сума до пълния присъден размер от 1397,61
лв., както и в частта, с която ответницата е осъдена
да заплати по сметка на ПРС държавна такса за разликата над 31 лева.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата
сумата 324 лв., представляваща направените по делото разноски съобразно отхвърлената
част от иска, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта по
предявените искове срещу ответницата Г.Н.Л..
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 137 от 27.10.2017 год. по гр.д. № 145/2016 год. на РС-Пирдоп в ЧАСТТА, с която е признато за установено по иска на „Т.С.” ЕАД, *** с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК срещу Н.Н.Л., че ищецът има вземане срещу ответницата, представляващо стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2012 год. – 30.04.2015 год. за разликата над 337,20 лв. до 951,39 лв., както и вземане за законна лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2012 год. до 27.10.2015 год. за разликата над 52,50 лв. до 148,15 лв., както и в частта, с която ответницата Н.Н.Л. е осъдена да заплати на ищеца разноски за разликата над 259 лв. до пълния присъден размер от 1397,61 лв. и държавна такса за разликата над 31 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.С.” ЕАД, *** с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК срещу Н.Н.Л. за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответницата, представляващо стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2012 год. – 30.04.2015 год. за разликата над 337,20 лв. до 951,39 лв., както и вземане - законна лихва върху главницата за периода от 31.12.2012 год. до 27.10.2015 год. за разликата над 52,50 лв. до 148,15 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която е признато за
установено по иска на „Т.С.” ЕАД, *** с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК
срещу Н.Н.Л., че ищецът има вземане срещу ответницата, представляващо
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2012 год. –
30.04.2015 год. до размера от 337,20 лв., както и вземане - законна лихва за
забава върху главницата за периода от 31.12.2012 год. до 27.10.2015 год. до
размера от 52,50 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 337,20 лв.,
считано от 18.11.2015 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, както и в
частта, с която ответницата Н.Н.Л. е осъдена да заплати на ищеца разноски до
размера от 259 лв. и държавна такса до размера от 31 лв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на Н.Н.Л.
*** сумата 324 лв., представляваща направени по
делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
Решението е
постановено при участието на трето
лице –помагач на страната на ищеца –„Т.с.“ ЕООД, гр. София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.