Р Е Ш Е Н И Е № 216
12.10.2020 г. град Сливен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – Сливен в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При секретаря Галя Георгиева и
прокурора……като разгледа докладваното от съдията Бозукова адм. дело № 299 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 118 ал.3 от КСО.
Делото е образувано по жалба на С.З.И.
***, чрез н. о. п. адв. Т.К. *** против Решение № Ц 1012-19-55#1/24.07.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу
разпореждане № Ц 2113-19-163#1/11.06.2020 г. на ръководителя на пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ – Сливен, с което е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Жалбоподателят сочи, че решението
е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че
на основание чл. 9, ал. 7 от КСО и § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО периодът на отбиване на военната служба следвало да бъде зачетен за
действителен осигурителен стаж. Моли за отмяна на решението и връщане на
преписката на пенсионния орган със задължителни указания за отпускане на
пенсия.
В с. з. по делото жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т.К.-***, който поддържа
жалбата. Уточнява, че не оспорва решението на Директора на ТП на НОИ в частта, с
която е прието, че времето през което оспорващият е получавал парично
обезщетение за безработица, не следва да му бъде зачетено за действителен
осигурителен стаж.
Ответникът по оспорването - Директорът
на ТП на НОИ - Сливен, редовно призован, се представлява от п. – гл. юриск. И.
М., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя подробни
писмени бележки.
Съдът като прецени допустимостта
на жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, при наличие на правен интерес от оспорването, в предвидения срок /
решението е съобщено на 05.08.2020 г., а жалбата е входирана в деловодството на
адм. орган на 18.08.2020 г./, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна,
поради следното:
От фактическа страна съдът приема
за установено, че жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия
поради ОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО, като представил набор от документи, сред
които удостоверение от Щаба на поделение 70040-А., съгласно което е бил на наборна,
редовна военна служба в Българската армия
от 06.10.1972 до 30.11.1974 г. – две
години, един месец и двадесет и четири дни.
На 11.06.2020 г. ръководителят на
"ПО" при ТП на НОИ – Сливен издал разпореждане № Ц 2113-19-163#1, с
което отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя И. поради
липсата на действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО от 15 години. В мотивите на
разпореждането е посочено, че периодът на наборна военна служба от 2 години, 1
месец и 24 дни, както и периодът, през който е получавано обезщетение за
безработица от 11 месеца и 20 дни се зачита за осигурителен стаж по смисъла на
чл.9 ал.2 и ал.7 от КСО, но не е действителен по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР
на КСО.
На 02.07.2020 г. с жалба вх.№ Ц 1012-19-55
С.И. оспорил пред директора на ТП на НОИ –Сливен разпореждане № Ц 2113-19-163#1/11.06.2020
г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Сливен.
На 24.07.2020 г. директорът на ТП
на НОИ – Сливен се произнесъл с решение № Ц 1012-19-55#1, с което отхвърлил
жалбата за неоснователна. В мотивите си органът приел, че продължителността на
осигурителния стаж на И. е 15 години 10 месеца и 3 дни от трета категория, но
действителният стаж по смисъла на § 1 ал.1 т.12 от ДР на КСО е едва 12 години,
7 месеца и 19 дни, поради което на И. не се следва ПОСВ по смисъла на чл.68
ал.3 от КСО.
На 18.08.2020 г. жалбоподателят
оспорил пред АС – Сливен решение № Ц 1012-19-55#1/ 24.07.2020 г. на директора
на ТП на НОИ – Сливен.
При тази фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Решение № Ц 1012-19-55#1/
24.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Сливен е издадено от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО. Решението е мотивирано и напълно
съответства на изискванията за форма на писмен акт съгласно чл. 59 от АПК. Мотивите са изложени в самия административен
акт.
Съдът счита, че процесното
решение е правилно като краен резултат при следните съображения:
Видно от събраните доказателства
се установява, че оспорващият е поискал да се пенсионира при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, съгласно който в случай, че лицата нямат
право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на
пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2020 г. необходимата навършена
възраст за мъжете е 66 години и 6 месеца. Оспорващият има навършени ** г., * м.
и ** д. към момента на подаване на заявлението за пенсиониране, с признат от
административния орган 15 години, 10 месеца и 3 дни осигурителен стаж от трета
категория (в това число наборната военна
служба и периода на изплащане на обезщетение за безработица) и признат
действителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО от 12 години 7 месеца
и 19 дни.
Между страните няма спор за
периода, през който оспорващият е отбил редовната си наборна военна служба във Въоръжените сили – 06.10.1972
г. – 30.11.1974 г., видно от удостоверение, издадено от Поделение 70040- А. Доколкото
по делото, съгласно изричното изявление на пълномощника на оспорващия в съдебно
заседание, не се оспорва, че времето през което оспорващият е получавал
обезщетение за безработица, не следва да се зачита за действителен осигурителен
стаж, единственият спорен въпрос е дали времето на наборна военна служба следва да се зачете като
действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО или не. Административният орган е приел,
че този период не следва да се зачита за действителен осигурителен стаж на
основание § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, за което е изложил мотиви в оспореното
решение, като от общия стаж от трета категория – 15 години, 10 месеца и 3 дни е
извадил наборната военна служба и периода,
през който е получавано обезщетение за безработица и е приел, че действителният
стаж на жалбоподателя е 12 години 7 месеца и 19 дни. При така приетото от
административния орган за оспорващия не са налице необходимите 15 години
действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Съдът намира извода на
административния орган, че периодът на наборна военна служба не следва да се
зачита за действителен стаж, за неправилен. Съгласно разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Според чл. 81 изр. 1 от Правилника за прилагане
на закона за пенсиите /утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г. обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г,
отменен ДВ бр. 21 от 17.03.2000 г. / в редакцията му 1971-1975 г. за трудов
стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Нормата е императивна и не
позволява ограничения при тълкуването му в ущърб на правоимащите лица, особено
като се има предвид, че в процесния период наборната военна служба в България е била редовна, действителна, а и
задължителна за мъжете - чл. 3 и чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн. изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм.
ДВ бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г. /. Тоест, същата е
представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие
същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване
и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. След като стажът е положен при действието на
цитирания по-горе текст, той следва да бъде признат с оглед нормата на § 9, ал. 1 КСО, тъй като се касае за трудов стаж,
положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава
разпоредби. В този смисъл времето на военната служба /при наборната то по правило
съвпада с действителната военна служба/ следва
да се приема за действително отработен осигурителен стаж. По тази причина
периодът на наборна служба винаги е зачитан за трудов стаж при пенсиониране
преди приемането на КСО, а по силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО - за осигурителен стаж по смисъла на
кодекса след неговото приемане.
В конкретния случай оспорващият е
отбил редовната си военна служба, т. е.
бил е на действителна военна служба през
периода от 06.10.1972 г. до 30.11.1974 г. Този период от 2 години 1 месец и 24 дни е следвало да бъде зачетен от
НОИ като действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО във вр. с чл. 81, изр. 1 от Правилника за прилагане
на закона за пенсиите (отм.) в редакцията 1971-1975 г. В този смисъл е и трайната практика на
Върховния административен съд (решение № 15587/ 13.12.2018 г. на ВАС по АД №
13944/ 2017 г., решение № 2553/ 19.10.2017 г. на ВАС по АД№ 8645/ 2016 г.
решение № 7647/ 16.06.2017 г. на ВАС по АД № 4023/ 2017 г. Решение № 9471/
17.07.2017 г. на ВАС по АД № 7074/ 2016 г., решение № 266/ 08.01.2019 г. на ВАС
по АД № 2856/ 2018 г., решение № 8524/ 06.06.2019 г. на ВАС по АД № 2326/ 2019
г. и др.)
За пълнота съдът
намира за нужно да посочи, че по по-различен начин стоят нещата по отношение на
периода от 1 година, 0 месеца и 20 дни (съответно от 15.02.1990 г. – до
15.03.1990 г. – 1 месец; от 04.04.1990 г. – 02.07.1990 г. – 2 месеца и 20 дни и
15.07.2013 г. до 14.04.2014 г. – 9 месеца), през който жалбоподателят е
получавал обезщетение за оставане без работа. Съгласно чл. 9, ал.2, т.4 от КСО за осигурителен
стаж, без да се правят осигурителни вноски се зачита времето, през което лицето
е получавало обезщетение за безработица.
За разлика от наборната военна служба обаче, през периодите, през които лицето
е било безработно, същото не е полагало никакъв труд, поради което не може да се
счете, че тези периоди съставляват действително изслужено време по трудово или
служебно правоотношение, по смисъла на т. 12 ал.1 от § 1 от ДР на КСО.
Времето през което жалбоподателят е получавал обезщетение
за безработица не би могло да се счита за действителен осигурителен
стаж, тъй като разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО
определя, че при времето на получаване на обезщетение
за безработица се зачита за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски, което обаче е условие за действителния стаж. С
разпоредбата на чл. 9, ал.2, т.4 от КСО законодателят е
приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение
за безработица на осигурителен стаж, единствено за целите на
придобиването правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал.1 от КСО, но не и с оглед
изискването за "действителен стаж". /в този смисъл е Решение № 2678
от 06.03.2017 г. по адм. д. № 4178/2016 на Върховния административен съд/.
Предвид горното и
при положение, че действителният стаж признат от НОИ е 12 години, 7 месеца и 19
дни, след признаването на периода на наборна военна служба от 2 години 1 месец
и 24 дни и без да се зачита за действителен стажът от 1 година 0 месеца и 20
дни, през който жалбоподателят е получавал обезщетение за оставане без работа, то
„действителният стаж“ по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО на С.И. възлиза
на 14 години 9 месеца и 13 дни. Следователно действителният стаж на оспорващия
е по-малко от 15 години и с оглед навършената възраст – **г., * м. и ** д.,
същият не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл. 68, ал. 3 КСО към датата на
подаване на заявлението.
В този смисъл постановеното Решение
№ Ц1012-19-55#1/24.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ гр. Сливен, с което е
отхвърлена жалбата на С.И. срещу разпореждане № Ц 2113-19-163#1/11.06.2020 г.
на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Сливен, с което е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, е
законосъобразно и жалбата на С.И. срещу него следва да бъде отхвърлена.
Разноски не се претендират,
поради което не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.З.И. ***, подадена чрез н. о. п.
адв. Т.К. *** против Решение № Ц 1012-19-55#1/24.07.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ гр. Сливен, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от решението да се изпрати
на страните.