№ 22103
гр. София, 20.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110108089 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу
Ц. Р. К., като наследник на Р. В. К., с която са обективно съединени осъдителни искове
за следните суми: сумата от 906,76 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането, сумата от 186,07 лв. – лихва за забава върху
главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2021 г. – 24.01.2024
г., сумата от 25,68 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата от 6,33 лв. –
лихва за забава върху тази главница, дължима за периода 15.02.2021 г. – 24.01.2024 г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. София,
************, аб. № ***** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не
е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът като
собственици на топлоснабдения имот, има качеството на потребител на услугите на
ищеца съобразно наследствените квоти. Сочи, че поради неплащане на задълженията
за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия,
последният е изпаднал в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода
на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия
през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Заявява искане за
конституиране на трето лице помагач /„Бруната“ ООД/, за допускане на
съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, за приемане като доказателства
по делото на представените с исковата молба писмени документи.
Препис от исковата молба е бил връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК,
поради което с разпореждане от 21.11.2024г. съдът е указал на ищеца да представи
доказателства за внесен депозит за особен представител в размер от 400 лв.
С разпореждане от 10.12.2024г. съдът е назначил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
адв. Б. Т. за особен представител на ответника.
1
Ответникът Ц. Р. К. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба,
чрез назначения му особен представител адв. Б. Т., с който оспорва предявените
искове.
След депозиране на писмения отговор, на 13.03.2025 г. в съда е постъпила молба
от ответника Ц. К., чрез адв. С. Б., с която се заявява, че е погасено изцяло
задължението по делото, за което представя и платежни документи.
На 14.04.2025г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която е
посочено, че задължението на ответника е изплатено. Неизплатено оставало
единствено вземането на ищеца за юрисконсултско възнаграждение. Искането към
съда е да присъди възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.
С оглед на обстоятелството, че по делото е постъпила молба от ответника чрез
упълномощения му адвокат са отпаднали предпоставките за назначаване на особен
представител на ответника и адв. Т. следва да бъде освободена от по-нататъшното
участие в производството. На адв. Т. следва да се изплати възнаграждение за
извършените от нея действия, изразяващи се в запознаване със съдебните книжа и
депозиране на отговор на исковата молба. Поради което на адв. Т. следва да се изплати
възнаграждение в размер от 200 лв. (половината от внесения депозит в размер на 400
лв.)
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл. 5 ЗН.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1 )
по иска за главница: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от
него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност. 2) по
акцесорния иск за мораторна лихва: съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е
да докаже погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства: че между страните е било налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот, че ищецът е доставил топлинна енергия за имота на
посочената в исковата молба стойност, както и че претендираните от ищеца вземания
са изплатени изцяло.
За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл.155
ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач
„Бруната” ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
2
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото.
Останалите доказателствени искания на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ,
както и за изискване на документи от третото лице-помагач следва да бъдат оставени
без уважение като ненеобходими.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, а
страните да бъдат приканени да разрешат спора си доброволно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА адв. Б. Т. като особен представител на ответника Ц. Р. К..
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на адв. Б. Т., САК за сумата от 200 лв.,
представляваща възнаграждение за изготвяне на отговор на искова молба по депозита
за особен представител, внесен с платежно нареждане от 26.11.2024г., л. 95 от делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
25.06.2025 г. от 10:40 часа, за когато да се призоват страните, като ответникът Ц. К. да
се призове чрез адв. С. Б. на адреса, посочен в молбата от 13.03.2025г.- гр. София,
*********.
Препис от определението да се връчи и на адв. Б. Т. за сведение.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето
лице-помагач – „Бруната” ООД с посочен в исковата молба адрес.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и
ненуждаещо се от доказване в производството съдържанието на общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба писмени документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
3
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес,
а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, а на третото лице помагач - препис от исковата молба и
приложенията към същата.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4