РЕШЕНИЕ
№ 591
гр. Варна, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20223100900007 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове от „Юробанк
България” АД за осъждане на В. Н. В. и И. Й. В. да заплатят в полза на ищеца следните
суми: главница в размер на 102 208,28 лева ведно със законната лихва върху главницата от
дата на подаване на исковата молба; договорна лихва за просрочен кредит за период
20.03.2020 г. – 04.01.2022 г. в размер на 4997.54 лева; такси за период 20.03.2020 г. –
04.01.2022 г. в размер на 175,50 лева; застраховки в размер на 78,72 лева и нотариални
разходи за периода 24.06.2021 г. – 04.01.2022 г. в размер на 356,00 лева, дължими на
основание Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***** г. Претендират се и
съдебно-деловодните разноски.
Твърди се в исковата молба, че съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим
имот *****г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД предоставило на В. Н. В. и И. Й. В.
кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски
франкове на *** евро по курс купува за швейцарския франк към евро на „Юробанк И ЕФ
Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита, от които равностойността в швейцарски
франкове на 24 520 евро за покупка на недвижим имот и равностойността в швейцарски
франкове на 14 630 евро за други разплащания. Кредитът бил усвоен на 11.08.2008г. по
сметка на кредитополучателя В. Н. В. в „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД, като размерът
на усвоената сума бил **** швейцарски франка. Съгласно чл.1, ал. 4 от договора за кредит
кредитополучателите се задължили да отговарят за задълженията по договора солидарно. На
02.10.2008г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД
1
бил сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, по силата на който
всички вземания по жилищните кредити, заедно с всички обезпечения, изброени в
Приложение към договора, в т.ч. по процесния договор за кредит, били прехвърлени на
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Банката уведомила кредитополучателите за извършеното
прехвърляне при сключване на Допълнително споразумение от 31.03.2009 г. и с покани от
23.06.2021 г. адресирани до В. Н. В. и И. Й. В.. Към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот ***** били сключени Допълнително споразумение от 31.03.2009г.,
Допълнително споразумение от 15.05.2010г., Допълнително споразумение от 17.05.2011г.,
Допълнително споразумение от 27.12.2011г., Допълнително споразумение от 13.08.2012г.,
Допълнително споразумение от 22.03.2013г., Допълнително споразумение от 31.10.2013г.,
Допълнително споразумение от 11.03.2014г. и Допълнително споразумение от 20.11.2017г.
На 11.01.2013 г. била вписана промяна в наименованието на ищеца от „Юробанк И Еф Джи
България“ АД на „Юробанк България“ АД. С Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 25.02.2015 г. и Приложение – неразделна част от договора,
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърлило на „Юробанк България“ АД всички свои
вземания към В. Н. В. и И. Й. В., произтичащи от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот *****г. и Допълнителните споразумения, които са неразделна част от
банковата сделка, заедно с всички обезпечения и други принадлежности. За извършената
цесия кредитополучателите били уведомени при сключването на Допълнително
споразумение от 20.11.2017 г. както и с покани от 23.06.2021 г. адресирани до В. Н. В. и И.
Й. В.. По силата на допълнително споразумение от 20.11.2017 г. остатъчният дълг по
кредита бил превалутиран от швейцарски франкове в левове и към датата на превалутиране
размерът на кредита бил 117 178,06 лева. С банково бордеро № ********** г. по банковата
сметка на В. Н. В. с IBAN ***** „Юробанк И Еф Джи България" АД превела сумата от
117 178,06 лева. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от договора кредитополучателят се задължил да
погасява кредита на равни месечни вноски включващи главница и лихва. Твърди се, че
кредитополучателите са се задължили да плащат на банката договорна лихва, лихви при
просрочие, разноските по кредита, такси съгласно тарифата на банката. Поради
неиздължаване на погасителна вноска с падеж 20.02.2020 г. "Юробанк България" АД
обявило цялото задължение към 17.06.2021 г. в общ размер на 103 049,22 лева, за незабавно
изискуемо и дължимо, като кредитополучателите били уведомени с нотариална покана peг.,
№1889, том. 1, №118 адресирана и получена от В. Н. В. и нотариална покана peг. №1894,
том. 1, № 119 адресирана и получена лично от И. Й. В.. Датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е 06.08.2021г. Банката заплатила за сметка на кредитополучателите
премии по имуществено застраховане в общ размер на 78,72 лева, както и нотариални такси
в размер на 356,00 лева във връзка обявяване на предсрочната изискуемост.
В срока по чл. 367 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, в който
излагат становище за неоснователност на предявените искове. Възразяват, че клаузите на чл.
6, ал. 2 във вр. чл. 23 от Договора за кредит и чл. 3, ал. 5 от Договора за кредит са
неравноправни на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП във вр. чл. 143 ЗЗП и като такава
нищожни, тъй като и двете не са индивидуално уговорени и последиците от тях са цялостно
2
прехвърляне на валутния риск върху потребителя, в случая ответниците, които не могат да
преценят на база ясни и предварително оповестени критерии икономическите последици от
сключването на договора и тяхното приложение. Възразяват, че уговорката на чл. 3, ал. 3 от
договора, съгласно която при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, върху остатъчния размер на кредита се дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница и се начислява надбавка за забава в размер
на 10 пункта, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – поради противоречие
с добрите нрави. клаузата е и неравноправна, респективно нищожна и на основание чл. 146,
ал. 1 във вр. чл. 143, ал.2, т. 5 от Закона за защита на потребителите. Възразяват, че
уговорките в допълнителните споразумения към договора за кредит са нищожни. Считат, че
след като размерът на задължението е определен на база на нищожна договорна клауза,
независимо от приемането му от ответниците, то споразуменията в тази част представляват
спогодба по непозволен договор и са нищожни на основание чл. 366 от ЗЗД. Възразяват, че
уговорките за преоформяне на задълженията по кредита, чрез натрупване на лихва към
главница са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, тъй като
представляват уговорка за анатоцизъм по смисъла на чл. 10 ЗЗД. Клаузите са нищожни и на
основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД – поради липса на основание от страна на
банката да прилага начисляване на лихва върху лихва, включително и при преструктуриране
по чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Възразяват, че посочените нови размери на лихвата
са определени едностранно от банката въз основа на неравноправни клаузи в първоначалния
договор. Възразяват, че в допълнителното споразумение от 20.11.2017 г. към договора за
кредит размерът на дълга е формиран неправилно по обменен курс „безкасово продава" на
банката за швейцарски франк, вместо по обявения от банката „курс купува" за швейцарски
франкове към датата на превалутирането. Възразяват, че клаузата на чл. 11 от
допълнителното споразумение към договора от 20.11.2017 г. относно извършената цесия с
договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 02.10.2008 г., доколкото в същата се съдържа
изявление за отказ от права, е нищожна на основание чл. 36 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители, както и не съставлява надлежно уведомление до
ответниците за извършената цесия по чл. 99 от ЗЗД. Възразяват, че не са редовно уведомени
за извършените цесии в т.ч. посредством връчване на книжата по делото на назначения от
съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Отделно се излагат доводи
относно уведомяването на ответника В. Н. В.. Правят възражение относно датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 06.08.2021 г., тъй като е даден 14-дневен
срок за изпълнение на задължението, едва след изтичане на който кредитът става
предсрочно изискуем и длъжникът изпада в забава. Относно ответника В. В. не била
настъпила предсрочна изискуемост, тъй като не бил уведомен надлежно, в т.ч. и с исковата
молба, тъй като не са налице условията на чл. 47, ал. 6 ГПК и с определение на съда му е
назначен особен представител. Правят възражение за размера на претендираната договорна
лихва като сочат, че лихви и неустойки за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. от страна
на длъжниците не се дължат на основание чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение. Сочат, че на 27.03.2020 г. са направили плащане в размер на
3
549,57 лв., следователно погасителна вноска с падеж 20.02.2020 г. не е останала непогасена
и длъжниците не са изпаднали в забава. Поради липса на уговорена падежна дата в договора
за кредит и в последното допълнително споразумение от 20.11.2017 г., както и липса на
погасителен план, считат, че не са изпаднали в забава. Поддържат, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита.
