Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.В.Търново, 20.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на шести декември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1325 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата
отмяна, за възстановяване на предишната работа и иск за обезщетение за времето,
през което работникът е останал без работа след уволнението с правно основание чл.344,
ал.1, т.т.1, 2, 3 от КТ и по чл.225, ал.1 от КТ. Движи се по реда на глава ХХV
“Бързо производство” от ГПК.
В исковата си молба ищцата С.Р., чрез пълномощника си
адв. Св.Б. твърди, че е работила при ответника „Ю” ЕАД гр.С по трудов договор на длъжност „оператор
контактен център” с място на работа офис на дружеството в гр.******, по силата на трудов договор от
20.07.2010г. Заявява, че на 09.02.2018г. й е връчено едномесечно предизвестие
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ.
Ищцата излага твърдения, че на 08.03.2018г., с едностранно волеизявление на
работодателя, обективирано в заповед №1527/02.03.2018г. трудовото й
правоотношение било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-поради
съкращаване на щата. Ищцата счита, че уволнението й е незаконосъобразно, поради
нарушаване на разпоредбата на чл.333 ал.1 т.4 от КТ, в която е посочено, че в
случаите на чл.328 ал.1 т.2 работодателят може да уволни работника само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай,
работник или служител, който е започнал ползване на разрешения му отпуск.
Ищцата заявява, че от 08.03.2018г. била в отпуск поради временна
неработоспособност поради общо заболяване, като на същата дата представила
болничния лист в офиса на работодателя и на тази дата-08.03.2018г. й била
връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор. Ищцата заявява, че
разрешения й отпуск бил до 14.03.2018г., а в заповедта било посочено, че
трудовото правоотношение се прекратява, считано от 12.03.2018г. Ищцата твърди,
че не е искано и получавано предварително разрешение от инспекцията по труда за
прекратяването на трудовото й правоотношение в посочената хипотеза. Ищцата
оспорва и наличие на реално съкращаване на щата. Заявява, че преди и след
прекратяване на трудовото й правоотношение при работодателя са назначени други
служители на същата длъжност. Заявява, че работодателят е следвало да извърши
подбор, като сочи, че не била запозната с извършването на такава процедура по
подбор и счита уволнението за незаконосъобразно. На следващо място ищцата
посочва, че не е ясно кое лице от страна на работодателя е положило подписите
върху документите за прекратяване на трудовото й правоотношение. С оглед изложеното ищцата отправя искане съда
да признае за незаконно уволнението и отмени заповед №1527/02.03.2018г; да
възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност в ответното дружество
и да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е
останала без работа, в размер на общо 7133,46лв., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът в
подадения отговор оспорва предявените искове като неоснователни и счита, че
следва да бъдат отхвърлени по съображения изложени подробно в отговора. Твърди,
че закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ следва да се преценява към момента на
връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение.
Заявява, че подписа положен върху заповедта за уволнение е на изпълнителния
директор на ответното дружество. Оспорва ищцовите твърдения, че не е извършен
подбор и че не е налице реално съкращаване на щата, като излага аргументите си
в тази насока. Ответната страна моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
С протоколно определение от 06.12.2018г. по искане на ищеца съдът е допуснал изменение на
предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, чрез
намаляване на претендирания размер на обезщетението от сумата 7133,46 лв. на сумата
2377,82 лв. като същото се счита претендирано за период от прекратяване на
трудовото првоотношение до 08.05.2018г.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата С.П.Р. е работила по
трудово правоотношение при ответника „Ю”ЕАД гр.С, като трудовото правоотношение
е възникнало на основание трудов договор №412 от 19.07.2010г., като
първоначално заеманата длъжност от ищцата е „оператор маркетингови
услеги-френски език. С допълнително споразумение от 25.01.2017г. страните са се
споразумяли, считано от 01.02.2017г. ищцата да заема длъжността „оператор
контактен център”. В споразумението е посочено, че служителят е получил
екземпляр от длъжностна характеристика при подписване на споразумението.
