Номер 60127.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съдНО XII възз. състав
На 02.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ани З. Захариева
Членове:Доротея И. Мишкова Кехайова
Натали П. Генадиева
Прокурор:Русалина Д.а Михайлова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Ани З. Захариева Въззивно частно
наказателно дело № 20201100603393 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.306,ал.3 вр.ал.1,т.1 от НПК вр. глава XXI от
НПК.
С Определение от 19.07.2020г. по нчхд № 19913/2019г. по описа на СРС, НО, 18-
ми състав, на основание чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК е определено едно общо най-
тежко наказание на осъдения Ж.В.Д. измежду наказанията му, наложени по нохд №
58/2019г. на Районен съд – гр. Елин Пелин и по нохд № 2529/2018г. на СРС, а именно
наказание „Пробация“, наложено по нохд №58/2019г. на РС- гр.Елин Пелин.
С определението е приспаднато изтърпяното до момента наказание от осъдения
Д. „Пробация“ по всяко едно от групираните наказания., като съдът е приспаднал от
общото наказание един ден задържане по реда на ЗМВР за три дни пробация.
В срока по чл.319,ал.1 от НПК е постъпил протест от прокурор при СРП, с
искане за изменение на определението, в частта, в която съдът е приспаднал
задържането на осъдения по ЗМВР, като е посочил, че следва да се счита за три дни
пробация. В протеста се твърди, че в атакуваната част определението е
незаконосъобразно, тъй като видно от заповедта за задържане по ЗМВР на Д., същият е
бил по нохд № 2529/2019г. на СРС е бил задържан в рамките на два часа и половина.
Изложените съображения са насочени към възможността прокурорът да отчете
продължителността на задържането и да приспадне същото при необходимост с
изрично постановление, като практиката на приспадане на задържането по ЗМВР е
обвързана с периода на задържането на лицето.
1
В разпоредително заседание на 24.09.2020г. въззивният съд по реда на чл.327 от
НПК е преценил,че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо
събиране на нови доказателства .
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура поддържа
протеста с изложените в него съображения за изменение на определението на СРС, в
частта относно прилагане на чл.59,ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК.
Защитникът на осъдения Д. намира определението на правилно и
законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
Осъденият М. иска потвърждаване на определението на СРС.
Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства, прецени изложените в жалбата доводи и сам служебно провери изцяло
извършените процесуални действия и правилността на атакуваното определение, намира
за установено следното:
Осъденият Ж.В.Д. , с ЕГН ****, е роден на ****г. в гр.София, българин,
български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, живущ в гр.София, ж.к.
**** ул. ****.
А.Г. М., видно от приложените по делото и приети от съда справка за съдимост
ведно с надлежно заверени съдебни бюлетини, е осъждан общо 12 пъти с присъди и
одобрени от съда споразумения. Предмет на групиране по конкретното дело са
наказания, наложени на осъдения Д. с одобрени от съда споразумения, както ледва :
По нохд № 58 /2019г. на РС – гр. Елин Пелин, влязло в сила на 12.03.2019г., с
което осъденият се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.197,т.3 вр.
чл.195,ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 от НК като се е
съгласил да му бъде наложено наказание „Пробация“, включваща следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два
пъти седмично за срок от 2 години и „Задължителни срещи с пробационен служител“ за
срок от 2 години.
По нохд № 2529/2019г. на СРС, влязло в сила на 13.11.2019г., с което осъденият
се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.18,ал.1 от
НК като се е съгласил да му бъде наложено наказание „Пробация“, включваща следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два
пъти седмично за срок от 1 години и „Задължителни срещи с пробационен служител“ за
срок от 1
2
Тази фактическа обстановка по делото е прецизно изяснена от районния съд.
Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното
решаване, а именно фактите относно осъжданията на Ж. Д., извършените групирания на
отделните наказания и изтърпяната от него част от наложените му наказания.
Първоинстанционният съд правилно и в съответствие с изискванията на чл.23 -
чл.25 от НК е определил между кои от наказанията са налице условията за определяне
на общо наказание, като правилно е приложен материалния закон относно определянето
на най-тежкото наказание. Безспорно е установено, че по отношение на групираните
наказания по нохд №58/2019г. на РС- гр. Елин Пелин и нохд № 2529/2019г. на СРС е
налице основание за кумулация, тъй като извършено по време деяние е по нохд
№2529/2019г. на СРС, а първото влязло в сила определение на съда ,с което е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателно производство, е това по нохд №58/2019г.
на РС- гр. Елин Пелин, на 12.03.2019., т.е. деянието по нохд №2529/2019г. на СРС, за
което е осъден Д. предхожда определението на съда по нохд № 58 /2019г. на РС- гр.
Елин Пелин. Правилно е посочено, че именно наказанието по нохд №58/2019г. на РС- г.
Елин Пелин е по-тежкото наказание, поради което и именно то е наложено при
извършеното групиране, а именно „Пробация“ , включваща пробационни мерки
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за
срок от 2 години и „Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 2 години.
По отношение на определеното от СРС едно общо най -тежко наказание
измежду тези наложени по нохд № 58/2019г. на РС- гр. Елин Пелин и по нохд
№2529/2019г. на СРС, съдът е съобразил разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК и е
приспаднал при изтърпяването на общото наказание, изтърпените до момента части от
наказанията, формиращи съвкупността. Основание за приложението на чл.25, ал.2 от
НК е приложеното по делото на л.57 и л.53 писмо от МП, ГД „Изпълнение на
наказанията“ с рег. № 9198/15.07.20г, видно от което е , че Д. е изпълнявал наказания
„Пробация“, наложено му по нохд № 58/219г. на РС- гр. Елин Пелин. Съгласно
справката Д. е започнал изпълнението на наказанието на 15.04.2019г. и е преустановил
същото на 27.11.2019г., поради изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от три години и шест месеца, наложено му по нохд № 340/2014г. на Окръжен съд – гр.
Варна.
Относно възражението в протеста за незаконосъобразно прилагане на чл.59,ал.2
от НК от съда по отношение на определеното едно общо най-тежко наказания,
въззивната инстанция намира следното: Разпоредбата на чл.59,ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК е
категорична, че задържането по ЗМВР следва да бъде приспаднато при изпълнение на
наказанието „пробация“, като един ден задържане се зачита за три дни пробация.
Именно в този смисъл е било и одобреното от СРС споразумение по нохд
3
№2529/2019г., което е пренесено буквално и в настоящото, атакувано от прокуратурата
определение. В конкретния контекст, съдът е следвало да съобразил и задържането по
ЗМВР на Д. по нохд №58/2019г. на РС – гр. Елин Пелин, доколкото се съдържат за
това с посочената по -горе справка на ГД „Изпълнение на наказанията“ л.53 от делото.
Предвид обстоятелството и с оглед разпоредбата на чл.417 от НПК на прокурора е
предоставено правомощия относно приложение на чл.59 от НК. Ето защо макар и в
протестираното определение да е приспаднато задържане на Д. по ЗМВР по нохд
№2529/2019г. на СРС , и същевременно да не е приспаднато задържане по ЗМВР по
нохд № 58/2019г. на РС – гр. Елин Пелин, в тази си част определението не е
незаконосъобразно, тъй като същото е съобразено с разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК
изискваща от съда приспадане от общото наказание на изтърпените до момента
наказание, формиращи групата. По същество прилагането на чл.59 от НК е правомощия
и на прокурора, като същият следва при преценка си да съобрази наличните данни за
задържане на лицето, неговия период и да го приспадне от наложеното едно общо най-
тежко наказание наказание „Пробация“ „Задължителна регистрация по настоящ адрес“
с периодичност два пъти седмично за срок от 2 години и „Задължителни срещи с
пробационен служител“ за срок от 2 години, в съответствие с разпоредбата на чл.59,ал.1
т.1 от НК. В заключение макар и непрецизно, определението на СРС не се явява
незаконосъобразно, тъй като съдът е посочил единствено как следва да се приспадне от
наказанието „Пробация“ съгласно закона задържането по ЗМВР. Доколкото
определението в тази си част е неконкретно, то именно в правомощието на прокурора
по чл.417 от НПК е преценката за наличието на основание и конкретно приспадане с
оглед данните, с които разполага.
Предвид изложените съображения въззивният съдебен състав счете, че при
постановяване на атакуваното определение не е налице неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост
или непълнота на доказателства, които да налагат отмяната му. Поради това
обжалваният съдебен акт следва да се потвърди
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 16.07.2020 г., постановено по нчд №
19913/19 г. по описа на СРС, 18-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5