В съдебно заседание страните поддържат изложените доводи и възражения. Ищецът е
представил писмена защита.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № **** г., по силата на който
банката-ищец предоставя на ответниците кредитен лимит в швейцарски франкове в размер
на равностойността в швейцарски франкове на *** евро по курс купува за швейцарския
франк към евро на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита за
срок от 240 месеца, считано от датата на усвояване на първия транш от кредита. Видно от
приложение № 1, кредитът е усвоен на 11.08.2008 г. при курс купува за швейцарския франк
към евро 1,656663 като усвоеният при този курс кредит е в размер на *****. Договорена е
годишна лихва равна на сбора от базовия лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в
швейцарски франкове обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1 пункт
като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 5%. За обезпечаване
вземания на банката, произтичащи от договора за кредит е учредена договорна ипотека
върху имота, за който е отпуснат кредита. Съгласно чл. 14 от договора за кредит
кредитополучателят се е задължил да заплаща застрахователните премии по имуществените
застраховки на предоставеното обезпечение. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана
сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя В. Н. В. (чл. 2, ал. 1 от договора), като
усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 се превалутира
служебно от банката в евро по търговски курс "купува" на швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояването. Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора, погасяването на кредита
се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В
случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си
по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро,
след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс "продава" на
банката за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят с подписването на
договора дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл. 21 от
договора е предвидено, че кредитополучателят има право да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в евро по
обявения курс "купува" на банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането,
4
както по отношение на превалутирания кредит банката прилага лихвените проценти,
обявени от банката, като за превалутирането се дължи и комисионна. Според чл. 22 от
договора, превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за
новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата.
В чл. 23, ал. 1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има
за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 от договора, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеми всички
вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове
и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира в ал.
2 на чл. 23 от договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, както и че е съгласен с
настъпването им.
Видно от представения с исковата молба Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 02.10.2008 г., „Юробанк И Еф Джи България“ АД е прехвърлило на
цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземания по договори за кредит, в т.ч.
вземанията срещу кредитополучателите В. Н. В. и И. Й. В., произтичащи от горепосочения
договор за кредит. Съгласно Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
25.02.2015 г. (л. 191-195), сключен между „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД – цедент и
„Юробанк България" АД – цесионер, цедентът е прехвърлил обратно на банката вземанията
срещу ответниците, произтичащи от посочения по-горе договор за кредит.
Видно от приетите като доказателства допълнителни споразумения от 31.03.2009г.,
15.05.2010г., 17.05.2011г., 27.12.2011г., 13.08.2012г., 22.03.2013г., 31.10.2013г. и
11.03.2014г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и кредитополучателите,
страните периодично са договаряли капитализиране на лихви, периоди на облекчено
погасяване на дълга при съответна фиксирана годишна лихва и нови погасителни планове.
Със всяко подписано допълнително споразумение се констатира актуалния размер на дълга,
който независимо от извършените плащания перманентно нараства като при сключването на
споразумението от 11.03.2014 г. главницата вече е в размер на 71 374,16 CHF.
В приетото като доказателство допълнително споразумение от 20.11.2017 г. е
посочено, че остатъчният дълг – главница по кредита към датата на споразумението вече е в
размер на 98 221,39 швейцарски франка. От споразумението и от останалите представени
писмени доказателства не става ясно по какъв начин е формирана главница в посочения
размер. В чл. 1, ал. 2 е посочено, че към датата на допълнителното споразумение обменния
курс „безкасов продава" на БАНКАТА за швейцарския франк към лева е 1,693 лева за един
шв. франк. В чл. 1, ал. 3 е уговорено да се промени валутата на предоставения кредит в лев
(BGN) като към датата на превалутиране размерът на главницата по кредита става
5
117 178,06 лева. Тази сума е получена след превалутиране по посочения обменен курс и
извършено погасително плащане за сметка на банката на сума в размер на 49 110,75 лева
съгласно уговореното в чл. 8 от споразумението. Видно от чл. 2, ал. 1 от споразумението, за
първите шестдесет месеца от датата на превалутиране на кредита кредитополучателят не
дължи лихва на банката. От шестдесет и първия месец до крайния срок на издължаване на
кредита кредитополучателят дължи на банката лихва при променлив годишен лихвен
процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент – 6-месечен СОФИБОР
– плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3.737%. Към датата на подписване на
споразумението 6М СОФИБОР е в размер на 0,263 %, съответно, размерът на договорната
лихва е 4 (четири) на сто годишно. По делото не се твърди и не са представени
доказателства този лихвен процент да е бил променян след датата на сключване на
споразумението, съответно след 1 юли 2018 г., когато БНБ преустановява изпълнението на
дейностите, свързани с изчисляването и публикуването на справочните индекси СОФИБИД
и СОФИБОР. В чл. 3 е уговорено, че крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита,
включително дължимите лихви, е 204 месеца, считано от датата на подписване на
допълнителното споразумение, а именно 20.11.2034 г. като падежите и размерът на
месечните вноски се конкретизират в погасителен план, неразделна част към
споразумението.
По делото са представени нотариална покана peг. № 1889, том. 1, №118, адресирана
до В. Н. В. и Нотариална покана peг. № 1894, том. 1, № 119, адресирана до И. Й. В., на
нотариус рег. № 537 на НК, с които „Юробанк България" АД уведомява ответниците в
качеството им на кредитополучатели за извършените цесии на вземанията по договора за
кредит, както и че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 20.02.2020 г. и
неизпълнение на условията по договор за кредит **** обявява същия за изцяло и
предсрочно изискуем и е поканила длъжниците в седемдневен срок да погасят изцяло
задълженията си към банката в размер на 103 049,22 лева.
Поканата до И. В. съдържаща изявлението на банката за предсрочна изискуемост на
кредита е връчена лично на адресата на 06.08.2021 г.
Поканата до В. Н. В. е връчена по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК като на 02.09.2021 г. са
залепени уведомления както на адреса на получателя, така и на адресите на двамата
работодатели, които нотариуса е установил чрез извършени служебни справки. Съдът
намира, че процедурата за връчване на съобщение по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК е спазена и
правилно нотариусът е приложил фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК като е приел
нотариалната покана за връчена с изтичане на две седмици от залепването на
уведомленията. Следователно, датата на връчване на изявлението за предсрочна
изискуемост на кредита на В. В. е 16.09.2021 г.
За установяване размера на задълженията на ответниците по делото е прието
заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните. Видно от заключението на вещото лице, на 13.08.2008 г. разплащателната сметка в
CHF на В. Н. В. е заверена с кредитен ресурс на банката в размер на **** швейцарски
6
франка. Кредитът в размер на 64 859,00 швейцарски франка е изчислен по курс продава на
банката CHF/EUR **** за сумата от ***,41 евро (***,41 евро се равняват на 76 561,88 лева
по курса на БНБ) Така формираното кредитно задължение на ответниците в швейцарски
франкове по фиксинг на БНБ от 13.08.2008 г. е с левова равностойност 78 294,54 лева
(CHF/BGN 1,20715).
Според счетоводните записвания на банката за периода 01.08.2008г. - 19.11.2017 г. по
кредита са внесени общо **** CHF с които са погасени: главница – 840,82 CHF; редовна
лихва – 12 209,89 CHF, лихви просрочена главница – 4,83 CHF, такси – 1 796,68 CHF и
застраховки – 399,79 CHF. За периода 20.11.2017г. - 11.05.2020 г. по кредита са внесени
общо 15 904,02 лева с които са погасени: главница – 14 969,78 лева, лихви просрочена
главница – 111,94 лева, такси – 313,73 лева, застраховки – 64,26 лева и нотариални разноски
– 444,31 лева.
Последното плащане по договора за кредит е извършено на 27.03.2020 г. в размер на
580,00 лева като с тази сума са погасени главница по кредита в размер на 549,57 лева,
наказателна лихва в размер на 9,93 лева, такса за обслужване на разплащателна сметка –
3,50 лева и такса просрочен кредит в размер на 17,00 лева. За периода 01.08.2008 -
19.11.2017 кредитът се е погасявал във валута швейцарски франкове, а след този период –
във валута лева.
Според заключението, за разглеждания период по кредита са извършени две промени
на БЛП в швейцарски франкове. На 10.10.2008 г. от 5,00 % на 7,20 % с промяна
погасителния план на клиента На 10.11.2012 г. от 7,20 % на 6,95 % с промяна погасителния
план на клиента. Промените са извършени на основание решения на КУАП на банката. БЛП
на банката представлява сбор от два компонента, които пряко влияят при неговото
определяне, и те са: трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Първият компонент до
голяма степен зависи от обективни фактори – пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители,
рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директните
нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс, докато вторият компонент се
определя от банката по целесъобразност.
Според извършените от вещото лице собствени изчисления, в случай че базовият
лихвен процент и курсът на швейцарския франк бяха останали непроменени до датата на
превалутиране на кредита, непогасеният остатък от главницата по кредита би бил в размер
на 88 136,15 лева – т. 7, вариант А от доп. заключение. В случай, че банката не бе
извършвала капитализации на лихви, непогасеният остатък от главницата по кредита би бил
в размер на 78 613,53 лева – т. 7, вариант Б от доп. заключение.
След съобразяване на извършените вноски в левове за погасяване на кредита и
преизчисляването им при запазване на валутния курс към датата на сключване на договора
за кредит, вещото лице е установило неиздължен остатък от главницата в размер на
73 173,25 лева – т. 9, вариант А от доп. заключение, която сума с оглед на липсата на
погашения по кредита след 27.03.2020 г. остава непроменена независимо от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост. В този вариант при настъпила предсрочна
7
изискуемост на кредита на 06.08.2021 г. – по отношение на ответницата И. В. – дължимата
лихва върху просрочена главница е 906,25 лева. При настъпила предсрочна изискуемост на
кредита на 16.09.2021 г. – по отношение на ответника В. В. – дължимата лихва върху
просрочена главница е 1 063,51 лева.
Вещото лице е установило още, че банката кредитор е заплатила застрахователни
премии по сключените договори за имуществено застраховане на предоставеното
обезпечение в размер 78,72 лева за периода 07.08.2020 г. – 04.01.2022 г., както и е начислила
такси в размер на 175,50 лева за периода 20.03.2020 г. – 04.01.2022 г. Разноските за
нотариални такси са в размер на 356,00 лв. и са изцяло заплатени от банката.
При така установените факти съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 430 от ТЗ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на валидно правоотношение между
него и ответниците на основание договор за кредит, предоставянето на кредита на
кредитополучателите и размера на усвоената сума, настъпването на падежа и размера на
вземането за главница по предоставения кредит; основанието за начисляване и
фактическото извършване на претендираните разходи за застраховка и други разноски и
техния размер.
Подписването между страните на Договор за кредит № **** г. и допълнителните
споразумения не се оспорва. От събраните по делото доказателства се установява, че
разплащателната сметка в CHF на В. Н. В. е заверена с кредитен ресурс на банката в размер
на 64 859,00 швейцарски франка (равностойни на 78 251,08 лева по фиксинга на БНБ –
1,20648 CHF/BGN). Следователно кредитът е изцяло усвоен на 13.08.2008 г. в размер на
равностойността на ***,00 евро по курс продава на банката CHF/EUR ****. Към датата на
усвояване ***,00 евро се равняват на 76 570,74 лева по курса на БНБ. Видно от уговореното
в чл. 1, ал. 4 от договора за кредит, ответниците са приели да отговарят солидарно за всички
задължения по договора за кредит.
С оглед възраженията на ответниците, спорни по делото са основанието и размерът
на задължението за връщане на предоставената сума и дължимите лихви. Останалите
претенции не са оспорени от ответниците.
Ответниците са направили възражение за нищожност на клаузи от договора за кредит
относно валутния риск и относно начина на формиране на лихвите и другите разходи по
кредита поради неравноправност на основание чл. 143 ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Относно валутата на кредита и валутния риск и тълкуване и прилагане на практиката
на СЕС и в частност на актовете по С-186/16 и С-119/17 са постановени по реда на чл. 290
ГПК решение № 295/22.02.2019 г., т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 384/29.03.2019 г. по
т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г.
на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о.
8
В посочените съдебни актове е прието, че неравноправна е договорена клауза от
кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за
неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност,
тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните
разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. За да дадат този
отговор, съдебните състави са се позовали на задължителната практика на Съда на
Европейския съюз (СЕС), постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на
ЕС (решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU: C: 2017: 703, определение от 22.02.2018
г. по дело С-119/17, EU: C: 2018: 103, решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13, EU: C: 2014:
282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU: C: 2015: 262, решение от 03.06.2010 г. по
дело C-484/08, EU: C: 2010: 309/, решение от 20.09.2018 г. по дело С-51/17, EU: C: 2018: 750,
решение по дело C-415/11, EU: C: 2013: 164 и др.).
Настоящият кредит е предоставен в швейцарски франкове в размер на
равностойността им на ***,00 евро. Независимо, че в чл. 2, ал. 1 е предвидено, че кредитът
се усвоява в швейцарски франкове, сумата се превежда безкасово по сметка, до която
кредитополучателят няма достъп, тъй като същата е блокирана. Швейцарските франкове от
блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро преди усвояването им, като
реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в евро. Видно от горните
уговорки, реален паричен поток от кредитора към кредитополучателя в швейцарски
франкове не е налице.
Същевременно, уговорките за вида валута, в която да се предостави кредита,
съответстват на искането за отпускането му и същите са ясни и разбираеми. Поради което и
въпреки че реален паричен поток от банката към кредитополучателя в швейцарски франкове
не е налице, уговорката между страните е за получаване на кредит в швейцарски франкове.
В тази част уговорките са действителни и пораждат действие (в този смисъл т.20 от
определение по С -119/17 на СЕС).
Видно от събраните поделото доказателства, банката макар и да притежава експертна
компетентност и познания относно очакваните промени на курса на швейцарския франк в
посока на значимо поскъпване, не е предоставила тази информация на потребителя като по
този начин е нарушила принципа на добросъвестност. Ако кредиторът беше постъпил
добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително
осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на
риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и
при индивидуално договаряне (******).
По делото не е установено от ищеца съобразно вменената му доказателствена тежест
по чл. 146, ал. 4 ЗЗП, да е проведено индивидуално договаряне по повод оспорените клаузи
9
от процесния договор. Индивидуално уговорена клауза е клауза в потребителски договор,
която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел (решение № 98 по т. д.
№ 535/2016 г. на I т. о. на ВКС). Подписването на договор за банков кредит от потребителя
не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи,
оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.
Индивидуалното договаряне следва да се извлече от събрани доказателства за водените
преговори и за обстоятелствата по сключването на договора за кредит, каквито по делото
липсват. Сключването на последващи споразумения за преструктуриране на дълга не прави
уговорките, поети в първоначалния договор индивидуално уговорени.
В заключение, клаузите за прехвърляне на валутния риск върху потребителя създават
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор
по см. на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Същите са неравноправни и не са индивидуално договорени,
поради което са нищожни. Клаузите не са съставени по прозрачен начин, така че
кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора. Последиците са свързани с
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя.
По възражението за неравноправност на клаузите даващи право на кредитора да
променя едностранно размера на възнаградителната лихва съдът намира следното:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити в
швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка от 1 (един) пункт. Посочено е, че към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 5 %.
Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора действащият БЛП на банката за швейцарски
франкове не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за
страните. В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че банката си запазва правото да променя
приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното
му превалутиране. Посочено е, че измененията в приложимите лихви влизат в сила от деня
на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
договора.
Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП преценяването на неравноправната клауза в договора не
включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми. Клаузата за възнаграждението на кредитора е съществен елемент на договора за
кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е
посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да
бъде разбран обхватът на поетото задължението и средният потребител, относително
10
осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите
последици от сключването на договора.
В случая не е посочено на какво основание банката ще променя БЛП. Не е посочено,
че е необходимо да е налице основателна причина за промяната. Не са посочени и обективни
критерии като пазарни индекси, котировки, курсове и пр., които ще водят до определена или
определяема промяна, в т.ч. увеличение на размера на БЛП. Не се установи използваната от
банката методология за промяна на БЛП да е предоставяна на ответника при сключване на
договора за кредит.
Процесните клаузи не съдържат достатъчно ясна и разбираема за потребителя
информация за условията и начина на изменение на размера на лихвения процент по
договора за кредит. Същите съдържат неравноправни уговорки по смисъла на чл. 143, т.т. 10
и 12 от ЗЗП, тъй като дават възможност на банката да увеличи едностранно лихвата, което е
във вреда на потребителя, създават неравновесие в правата и задълженията на страните като
поставят задължението на потребителя в зависимост от определянето на съдържанието на
едно понятие само от банката и противоречат на принципа на добросъвестност. Атакуваните
клаузи от договора за кредит не предвиждат автоматична промяна на лихвата, която да се
дължи на външни причини и да не зависи от волята на кредитора. Предвидено е
изменението на лихвения процент да се извършва посредством промяна на един от двата
компонента, от които е съставен, а именно т.нар. „базов лихвен процент“ (БЛП). Тази
промяна се извършва по усмотрение на банката, след нейна субективна преценка на
фактори, които самата банка е избрала за релевантни и е определила тяхното относително
тегло. Кои са тези фактори и по каква методология банката взема предвид тяхното влияние,
не е уговорено в договора за кредит.
Горното обуславя основателност на възражението за нищожност на клаузите от
договора за жилищен кредит, в които е предвидено право на банката едностранно да
определя размера на базовия лихвен процент.
Нищожността на посочените клаузи от Договор за кредит **** г. означава, че
извършените увеличения на БЛП: повишение от 5% на 7.2% и намаление от 7.2% на 6.95% с
решения на КУАП на банката са недоговоросъобразни и като такива – неправомерни. По
силата на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД при липса на валидна уговорка между страните едностранното
увеличение на лихвата, основано на нищожна договорна клауза, няма действие спрямо
кредитополучателя.
С оглед извода за неравноправност и нищожност на клаузите в договора за кредит
даващи право на банката – ищец едностранно да повишава лихвения процент и тези,
прехвърлящи валутния риск изцяло върху потребителя, съдът намира, че размерът на целия
дълг до датата на извършеното превалутиране – 20.11.2017 г. следва да бъде изчислен при
първоначалните уговорки в договора за кредит от 01.08.2008 г. за валутен курс на
швейцарския франк спрямо евро и визирания в чл. 3 ал.1 от договора размер на
възнаградителната лихва от 6,0 %.
11
Съгласно приетото по делото допълнително заключение на вещото лице по т. 7 от
поставената задача при първоначално уговорения лихвен процент без да се вземат предвид
извършените едностранно от банката увеличения на базовия лихвен процент и без да се
променя валутния курс, както и без да се вземат предвид извършените капитализации на
лихви непогасеният остатък от главницата по кредита към 20.11.2017 г. би бил в размер
78 613,53 лева. След тази дата са извършени погашения на кредита в левове, които следва да
бъдат съобразени. Размерът на вземането трябва да бъде определен към датата на
настъпване на падежа. Ето защо, дължимата сума следва да се определи съобразно
допълнителното заключение на вещото лице по т. 9 във вариант А, според който дължимата
към датата на настъпване на предсрочната изискуемост и за двамата ответници главница е в
размер на 73 173,25 лева. До този размер предявеният иск за главница се явява основателен,
а за разликата до предявения размер от 102 208,28 лева искът следва да се отхвърли.
Изискуемостта на кредита по отношение на И. В. е настъпила на 06.08.2021 г. –
датата, на която и е връчена лично нотариалната покана, с която „Юробанк България" АД я е
́
уведомила, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на
условията по договора за кредит обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. По
отношение на В. В. изискуемостта е настъпила на 16.09.2021 г., когато е извършено
връчването на поканата с прилагане на фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установения размер на задължението за главница, претенцията за договорна
лихва върху просрочена главница по отношение на ответницата И. В. се явява основателна
до размер на 906,25 лева с оглед датата на настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита – 06.08.2021 г. По отношение на ответника В. В. – дължимата лихва върху
просрочена главница е 1 063,51 лева предвид настъпилата на 16.09.2021 г. предсрочна
изискуемост на кредита спрямо този ответник. След датата на настъпване на предсрочната
изискуемост ответниците не дължат договорни лихви (т. 2 от ТР 3/2017 от 27 март 2019 год.
на ОСГТК на ВКС). За разликите над тези суми исковете се явяват неоснователни.
Съгласно чл. 14, ал. 3-5 от договора разноските по застраховане на обезпечението са
за сметка на кредитополучателя. Размерът на сторените разходи за застрахователни премии
е установен с приетото по делото заключение на ССЕ. Претендираните застрахователни
премии в общ размер на 78,72 лева са реално заплатени от ищеца, поради което искът е
основателен и следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за такси за обслужване на разплащателна сметка и такса
за администриране на просрочен кредит, доколкото съгласно чл. 10, т. 2 от договора
кредитополучателите са се съгласили да заплащат всички дължими такси съгласно тарифата
на банката. Размерът на задължението е 175,50 лева и същият е установен посредством
заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото експертиза.
Претендираните разходи за заверка на подписа на ищеца, изготвяне и връчване на
нотариални покани в общ размер 356,00 лева са установен с писмени доказателства и
заключение на ССЕ – т. 10, изготвено при съобразяване на счетоводните записвания на
банката, вкл. справки и първична счетоводна документация. Претенцията е основателна и
12
следва да бъде уважена.
Основателна е акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на лихва за забава върху уважената искова претенция за главница от датата на
предявяване на иска – 06.01.2022 г. до окончателното погасяване на задълженията.
Отговорност за разноски:
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, видно от който претендира 4 438,23
лева заплатена държавна такса, 4 423,58 лева заплатен адвокатски хонорар, 1027,00 лева –
депозит за вещо лице и 3 600,00 лева – депозит за особен представител, като са представени
доказателства извършването на разноските. От сторените разноски в общ размер 13 488,81
лева съразмерно на приетите за основателни претенции на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 9 344,05 лева дължима общо от двамата
ответници и сумата 19,67 лева дължима само от ответника В. В., или ответницата И. В. ще
бъде осъдена да заплати сумата от 4 672,02 лева, а ответникът В. В. – сумата от 4 691,70 лева
съдебно-деловодни разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. В. с ЕГН **********, с адрес: ***** и И. Й. В. с ЕГН ********** с
адрес: *****, да заплатят солидарно на "Юробанк България" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, следните суми:
73 173,25 лева (седемдесет и три хиляди сто седемдесет и три лева и двадесет и пет
стотинки) – главница, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба –
06.01.2022 г. – до окончателното погасяване на задължението; 906,25 лева (деветстотин и
шест лева и двадесет и пет стотинки) – договорна лихва за просрочен кредит за период
20.03.2020 г. – 04.01.2022 г.; 175,50 лева (сто седемдесет и пет лева и петдесет стотинки) –
такси за период 20.03.2020 г. – 04.01.2022 г.; 78,72 лева (седемдесет и осем лева и
седемдесет и две стотинки) – застраховки; 356,00 лева (триста петдесет и шест лева) –
нотариални разходи за периода 24.06.2021г. – 04.01.2022г., всички дължими на основание
Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***** г., вземанията по който са
прехвърлени от „Юробанк И Еф Джи България" АД в полза на "Бългериън Ритейл
Сървисиз" АД съгласно Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
02.10.2008 г. и след това прехвърлени от "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД в полза на
„Юробанк България" АД съгласно Договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 25.02.2015 г., на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница срещу ответниците за разликата над 73 173,25 лева до
претендираната сума от 102 208,28 лева, както и предявения срещу И. Й. В. иск за договорна
лихва за разликата над сумата от 906,25 лева до предявения размер от 4 997,54 лева.
ОСЪЖДА В. Н. В. с ЕГН **********, да заплати на „Юробанк България" АД, ЕИК
13
*********, допълнително сумата от 157,26 лева над присъдената при условие на
солидарност договорна лихва в размер на 906,25 лева за просрочен кредит за период
20.03.2020 г. – 04.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения срещу В. Н. В. иск за договорна
лихва за разликата над сумата от 1 063,51 лева до предявения размер от 4 997,54 лева,
дължими на основание Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***** г.
ОСЪЖДА В. Н. В. с ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на "Юробанк
България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път" № 260, сумата от 4 691,70 лева съдебно-деловодни разноски за
производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Й. В. с ЕГН ********** с адрес: *****, да заплати на "Юробанк
България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път" № 260, сумата от 4 672,02 лева съдебно-деловодни разноски за
производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъдат заплатени от ответниците доброволно по
банкова сметка на ищеца IBAN ******************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14