На 19.01.2018г. е отправено до
ищцата предизвестие на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ за прекратяване на
трудов договор №412/1/19.01.2011г. поради премахване на една щатна бройка
„оператор контактен център”офис ******* по проект „П” с френски език. Предизвестието е със срок
30 дни, считано от датата на връчване, като е връчено на ищцата на 09.02.2018г.
Със заповед №1527/02.03.2018г е прекратено трудовото правоотношение с ищцата
на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ- поради съкращаване на щата-премахване на
един брой позиция „оператор контактен център” с френски език, считано от
12.03.2018г. Заповедта е връчена на ищцата на 08.03.2018г.
Със заповед №2 от 15.12.2017г. на
изпълнителен директор С Д се съкращава
една щатна бройка в отдел „П”-оператор контактен център с френски език от шест
на пет щатни бройки; прието е ново щатно разписание на дружеството, което влиза
в сила от 01.01.2018г. и е назначена комисия за извършване на подбор на
служителите в посочен в заповедта състав, на която е възложено да приеме
критерии и извърши подбор на слижелите.
Видно от представения по делото
протокол от 19.01.2018г. е извършен подбор на служители поради съкращаване на
щата в ответното дружество. В протокола са посочени имена на шестима служители,
за които се сочи, че заемат длъжността „оператор контактен център” с работен
език френски в отдел „П”, сред които служители е ищцата. В протокола са
посочени критерии-квалификация на служителите, в която е включено образователна
степен и стаж във фирмата и критерии-средна месечна продуктивност при работата
за период от месец юли 2017г. до месец декември 2017г. Видно от протокола
ищцата е получила общ брой 7г. Две от останалите участници в подбора са с по
8г., един от участващите в подбора е с 9т., а двама- с по 11т. В протокола е
посочено, че на базата извършената оценка комисията предлага на ръководството
на дружеството да се прекратят отношенията със С.Р. поради получен най-малък
брой точки за заемане на длъжността.
Със заповед от 22.01.2018г.
изпълнителния директор на ответното дружество е одобрил приетите критерии и
извършения подбор на служителите.
По делото са приети като
доказателства поименни щатни разписания към 31.03.2018г., прието на
15.12.2017г., в сила от 01.01.2018г., поименно щатно разписание към
31.12.2017г., прието на 01.07.2017г.
По делото е представен с отговора
на исковата молба в заверен препис протокол от сесия на СД на „Юрокор” от
15.11.2017г., в който е посочено взето решение, че съвета на директорите възлага
на изпълнителния директор С Д пълния обем функции свързани с дейностите по
управлението и организацията на персонала във фирмата, включително обособяване
на структури, отдели, сключване, изменение и прекратяване на трудови договори и
др. посочени в протокола. С оглед непредствянето на документа в оригинал, на
основание чл.183 от ГПК с протоколно определение от 06.12.2018г., представения
в заверен препис документ е изключен от доказателствата по делото.
По делото е представена диплом за
завършено висше образование на ищцата със специалност приложна лингвистика /френски
и италиански език/, с професионална квалификация „преводач”.
Видно от представената от
ответника справка в офис В.Търново към 31.12.2017г работят 17 служители.
Представен по делото е и инструктаж по проект „П”, по който проект е работила
ищцата към момента на прекратяане на трудовото правоотношение.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Д К, работеща на длъжност „контакт
център мениджмънт” в ответното дружество, която заяви, че работата й се състои
в това да управлява всички проекти, които са в „Ю”. Свидетелката каза, че в
проект „П” дейността, която се извършва е отговаряне на клиентски запитвания по
телефон, писма ,имейл на езиците на клиентите. Свидетелката каза, че има
разлика с другите проекти, по които се работи. Според свидетелката оценката на
работата на служителите се прави по идикатори, които са спуснати от клиентите.
Свидетелката каза, че проект „П” е марка външен клиент на ответника, който
сключва договор с него и се възлага определена дейност. Свидетелката каза, че
работят и по други проекти. Свидетелката каза, че качеството на работата
представлява продуктивността им, която е брой заявки, имейли, обаждания, задачи
на месечна, седмична база, които са извършени. В случая на подбора е събрана
шест месечна база, като свидетелката заяви, че тя е участвала като лице, което
да извърши подбора. Свидетелката каза, че не знае от кога ищцата работи в
дружеството и от кога работи по проект „П”. Свидетелката заяви, че освен
участващите в подбора лица, които работят във ****** и ****** с френски език по проект „П”,
към момента на подбора няма други служители на фирмата, които да работят по
този проект с френски език на територията на страната. За лицето Б В, която е
участвала в подбора бил взет друг период за оценка качеството й на работа,
защото към момента на подбора е била по майчинство. Според свидетелката
съкращаването се наложило поради намаляване обема на работа по проект „П”.
В проведеното съдебно заседание
на 06.12.2018г беше извършена констатация с представената трудова книжка на
ищцата, видно от която на 08.05.2018г ищцата е постъпила на работа на длъжност
„коректор графични файлове” при друг работодател.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По предявения иск
с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ
за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна- съдът намира този иск за допустим, а разгледан по
същество за основателен по следните съображения:
С процесната
заповед трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено на
основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ- поради съкращаване в щата. Работодателят е
посочил в заповедта основанието за прекратяване на трудовия договор, като за
посоченото основание-съкращаване на щата законодателят не въвежда изискване да
се излагат подробни фактически и правни основания за това. В разпоредбата на
чл.328 от КТ изчерпателно са посочени основанията, при наличието на които
работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие отправено до
работника или служителя, което следва да е в писмена форма и хипотезата на
прекратяване на трудовия договор при съкращаване на щата изисква отправяне на
предизвестие за това. На следващо място, законосъобразността на прекратяване на
трудовото правоотношение поради съкращаване на щата предполага да е налице
решение за съкращаване на съответната щатна бройка, решението да е взето от
компетентния за това орган, към момента на уволнението да е налице фактическо
премахване на съответната трудова функция, като уволнението трябва да следва
или да съвпада с датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване
на щата.
В конкрения случай
съдът намира, че не се установи по безспорен начин, че заповед №2 от
15.12.2017г, на изп.директор С. Д., с
която са взети решения за увеличаване щатни бройки по отдели в дружестото за
длъжност „оператор контактен център” с нидерлански и италиански език и решение
за съкращаване на една щатна бройка в отдел „П”-оператор контактен център, е
издадена от компетентен орган. Ответното дружество е акционерно дружество и
съгласно устава му, публикуван в ТР „съвета на директорите определя структурата
и щата на дружеството, приема реда за подбор, назначаване и освобождаване на
служителите...” Безспорно органът, който има правомощие на взема решение за
съкращаване на щата е съвета на директорите на акционерното дружество и за да
бъде надлежно взето решение за съкращаване на щата, то следва да е взето от
компетентния за това орган. В настоящия случай по делото не беше представено
решение на СД на ответника за вземане на решение за извършване съкращаване в
щата, като последица от което е прекратено трудовото правоотношение с ищцата.
