Р Е Ш
Е Н И Е
№ I - 108 18.12.2017 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на петнадесети декември две хиляди и
седемнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Ани Цветанова
като разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова
въззивно гражданско дело № 1040 по описа за
2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 21981/08.06.2017 г.
от съделителите К.Й.Н., ЕГН **********, С.Г.Н., ЕГН ********** и Д.Г.Н., ЕГН **********, чрез адвокат Таня Илиева от БАК със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 1, ет. 1 срещу
решение № 696/19.05.2017 г. на Районен съд – Бургас, постановено по гр.д. №
4516/2016 г.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е допуснал
извършването на съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с ид. № 07079.607.25.1.2 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр.
Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 25, вх. 1, ет. 1, ап. 2 между съсобствениците:
въззиваемите - С.Д.Й., ЕГН **********, К.Й.Й., ЕГН ********** и С.Й.Д., ЕГН **********
и въззивниците - К.Й.Н. ЕГН **********, С.Г.Н., ЕГН ********** и Д.Г.Н., при
следните квоти: 4/72 или 1/18 идеална част за С.Й., К.Й. и С.Д., 42/72 или 7/12
идеални части за К.Н. и по 9/72 или 1/8 идеална част за С.Н. и Д.Н.. Със същото
решение е отменен нотариален акт за признаване право на собственост на недвижим
имот № ***, том *, рег. № 3***, дело № ***/**.0*.20** г. на нотариус Николай
Ников, с рег. № 246 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по
вписванията с вх. рег. № 49**/1*.0*.20** г., акт № **, том **, дело № 2***,
поправен с нотариален акт № **, том *, рег. № 1***, дело №
**/**.0*.20** г. на нотариус Николай Ников, с рег. № 246 в регистъра на
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 2***/**.0*.20**
г., акт № ***, том *, дело № 1*** и нотариален акт № **, том *, рег. № 1***, дело №***/**.0*.20** г. на нотариус Николай Ников, с рег.
№ 246 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията с вх.
рег. № 3***/**.0*.20** г., акт № 1**, том *, дело № 1***, а съделителите К.Н., С.Н.
и Д.Н. са осъдени да заплатят на съделителите С.Й., К.Й. и С.Д. разноски в
размер на 40 лева.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд, съделителите К.Н., С.Н. и Д.Н.
оспорват изцяло обжалваното решение и излагат доводи за неговата неправилност и
необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд формирал волята си в
противоречие с материалния закон - уредбата на института на придобивната
давност, както и при допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в
пренебрегване на разпределената с доклада по делото доказателствена тежест,
като се сочи, че изводите на съда противоречат на събраните по делото
доказателства, които били избирателно ценени, необсъдени в цялост и тълкувани
превратно. Излагат се оплаквания, че в противоречие с тълкувателната и
задължителната практика на Върховния касационен съд относно доказателствената
стойност на нотариалния акт за признаване право на собственост по реда на чл.
587 от ГПК, първоинстанционният съд едва с крайния си акт посочил, че в тежест
на съделителя К.Н. е да докаже предпоставките на придобивната давност за част
от делбения имот съгласно чл. 79 от ЗС и неправилно приел, че процесният имот е
съсобствен, като го допуснал до делба. При изложените съображения, въззивниците
молят за отмяната на първоинстанционния акт и решаване на спора по същество с
решение, с което предявения иск за делба да бъде отхвърлен като неоснователен и
в тяхна полза бъдат присъдени направените пред двете инстанции съдебни
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни К.Й.Й. и С.Й.Д., със
съдебен адрес: гр. Б.,
ул. „Г. С.“ № *, ет. *, са подали отговор на въззивната жалба, с
който изразяват становище, че същата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт
– законосъобразен и правилен, като излагат подробни съображения по
оплакванията, релевирани от въззивника. Твърди се, че въззивницата К.Н. не е
доказала в първоинстанционния процес манифестирано поведение, което да не
оставя съмнение, че упражнява фактическа власт за себе си по отношение на
идеалните части на сънаследниците в процесния имот, предвид което не се
установили и предпоставките на чл. 79 от ЗС. След обстоен анализ на събраните
пред районния съд доказателства, въззиваемите съделители намират, че са провели
пълно и главно доказване на иска си по чл. 537, ал. 2 от ГПК, поради което
считат, че постановеният съдебен акт е законосъобразен и правилен и следва да
бъде потвърден от настоящия съд.
Въззиваемата страна С.Д.Й., ЕГН **********, е починала в хода на
процеса, след депозиране на въззивната жалба, като делото е продължило между
останалите страни, предвид факта, че въззиваемите страни К.Й.Й. и С.Й.Д. са
наследници по закон на починалата страна съгласно удостоверение за наследници
изх. № 94-01-34849/02.10.2017 г. на община Бургас.
