Р Е Ш
Е Н И Е
София, 27.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6949/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Предявен е иск от С.И.К., ЕГН **********, чрез адв. А.С. и адв. М.А., съдебен адрес:***, офис 1, против против И.Г.А., ЕГН **********,***, с правно основание чл.
240 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 86 ЗЗД, за заплащане на следните суми: - сумата 66 000 лв., представляваща неизпълнено
задължение по Договор за паричен заем, от
20.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до
окончателно изплащане и - сумата 17 599,99 лв. –
мораторна лихва върху неплатената главница за периода 28.11.2017 г. - 14.07.2020 г.. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 20.11.2017 г. между С.И.К.,
като заемодател, и И.Г.А., в качеството му на заемател, е сключен Договор за заем,
по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 66 000
хиляди лв., която последният е следвало да върне в срок до 27.11.2017 г. Сумата
е била преведена по банков път по сметка на заемателя, за което е издадена
вносна бележка с референция SO 1DCPQ173240013 от 20.11.2017 г. От издадения
документ е видно, че С.И.К. е внесъл в брой сумата 66 040.84 лв., като
посоченото от него основание за внасяне на сумата е „Заем по договор от
20.11.2017 г.”, а за извършената от Банката услуга е платил такса в размер
40.84 лв.
Ищецът твърди, че към днешна дата, дадената от него в
заем сума не е върната от ответника И.А..
Твърди също, че от направената справка в Службата по
вписванията - София за периода 01.01.1992 г. - 03.07.2020 г. е установил, че
ответникът И.Г.А. след датата на падежа по договора за заем - 27.11.2017 г., е
придобил 5 недвижими имота на територията на София..
В тази връзка е предявил настоящия иск против ответника
за посочените суми – главница и мораторна лихва, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане, и сторените разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства.
По същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със
законните последици, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Ответникът И.Г.А. оспорва изцяло така
предявения иск, като неоснователен.
Претендира разноски.
В отговора на исковата молба заявява, че с ищеца се запознал
през 2017 г. по повод закупуването на него, майка му и сестра му на три
апартамента, като сделките били осъществени с брокерското съдействие на С.К.,
чрез брокерската му фирма „К.Т.Ю“ ООД.
След закупуването на имотите, ищецът се свързал с
ответника и му предложил да закупи изгодно още два апартамента. Ответникът се
съгласил да закупи само единия от тях, тъй като в момента нямал финансова
възможност да закупи и двата имота. Тогава ищецът поел ангажимент да му
предостави заем, в размер на сумата, която не достигала за закупуването и на
двамата апартамента - точно 66 000 лв.
На 20.11.2017 г. ищецът действително е предоставил на
ответника процесната заемна сума, а ответникът на 28.11.2017 г. е закупил
предложените му апартаменти.
По-нататък ответникът заявява, че в кратък срок след
предоставяне на заемната сума, я е върнал на ищеца, при твърдения, че
задължението е погасено посредством няколко отделни плащания в брой в полза на
ищеца, като суми за погасяване на заема са предавали както ответникът, така и
лицата М.Д.и С.Х.по негово поръчение. Сумите са предавани пред офиса на
брокерската къща на ищеца в София, както и в кафене в кв. Драгалевци и пред
магазин „Фантастико“ в кв. Драгалевци. Поради
изложеното ответникът счита, че не дължи процесната сума.
Представил е писмени доказателства. Поискал е ангажиране
на гласни такива.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск изцяло,
като му присъди разноски по представен списък. Възразил е по размера на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата
страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетите в
хода на делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че на 20.11.2017 г. между ищеца
и ответника е сключен Договор за заем, по силата на който С.К. предоставил на И.А.
сумата 66 000 лв., която била получена от него на същата дата, внесена същия
ден по банковата му сметка, съгласно чл. 2, ал. 1 от договора.
Съгласно сключения договор за заем, приет като
доказателство и неоспорен от страните,
срокът за връщане на дадената в заем сума бил 27.11.2017 г..
Липсват писмени
доказателства посочената сума, предмет на договора за заем, да е върната от
заемателя на заемодателя към завеждане на делото и към момента на приключване
на делото.
Във
връзка с твърденията и оспорванията на ответника
съдът допусна до разпит свидетеля М.Д.С.,
негов близък.
В показанията си той
заяви, че познава ответника от деца, а ищеца – покрай ответника. Знае, че
ответникът е закупил три апартамента в комплекс „Витоша Ризорт“
в София, чрез посредничеството на ищеца,като брокер. След закупуването им С.К.