Представения с отговора на исковата молба протокол от сесия на СД на „Ю” АД от
15.11.2017г е изключен по реда на чл.183 изр. посл. от ГПК от доказателствата
по делото и не следва да бъде обсъждан като доказателство, поради което не може
да се приеме за безспорно установено по делото, че посочения като автор на заповед
№2 от 15.12.2017г. изпълнителен директор има надлежно правомощие, без нарочно
решение на СД, да взема решение за извършване на промяна в щатното разписание
на дружеството, което води до извод за незаконосъобразност на прекратяване на
трудовото правоотношение в хипотезата на съкращаване на щата. По делото не се
установи, че към момента на отправяне на предизвестие и получаването му ищцата
се е ползвала със специална закрила по реда на чл.333 т.4 от КТ, поради което
съдът приема, че за работодателя не е възникнало задължение да изиска
предварително разрешение от инспекцията по труда, за да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата и тези доводи на ищеца за незаконосъобразност са
неоснователни. В исковата молба обаче е направено и възражение, че не е ясно от
кого произтича волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение,
което възражение съдът намира за основателно. Доколкото предизвестие и заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение не съдържат информация за техния
автор, т.е. не е ясно кой е подписал тези документи и в тях не са посочени
имена на лицето подписало ги от страна на ответното дружество, на самостоятелно
формално основание заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се
явява незаконосъобразна, защото след като не е посочено лицето, което е издало
тази заповед, не може да се направи преценка дали тя е издадена от компетентен
за това орган, притежаващ необходимите правомощия да прекратява трудово
правоотношение, представляващ работодателя. Освен това предизвестието до ищцата е с дата 19.01.2018г., която дата е преди заповед от
22.01.2018г., с която са утвърдени резултатите от подбора и е разпоредено
предприемане на действия по прекратявяне на трудовото правоотношение с ищцата.
Отделно от гореизложеното,
съдът намира, че проведената процедура по подбор не отговаря на изискванията на
закона. Съгласно ТР №3/2011г от 16.01.2012г. на ОСГК на ВКС преценката на
работодателя по чл.329 ал.1 от КТ кой от служителите има по-висока квалификация
и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ при упражняването на който съдът проверява
основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по
чл.329 ал.1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Незаконосъобразно
упражняване на право на подбор е упражняване на субективно право от
работодателя чрез фактически дйствия, като противоречието със закона се
изразява напр. в невключване на всички необходими участници в подбора,
неприлагането на законовите критерии, обективно несъответствие по оценката по отделните показатели на
обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или
служителя с оглед възложената му работа. В конкретния случай предвид
направеното от страна на ищеца оспорване на извършения подбор съдът намира, че
от ангажираните от страна на ответника доказателства не се установи, че
законосъобразно е упражнено правото на подбор. Видно е от представените писмени
доказателства, че в ответното дружество работят лица на длъжност „оператор
контактен център”, каквато е и била
заеманата от ищцата длъжност, повече от тези, които са участвали в
подбора. В подбора не са участвали и други лица, които са заемали същата
длъжност с работен френски език, с какъвто е работела ищцата. Ответникът изложи
твърдения, че е включил в подбора само лица, които са работели по проект „П” с
френски език на територията на страната, но не са ангажирани доказателства
относно това, че останалите лица със същата длъжност като тази на ищцата са
изпълнявали различни трудови функции, независимо, че се сочи, че са работили по
други проекти. Събраните свидетелски показания не установяват какви са
конкретните разлики в трудовите функции на лицата със същата длъжност, които не
са били включени в подбора. Съдът намира, че не е ясно определен критерия, по
който работадателят е извършил преценка кой работи по-добре, за да може съдът
при контрола за законосъобразност да направи извод дали е спазен този критерии.
Не са ангажирани доказателства относно качеството на работа на ищцата, поради
което не може да се направи извод, че приетата от работодателя оценка по този
критерии отговаря на действително притежаваните от служителя ниво на изпълнение
на задълженията му. Посоченото от свидетелката К, че критериите се определят от
външния възложител на проекта не внесе яснота как точно е направена преценката и какви са резултатите от работата на ищцата,
с какво тя е работила на по-ниско ниво от другите оценявани лица. Видно е и, че
за някои от лицата участвали в подбора е взет друг период на оценка на работата
им.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че прекратяването на трудовото правоотношение с
ищцата е извършено при неспазване на законновите изискания и се явява
незаконосъобразно, поради което иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на
уволнението за незаконно е основателен и следва да бъде уважен, както и да бъде
отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
По иска с
правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ: Основателността на главния иск, обуславя основателността и на
акцесорния иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност “оператор контактен център”. Този иск следва да бъде уважен, като за
основателността му е достатъчно уволнението да бъде признато за незаконно и да
бъде постановена отмяната му.