В съдебно заседание, пълномощникът на въззивниците поддържа въззивната
жалба и моли за правилното приложение на закона по излижените в нея съображения,
като иска присъждане и на направените разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на въззиваемите страни, в открито съдебно заседание
поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана и моли решението да
бъде потвърдено.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което се явява допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решението е валидно и допустимо (постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба).
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна. В тази връзка следва да се отбележи, че
процесното първоинстанционно решение е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите на БРС, които изцяло споделя, а във
връзка с доводите по жалбата, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Първоинстанционното производство е в първа фаза по допускане на
съдебна делба между страните на съсобствен недвижим имот. Ищците С.Й., К.Й. и С.
Д. са предявили конститутивния иск за допускане до делба на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с ид. № 07079.607.25.1.2 по КККР на гр.
Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 25, вх. 1, ет.
1, ап. 2, като твърдят наличие на съсобственост с ответниците К.Н., С.Н. и Д.Н.
на основание наследяване по закон на собствените на наследодателя им Й. Д. Й., п.
на 06.04.2010 г. 1/6 ид. части от процесния имот. С исковата молба е релевирано
оспорване на издаден в полза на ответницата К.Н. констативен нотариален акт за
собственост на процесните 1/6 ид.части от имота, за които ищците твърдят, че са
придобити от тях по наследяване, като се прави искане за обезсилването му.
Между страните не е спорно, а и от представените писмени
доказателства: нотариален акт по чл. 55-г от ЗПИНМ № 27, том *, дело № 1***/**
г. от 0*.**.19** г. по описа на нотариус Тодор Томов; нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *, том **,
дело № 4***/19** г. по описа на нотариус Ст. Димова при БРС;
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том I**, рег. № 7***, дело № 2**/20** г. по описа на нотариус Иван
Кожухаров, рег. № 255 при НК, с район на действие БРС; нотариален акт за
признаване право на собственост върху недвижим имот № ***, том *, рег. № 3**,
дело № ***/20** г. по описа на нотариус Николай Ников, рег. № 246 на НК, с
район на действие БРС; Препис извлечение от акт за сключен граждански брак №
0023/03.06.1941 г.; Удостоверение за наследниците на Д. И. изх. №
94-01-20284/20.06.2016 г.; Удостоверение за наследниците на Й. Й. изх. №
94-01-20296/20.06.2016 г.; Удостоверение за наследниците на К. И. изх. №
94-01-20787/23.06.2016 г.; Препис извлечение от акт за сключен граждански брак
№ 0229/26.11.1989 г.; Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца на К.Н.
изх. № 94-01-30488/09.09.2016 г.; Препис извлечение от акт за смърт №
0108/11.03.1999 г. на Г. Н.; и Удостоверение за наследниците на Г. Н. изх. №
94-01-35260/14.10.2016 г.; се установява, че процесният имот е бил закупен от Д.
И. през време на брака му с К. И., както и че след смъртта на К. И., настъпила
на 07.08.1989 г., имотът е останал съсобствен на наследниците й по закон, при
квоти, както следва: 4/6 ид.ч. за преживелия съпруг Д. И.; 1/6 ид.ч. за синът й
Й. Й.; и 1/6 ид.ч. по заместване за децата на починалия й син Й. Й. – К.Н. и Д.
Й..
Безспорно са установени и обстоятелствата, че притежаваните от Д. И.
4/6 идеални части от процесния имот са били предмет на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане, по силата на който праводателят е запазил право на
пожизнено ползване върху имота, в който е живял до смъртта си, настъпила на
20.01.2011 г. Описаните права, Н. е придобила по време на сключен с Г. Н. /п.
на 10.03.1999 г./ граждански брак, в режим на СИО, като от брака си съпрузите
имат две деца – ответниците С. и Д. Н.. От договор за покупко-продажба от 2008
г. е видно, че Д. Й. е продал притежаваните от него идеални части от същия имот
на сестра си – ответницата К.Н..
Безспорен между страните е и фактът, установен и от доказателствата по
делото, че ищците са наследници по закон на починалия на 06.04.2010 г. Й. Д. Й..
Спорът по делото се съсредоточава досежно верността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост в обем от 1/6 ид.ч. от процесния имот
нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот № ***,
том *, рег. № 3***, дело № ***/20** г. по описа на нотариус Николай Ников, рег.
№ 246 на НК, с район на действие БРС, придобито по давностно владение от
ответницата К.Н. и наличие на твърдяното основание за съсобственост между
ищците и ответниците в тази връзка.
Първоинстанционният съд, след анализ на приетите по делото писмени
доказателства и събраните гласни доказателства – показания на шестима
свидетеля, е приел, че ищците са оборили легитимиращото действие на оспорения нотариален
акт за признаване право на собственост върху недвижим имот № ***, том *, рег. №
3***, дело № ***/20** г. по описа на нотариус Николай Ников, рег. № 246 на НК,
с район на действие БРС и е допуснал до делба процесния имот между
страните-съделители, като е определил размера на притежаваната от всеки от тях
идеална част от собствеността.
Целта на първата фаза на делбеното съдебно производство е установяване
съществуването на собствеността и разрешаването съществуването на всички
спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху
конкретната вещ, като съдът е задължен да се произнесе по допускане на делбата
само въз основа на предявеното основание в този смисъл решение № 131/04.11.2015
г. по гр.д. № 2393/2015 г., II ГО, ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 342 от ГПК, в първото съдебно заседание
всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да
участва в делбата и против размер на неговия дял, като всички тези оспорвания
могат да бъдат предявени както чрез иск, така и чрез възражение.
В настоящия случай е налице своевременно оспорване от ищците на
легитимацията на ответницата като собственик по давностно владение на
продобитите от тях по наследяване идеални части от имота.
При извършеното оспорване на представения по делото констативен нотариален
акт в горния смисъл, приложение намира разрешението дадено с Тълкувателно
решение № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г., ОСГК, ВКС, задължително за
съдилищата в тяхната правораздавателна дейност. В мотивите на посочения
тълкувателен акт е прието, че констативният нотариален акт по чл. 587 от ГПК
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и съда, като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота и в това
се изразява неговото легитимиращо действие за принадлежността на правото на
собственост, като правният извод на нотариуса се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение. Върховният касационен съд е приел още, че
обвързващата доказателствена сина на констативния нотариален акт досежно
удостовереното право на собственост следва да се признае, а за оборването й е
необходимо провеждането на пълно обратно доказване от оспорващата страна,
какъвто е и случаят. За оспорването, с мотивите на цитирания акт, се сочи, че
може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на
титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в
акта придобивно основание, т.е., че титулярът не е бил собственик към датата на
съставянето на акта. При тези си мотиви, Върховният касационен съд е достигнал
до извода, че нотариалният акт по чл. 587 от ГПК не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатациите на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, а при оспорването му не
намира приложение реда по чл. 193 от ГПК.
Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства,
настоящият съд намира за оборено легитимиращото действие на нотариален акт за
признаване право на собственост върху недвижим имот № ***, том *, рег. № 3***,
дело № ***/20** г. по описа на нотариус Николай Ников, рег. № 246 на НК, с
район на действие БРС, предвид успешно проведеното от ищците пълно и главно
обратно доказване, чрез опровергаване на фактите, обуславящи признатото с него
придобивно основание.
Съгласно константната и ръководна практика на Върховния касационен
съд, собствеността не се придобива, докато владелецът не се позове на
придобивна давност, но при позоваване правните последици на давността се
зачитат съм момента на изтичане на законовия срок, като за да може да се позове
на давност съответното лице трябва към момента на позоваването да е във
владение на имота, т.е. владението му да не е прекъснато за повече от шест
месеца преди позоваването /в този смисъл Решение № 355/14.07.2010 г. по гр.д. № 802/2009 г., I ГО, ВКС/.
От друга страна от значение за
срока на придобивната давност, съгласно чл. 79 от ЗС е вида на осъществяваното владение. По
аргумент от противното на чл. 70 от ЗС и предвид доказателствата по делото,
ответницата К.Н. е била с ясното съзнание за наличното право на собственост за
праводателя на ищците, което характеризира твърдяното осъществявано от нея
владение като недобросъвестно, за настъпването на придобивна давност по силата
на което се изисква изтичане на десет годишен срок.
Владението по смисъла на чл. 78 от ЗС следва да отговаря и на
признаците, установени в чл. 68 от ЗС, като владелецът държи вещта лично или
чрез другиго като своя, непрекъснато, явно и необезпокоявано.
С Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно
съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части
във владение, като докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си. Прието
е и това, че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 от ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което
фактическата власт е установена първоначално, признава такава и на останалите
съсобственици. Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на
своите части и държател на частите на другите съсобственици, и трябва да
докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи
такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича
владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се
доведат до знанието им.
Съществуването на посочените елементи на установения с оспорения
констативен акт сложен юридически факт на настъпилата в полза на К.Н.
придобивна давност по отношение на процесните 1/6 ид. части от процесния имот,
както и факта на преодоляната презумпция по чл. 69 от ЗС, е оборено от
събраните по делото доказателства.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелите Д. Г., К. М., В. Р., Д. Й. и М. П. се установява, че ответницата К.Н.
е живяла в процесния имот до сключването на брак, след което от 1989-1990 г. до
2008 г. е живяла на адрес в гр. Б., кв. „К.“, ул. „Б.“ № *, като тези сведения
опровергават възможността Н. да е владяла процесните 1/6 ид.части от имота
лично. Още повече, противно на твърденията на ответниците за писмени и устни
уговорки между наследодателя на ищците и К.Н. за отказването му от
собствеността по отношение на тези идеални части, свидетелите Г., М. и Р. союат
за проведени с Й. Й. разговори, в които той е заявявал отношението си към
процесния имот като към наследствен и съсобствен, частта си от който би желал
да остави за децата си или да послужи за закупуване на друг недвижим имот.
Свидетелката П. от своя страна, в качеството си на близка приятелка на К.Н.,
сочи, че приживе Й. Й. е водил разговор с Н. и е заявявал желание да ползва
процесния имот, срещу което тя се е противопоставила. Установява се също, че
след смъртта на Д. Й., за който единствено се твърди да е живял в имота до смъртта
си, натъпила на 20.01.2011 г., процесният имот е посещаван от Й. Й. и
семейството му.
Единствени сведения за уговорки между Й. Й. и К.Н. се излагат от
свидетеля Д. Й. – нейн брат, който заявява за знание и присъствие на срещи
между тях, на които вместо връщане на дадена в заем парична сума, Й. Й. се
съгласил да се откаже от собствените с 1/6 идеални части в полза на К.Й. Съдът
не кредитира тези показания с доверие, предвид факта, че свидетелят заявява
също, че се е отказал и от собствените си наследствени части в имота, в полза
на сестра си, като не помнел как, но не ги бил продал, а същевременно по делото
е представен нотариален акт от 17.09.2008 г. установяващ покупко-продажба между
тях с предмет притежаваните от свидетеля 1/12 ид.части от процесния апартамент.
Предвид посоченото, настоящият състав намира показанията на свидетеля Й. за
недостоверни и ги изключва при преценка на доказателствата по делото и
формиране на волята си, като за пълнота следва да се отбележи, че соченият
съставен документ за твърдяната устна уговорка между Н. и Й. Й. не е представен
по делото нито по обстоятелствената проверка, проведена от нотариус Ников.
От представената от нотариус Николай Ников преписка по извършена
обстоятелствена проверка във връзка със съставянето на оспорения нотариален акт
за признаване право на собственост на недвижим имот № ***, том *, рег. № 3***,
дело № ***/**.0*.20** г. е видно, че фактите на които се е основала преценката
му са твърдения на трима свидетели за осъществявано от К.Н. лично, трайно,
необезпокоявано и явно владение на процесните 1/6 ид.части от имота. Тези
обстоятелства са категорично опровергани от събраните пред районния съд
доказателства, което формира у настоящия състав убеждение за неистинност на
извършеното с оспорения акт удостоверяване досежно принадлежността на описаното
право на собственост.
Настоящият състав напълно споделя и изразеното становище на
първоинстанционния съд за липса на доказателства и за манифестирано намерение
на ответницата К.Н. по отношение на починалия наследодател Й. Й. и неговите
наследници – ищците за отричане на собствеността им, предвид което и дори да е
било налице фактическо владение на притежаваните от тях 1/6 ид.части, лично или
чрез държател, то е било основано на презумпцията на чл. 69 от ЗС и не е било
трансформирано в своително такова, предвид изискванията на чл. 79 във вр. с чл.
68 от ЗС.
По горните съображения и поради съвпадането на крайните изводи на двете
инстанции, настоящият съд намира въззивната жалба за изцяло неоснователна, а
обжалваното с нея решение на Районен съд - Бургас за правилно и законосъобразно
по същество.
Следва да се отбележи, че за съдът в делбеното производство съществува
задължение служебно да определи размера на притежаваните от съделителите квоти
в правото на собственост по отношение на делбения имот, което е извършено неправилно
от районния съд, поради погрешно възприетия факт, че 1/12 ид.части от процесния
имот са придобити от ответницата К.Н. по време на брака й с Г. Н. Видно от
удостоверение за наследници на Г. Н., смъртта му е настъпила на 10.03.1999 г.,
а придобивната сделка между К.Н. и брат й Д. Й. е сключена през 2008 г.,
предвид което собствеността върху 1/12 ид. части от имота е преминала еднолично
върху нея.
Предвид горното и настъпилата след завеждане на въззивната жалба смърт
на ищцата С.Й., на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, след съобразяване на този
факт и правоприемството в процеса, настоящият състав следва да отмени решението
по отношение на починалата страна и да преизчисли квотите в съсобствеността.
Делбата следва да се допусне между страните: от една страна - К.Й.Й.,
ЕГН ********** и С.Й.Д., ЕГН **********, в качеството им на собственици на 1/6
ид.част от процесния имот на основание наследяване по закон на починалите им
родители С.Й. и Й. Й. /последния наследник по закон на К. И./, или за квоти от
по 1/12 ид. части за всеки от тях; а от друга страна – К.Й.Н., ЕГН **********, С.Г.Н.,
ЕГН ********** и Д.Г.Н., ЕГН ********** в качеството им на собственици на 5/6
ид.части от имота, от които за К.Н. – 11/18 ид.части, а за С. и Д. Н. по 1/9
ид.части от процесния имот.
При този изхода на спора на въззиваемите ищци се следват разноски за
производството по делото, но предвид липсата на представени по делото
доказателства за извършването на такива, съдът не дължи произнасяне по въпроса.
С оглед на предмета на иска въззивното
решение подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280 от ГПК.
Така мотивиран,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №696/19.05.2017 г. на Районен съд – Бургас постановено по
гр.д. № 4516/2016 г., В ЧАСТТА, С КОЯТО
Е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижим имот с ид. № 07079.607.25.1.2 по КККР
на гр. Бургас ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЪДЕЛИТЕЛЯ
- С.Д.Й., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение №696/19.05.2017 г. на Районен съд – Бургас постановено по
гр.д. № 4516/2016 г., В ЧАСТТА, С КОЯТО
Е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
ид. № 07079.607.25.1.2 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, с адрес на имота: гр. Бургас,
п.к. 8000, ж.к. „Лазур“, бл. 25, вх. 1, ет. 1, ап. 2, като самостоятелният
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с ид. № 07079.607.25,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, нива на обекта:
1, с площ от 70,74 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 4 – 14,00
кв.м., 2,70% ид.части от общите части и от правото на строеж върху терена,
ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
07079.607.25.1.1 о 07079.607.25.1.9, под обекта: няма и над обекта:
07079.607.20.1.4 МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ К.Й.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ж.к. „С.“,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, С.Й.Д., ЕГН **********,
с адрес: ж.к. „М.
Р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, К.Й.Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
кв. „К.“, ул. „Б.“ № **, С.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „К.“, ул. „Б.“ №
** и Д.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
кв. „К.“, ул. „Б.“ № **.
ОТМЕНЯ решение №696/19.05.2017 г. на Районен съд – Бургас постановено по
гр.д. № 4516/2016 г., В ЧАСТТА, С КОЯТО СА
ОПРЕДЕЛЕНИ КВОТИТЕ НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА ДЕЛБАТА ДА СЕ
ИЗВЪРШИ ПРИ КВОТИ: 1/12 ид.част за К.Й.Й., ЕГН **********; 1/12 ид.част за С.Й.Д.,
ЕГН **********; 11/18 ид.части за К.Й.Н., ЕГН **********; 1/9 ид.части за С.Г.Н.,
ЕГН **********; и 1/9 ид.части за Д.Г.Н., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение №696/19.05.2017 г. на Районен съд – Бургас постановено по
гр.д. № 4516/2016 г., В ЧАСТТА, С КОЯТО
СЕ ОТМЕНЯ Нотариален акт за признаване право на собственост на недвижим
имот № ***, том *, рег. № 3***, дело № ***/**.0*.20** г. на нотариус Николай Ников,
с рег. № 246 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията
с вх. рег. № 49**/1*.0*.20** г., акт № **, том **, дело № 2***, поправен с
нотариален акт № **, том *, рег. № 1***, дело №
**/**.0*.20** г. на нотариус Николай Ников, с рег. № 246 в регистъра на
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. №
2***/**.0*.20** г., акт № ***, том *, дело № 1*** и нотариален акт № **, том *, рег. № 1***, дело № **/**.0*.20** г. на нотариус Николай Ников, с рег.
№ *** в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията с вх.
рег. № 3***/**.0*.20** г., акт № ***, том *, дело № 1***, и съделителите К.Н., С.Н.
и Д.Н. СА ОСЪДЕНИ да заплатят на
съделителите С.Й., К.Й. и С.Д. разноски в размер на 40 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщението му до страните пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Препис от постановеното решение да се изпрати
на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.