Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 03.01.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд–
град Шумен, в публичното
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова, като
разгледа докладваното от съдията АД № 191 по описа за 2023 година на
Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.251 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
Административното дело е
образувано въз основа на жалба от А.Р.А. от гр.Шумен срещу Заповед №
ЗЛС-26/06.07.2023год. на ВрИД Командир на Военно формирование 54060- Шумен, с
която на основание чл.161 т.3, чл.165 ал.1 т.3, чл.244 т.7 и чл.245 ал.2 от
ЗОВСРБ му е наложено дисциплинарно наказание- „уволнение“ и на осн.чл.161 т.3 и
чл.165 т.3 от ЗОВСРБ е прекратено правоотношението за изпълнение на военна
служба, освободен е от военна служба, отчислен е от списъчния състав на военно
формирование 54060- Шумен, считано от 07.07.2023г. и е зачислен в
мобилизационния резерв.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваната заповед поради издаването ѝ при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, нарушение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона. На първо място се твърди,
че заповедта е нищожен акт, понеже е издадена след прекратяването на служебното
правоотношение на жалбоподателя и заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие, предприето по негова инициатива на 23.06.2023г., преди
образуването на дисциплинарно производство. Сочи се също, че заповедта е
издадена в разрез с административно-производствените правила, регламентирани в Инструкция
№ И-6 от 03.08.2010г. за правната дейност на Министерство на отбраната,
изискваща съгласуване на актовете на командирите с обслужващ юрист, което не
било сторено. Навеждат се и аргументи за материална незаконосъобразност на
обжалвания акт, поради липса на реквизити, предвид неизлагането на мотиви
досежно обстоятелствата, при които е извършено нарушението и посочването на
правилна правна квалификация на основанието за ангажиране на дисциплинарна
отговорност. Навеждат се и доводи за несъответствие на проведената процедура с
изискванията на чл.246 от ЗОВСРБ и Правилника за прилагането му, понеже липсвало
проведено изслушване, беседа и запознаване със събраните доказателства на
дисциплинарно наказания военнослужещ. Сочи се, че заповедта е издадена по време
на платен годишен отпуск, ползван от издателя ѝ. Същата не е съобразена и
с целта на закона. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за
обявяване нищожността на атакуваната заповед, а алтернативно с втори петитум-
за отмяна на същата като незаконосъобразна. Претендират се и направените
деловодни разноски.
В открито съдебно заседание
оспорващият се явява лично и с адв.М.П.от АК- Бургас, която заявява, че
поддържа жалбата на посочените в нея основания, като ги допълва, с оглед
събраните по делото доказателства.
Ответната страна– Временно
изпълняващ длъжността Командир на Военно формирование 54060– гр.Шумен, редовно
и своевременно призован, се явява лично и оспорва жалбата. Допълнително чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Н.А., редовно упълномощена, изразява
становище за неоснователност на жалбата срещу атакуваната заповед. Подробно в
депозирани писмени бележки се излагат аргументи, обосноваващи спазването на
законовите изисквания при постановяване на атакувания административен акт. С
оглед на това се иска съдът да отхвърли оспорването като неоснователно.
Шуменският административен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Сержант А.Р.А. заемал длъжността
„Командир на 1-ви разчет на тежка противотанкова гранатохвъргачка” в смесен
противотанков взвод на Военно формирование 54060 – Шумен. По силата на Заповед
№ ЗРД- 218 на командира на 29 механизиран батальон от 07.06.2023г. във връзка
със създаване на организация за участие в охрана на южната граница на Република
България, било разпоредено транспортирането на материални средства от Военно
формирование 54060 да се извърши по посочена в заповедта организация, като
сержант А. следвало да управлява УАЗ рег.№ ВА500460/стр.10 от заповедта/.
На 22.06.2023г. на сержант А. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия A, № 003860/
приложен на стр.177 по делото/ за това, че на 22.06.2023г. около 10.29 часа в
гр.Малко Търново в посока ГКПП Малко Търново, е управлявал товарен автомобил
УАЗ рег.№ ВА500460, собственост на Министерство
на отбраната, под въздействието на алкохол, установен по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер ”, чиято скала отчела 1,08 промила. По
тази причина на нарушителя бил издаден талон за медицинско изследване №
0106223. Описаното в акта деяние е квалифицирано като нарушение на чл.5 ал.3 т.1
от Закона за движение по пътищата. Актът бил връчен на нарушителя, който го
подписал без възражения. Впоследствие било проведено и медицинско изследване,
при което от А. била взета кръвна проба. Видно от приложения протокол за
химическа експертиза на стр.143, в кръвната проба, изследвана по метода на газова
хроматография, е установена алкохолна концентрация в размер на 0,58 промила.
Със Заповед № ЗРД-237/22.06.2023г.
на Командира на поделение 54060 – гр.Шумен- подполковник Г.Г., заемал
длъжността към момента, било заповядано снемането от изпълнението на задачата
по охрана на южната граница на сержант А., поради установеното управление на
МПС след употреба на алкохол и разпоредено ползването му на отпуск, считано от
22.06.2023г. Била определена комисия в състав: председател – майор Х.Л.и
членове капитан А.И. и старшина Г.Г., която да осъществи служебна проверка на
фактите и обстоятелствата относно установеното нарушение.
На 23.06.2023г., бил подаден
Рапорт от сержант А. с вх.№ 24-745/23.06.2023г. до Командира на
поделение 54060– гр.Шумен, в който жалбоподателят поискал прекратяването на
договора му за военна служба с писмено предизвестие от негова страна. Върху
рапорта било изложено в писмен вид становище на Командира за неоснователност на
искането предвид регистрирана проверка от Военна полиция- Сливен на нарушението.
На същата дата бил входиран нов Рапорт от сержант А., в който се искало
прекратяване на договора „чрез обезщетение в размер на три брутни заплати“,
който бил придружен с копия от платежно нареждане и вносна бележка за сумата
5611лв. с получател поделението, приложени на стр.44 по делото. По отношение на
втория рапорт отново било вписано становище от командира за несъгласие с
искането. На 26.06.2023г. от жалбоподателя постъпило предизвестие с вх.№24-754
и уведомление с вх.№24-755, на осн.чл.63 от ЗОВС
за прекратяване на договора за военна служба след изтичане на законовия срок от
3 месеца и уведомление за прекратяване преди изтичане на срока на
предизвестието.
На 23.06.2023г. със Заповед №
ЗРД- 241, на осн.чл.55 ал.4 от ЗОВСРБ била назначена комисия с председател
капитан Г.Г.и трима членове за установяване на обстоятелствата и фактите
относно извършената проверка на 22.06.2023г. от автопатрул и установената
концентрация на алкохол на водача А.. За инцидента била уведомена Военно
окръжна прокуратура Сливен и Командир на сухопътни войски- София.
На 26.06.2023г. назначената с
горепосочената заповед комисия извършила служебна проверка на фактите относно
управлението на МПС след употреба на алкохол от оспорващия. Резултатите от
проверката били обективирани в Протокол за извършена служебна проверка Рег.№ ЗН-918/27.06.2023г./л.117/.
Видно от същия, комисията се запознала със събраните доказателства към момента.
Били съобразени подадените рапорти за прекратяване на договора и факта, че
военнослужещия е с прекратен отпуск и съответно на работа от 27.06.2023г., като
същият бил поканен да даде писмени обяснения за случилото се, но не желаел.
Било прието, че с деянието си, сержантът е нарушил разпоредбите на Заповед на
министъра на отбраната № ОХ- 743/12.08.2022г., относно забраната за употреба на
алкохол от военнослужещите, с което е уронил престижа на военната професия,
воинската чест и достойнство, като не изпълнил етичните норми на поведение.
Комисията предложила да бъде взето решение за търсене на дисциплинарна
отговорност след получаване на резултата от дадената кръвна проба по официален
ред.
На 30.06.2023г., с писмо от
Директор на регионална служба „Военна полиция“- Сливен до Командира на Военно
формирование Шумен бил изпратен протокол за химическа експертиза за определяне
на концентрация на алкохол в кръвта. Комисията провела второ заседание на
неустановена дата, понеже посочената- 26.06.2023г. отговаря на първото
заседание и е в противоречие с последователността на изготвените доказателства
по дисциплинарното производство. С Протокол изх.№ ЗН- 999/06.07.2023г. били
съобразени акта за установяване на административно нарушение, писмото от „Военна
полиция“- Сливен, новопостъпилото доказателство- протокол от химическа експертиза
относно употреба на алкохол, въз основа на които комисията приела, че военнослужещият
е управлявал МПС след употреба на алкохол, с което е нарушил: разпоредбите на Заповед № ОХ-743/12.08.2023г.
на Министъра на отбраната, регламентираща забрана за управление на МПС след
употреба на алкохол и наркотични вещества от кадрови военнослужещи и
предвиждаща при нарушение на същата да се налага дисциплинарно наказание
„уволнение”, военната дисциплина и Устава за войсковата служба на въоръжените
сили на РБ. Във връзка с направените констатации комисията приела, че в
изпълнение на чл.244 т.7, чл.245 ал.2, чл.242 ал.1 от ЗОВСРБ и чл.137 ал.4 и
чл140 от ППЗОВС на А.А. следва да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение”,
да му бъде прекратен договора за военна служба и същият да бъде зачислен в
запаса.
В протокола е посочено, че
военнослужещият бил поканен да даде писмени обяснения по случая, но той не
пожелал. Оспорващият бил запознат със събраните доказателства при извършената
служебна проверка на 06.07.2023г., видно от Протокола от проведена беседа от
началник на отделение „Тактическо“ на Военното формирование- капитан Гавраилов,
който е Председател на комисията по дисциплинарното производство./ стр.144/
Със Заповед №
ЗЛС-26/06.07.2023год. на ВрИД Командир на Военно формирование 54060- Шумен, на
основание чл.161 т.3, чл.165 ал.1 т.3, чл.244 т.7 и чл.245 ал.2 от ЗОВСРБ и
Заповед № ОХ-743/12.08.2023г. на Министъра на отбраната на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание- „уволнение“ и на осн.чл.161 т.3 и чл.165 т.3 от
ЗОВСРБ и чл.137 ал.4 от ППЗОВСРБ е прекратено правоотношението за изпълнение на
военна служба, освободен е от военна служба, отчислен е от списъчния състав на
военно формирование 54060- Шумен, считано от 07.07.2023г. и е зачислен в
мобилизационния резерв. Видно от писмената отметка върху заповедта, направена саморъчно
от А.А. на оригинала, предоставен от ответника, същият се е запознал със
съдържанието й на 07.07.2023г. Несъгласен с нея, я оспорил пред Административен
съд– гр.Шумен с жалба Рег.инд.№ 24-905/24.07.2023г. по описа на Военното
формирование, чрез процесуалния си представител адв.П., като видно от
представено известие за доставяне и касов бон от пощенски оператор, жалбата е
депозирана на 21.07.2023г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата срещу Заповед № ЗЛС-26/06.07.2023год. на
ВрИД Командир на Военно формирование 54060- Шумен е процесуално допустима като подадена в срока по
чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален
административен акт. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните
съображения:
Съгласно
чл.137 ал.4 от ППЗОВСРБ,
приложим по силата на законовата
делегация на чл.248 от ЗОВСРБ, дисциплинарното наказание
"уволнение" се налага от длъжностните лица, които имат право да
прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба. Съгласно чл.161 т.3 от ЗОВСРБ, респ. чл.73
ал.1 от ППЗОВСРБ, договорът за военна служба се прекратява със заповед
на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице. Със Заповед
№ ОХ-669/05.08.2021г. (т.8 и т.9.) Министърът на отбраната е делегирал
правомощията си на командирите на бригади (бази), полкове, самостоятелни
батальони и приравнени на тях командири (началници) на самостоятелни военни
формирования на длъжности, изискващи военно звание „полковник” или „подполковник” за освобождаване от военна
служба и прекратяване договорите за военна служба на сержантите и войниците от
подчинените им военни формирования.
По делото няма спор, а и се
установява от приложените писмени доказателства, че Военно формирование 54060–
гр.Шумен е самостоятелно поделение по смисъла на чл.3 ал.2 от Устава за
войсковата служба на въоръжените сили на РБ от състава на 5-то бригадно
командване в състава на Сухопътни войски. При това положение неговият
ръководител- Командирът на Военно формирование 54060, е лице от кръга на
визираните в т.9 от Заповедта и с оглед на това командирът е компетентен да налага дисциплинарно наказание „уволнение” на
сержантите и войниците от подчиненото му военно формирование.
От доказателствата по делото е
видно, че за временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност „Командир
на Военно формирование № 54060“– гр.Шумен към датата на издаване на оспорваната
заповед е майор Е.Н.С.., видно от заповед № ЗЛС- 164/28.06.2023г. на Командир
на Сухопътни войски /стр.133/. В периода 28.06.2023г.- 14.07.2023г., когато е
издадена процесната заповед, същият е бил в платен годишен отпуск в размер на
13 дни, като за негов заместващ е бил назначен майор Х.Л., по силата на Заповед
№ 3РД-245/27.06.2023г. на майор С., издадена в качеството
му на заместник командир на Военното формирование към момента. Видно от
допълнително изисканите доказателства- заповедта в цялост и Рапорт №
2Н-751/26.06.2023г. до Командир на 29 механизиран батальон в Сухопътни войски,
със съгласието на командир на Военно формирование Шумен към момента-
подполковник Г., отпускът е бил разрешен в съответствие с процедурата на чл.101
и чл.102 от ППЗОВСРБ и същият не е бил прекъсван. Доколкото оспорената заповед
е издадена на 06.07.2023г. именно от майор С., а не от изпълняващия по
заместване длъжността „командир на Военно формирование 54060 – гр.Шумен”, съдът
намира, че същата е издадена от некомпетентен орган.
Издадените от титуляря
административни актове в хипотеза на заместване и без да е прекратена
обективната невъзможност на отсъствие са нищожни. В този смисъл е трайната практика на ВАС, че през време на
ползване на законно разрешен годишен отпуск административният орган не може да
издава административни актове, а издадените такива са нищожни, понеже при
заместването, титулярят се лишава от правото сам да издаде административен акт
от кръга на компетентността си, тъй като то е породено от обективната
невъзможност на замествания административен орган да изпълнява функциите си /Определение
№ 11223 от 1.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8798/2013 г., 5-членен с-в, Решение
№ 13714 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9890/2013 г., 5-членен с-в и др./
Титулярят не може да отнеме от заместника си компетентността, учредена по
заместване, докато не е преустановена обективната невъзможност или не е
прекратено служебното му отсъствие, каквото в настоящия казус не беше
установено. Когато по силата на закон едно лице е оправомощено да издава определен
административен акт, делегиране на това правомощие е възможно само ако законът
го допуска, като в настоящия случай сме в хипотезата на заместване на лице,
изпълняващо функциите командир на военно формирование за срока на неговото
отсъствие. /Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №
ТР-4/2002г. и Решение № 3683 от 26.04.2004г. на ВАС по адм. д. № 10410/2003г.,
Vо./ Действащото ни законодателство допуска заместването в права при
упражняване на правомощията по чл.146 ал.1 от Правилника и в този смисъл е
практиката на ВАС. Съгласно чл.44 от Правилника по предложение на
непосредствения командир (началник) или ръководител офицерите, офицерските
кандидати, сержантите и войниците могат да бъдат назначавани да заместват
отсъстващ съответно друг офицер, офицерски кандидат, сержант или войник от
военното формирование или от съответната структура при условията и по реда на
чл.215 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Следователно,
Заповед № ЗЛС-26/06.07.2023год. на ВрИД Командир на Военно формирование 54060-
Шумен е нищожен административен акт, което следва да бъде обявено с настоящото
съдебно решение.