му предложил да купи още два апартамента, но И.А. му отказал, като му заявил,
че няма финансовата възможност. Въпреки това К. постоянно му звънял по телефона
и го притискал, като му предложил да му даде пари назаем за сделките, за да
може да си вземе комисионните. И. се съгласил, сключили договор за заем, като
се били разбрали парите да се върнат на няколко пъти. Свидетелят заяви по –
нататък в показанията си, че лично той два пъти е носил на ищеца пари – веднъж
25 000 лв. и после 15 000 лв., но документи не е вземал, защото И.А.
му казал, че двамата са приятели и няма смисъл. Знае, че ответникът и съпругата
му С.също са му плащали пари във връзка със задължението по договора.
Свидетелят С. каза, че познава ищеца – той е висок, едър мъж, с тъмна коса,
излизали са заедно. Според заявеното от него, А. изцяло е изплатил дълга на
ищеца, а самият ищец казал на свидетеля, че всичко е издължено и нищо повече не
трябва да му се заплаща.
До
момента на приключване на устните състезания плащане по процесния договор от
страна на ответниците не е извършено.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства.
Други
доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума, респ. вещи от същия вид,
количество и качество.
По делото не се спори, че между ищеца и ответника е
сключен договор за заем, по силата на който ищецът му е предоставил в заем сумата
66 000 лв.
Установи се и факта на предаване на сумата по договора
по банков път, в деня на сключването му, съобразно условията в него.
С оглед изложеното съдът счита, че в настоящия
случай е налице валидно сключен договор за заем, по който заемодателя е
изпълнил изцяло задължението си за предоставяне на уговорената в договора сума
в договорената дата.
Доказа се, че тази сума не е заплатена на
заемодателя на падежа.
Възраженията на ответната страна за
заплащането й от страна на ответника, респ. негови представители, на ищеца – на
разсрочено плащане, съдът намира за недоказани, пред вид факта, че твърденията
за заплащане на дадената по договора сума ответникът се стремеше да докаже с
показанията на посочен от него свидетел, разпитан от съда. Документи – писмени
доказателства за това извършено плащане, обаче, по делото не бяха представени.
Съдът, преценявайки показанията на разпитания
свидетел, би могъл да приеме наличие на плащане от страна на ответника на
сумата 5 000 лв. /при съобразяване на ограниченията, визирани в нормата чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК/, в случай че тези показания бяха по – категорични и
показваха конкретен ден и конкретно място на плащането. В настоящи случай,
обаче, това не е налице. Показанията на свидетеля са много общи и фактът, че
той е предавал някакви суми на някакво лице на някакво място не означава
предаването им именно на ищеца – заемодател, нито уточнява кога е станало това.
Що се касае до причината, поради която ищецт е
предоставил в заем на ответника процесната сума, съдът ги намира за ирелевантни
за спора и не счита, че следва да бъдат обсъждани.
По тези съображения съдът приема наличие на
неизпълнение от страна на ответника на съществените му задължения по договора
за заем, а именно – заплащане на дадената в заем сума, което води до
основателност и доказаност на предявения иск за сумата 66 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от завеждане на делото – 14.07.2020 г. до окончателното
изплащане.
Претенцията е доказана и в частта за
претендираната мораторна лихва върху главницата за периода 28.11.2017 г. -
14.07.2020 г., за която, след изчисление, бе установено, че възлиза на
17 599, 99 лв., поради което и тя следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски, както следва: д.т. 3 344 лв. и адвокатско
възнаграждение 3 050 лв. Съдът намира възражението на ответната страна за
намаление на размера на адвокатското възнаграждение на повереника на ищцовата страна за неоснователно, пред вид факта, че
договореното и заплатено изцяло адвокатско възнаграждение е съобразено с
минимума по Тарифата, съобразно ЗА.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Г.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на С.И.К., ЕГН **********, чрез адв. А.С. и адв. М.А., съдебен
адрес:***, офис 1 следните суми: - сумата 66 000 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор
за паричен заем, от 20.11.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателно изплащане
и - сумата 17 599,99 лв. – мораторна лихва върху неплатената главница за периода 28.11.2017 г. - 14.07.2020 г.,
на основание чл. 240, вр.
чл. 79 ЗЗД , вр. чл. 86 ЗЗД, и сторените по делото разноски както следва: д.т. 3 344 лв. и адвокатско възнаграждение
3 050 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: