Решение по дело №291/2024 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 333
Дата: 24 юли 2024 г.
Съдия: Мариана Гунчева
Дело: 20245140100291
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Кърджали, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Илман Хидает
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20245140100291 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в която сочи,
че на 14.06.2023 е било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от дата 14.06.2023 г. между „ Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и „ Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, по силата на вземанията на „Сити кеш“
ООД срещу М. Б. М., произтичащи от Договор за паричен заем № 702153 от дата 04.07.2022
г. прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви на дружеството - кредитор. Сочи се, че общите условия по договора за заем са
съдържали изрична клауза, която е уреждала правото на кредитора да 1 прехвърли вземането
си от прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е бил
уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“ ООД, чрез
пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-СТК/702153 от дата 14.06.2023 г., изпратено с известие за доставяне. Сочи се, че на
04.07.2022 г. „Сити кеш“ ООД , като заемодател и М. Б. М. като заемател е бил сключен
договор за паричен заем с № 702153, при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Сочи се, че
съгласно сключения договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да предостави на
заемателя под формата на заем парична сума в размер на 650лв., представляваща главница и
чиста стойност на заема отбелязване в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. Твърди
се, че с подписването на договора за кредит страните били декларирали, че същият е бил
сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и
условия са били описани в предоставения от заемодателя на заемателя Стандартен
европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които заемателят се е бил
запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно. Сочи се, че с полагането на
1
подписа си на Договора за паричен заем, заемателят е бил удостоверил, че е бил получил
заемната сума в брой от представител на заемодателя. Сочи се, че погасителните вноски,
които заемателят се задължава да изплаща е бил задължен да изплаща на заемодателя,
съставлявали изплащане по главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща
печалбата на заемодателя. Твърди се, че годишният процент на разходите по заема е бил
фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия
същият не можел да бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Сочи се, че
съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на договора, в случай че
заемателят забави плащането на дължимата погасителна вноска, същият ще дължи на
заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница
за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. Моли съда да признае за установено по
отношение М. Б. М., че дължи следните суми: 608.98 лв. -представляваща главница, 36.14
лв. - представляваща договорна лихва за периода от 17.07.2022 г. до 31.10.2022 г., 252.57 лв.
– представляващи лихва за забава за периода от 18.07.2022 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, законната лихва от подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението. Моли да им бъдат присъдени разноските,
направени в хода на заповедното производство и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника М. Б. М.. В съдебното
заседание ответникът твърди, че признава задълженията си, имал е здравословен проблем с
крака и не е могъл да работи. Твърди, че вече е започнал работа и малко, по-малко ще се
изплати задължението.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца и признанието на ответника за
дължимостта на вземанията прави следните изводи:
По делото е представен договор за потребителски кредит № 9100186 от 04.07.2022 г.,
както и погасителен план и общи условия към него, за които документи не е оспорено
авторството на подписа, положен от ответника, следователно налице е валидно възникнало
облигационно отношение между страните. Така по силата на сключения договор
дружеството се задължило да предостави кредит в размер на 650 лева, а ответникът се
задължил да върне сумата за срок от 17 седмици с падежни дати – посочени в погасителния
план към договора. Видно от погасителния план последната вноска е следвало да се
заплати на падежната дата 31.10.2022г..В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че
подписването на договора представлява разписка за получаването на заемната
сума. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по договора в размер на 40.05 %, а
годишен процент на разходите – 49.82 %. В т. 3.12 е посочено, че общата дължима сума за
главница и възнаградителна лихва възлиза на 701.32 лева.
Съдът намира, че ответникът е получил заемната сума на 04.07.2022, тъй като
съгласно чл. 4, ал. 1 е записано, че договорът има силата на разписка.
Ответникът не оспорва дължимостта на процесните суми по основание и размер, като
2
обяснява, че поради здравословни причини не могъл доброволно да се издължи.
Видно от представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
14.06.2023г. и Приложение №1 към него, вземането по процесния договор е прехвърлено от
страна на „Сити кеш“ ООД в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД на
14.06.2023г.. Приложено е пълномощно, от което се установява, че цедентът е упълномощил
ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за
сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на цедента. Писмото е
адресирано до ответника и същото се извършва уведомяване за извършено прехвърляне на
вземането. Съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията, извършено от ищеца с
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/702153 от дата 14.06.2023г. , изпратено с
известие за доставяне , като по този начин кредиторът е положил необходимите усилия да
изпълни задължението се уведомяване /в този смисъл Решение №40/17.06.2015г. по т.д.
№601/2014г. на първо т.о. на ВКС/ и в допълнение следва да се посочи, че длъжникът може
успешно да възразява за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил на стария кредитор или овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквото възражение липсва /Решение №239/15.05.2018г. по т.д. № 986/2017г.
на ВКС, първо т.о./.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на
заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за
неговото връщане, заедно с размера на лихвата и наличието на валидни клаузи за неустойка
и такса „събиране на вземане“. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от
чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени
със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК. Договорът е
съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Това е така, тъй като в договора е посочен размера на всяка една
седмична погасителна вноска , както и срока на заема – 17 седмици. В договора се съдържат
датите на плащане на погасителните вноски, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на
чл. 11, т. 11 ЗПК.
Предвид липсата на оспорване от страна на ответника на дължимостта на процесните
суми и направено в о.с.з. признание за тяхната дължимост, съдът намира , че исковете са
3
основателни и доказани, поради което следва да бъдат изцяло уважени.
При този изход на делото, следва ответникът да заплати на ищеца направените в
производството разноски от 125.00 лева – внесена държавна такса за образуване на делото и
150.00 лева юрисконсултско възнаграждение , както и направените по ч.гр.д. № 1833/2023г.
на КРС разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.

Водим от горното , съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М. Б. М. с ЕГН: ********** и адрес:
**********, че дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София 25, ет.2, ОФИС СГРАДА ЛАБИРИНТ , ОФИС 4 общ.
Столична, обл. София (столица) заплащане на следните суми: сумата от 608.98 лв. –
главница по договор за паричен заем № 702153, сключен на 04.07.2022 г.; сумата от 36.14
лв. - договорна лихва за периода от 17.07.2022 г. до 31.10.2022 г.; сумата от 252.57 лв. –
обезщетение за забава за периода от 18.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 28.12.2023 г., като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за
забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
28.12.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед
№12/09.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1833/2023г. по описа на КРС.

ОСЪЖДА М. Б. М. с ЕГН ********** и адрес: с. **********, ********* ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД с ЕИК ********* и адрес:
гр. София 25, ет.2, ОФИС СГРАДА ЛАБИРИНТ , ОФИС 4 общ. Столична, обл. София
(столица) направените в исковото производство разноски от 125.00 лева – внесена държавна
такса за образуване на делото и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение , както и
направените по ч.гр.д. № 1833/2023г. на КРС разноски от 25.00 лева – внесена държавна
такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.


Банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдените суми:
IBAN: BG 93 UBBS 8002 1028 746 440, BIC: UBBSBGSF, „Обединена българска
банка“ АД
4

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.




Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5