За
пълнота съдът намира, че следва да се произнесе по отношение на
законосъобразността на оспорения акт в цялост. Атакуваната заповед е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа визираните в нормата на чл.148 ал.1 и 2 от
ППЗОВСРБ реквизити, при съблюдаване изискванията на чл.148 ал.1 и 2 от
ППЗОВСРБ. С оглед на това, съдът приема, че атакуваният индивидуален
административен акт е надлежно мотивиран, включително чрез препращане към
протоколите на назначената комисия и други доказателства по преписката. Не се
споделят направените възражения в жалбата за липса на мотиви по отношение на
обстоятелства при които е било установено управление на МПС.
Дисциплинарното производство е
инициирано на основание чл.246 ал.2 от ЗОВСРБ и чл.141 ал.1 т.4 и чл.142 ал.3 от
ППЗОВСРБ на 22.06.2023г. със Заповед №ЗРД-237 за снемането на жалбоподателя от
изпълнение на поставената задача и назначаване на комисия за изясняване на
обстоятелствата по нарушението. В унисон с разпоредбата на чл.246 ал.2 от
ЗОВСРБ и чл.142, ал.1 от ППЗОВСРБ, със заповед на командира на Военно
формирование 54060– гр.Шумен е назначена комисия, която да извърши служебната
проверка относно управлението на МПС след употреба на алкохол, чийто състав е
изменен с последваща заповед. Назначената комисия е обективирала резултатите от
извършената проверка в писмен протокол, съобразно изискванията на чл.143 от
ППЗОВСРБ, но като дата на изготвяне на втория протокол, следва да се приеме
посочената в номера на регистрация- 06.06.2023г., предвид недостоверната
посочена в него- 26.06.2023г. Протоколът е надлежно утвърден от заместващия
Командир на формированието- майор Л., при посочена Заповед за заместване № ЗРД-
245/27.06.2023г.
В срока по чл.144 ал.1 от
ППЗОВСРБ нарушителят е запознат с направените в хода на служебната проверка
констатации и събраните доказателства, което обстоятелство е документирано с изявление
и подпис на оспорващия на протокол за проведена беседа. В нарушение на чл.144 ал.1
от ППЗОВСРБ, Командирът на формированието, който е длъжностното лице по чл.142
ал.1 и 2, назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице, не е
провел лично беседата с нарушителя. Същата е била извършена само от
председателят на комисията за извършване на служебната проверка- майор Гавраилов.
По делото не са представени
доказателства наказващият орган да е изпълнил вмененото му от чл.246 ал.4 от
ЗОВСРБ, респ. чл.144 ал.1 т.2 от ППЗОВСРБ задължение преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му
обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан
или да даде писмени обяснения. Видно от данните по делото са били отправяни устни
покани за обяснения, което фигурира като съдържание в протоколите на комисията,
но в същите липсва посочено на коя дата е било сторено това и няма надлежно
удостоверяване с подпис на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Целта на
изслушването и на приемането на обясненията от дисциплинарно наказващия орган
по чл.246 ал.4 от ЗОВСРБ е да даде възможност на военнослужещия да изрази
своето окончателно отношение към установените в хода на дисциплинарното
производството обстоятелства и направените изводи за съставомерност на
нарушенията. Посочените
разпоредби са императивни и неспазването им лишава дисциплинарно наказаното
лице от възможността адекватно да реализира защитата си, респ. съставлява
съществено нарушаване на процесуалните правила. С оглед изложените
съображения, безспорно установената липса на изслушване на санкционираното лице
или снемане на писмени обяснения по смисъла на чл.246 ал.4 от ЗОВСРБ и чл.144
ал.1 т.2 и ал.2 от ППЗОВСРБ, обосновава извода за сериозно нарушаване правото
на защита на дисциплинарно наказаното лице, респ. за издаване на атакуваната
заповед при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
достатъчно основание за отмяна на същата като незаконосъобразна.
По отношение на твърдението в
жалбата за наличието на едностранно прекратено правоотношение между страните по
договор за военна служба преди издаването на оспорената заповед, съдът намира
същото за неоснователно. Видно от хронологията, изложена във фактическата
обстановка на настоящото решение, Рапортът от сержант А. за прекратяване е
подаден ден след установяване на нарушението със съставен и връчен АУАН и
издадена Заповед №ЗРД-237/22.06.2023г. за снемането му от изпълнение на
задачата по охрана на границата. Според константната практика на ВАС действията
на военнослужещия, срещу когото е образувано дисциплинарно производство, представляващи
подаване на рапорт за напускане, предприети след извършване на дисциплинарното
нарушение, целят единствено избягване на дисциплинарната отговорност, поради
което не водят до прекратяване на трудовото му правоотношение. След като
органът е бил в обвързана компетентност да уволни кадровия военнослужещ на
съответното правно основание по ЗОВСРБ, то същото изключва прилагане
разпоредбата на чл.163 с.з. /в тази насока Решение № 15 614 от 2011 г., ВАС и
Решение № 12 148 от 2015 г. на ВАС, Пето О./.
На следващо
място съдът намира, че атакуваната заповед е издадена и в противоречие с целта
на закона, доколкото целта на регламентираните в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ разпоредби,
касаещи дисциплинарната отговорност на военнослужещите, е реализиране на същата
само при наличие на допуснато дисциплинарно нарушение, установено при стриктно
съблюдаване на административно-производствените правила за провеждане на
дисциплинарното производство, гарантиращи правото на защита на нарушителя.
На последно място, само с оглед
изчерпателност на изложението, настоящият състав намира, че административният
орган принципно правилно е издирил приложимия материален закон, доколкото
санкционираното деяние– управление на МПС след употреба на алкохол в служебно
време е тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл.245 ал.2, във
вр.с чл.242 т.9 от ЗОВСРБ, във връзка с т.5.8.2 от Етичния кодекс за поведение
на военнослужещите, във вр.с чл.178 ал.1 от ЗОВСРБ, т.6 от Заповед № ОХ-743/12.08.2022г.
на Министъра на отбраната, и чл.115 ал.1 т.7 от Устав за войсковата служба на
въоръжените сили на Република България, с които жалбоподателят е бил запознат, респективно
при наличие на законосъобразно проведена дисциплинарна процедура би се явявало
основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. Правилното
издирване на приложимия материален закон обаче не променя безспорния факт, че издадения
административен акт е нищожен и в хода на проведеното дисциплинарно
производство съществено е накърнено правото на защита на дисциплинарно
уволненото лице, доколкото военнослужещият е бил лишен от възможността да изложи
своята позиция по случая, респективно да реализира защитата си в пълен обем.
С оглед изложените аргументи
съдът приема, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, макар и в
предвидената от закона форма и при правилно издирване на относимите материалноправни
разпоредби, съответно е нищожна. При постановяването ѝ е допуснато грубо
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на
оспорващия, и заповедта е издадена при несъблюдаване целта на закона. Заповедта
следва да бъде обявена за нищожна.
На основание чл.143 ал.1 от АПК и
предвид депозираното искане в тази насока от процесуалния представител на
оспорващия, както и с оглед изхода на делото, на последния следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в размер на 2500.00лв лева,
представляващи заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното и на оснчл.172
ал.2 предложение първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № ЗЛС-26/06.07.2023год. на ВрИД Командир на Военно формирование
54060- Шумен, с която на основание чл.161 т.3, чл.165 ал.1 т.3, чл.244 т.7 и
чл.245 ал.2 от ЗОВСРБ на А.Р.А. с ЕГН: ********** от гр.Шумен е наложено
дисциплинарно наказание- „уволнение“ и на осн.чл.161 т.3 и чл.165 т.3 от ЗОВСРБ
е прекратено правоотношението за изпълнение на военна служба, освободен е от
военна служба, отчислен е от списъчния състав на военно формирование 54060-
Шумен, считано от 07.07.2023г. и е зачислен в мобилизационния резерв.
Осъжда Военно формирование 54060–
гр.Шумен да заплати на А.Р.А. с ЕГН:
********** от гр.Шумен сума в размер на 2500
(две хиляди и петстотин) лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: