Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 427
Стара Загора, 04.12.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор като
разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 327 по описа за 2023г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на М.В.К. с адрес ***, подадена чрез пълномощника й адв. М.М. ***, против принудителна
административна мярка - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието
на неговия собственик или на упълномощения от него водач” – репатриране на лек
автомобил марка „Ауди“ с рег. № ******, собственост на М.В.К., приложена на
21.05.2023г. от специализиран контролен орган – инспектор - транспортна служба към
звено „Контрол паркиране“ на Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас
– В.К.К..
В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка (ПАМ),
по съображения за прилагането й в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че не е налице нито една от
законово регламентираните материалноправни предпоставки за прилагането на
принудителната административна мярка, като твърди, че нито е извършила
нарушение на правилата по Закона за движение по пътищата, нито е имало поставен
знак „забрана за паркиране и престой“ на място и по начин, даващ възможност за
обективното му възприемане от водача, нито по начина и на мястото на паркиране
автомобилът е създавал опасност и е пречил на движението по тротоара и по
пътното платно в този участък. Твърди, че при липсата на поставени пътни знаци,
съответно и на пътна маркировка, които да сигнализират водачите, че паркирането
и престоя на пътните превозни средства на това място не е позволено и че е
предвидено принудителното преместване на спрелите
там автомобили, както и при липсата на поставена хоризонтална пътна маркировка,
определяща вида на движението на автомобилите /еднопосочно или двупосочно/,
обособяваща отделни пътни ленти за движение и съответно забраняваща пресичането
им в даден участък, извършеното паркиране на автомобила не се свързва с
допуснато от водача нарушение на правилата за движение.
Сочи, че паркирането е извършено на уширение – отбивка, която не
представлява пътна лента или пътно платно за движение, поради което дори и да е
налице забранителен знак за паркиране в този участък, то същият не се прилага
за отбивката, където е бил паркиран автомобилът. Поддържа, че ако и да е
съществувал монтиран пътен знак, забраняващ
паркирането, същият е бил поставен без необходимост и основание и по начин,
несъответстващ на изискванията на закона, като предположение за наличието на забранителния
знак, неговото възприемане и респ. съобразяването с указаното от знака, е било обективно
невъзможно. С подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника
на жалбоподателката съображения, вкл. че участъкът „алея към тенис кортовете“,
находяща се в парк „Езерото“, гр. Бургас, не е регулиран за улица и за път
въобще, като в този смисъл поставената там вертикална пътна сигнализация е
незаконосъобразна и несъобразяването с нея не може да доведе до санкциониране
на водачите на МПС, е направено искане за отмяна на оспорената принудителна
административна мярка, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата –
Инспектор - транспортна служба към звено „Контрол паркиране“ на Общинско
предприятие „Транспорт“ при Община Бургас – В.К.К., чрез процесуалния си
представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че принудителната
административна мярка е приложена от надлежно оправомощено длъжностно лице и
при съществуване на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки
за това, предвид установеното и доказано наличие на забраняващ паркирането знак
и предупредителна табела за принудително отстраняване на автомобилите на
нарушителите, поставен на кръстовището до ресторант „Уест“ и действащ по
отношение лявата страна на пътното платно, обхващаща и участъка, в който жалбоподателката
М.К. е паркирала автомобила си.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Обжалваната принудителна
административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, е приложена
на 21.05.2023г. по устно разпореждане на В.К.К. на длъжност инспектор -
транспортна служба към звено „Контрол паркиране“ на Общинско предприятие
„Транспорт“ при Община Бургас. Служителят е
разпоредил принудително преместване на лек автомобил марка „Ауди“, модел А4 с
рег. № ******, собственост на жалбоподателката в настоящото производство - М.В.К.,
който автомобил бил паркиран на територията на парк „Езерото“ в гр. Бургас, до
ресторант „Уест“. Съгласно констатациите на приложилия ПАМ орган, обективирани
в Протокол (л. 13 по делото), съставен на 21.05.2023г. при извършвана в
присъствието на двама свидетели проверка в парк „Езерото“ в гр. Бургас за
времето от 15.50 часа до 15.55 часа на същата дата, паркирането е „в зоната на
действие след пътен знак В27“ при наличието на обозначено чрез табела указание
за принудително отстраняване на нарушителите, като паркираното МПС било пречка
за движението на останалите МПС. Във връзка с
констатираното нарушение на К. е бил съставен фиш за налагане на глоба на
основание чл. 186, ал. 3 във вр. с чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.
98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (л. 21 по делото). На място са били направени и 12 бр.
снимки, представени и приложени по делото, онагледяващи паркирания автомобил и
в известна степен конкретното място на паркиране. Видно от съставения протокол,
след описаните установявания МПС е било натоварено на репатриращ автомобил за
транспортирането му до общински специализиран паркинг. Протоколът от проверката
е подписан от разпоредилия ПАМ служител, както и от двамата присъстващи на
проверката свидетели. Автомобилът е освободен от специализирания паркинг след
заплащане от жалбоподателката М.К. на такса за репатриране в размер на 55.20лв.,
съгласно издаден на 21.05.2023г. в 17.18 часа фискален бон (л. 5).
По делото са представени и приети като доказателства документи
и снимков материал, изготвени в хода на извършената проверка и прилагането на
ПАМ, както и доказателства относно компетентността на органа, разпоредил оспорената
ПАМ. Като доказателства са приети и служебно изисканите от съда комбинирана скица на УПИ II, кв. 3 по действащия
ПУП-ПРЗ на парк „Езеро“, извадка от кадастрална карта и регистри и схема на
пътните знаци в обект парк „Езеро“, гр. Бургас, в района на бирария
„West”.
Допуснато е събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето И.С.И..
Свидетелят заявява, че заедно с жалбоподателката М.К. и друго приятелско на тях
семейство, пътуващо с отделен автомобил, на 21.05.2023г., придвижвайки се от
курортен комплекс Св. Влас към гр. Стара
Загора, са решили да посетят морската градина на гр. Бургас. Двата
автомобила навлезли в парка, ползвайки алея, необозначена в началото й според
свидетеля със знак за еднопосочно движение. Шофирайки по алеята стигнали до
участъка с уширението, където и вдясно и вляво имало паркирани автомобили. Непосредствено
преди този участък, на разклонение за наляво, бил поставен от дясната страна на
пътя знак, забраняващ паркирането, който очевидно действал при поемане в тази
посока, но не и в посоката на движение на автомобила на К.. Знак, забраняващ
паркирането, вляво и вдясно на уширението на алеята, както и друга
предупредителна сигнализация на мястото и в пътния участък на паркирането,
нямало. Свидетелят заявява, че след като се убедили, че няма да извършват нарушение,
автомобилът бил паркиран в лявата част на алеята, заемайки пространство от
обособено уширение, след което посетили заведение в близост до мястото на
паркиране. Върнали се след около един час и видели, че и двата автомобила ги
нямало. Отишли до пътния знак, разположен на предната пресечка / от където били
дошли/, на който бил отбелязан телефонен номер на табела за принудително
отстраняване. Звъннали и разбрали, че автомобилите били вдигнати, след което отишли
на специализирания паркинг и освободили колите. Служителите им обяснили, че
забраняващ паркирането знак имало и той бил поставен по-надолу – в лявата част
от пътя, т. е откъм долното кръстовище. Движението на автомобила и мястото на
неговото паркиране свидетелят разясни и по предявената му комбинирана скица на
УПИ II, кв. 3 по действащия ПУП-ПРЗ на парк „Езеро“.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорената принудителна административна мярка на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Съгласно нормата на чл. 171,
т. 5, б. „б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”. Прилагането
на тази принудителна мярка представлява индивидуален административен акт по см.
на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на овластен със закон
орган. С оглед на което оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес - адресат на приложената принудителна
административна мярка като собственик на МПС – обект на приложената ПАМ, в
законово установения срок по чл. 149, ал.1 от АПК и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от ЗДвП, длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. Доколкото участъка, където е било извършено паркирането на МПС - в
района на парк „Езеро“, гр. Бургас, без значение дали същият е регулиран за
улица или не, фактически представлява път, който очевидно е предназначен за
движение на пътни превозни средства, то Община Бургас, в качеството си на
администрация, управляваща общинската пътна инфраструктура и като собственик на
общинската пътна мрежа, е субект по см. на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който може да
определи кръга от длъжностните лица, имащи правомощия да преместват или да
нареждат да бъдат премествани паркирани пътни превозни средства без знанието на
техния собственик. Съгласно представената по делото Заповед №1919 от
16.07.2018г. на Кмета на Община Бургас (л. 14), служителите от Общинско
предприятие „Транспорт“ на длъжност „инспектор транспортна служба, репатрация“,
са определени и им е възложено да прилагат принудителни административни мерки
по реда на ЗДвП. В случая, видно от представения по делото Протокол от
21.05.2923г., обжалваната принудителна административна мярка е приложена от В.К.К.,
заемащ длъжността инспектор - транспортна служба към звено „Контрол паркиране“
на Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас (съгласно допълнително
споразумение към трудов договор от 04.01.2019г.). Видно от утвърдената
длъжностна характеристика за длъжността „инспектор транспортна служба“, сред
основните длъжностни права, задължения и функционални задачи, са и тези по
осъществяване на контрол по спазването на ЗДвП, вкл. съставяне на АУАН при
констатирани нарушения и налагане на ПАМ „преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач”, съгласно изискванията на ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че
обжалваната принудителна мярка е приложена от материално и териториално компетентен орган, надлежно овластен с правомощия по
чл. 171, ал.1, т. 5, б. „б” от ЗДвП.
За
прилагането на принудителната административна мярка по чл.171, ал.1, т. 5, б.
„б” от ЗДвП - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач”, няма законово регламентирано
изискването за писмена форма на волеизявлението, по аргумент от
разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Поради
особения характер на този вид ПАМ същата представлява властническо волеизявление
на овластен административен орган, изразено чрез действие.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при прилагането на обжалваната ПАМ, обуславящи
отмяната й на това основание.
Оспорената принудителна
административна мярка по чл.171, ал.1, т. 5, б. „б” от ЗДвП обаче е наложена в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията
за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1, т. 5, б. „б” от ЗДвП, преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач, се налага когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението. При тази нормативна регламентация следва изводът, че
предвидената в разпоредбата на чл.171, ал.1, т. 5, б. ”б” от ЗДвП принудителна
административна мярка, се прилага в три хипотези.
Въз основа на констатациите,
обективирани в съставения от приложилия ПАМ орган Протокол от 21.05.2023г. от
извършената проверка в парк „Езерото“ в гр. Бургас за времето от 15.50 часа до
15.55 часа на същата дата (че лек автомобил марка „Ауди“, модел А4, с рег. № ******,
е паркиран на територията на парк „Езерото“ в гр. Бургас, до ресторант „Уест“
„в зоната на действие след пътен знак В27“ при наличието на обозначено чрез
табела указание за принудително отстраняване на нарушителите, като паркираното
МПС било пречка за движението на останалите МПС, може да се направи извод, че
прилагането на ПАМ се основава на твърдяно наличие на материалноправните
предпоставки за налагане на ограничителната мярка при кумулативното
осъществяване на фактическия състав по две от хипотезите, регламентирани в чл.171,
ал.1, т. 5, б. „б” от ЗДвП – 1. ППС е паркирано в нарушение на правилата за
движение по пътищата, на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство и 2.
Паркираното ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението. По делото нито се твърди, нито има данни, че МПС е било паркирано по
начин, създаващ опасност за преминаването на другите участници в движението,
като наличието на такава опасност не се установява и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
В случая, като беше посочено, съгласно Протокол от 21.05.2023г. от извършената проверка в парк
„Езерото“ в гр. Бургас, прилагането на ПАМ се основава на извършено паркиране в
зоната на действие след пътен знак В27. Пътен знак В27 "Забранени са
престоят и паркирането" се използва за въвеждане на забрана за престой и
паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват
или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на
платното за движение (чл.80, ал.1 от Наредба № 18/ 2001г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци). Пътните знаци, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДвП, служат
за предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване
на предписания към тях - относно предимството, забраните, прилагането на специалните
правила, за действията със задължителен характер, за указване на направления,
посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация. В
съответствие с това им предназначение пътните знаци са квалифицирани в чл. 38 от
ППЗДвП и са регламентирани правните последици от неизпълнението им. Пътният
знак е правило за поведение, установено в правна норма, като неговото действие
по отношение на конкретния участък от движението по пътищата е обусловено от
поставянето му на платното за движение по начин, съответен на изискванията на чл. 9 и сл.
от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци. По аргумент от нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП (задължаваща участниците в
движението по пътищата да съобразяват своето поведение с пътните знаци), това действие на пътния знак започва от момента, когато
той е поставен на съответното място, като участниците в движението са обвързани
от неговото действие до момента, когато знакът бъде премахнат.
В случая по делото
липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства дори и като
индиция, че извършеното на 21.05.2023г. паркиране на автомобил с рег. № ******
в района на парк „Езерото“ гр. Бургас, е било в зоната на действие на поставен,
съгласно изискванията на чл. 9 и сл.
от Наредба № 18 от 23.07.2001г., пътен знак В27. Всъщност липсват доказателства
не само за поставянето, но и за наличието към 21.05.2023г. на въведена
вертикална пътна сигнализация с пътен знак В27 в участъка, където е било
извършено паркирането. Въпреки двукратно дадените от съда изрични указания, от
страна на ответника не бяха представени нито извадка от одобрения проект по чл.
3, ал. 2, т. 1 от Наредба №18 от 23.07.2001г.
и извадка от съхраняваната от администрацията информация за разположените в
района на налагане на ПАМ пътни знаци, съгласно разпоредбата на §5 от ПЗР на
същата наредба, нито доказателства за одобрен по надлежния ред и от
компетентния орган Генерален план за организация на движението в гр. Бургас в
частта касаеща процесния участък /въз основа на който ГПОД, съдържащ в
окончателния си вариант обобщена схема на основните пътни знаци, се разработва проект
по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба №18 oт 23.07.2001г./.
Независимо от това, дори и да се приеме, че представената по делото схема на
пътните знаци в обект парк „Езеро“, гр. Бургас, в района на бирария „West” (л. 54), е извадка именно от обобщена
схема на основните пътни знаци, същата не установява наличието на отразен в
схемата за безопасност на движението пътен знак В27, съответно не доказва надлежно
въвеждане на пътен знак В27 въз основа на одобрен ГПОД по реда на чл. 3, ал. 2,
т. 1 от Наредба №18 от 23.07.2001г., нито фактическото му поставяне
съгласно изискванията на чл. 9 и сл.
от Наредба № 18 от 23.07.2001г. Всъщност от представения от
жалбоподателката снимков материал може да се приеме, че към 2019г. на самото
място, където на 21.05.2023г. е било извършено паркирането на МПС, е имало
поставен пътен знак В27 с указателна табела за принудително преместване на
автомобилите /чл.46/. Но такъв знак и на посоченото място към м. май 2023г.
нито е предвиден в обобщената схема на основните пътни знаци и съотв. одобрен
за поставяне с ГПОД, нито е съществувал поставен на мястото на паркирането. В
този смисъл очевидно в периода след 2019г. пътен знак В27 е бил премахнат, с
което се явява преустановено обвързващото участниците в движението действие на
този пътен знак и съотв. на въведената с него забрана за престой и паркиране в процесния
участък.
Доколкото
по делото не е доказано обуславящото въвеждане в действие на пътния знак,
поставяне на пътен знак В27 в процесния участък, недоказано се явява наличието
на въведена с този пътен знак забрана за престой и паркиране и съотв. съществуването
на задължение по чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението да съобразяват
своето поведение с произтичащото от пътен знак В27 правило за поведение.
Следователно в случая ПАМ – преместване на паркирано ППС в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, основана на
извършено на 21.05.2023г. паркиране на лек автомобил с рег. № ****** в района
на парк „Езерото“ гр. Бургас в зоната на действие след пътен знак В27, се явява
приложена при недоказано наличие на възприетата от правоприлагащия орган материалноправната
предпоставка по чл.171, ал.1, т. 5, б. „б”, предл. първо от ЗДвП.
Действително, съгласно
представената по делото схема на пътните знаци в обект парк „Езеро“, гр. Бургас
за района на бирария „West”, е отразено предвиждане за поставяне на пътен знак
В28, с допълнителна табела Т18.1 с
указание за принудителното преместване на паркиралите в нарушение на пътен знак
В28 пътни превозни средства. По делото обаче липсват каквито и да е било
доказателства, че предвидената в схемата на основните пътни знаци като част от
ГПОД вертикална пътна сигнализация, е изпълнена с поставен, съгласно
изискванията на чл. 9 и сл. от Наредба №
18 от 23.07.2001г., пътен знак В28 с допълнителна табела Т18.1. А както беше
посочено, действието на пътния знак като установено в закона правило за
поведение, е обусловено от неговото поставяне на платното за движение, като
именно с поставянето на пътния знак се свързва и задължението на участниците в
движението да съобразяват своето поведение с произтичащото от пътния знак
правило за поведение. В случая нито от Протокол от 21.05.2023г. от извършената
проверка в парк „Езерото“ в гр. Бургас, нито от приложения изготвен снимков
материал във връзка с репатрирането на автомобила, се установява наличието на
поставен пътен знак В28 с указателна табела Т18.1 към него, още по-малко са
ангажирани доказателства, че паркирането на МПС е било извършено по начин и на
място, попадащо в зоната на действие на този посочен в схемата на основни пътни
знаци пътен знак В28. Снимковият материал не дава представа за действителното
разположение на автомобила спрямо пътя, нито онагледява наличието на каквато и
да е било хоризонтална или вертикална пътна маркировка и сигнализация с пътни
знаци. Следователно недоказано се явява паркирането на л.а с рег. № ****** в
района на парк „Езерото“ гр. Бургас на 21.05.2023г. в нарушение на правилата за
движение на място, обозначено с поставен пътен знак В28 или в обхвата на
неговото действие, като материалноправно по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. „б”,
предл. първо от ЗДвП за прилагане на ПАМ „преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач”.
По отношение второто посочено в
Протокола от 21.05.2023г. основание за прилагане на ПАМ - в хипотезата по
чл.171, ал.1, т. 5, б. „б”, предл. трето от ЗДвП:
Законово регламентираната
материалноправна предпоставка в тази хипотеза свързва прилагането на ПАМ в
случаите, когато паркирането прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението. След като по изложените по-горе съображения не се явява
доказано, че соченият от правоприлагащият орган пътен знак е пораждал валидно правно
действие към момента на налагане на процесната ПАМ и не се установи наличието и
действието на друг пътен знак в зоната на паркиралото МПС, са приложими общите
правила за паркиране, установени с разпоредбата на чл. 94, ал. 3,
изр. първо от ЗДвП. Според посочената норма, за престой и паркиране в
населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Съдът
приема за неоснователни възраженията на пълномощника на жалбоподателката относно
статута на участъка, в който е било паркирано МПС и съотв. за неприложимост
спрямо този участък на правилата за движение по пътищата по ЗДвП. Безспорно е,
че този участък не е регулиран като улица, съгласно действащия ПУП – ПРЗ на
парк „Езеро“, одобрен с Решение № 32-18/ 18.03.2010г. на ОбС – Бургас. Но съгласно
легалната дефиниция по §6, т. 1 от ДР на ЗДвП, „път“ е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци, поради без съмнение участъка, където е било
осъществено движението на МПС и съотв. неговото паркиране, представлява път по
см. на §6, т. 1 от ДР на ЗДвП и съотв. са приложими правилата по ЗДвП. В случая
нито се твърди, нито има данни, още по-малко доказателства, паркирането да е
извършено в нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Съставеният,
на основание чл. 186, ал. 3 във вр. с чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, фиш за
налагане на глоба за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП т.е за нарушение
на забраната за престой и паркиране на места, където превозното средство
създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в
движението пътен знак или сигнал, сам по себе си не представлява доказателство
за наличието на материалноправната предпоставка чл.171, ал.1, т. 5, б. „б”,
предл. трето от ЗДвП за прилагане на оспорената ПАМ т.е че паркирането прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. По делото по
никакъв начин не е доказано, че по начина и на мястото на паркиране,
паркираното МПС реално е създавало пречки за преминаването на другите участници
в движението, още по-малко да е довело до невъзможност на преминаването на
останалите участници в движението. Дори и да се приеме (въпреки липсата на
данни и доказателства за поставена хоризонтална пътна маркировка за регулиране
на движението в района), че движението в участъка е предвидено за двупосочно,
то предвид наличието на обособеното уширение на пътя и въз основа на
представения снимков материал, не може да се направи извод, че паркираното МПС
обективно е направило невъзможно преминаването на участници в движението поради
неговото възпрепятстване от паркирания автомобил на жалбоподателката. А при
липса на доказателства, че паркирането е извършено на място в зоната и в обхвата
на действие на поставен пътен знак В27 или В28 (които пътни знаци по дефиниция
се използват за въвеждане на забрана за престой и/или паркиране в пътен
участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на
пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за
движение - чл.80, ал.1 от Наредба № 18/ 2001г.), както и на доказателства за
поставена допълнителна табела Т18-1 за принудително отстраняване на ППС, дори и
паркирането да е било извършено в нарушение на правилата за движение по чл. 98,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, то недоказано се явява изпълнено законово регламентираното
като условие за законосъобразно прилагане на ПАМ изискване – МПС да е паркирано
на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство.
В тежест на прилагащият ПАМ орган е
да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на
всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съществуването на законово
регламентираните материалноправни предпоставки за прилагането на ПАМ. В случая,
въпреки дадените от съда указания за разпределението на доказателствената
тежест, вкл. че съгласно ч.170, ал.1 от АПК, в тежест на административния орган
е да установи съществуването на нормативно регламентирано основание за налагане
на ПАМ, от страна на ответника не бяха ангажирани надлежни доказателства,
установяващи по несъмнен начин наличието на неправомерно поведение,
съставляващо материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.171, ал.1, т.
5, б. „б” от ЗДвП. Недоказаното наличие на елементите на правопораждащия
фактически състав, с който законът свързва налагането на ПАМ „преместване на
паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него
водач“, обуславя извод за незаконосъобразност на приложената в случая ПАМ.
С оглед на изложеното жалбата се явява
основателна. Оспорената
принудителна административна мярка - „преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”
– репатриране на лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ******, собственост на М.В.К.,
разпоредена на 21.05.2023г. от инспектор - транспортна служба към звено
„Контрол паркиране“ на Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас, като
наложена при неправилно приложение на материалния закон, е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба на М.В.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, принудителна административна мярка - „преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач” – репатриране на лек автомобил марка „Ауди“ модел
А4, с рег. № ******, собственост на М.В.К., приложена на 21.05.2023г. от
специализиран контролен орган – инспектор - транспортна служба към звено
„Контрол паркиране“ на Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас, като незаконосъобразна.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: