Решение по дело №493/2012 на Окръжен съд - Хасково

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е        № 270

                                         гр. Хасково,. 09.10.......2012 г.

 

     В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ХАСКОВСКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД ..................колегия в публичното

заседание на ... 26 септември………………….......................................

през две хиляди и дванадесета..………..  ...................година в състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА                                                                

                                               ЧЛЕНОВЕ: ТОШКА ИВАНОВА

                                                                    ЙОНКО ГЕОРГИЕВ                                                                                                                                                    

при секретаря  Мая Славилова .…....…................и в присъствието на

прокурора .......................................…..като разгледа докладваното  от Председателя..... ....В .гр.дело №..493….....по описа за 2012 год. и за

за се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по чл. 258 и сл. от ГПК.

          Постъпила е въззивна жалба от Г.П.Н. и Н.А.Н. / заместена в хода на въззивното производство от наследниците си  А.Г.Н. и П.Г.Н./*** против Решение № 316/04.05.2012 год.постановено по гр.д.№ 252/2011 год.на Хасковския районен съд.С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения от Г.П.Н. и Н.А.Н. против М.Н.П. и Х.Т.Г. иск за делба на недвижим имот,представляващ ПИ с идентификатор 77195.738.125 по КК на **** с площ от 632 кв.м.,с административен адрес *****. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението.Неправилни били изводите на съда,че ПИ не е самостоятелен обект на вещни права и предназначението му било да обслужва построените в него сгради.В този смисъл като е приел,че  терена представлява обща част и е създадено положение сходно с това на института на етажната собственост,съдът е направил незаконосъобразен извод.Счита,че са налице предпоставките на чл. 34 от ЗС,даваща право на всеки един съсобственик да иска делба на общата вещ,освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството  и предназначението на вещта.В конкретния случа не били налице тези изключения на закона,поради което не може да се направи извод за недопустимост на претенцията за делба.Моли за решение,с което да се отмени обжалваното и се постанови ново такова,по съществото на спора и се допусне делба на спорния имот съобразно правата на страните върху него.

           Въззивната жалба е подадена в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

           Въззиваемите в срока по чл. 263 от ГПК са депозирали писмен отговор,в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.

           Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

            В хода на производството,след постановяване на обжалваното решение  е настъпила смъртта на въззивницата Н. А.Н., поради  което и на основание чл. 227 от ГПК съдът конституира като страни в процеса наследниците й – А.Г.Н. и П.Г.Н. -деца.

           Съдът като  прецени събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните,приема за установено от фактическа страна следното:

            РС-Хасково е бил сезиран с иск за делба на недвижим имот,представляващ ПИ с идентификатор 77195.738.125 по КК на ***,който имот е с площ от 632 кв.м. Ищците са твърдели в исковата молба,че притежават в режим на СИО ½ ид.ч. от  имота,а ответниците по ¼ ид.ч. всяка една от тях.Заявяват,че не могат доброволно да прекратят съсобствеността,поради което за  тях се е породил правен интерес да поискат това да стане по съдебен ред.Ответниците са оспорвали иска за делба с твърдения,че същия е недопустим,алтернативно-неоснователен.

             Районният съд при разглеждането на спора е събрал всички съотносими към него доказателства и при напълно изяснена фактическа обстановка е постановил обжалвания съдебен акт.              

              Безспорно е установено по делото,че имотът,предмет на делбата представлява ПИ с идентификатор 77195.738.125 по КК на **** с площ от 632 кв.м.,както и че същият е застроен с две жилищни сгради,първата от тях означена с номер 125,1 - собственост на ищците и с номер 125.2 - собственост на ответниците,т.е. установено е изключителна собственост на различни лица върху построеното и съсобственост върху терена.

         При така възприетата фактическа обстановка,настоящият състав намира, че изводите направени от първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни.От всички събрани по делото доказателства по един безспорен начин се е установило правото на собственост на страните върху спорния имот / терена/,техните конкретни права, както и индивидуално право на собственост върху постройките.Съдът е направил извод,че при това правно положение парцела, върху който са построени сградите,всяка от тях собственост на отделни лица представлява обща част и обслужва тяхното съществуване.Именно отчитайки характера на веща,чиято делба се иска съдът е преценил,че същата не може да бъде предмет на делба,тъй като предназначението на общите части е да обслужват сградите.Съдът е посочил многобройна съдебна практика на съдилищата в РБ,в т.ч. и на ВКС,видно от която е,че противоречие в тази насока не съществуват.Безспорно се приеме както от съдебната практика,така и от правната доктрина,че когато теренът в тези случаи загубва своята самостоятелност и се превръща в обслужваща обособените части, в случая-сгради и делбата му е недопустима с оглед на така придаденото му предназначение.

                Правилно и законосъобразно е констатирал районният съд,че  позоваването от ответниците на нормата на чл. 201 от ЗУТ е неоснователно.Тази норма и нейните условия биха се изследвали в една втора фаза на делбеното производство,т.е. когато е допусната вече делба на съсобствен имот и се постави въпроса за извършването на делбата.

                 Предвид казаното,настоящата инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и поради съвпадение на волята му и изводите с тези на първата инстанция,на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на същата.

                  С оглед изхода на делото ще следва въззивниците да бъдат осъдени да заплатят на въвзиваемите направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 800 лева,представляваща адвокатско възнаграждение.

 

                  Мотивиран така,съдът

 

 

                                          Р         Е          Ш         И :

            

              ПОТВЪРЖДАВА решение № 316/ 04.05.2012 год.постановено по гр.д.№ 252/2012 год.на РС-Хасково.              

              ОСЪЖДА  Г.П.Н.,ЕГН **********, А.Г.Н., ЕГН ********** и П.Г.Н., ЕГН ********** *** да заплатят на М.Н.П. и Х.Т.Г. *** направените  по делото разноски за настоящата инстанция в размер общо на 800 лева./осемстотин лева/,представляващи адвокатско възнаграждение.

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от датата на връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.