С оглед
уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основателна се явява и
претенцията за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
уволнението. Разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, ангажираща отговорността на
работодателя за заплащане на обезщетение при незаконно уволнение, предпоставя
установяване на незаконността на уволнението и отмяната му, както и причинна
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа /вредата/. Касае се
за един осъдителен иск, с който ищецът иска да бъде осъден ответника да му
заплати обезщетение за вредите, които е претърпял от оставането си работа
поради незаконното уволнение.
Тежестта на доказване по
този иск е възложена на ищеца – той трябва да докаже оставането си без работа,
претърпените вреди и техния размер. В случая от представените по делото писмени
доказателства, съдът приема за установено обстоятелството, че ищецът е останал
без работа в резултат на уволнението за периода от прекратяване на трудовото
правоотношение до 08.05.2018г., когато е започнала работа при друг работодател.
Следователно за този период от време следва работодателят да бъде осъден да
заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.228,
ал.1 от КТ за определяне на размера на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се
взема брутното трудово възнаграждение, което работника е получил за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, в случая-
уволнението. От представените писчени доказателства/фиш за заплата на
м.февруари 2918г./се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за
месеца, предхождащ уволнението – м.февруари 2018г. е в размер на 1188,91лв. Въз
основа на него съдът определи обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за претендирания
период от прекратяване на трудовото правоотоншение, което е считано от
12.03.2018г./датата, посочена в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение/ до постъпване на работа при друг работодател, което обезщетение, изчислено от
съда по реда на чл.162 от ГПК, в брутен размер възлиза на сумата общо 2 216,41
лв. До този размер
иска е основателен, като за разликата над 2 216,41 лв. до пълния претендиран след
изменението на иска размер от 2 377,82 лв. иска следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан в тази част. Върху
главницата от 2 216,41лв. следва да се присъди и законната лихва за
забава, считано от подаване на исковата молба/08.05.2018г./ до окончателното
изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на
Великотърновски районен съд държавна такса в размер на 248,66 лв. /по 80лв. за
всеки един от двата неоценяеми иска и 88,66 лв. за оценяемия иск по чл.225 ал.1 от КТ/, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед изхода на спора и съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 372,85 лв. за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Ответникът също е претендирал
присъждане на разноски и с оглед частично отхвърляне на иска за обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ и разпоредбата на
чл.78 ал.3 от ГПК следва да му бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 59,87лв., съразмерно на отхвърлената част на
исковата претенция по чл.225 ал.1 от КТ.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО
И ОТМЕНЯ Заповед
№1527/02.03.2018г, с която е прекратено трудовото правоотношение на С.П.Р. с
ЕГН **********, считано от 12.03.2018г., поради съкращаване на щата.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.П.Р. с ЕГН **********, с адрес ***6
на заеманата преди уволнението
длъжност “оператор контактен център” в
ответното дружество “Ю” ЕАД.
ОСЪЖДА “Ю” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*********, да заплати на С.П.Р. с ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 2 216,41лв. / две хиляди двеста и шестнадесет лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради
уволнението, извършено със Заповед №1527/02.03.2018г., за периода от 12.03.2018г.
до 07.05.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /08.05.2018г./ до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.225, ал.1 от КТ в частта за разликата над 2 216,41лв. до пълния претендиран след
изменението му размер от 2 377,82лв., като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА “Ю” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.********** да заплати
на С.П.Р. с ЕГН **********, с адрес ** сумата
от 372,85 лв. /триста седемдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща направени по делото от ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА С.П.Р. с ЕГН **********, с адрес ***6 да
заплати на Ю” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.*********
сумата от 59,87 лв. /петдесет
и девет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част
на иска по чл.225 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА “Ю” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***********
да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сумата в размер на 248,66 лв./двеста четиридесет и осем лева и шестдесет и шест
стотинки/, представляваща държавна такса по исковете, предмет на настоящото
производство, както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок
от деня на обявяването му – 20.12.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: