РЕШЕНИЕ
№ 1698
гр. Пловдив, 25.08. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав, в
съдебно заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретар Румяна Агаларева, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 12 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл. 118 КСО вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на "Балис-С" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Стефан
Веркович" №2, подадена
чрез пълномощника адв.Г., против
Решение № Ц2153-15-255/04.12.2020г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ – Пловдив. С решението са оставени в сила задължителни предписания № ЗД-1-15-00829577/23.10.2020 г. на
контролен орган на ТП на НОИ- Пловдив, с
които на осн. чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция за реда
и начина за осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните
органи на НОИ, жалбоподателят
като осигурител е задължен в срок от 20 работни дни от получаването да заличи данните по
чл.5 ал.4 т.1 КСО, подадени в регистъра на осигурените лица по отношение на
изрично посочените в него 6 бр лица и осигурителни периоди.
Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че същият
е издаден при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Редовно
призован в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител
адвокат Г., която поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът по
оспорването
–Директор на ТП на НОИ-Пловдив, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт М., оспорва
жалбата като неоснователна. По същество на спора излага в писмени бележки подробно становище за законосъобразност
на издадения административен акт, който счита за съответен на събраните в
административното производство доказателства. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като се запозна със становищата на страните и съобрази събраните доказателства,
прие следното от фактическа страна:
Със
Заповед №ЗР-5-15-00763341/05.06.2020г., изменена със Заповед
№ВЗ-5-15-00778801/06.07.2020г. на Директор на ТП на НОИ -Пловдив по отношение
на дружеството жалбоподател е възложена на контролен орган по разходите на ДОО
в ТП на НОИ-Пловдив последващ контрол на изплатени парични обезщетения от
фондовете на държавното обществено осигуряване /съкр.ДОО/. В хода на нейното
провеждане се установявали обстоятелства, касаещи основанията за осигуряването
на конкретно посочени лица А. Д. А. , Д. Н. Ц. , Н. Б. Х. , К. С. Б. , С. А. Х.
, А. Е. Х. , наети по трудово правоотношение, на които са изплащани парични
обезщетения от фондовете на ДОО. В тази връзка били направени редица констатации, отразени в Констативен
протокол №КП-5-15-00829544/23.10.2020г., като в него бил направен извода, че за
тези 6 лица, служители на дружеството, не са установени достатъчно
доказателства за упражнявана от тях трудова дейност в проверяваните периоди.
Обосновката на това становище била изградена както от извършени 12 броя физически
проверка на работното им място, касаещи сключен договор за осигуряване на
заетост №03-4-05-08-686#11/27.06.2017 г. с Агенция по заетостта, за което са
приложени Констативни протоколи от 21.08.2017 г., от 31.08.2017 г., от
28.09.2017 г., от 16.03.2018 г., от 26.03.2018
г., от 27.03.2018 г., от
28.03.2018 г., от 29.03.2018 г., от
30.03.2018 г., от 02.04.2018 г., от
03.04.2018 г., при която заетите лица не били установени на работното им място,
така и от дадените от самите тях обяснения за естеството и мястото на
извършваната трудова дейност, съпоставени с предоставени от управителя на
дружеството доказателства- длъжностна характеристика за длъжността
"финансов анализатор", която е с дати, предхождащи сключените трудови
договори, липса на конкретни документи, които лицата са изготвяли в дружеството
на заеманата от тях длъжност, ведомости за заплати и отчетни форми, липса на
временни офиси на дружеството, за които се твърди, че са били съществуващи, установени
несъответствия между адреса на местоработата, посочен в трудов договор и адреса
на офиса на дружеството, както и липса на представени документи за придобита и
съответна на длъжностите образователна степен и липса на сключен договор за
наем на офис с адрес в гр.Лом ул. "Георги Манавски" №5 за периода
2019г.. Позовали се и на писмо вх. №Ц1029-15-614#12 от 24.06.2020 г. от ТД на
НАП – Пловдив, което касаело предоставена информация, че съгласно подадени ГДД по
чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2018 г., е деклариран данъчен финансов резултат -
данъчна загуба в размер на 49254. 80 лв., а за отчетната 2019 г. данъчна загуба
в размер на 6458.45 лв., както и че не са налични данни за регистрирани ФУ и за
регистрирани търговски обекти. Посочено е в нея, от страна на органите по
приходите е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства за корекция
на осигурителни декларации и е изпратена покана по чл. 103 от ДОПК, която не е
връчена. При така направените констатации органът по контрол на осигуряването
при ТП на НОИ-Пловдив е издал и процесните задължителни предписания
№ЗД-1-15-00829577/23.10.2020г. за заличаване на подадените от "БАЛИС -
С" ЕООД данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицата А. Д. А. , Д. Н. Ц. ,
Н. Б. Х. , К. С. Б. , С. А. Х. и А. Е.
Х. . Предписанията са връчени на управителя на дружеството на
26.10.2020г. и жалбоподателят ги обжалвал с жалба
вх.№ Ц1012-15-361/11.11.2020г. на ТП на НОИ-Пловдив, в която изложил
възраженията си, като се позовал и на Решение №4506/15.04.2020 г. на Върховен
административен съд, гр.София. С процесното си Решение от 04.12.2020г. Директор
на ТП на НОИ-Пловдив приел, че представения му съдебен акт касае само и
единствено законосъобразността на прекратяването на сключения договор
№03-4-05-08-686#11/27.06.2017 г. за осигуряване на заетост с Агенция по
заетостта, като с него не могат да бъдат установени фактите и обстоятелствата,
свързани с това, дали посочените лица са упражнявали трудова дейност по този
договор. Приел, че с оглед установените обстоятелства в Констативен протокол
№КП-5-15-00829544/23.10.2020 г., лицата А. Д. А. , Д. Н. Ц. , Н. Б. Х. , К. С.
Б. , С. А. Х. и А. Е. Х. не следва да се считат за осигурени лица по
смисъла на чл. 10 от КСО и това касае коректността на подаваните за тях данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в Регистъра на осигурените лица от "Балис-С"
ЕООД. Недоволен от него жалбоподателят инициирал и
настоящото съдебно, в хода на което са приети като доказателства документите от
административната преписка по обжалвания акт.
Като взе предвид
така установените факти и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на
оспорване е Решение №Ц2153-15-255/04.12.2020г. на директор на ТП на НОИ – Пловдив,
постановено на основание чл.
117, ал. 3 от КСО. Същото е индивидуален административен акт, жалбата е
подадена от неговия адресат – надлежна страна с право и интерес от обжалване.
Оспорването е направено в срока по чл.
118, ал. 1 от КСО и е процесуално допустимо.
При
разглеждането на жалбата по същество и след проверка на оспорения
административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146
от АПК съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган в условията на заместване. Съгласно чл.
117, ал. 1, т. 3 от КСО пред ръководителя на съответното териториално
поделение на НОИ се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните
органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. Директорът на ТП на НОИ, който се явява
ръководител по смисъла на цитираната разпоредба и притежава съответната
материална компетентност. Решението съдържа всички съществени елементи на
формата на индивидуален административен акт, установени с чл.
59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали
постановяването му. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, като в хода на производството по
съставяне и оспорване на предписанията, вкл. при събирането и обсъждането на
доказателствата и формирането на фактическите и правните изводи, не са нарушени
принципите на административния процес при упражняване на процесуалните права на
съответните органи. Няма данни да са извършени действия, надвишаващи законовите
им правомощия, нито има основание да се приеме, че някое от предприетите
действия, извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти, не
съответства на реда и средствата, предвидени в КСО и АПК. На задълженото лице е
била осигурена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и
сведения, същото е било редовно уведомявано както за откриването на
производството, така и за всички последващи действия на органите, а също и за
исканите от тях доказателства от значение за производството. Изискани са
доказателства за попълване на преписката, на база на които е извършена проверка
на релевантните обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства
фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при
проверката за материалната законосъобразност на оспорения акт. Предвид това
съдът намира, че ответната администрация е действала в съответствие с вменените
й задължения, формулирани като основни принципи в административното
производство и не се установява да са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на състоялото се производство. Ето защо и Решение №Ц2153-15-255/04.12.2020г.
на директор на ТП на НОИ – Пловдив е валиден акт, издаден в надлежна форма, при
липса на съществени нарушения на процедурните правила, като не са налице
основания за неговата нищожност.
По съществото на
спора съдът счита, че обжалваното решение е издадено в съответствие с
материалния закон и с неговата цел, предвид следното:
По делото не е
спорно, че през процесния период жалбоподателят е бил осигурител през процесните
периоди на посочените 6 лица, изпълняващи длъжностите „финансов анализатор“ и „технически
сътрудник“. Няма спор за това, че помежду
им е имало сключени трудови договори с уговорено месечно възнаграждение, както
и ведомости за неговото изплащане. От доказателствата се установява безспорно,
че законовите изисквания за деклариране на договора по чл.
62, ал. 5 от КТ са спазени, като в последствие договорите са били и
прекратени. Така сключените трудови договори с наетите лица са били във валидна
писмена форма, подадено е уведомление до НАП, изготвена е длъжностна
характеристика и е издадена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Начислявани са и са внасяни осигурителни вноски.
Спорът от
фактическа страна се свежда до това изпълнявали са посочените служители лицата
А. Д. А. , Д. Н. Ц. , Н. Б. Х. , К. С. Б. , С. А. Х. и А. Е. Х. трудова дейност на заеманата длъжност при
"Балис-С" ЕООД, която да определя задължението за осигуряване и
произтичащите от това последващи права за осигуреното лице. Съдът счита, че
носейки доказателствената тежест за това, жалбоподателят не съумя да докаже
твърдения от него положителен факт, на който основава своите искания.
Административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които
изцяло се подкрепят от представената административна преписка, и не се оборват
от събраните в съдебното производство доказателства. Като цяло събраните гласни
и писмени доказателства по никакъв начин не установяват факти, потвърждаващи
наличието на реално изпълнение на трудовите задължения на лицата
А. Д. А. , Д. Н. Ц. , Н. Б. Х. , К. С. Б. , С. А. Х. и А. Е. Х. . Това се потвърждава
от 12 броя проверки на работното им място, извършени
от Агенцията по заетостта във връзка с договор за осигуряване на заетост
№03-4-05-08-686#11/27.06.2017г., като са приложени Констативни протоколи от
различни дати в периода от 21.08.2017г. до 03.04.2018г.. При тези проверки
заетите лица не били установени на работното им място. Обстоятелствата, предмет
на проверката законосъобразно са били възприети и от противоречивите обяснения
за естеството и мястото на извършваната трудова дейност, дадени от осигурените
лица. Така правилен е извода на органите по осигуряване и от направената
съпоставка с предоставени от управителя на дружеството доказателства:
длъжностна характеристика за длъжността "финансов анализатор", която
е с дати, предхождащи сключените трудови договори, липса на конкретни
документи, които лицата са изготвяли в дружеството на заеманата от тях
длъжност, ведомости за заплати и отчетни форми, липса на временни офиси на
дружеството, за които се твърди, че са били съществуващи, установени
несъответствия между адреса на местоработата, посочен в трудов договор и адреса
на офиса на дружеството, както и липса на представени документи за придобита и
съответна на длъжностите образователна степен. Остава неясна
икономическата логика, обосновала подобна инвестиция от страна на работодателя,
който не ангажира доказателства за реалното и осъществяване. Принципно от
значение за набирането на персонал е естеството на работата и нейния обем,
както и необходимостта от наемане на лица, които да осъществяват трудова
дейност и то по начин, по който дружеството да реализира печалба. По никакъв
начин не може обективно да се установи, че в случая наетите лица с цялата си
дейност са допринесли някаква реална полза за своя работодател. Липсва адекватна
финансова обосновка за назначението им и реализираните в резултат от работата им
приходи, което е водещ критерий в дейността на търговските предприятия.
По правило съдът
приема за неосъществен недоказания факт. В случаят пред съда остава недоказано
първоначалното твърдение на жалбоподателя, че лицата са действително наети за
извършване на посочената в трудовите им договори дейност. Жалбоподателят не
съумя да докаже това с необходимите и съответни на доказателствената му тежест
доказателства по действително изпълнение на сключените трудови договори, което
поставя под въпрос необходимостта от наемането и работата на лицата ни
изпълнението на трудовите им функции. Недоказан остава фактът, че е извършвана
каквато и да е друга трудова дейност на позицията „финансов анализатор“ от страна
на А. Д. А. , Д. Н. Ц. , К. С. Б. , С. А. Х. и А. Е. Х. . Няма нито данни,
нито доказателства те да са съблюдавали целите и задълженията, регламентирани в
длъжностната им характеристика, както и образователната им степен да отговарят
на посочените там изисквания за заемане на длъжността. По повод съображенията,
че са им възлагани други дейности, това е в противоречие с констативните
протоколи от Агенция по заетостта и писмените доказателства, ангажирани от
ответника. Изясни се, че дори да са изпълнявали някакви служебни задължения, то
те са се свеждали до техническо изпълнение, което не съответства на
длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Като цяло назначението на А.
Д. А. , Д. Н. Ц. , Н. Б. Х. , К. С. Б. , С. А. Х. и А. Е. Х. не намира еднозначно обяснение от страна на
жалбоподателя в качеството му на работодател в хода на цялото производство по
издаването и обжалването на задължителните предписания и впоследствие пред
съда, нещо повече – не се обяснява и от нормалната търговска практика и
житейска логика. При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че единственият логичен и обоснован извод е, че тези
6 лица не са изпълнявали конкретни трудови функции по сключените трудови
договори с "Балис -С" ЕООД. Тези фактически констатации имат
определящо значение за спора от правна страна, тъй като по смисъла на чл.
10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност. Наличието на трудов договор и трудово
правоотношение само по себе си не е достатъчно за целите на осигуряването. То е
условие за възникване на осигурителното правоотношение на работещите по трудов
договор лица, но не и единственият елемент от фактическия състав на чл.
10, ал. 1 от КСО. От съдържанието на определението за осигурено лице по §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО следва, че едно от условията, на които трябва
да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.
Същественото е дали лицето упражнява трудова дейност. Не е достатъчно да има
сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва
реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. След
като по делото се доказа, че А. Д. А. , Д. Н. Ц. , Н. Б. Х. , К.
С. Б. , С. А. Х. и А. Е. Х. реално не са упражнявали трудова дейност въз
основа на сключения трудов договор, то следва заключението, че същият е сключен
формално, с цел заобикаляне на разпоредбите на осигурителното законодателство и
позволяващ да се получава обезщетение за безработица след прекратяването му.
При това положение съдът намира за правилен извода за липса на осигурително
правоотношение, който обуславя законосъобразно процедиране по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от органите на
ответника.
Ето защо във
връзка с констатираните несъответствия, правилно административният орган е
задължил с предписание осигурителя да заличи подадените данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО както следва: за А.
Д. А. за периода от месец август до
месец декември 2018г. и от месец януари до месец април 2019г.; за Д. Н. Ц. за периода м. декември 2018г., за периода от
месец януари до месец декември 2019г. и за периода от месец януари до месец
август 2020г.;
за Н. Б. Х. за периода от месец април 2019 г. до месец
декември 2019г. и за периода от месец януари 2020 г. до месец септември 2020
г.; за К. С. Б. , за периода от месец юли 2017г. до месец декември 2017г. и от м. януари 2018г. до
месец декември 2018г. и от месец януари 2019г. до месец април 2019г.; за С. А. Х. , за
периода от месец април 2018 г. до м декември 2018г. и от м.януари до
месец март 2019г.; За А. Е. Х. , ЕГН **********, за периода от месец юли 2017
г. до месец декември 2017 г.; от месец януари 2018 г. до месец декември 2018 г.
и от месец януари 2019 г. до месец април 2019г.. Обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на
"Балис-С" ЕООД срещу Задължителни предписания ЗД-1-15-00829577/23.10.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив е
законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
като такава.
При този изход
на делото основателна е претенцията на ответника за разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като съдът му присъжда такива в претендирания размер на 100
лева на основание чл.
143, ал. 3 от АПК, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл.
118, ал. 3 от КСО във вр. с чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Балис-С" ЕООД, ЕИК ***, седалище гр. Пловдив против Решение № Ц2153-15-255/04.12.2020г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което
са оставени в сила задължителни предписания № ЗД-1-15-00829577/23.10.2020 г. на
контролен орган на ТП на НОИ- Пловдив.
ОСЪЖДА "Балис-С" ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК ***, да заплати на ТП
на НОИ – Пловдив разноски по настоящото дело в размер на 100 (сто) лева.
Решението може
да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховен административен съд
в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: