РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Бургас, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120103410 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС”
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, представлявано от
К. Д. М., действащо чрез пълномощника си адв. П.С. - САК, против „СТЕФ92
ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***,
представлявано от Г. И. С., с която се претендира установяването дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение № 260640/19.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 879/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, по чл. 410 от ГПК, а именно:
сумата от 685,62 лв. - главница по неизпълнен договор за доставка на електрическа
енергия и сумата от 205,71 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва, дължима върху главницата за периода от 14.12.2017 г. (датата,
следваща датата на падежа) до 03.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, считано от 04.02.2021г. до изплащане на вземането. Претендират се
разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения
за сключен между ответника и „ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ” ООД, ЕИК: *** (в
несъстоятелност) Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, съгласно който
са останали дължими търсените в настоящото производство суми. Вземането било
придобито от МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД въз основа на постановление за възлагане
1
№ 260 000 от 06.01.2021г., постановено по т.д. №3343/2017г., VI-19 състав, Софийски
градски съд.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба. На
първо място се сочи, че в исковата молба липсва ясно формулиран петитум. Искането
/пеитумът/ препраща към вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, но
претенцията не е ясно формулирана и индивидуализирана в предявения иск по чл. 422
ГПК. По същество се излагат подробно доводи за неоснователност на исковете, като се
оспорва съществуването на подобно вземане на „Фючър Енерджи” ООД от ответника.
Твърди се, че процесният обект на ответника, представляващ апартамент в гр. Б. ***, е
абонат и клиент на ЕВН. Ответникът е получил фактура, издадена от „Фючър
Енерджи” ООД за потребена електрическа енергия за периода 01.11-30.11.2017г. за
свои обекти в гр. С., която фактура е получена от него и е заплатена в срок. Оспорва се,
като се твърди, че дори и да е съществувало вземане от ищеца за посочения период – м.
11.2017г. и 01.12.2017г., то е погасено по давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Оспорват се доказателства представени от ищеца. Претендират се разноски.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ във връзка с чл. 717з от
Търговския закон.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за
установено следното:
Предявеният иск има за предмет да се установи съществуване на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК. За успешното
провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че
ответника му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. В
настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е
твърдението за дължима сума по договор за доставка на електрическа енергия от
18.01.2017 г. за периода 01.11.2017г. – 30.11.2017г. за обект находящ се в гр. Б. Вземане
е на "Фючър Енерджи" ООД, което с постановление за възлагане по т. д. № 3343/2017
г. на СГС е възложено на ищеца "Мултипъл плюс" ЕООД.
Няма спор по делото, а се установява и от представените писмени
доказателства, че по писмено заявление на "Мултипъл плюс" ЕООД против ответника
е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящия иск.
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415,
ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при предявено
в срок възражение от длъжника.
2
Ищецът "Мултипъл плюс" ЕООД твърди, че претендираното от него вземане
в размер на общо 891,33 лева, от които 685,62 лева – главница и 205,71 лева –
обезщетение за забавено плащане представлява задължение по договор за доставка на
електрическа енергия от 18.01.2017 г. за периода 01.11.2017г. – 30.11.2017г. за обект,
находящ се в гр. Б., възложено вземане на "Фючър Енерджи" ООД с постановление за
възлагане по т. д. № 3343/2017 г. на СГС, с което след проведен търг по реда на чл.
717з от ТЗ са му възложени вземания на "Фючър Енерджи" ООД /в несъстоятелност/ в
размер на 1 635 182, 24 лева, съгласно изготвен от синдика опис и оценка.
От представената пазарна оценка на вземанията на "Фючър Енерджи" ООД,
произтичащи от фактури за доставена енергия и допълнителни услуги на клиенти е
видно, че и ответникът „СТЕФ92 ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД фигурира в описа с посочено
вземане с размер на 685,62 лева за период от 36 месеца с пазарна стойност на
вземането 11,18 лева.
Не е спорно по делото, че "Фючър Енерджи" ООД в качеството му на
търговец е сключило със „СТЕФ92 ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД в качеството му на клиент
Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на допълнителни услуги № FE 3004576/18.01.2017 г., по силата на който
търговецът се е задължил да продаде, а клиентът да закупи активна нетна електрическа
енергия, измерена в точките на измерване, в сроковете и при условията, описани в
договора. Търговецът се е задължил да предоставя на клиента и услугите описаните в
чл. 1 от договора. Според чл. 10, ал. 4 от договора клиентът се задължава да заплати на
търговеца дължимите суми по издадените фактури в срок до 14-то число на месеца, в
който фактурата е изпратена. Търговецът „Фючър Енерджи“ ООД е отстранен от
пазара на електроенергия, считано от 00:00 на 02.12.2017г., с което доставките на
елетроенергия към ответника са преустановени.
От представеното от ЕРЮГ EVN група писмо се установява, че същите не
идентифицират клиент с име „СТЕФ92 ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД. Същото се установява
и от отговора на ЕРП Север АД.
От представено по делото писмо от ЧЕЗ Разпределение България АД се
установява, че ответникът има два електроснабдени обекта с точка на доставка
32Z182100001942B и 32Z182100002146U с доставчик „Фючър Енерджи“ ООД.
От представената от ответника фактура № **********/30.11.2017г. и
приложенията към нея, издадена от „Фючър Енерджи“ ООД, се установяват и
електроснабдените обекти, а именно: офис **, находящ се на адрес: гр. С., бул. *** и
магазин, находящ се на адрес: гр. С., ***, магазин ***, които обекти не са идентични с
посочените в издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 879/2021 по описа на
БРС.
3
Въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не установи
претенцията си по основание и размер. Не доказа за м. ноември 2017 г. да е доставено
количество електрическа енергия на стойност 685,62 лв., както и че от "Фючър
Енерджи" ООД е изпратена фактура за тези услуги на „СТЕФ92 ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД
за процесния период. След като не е установено по безспорен начин изпълнение на
процесния договор, а именно че за процесния период - м. ноември 2017 г. "Фючър
Енерджи" ООД е доставил конкретно количество електрическа енергия за конкретни
обекти, за което е издал данъчни фактури, вписал ги е в дневниците за продажби,
същите са осчетоводени и са изпратени на клиента „СТЕФ92 ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД,
то конкретното претендирано вземане не е безспорно установено и предявения иск
следва да се отхвърли.
Още повече, че от представената от ответника фактура №
**********/30.11.2017г. и приложенията към нея е видно, че за претендирания от
ищеца период „Фючър Енерджи“ ООД е издал фактура на ответника на стойност
881,51 лева за снабдяване с електрическа енергия на двата обекта на „СТЕФ92
ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД. А от представения от ответника архив на онлайн плащанията
се установява, че фактурата е платена. Представената от ищеца фактура №
**********/31.12.2017 г. е неотносима към процесния период, същата е за период
01.12.2017 г. - изравнителна сметка и в основанието й е посочен договор №
FE3003869/21.03.2016г., който не е идентичен със сключения между страните в
настоящото производство договор за продажба на електрическа енергия.
Ищецът, въпреки указаната му доказателствена тежест, не установи
релевантните за делото факти, поради което искът му следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Неоснователността на основния иск влече неоснователност
и на иска за мораторна лихва.
Следва да се отбележи, че ответникът не е бил страна в производството по
несъстоятелност по търг. дело № № 3343/2017 г. по описа на СГС, за да може да
противопостави свои правоизключващи или правопогасяващи възражения, поради
което по отношение на него на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК силата на присъдено
нещо на постановление № 260000/06.01.2021 г. на СГС няма действие. Още повече, че
по делото липсват доказателства „СТЕФ92 ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД да е уведомен по
някакъв начин, че вземанията на "Фючър Енерджи" ООД спрямо него са прехвърлени
на "Мултипъл плюс" ЕООД, за да има прехвърлянето на вземането действие спрямо
длъжника, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. След като липсват данни за такова
уведомяване, то дори да съществува вземане, което в настоящето производство не се
доказва за какво количество доставена електрическа енергия и за какъв период е и дали
за него съгласно чл. 10, ал. 1 от договора е издадена фактура, то е непротивопоставимо
4
на ответника.
По наведеното възражение на ответника за погасяване на вземанията по
давност, съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415, ал.
4. В конкретния случай едномесечният срок за подаване на исковата молба за
установяване на вземането е спазен от ищеца. Следователно се смята, че искът е
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
т. е. на 04.02.2021г.
Според чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (за краткост Закона) за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в сила
от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в "Държавен вестник", т.е. след 21.05.2020 г.
Изискуемостта на вземането по фактурата от 30.11.2017 г. настъпва на
15.12.2017 г., т.е. тригодишният давностен срок поради характера на вземанията
(периодични плащания) следва да изчете на 15.12.2020 г. Той обаче е спрял да тече в
периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни следва да се „добавят“
след дата 15.12.2020 г., поради което давностният срок за вземането ще изтече след
04.02.2021 г., когато е депозирано в съда заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Ето защо възражението на ответното дружество за погасяване на вземанията
по давност е неоснователно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Направено е възражение от ищеца за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съгласно чл. 1 от
Наредбата № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
5
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, съдът счита претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение за прекомерно с оглед установените в Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г. минимални размери. В чл. 7, ал.2, т. 2 е регламентиран размерът на
адвокатското възнаграждение по дело с определен материален интерес до 1000 лева,
какъвто е настоящия случай, и той е 300 лева. Съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото и обстоятелството, че по делото са проведени две открити съдебни
заседания, настоящият съдебен състав счита, че възнаграждението на процесуалния
представител на ответника не би следвало да надвишава 300лв.
Съдът, констатира, че ищецът е внесъл за установителния иск държавна такса в
размер на 25 лева. Съдът определя по втория иск за 206,71 лева – за присъждане на
мораторна лихва, държавна такса в размер на 50 лв. Предвид гореизложеното ищецът
следва да довнесе по сметка на Районен съд - Бургас държавна такса в размер на 50
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Мултипъл плюс" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес ма управление: гр. С., ***, представляван от К. Д. М., чрез адв. П.С.
срещу „СТЕФ92 ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Б. ***, представлявано от Г. И. С., иск с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.,86 от ЗЗД за установяване вземането на ищеца по
отношение на ответника за сумата от 685,62 лв. - главница по неизпълнен договор за
доставка на електрическа енергия за периода 01.11.2017г. – 30.11.2017г. и сумата от
205,71 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,
дължима върху главницата за периода от 14.12.2017 г. до 03.02.2021г. за обект,
представляващ офис **, находящ се на адрес: гр. С., бул. *** и обект, предствляващ
магазин, находящ се на адрес: гр. С., ***, магазин ***, което вземане на "Фючър
Енерджи" ООД е възложено с постановление за възлагане по т. д. № 3343/2017 г. на
СГС на "Мултипъл плюс" ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2021 г., до окончателното
погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
260640/19.02.2021г. по ч. гр. д. № 879/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА "Мултипъл плюс" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
6
управление: гр. С., ***, представляван от К. Д. М. да заплати на „СТЕФ92
ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***,
представлявано от Г. И. С., сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща
направените разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА "Мултипъл плюс" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, представляван от К. Д. М., да довнесе по сметка на Районен съд
– Бургас държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Бургаския окръжен съд.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
7