Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Калина Иванова | |
Въз основа на доказателствата по делото и закона П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимата З. Б. А., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес в същия град, ул.”К.” №66, вх.А, ет.1, ап.1, българка, българска гражданка, средно образование, разведена, неосъждана, безработна, с ЕГН: [ЕГН] за виновна в това, че на 01.01.2013г. около 02.00ч. в [населено място], на ул. "К." [жилищен адрес] на площадка за първи етаж е причинила на И. И. В. от [населено място] лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, заради което и на основание чл. 55, ал.1, т.2, б. "в" от НК й налага наказание "глоба" в размер на 300 лв. и я признава за виновна в това, че по същото време и на същото място е казала унизителни неща за честта и достойнството на И. В. в нейно присъствие, заради което и на основание чл. 55, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК й налага наказание "Глоба" в размер на 600 лв. На основание чл. 23 от НК определя едно общо наказание, в размер на по-тежкото от наложените, а именно наказание "Глоба" в размер на 600 лв. ОСЪЖДА З. Б. А. да плати на И. И. В. сумата от 300 лв., представляващи обезщетение за причинените от телесната повреда чл. 130, ал.1 от НК неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на причиняване на вредите, до окончателното изплащане на сумата и я осъжда да плати сумата от 300 лв., представляващи обезщетение за причинените от обидата по чл. 146, ал.1 от НК неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на причиняване на вредите, до окончателното изплащане на сумата, и отхвърля предявените граждански искове над този размер като неоснователни. Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Благоевградски окръжен съд. РАЙОНЕН СЪДИЯ:................... МОТИВИ: Делото е образувано с тъжба, подадена от И. И. В. лично и със съгласието на нейната майка и законен представител М. Б. М. от [населено място] срещу З. Б. А. с ЕГН [ЕГН] от същия град, с обвинение за това, че на 01.01.2013г. около 02.00ч. в [населено място], на ул. "Х." [жилищен адрес] на площадка за първи етаж подсъдимата А. е причинила на пострадалата В. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК и за това, че по същото време и на същото място е казала унизителни неща за честта и достойнството на И. В. в нейно присъствие - престъпление по чл. 146, ал.1 от НК. Предявени са граждански искове от пострадалата към подсъдимата за сумата от 3 000 лв., представляващи обезщетение за причинени от деянието по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди и за сумата от 3 000 лв., представляващи обезщетение за причинени от деянието по чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди и И. В. е конституирана като граждански ищец. В съдебното производство страните се явяват лично и се представляват от повереник и защитник. Подсъдимата А. дава обяснения, в които не се признава за виновна и твърди, че поведението й е резултат от предизвикателното и арогантно поведение на В.. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които установяват следните факти по случая: Подсъдимата З. А. и пострадалата И. В. се познават - живеят в една жилищна кооперация на ул. "Х." № 66, вх. А в [населено място]. Подсъдимата З. А. живее на първия жилищен етаж, а В. на втория, като апартаментите са един над друг. Отношенията между подсъдимата и семейството на В. са влошени - преди инкриминираната дата е имало редица конфликти между З. А. и майката на постралата - М. М. по различни поводи, свързани с битови проблеми - течове на вода в приземните помещения и др. На 31.12.2012г. подсъдимата З. А. била у дома си и се грижела за бебето на дъщеря си, която заедно със сина на подсъдимата били излезли навън за да посрещнат настъпването на новата година. И. В. също се готвела за празника - била поканила у дома си гости и следобеда донесла музикални колони за озвучителната уредба. Тогава двете се срещнали по стълбите и А. предупредила В., че не трябва да има силен шум през нощта, защото това ще попречи на бебето. Празненството започнало вечерта и било съпроводено със силен шум от звучащата музика и гласовете на гостите. Около 01.00ч. на 01.01.2013г. от дома на В. се чувал много силен шум и внучето на А. не можело да заспи, било разстоено и тя не могла да го успокои, затова повикала полиция. На място пристигнал екип на 01 РУП Б. и по реда на чл. 55 от ЗМВР отправили предупреждение към В. да не вдига шум и да не нарушава спокойствието на другите хора, живеещи в сградата. Музаката е спряна, но скоро след това отново е пусната високо. Заради този шум внучето на З. А. не можело да заспи, плачело и тя не успявала да го успокои и тъй като това положение продължило дълго, А. била много изморена и ядосана, заради което около 02.10ч. отново се оплакала в полицията от силния шум, идващ от апартамента на В. и на място отново е изпратен полицейски екип. Междумременно И. В., придружена от приятелката си С. П. излезли от жилището и отишли до дома на П. за да вземат торта за рождения ден на П.. Когато се връщали около 02.00ч. на 01 януари, на стълбищната прощадка на първия етаж се срещнали със З. А.. А. се скарала с В., започнала да я обижда, като я нарекла "пикла", казала, че В., майка й и сестра й са курви, че цялото им семейство са буклуци, а след това хванала И. В. за косите и я блъснала във вратата на асансьора. След това А. се прибрала у дома си, а В. и П. побързали да се качат в жилището на втория етаж, но И. В. била много силно уплашена от случилото си, плачела неудържимо, не можела да обясни на останалите гости какво се е случило, поискала помощ от майка си М. М., която била на гости на друго място, но не могла адекватно да разкаже случилото се. Около 02.15ч. на адреса на ул. "Х." № 66, вх. А отново е изпратен полицейски патрул, който снел писмени обяснения от А. за възникналия отново скандал и тя обяснила, че е срещнала В. по стълбите и я е предупредила да спре музиката, защото внучето на А. е малко и не може да спи. Около 03.00ч. в същата нощ на място отново е повикан полицейски екип заради нов скандал между съседите, като тогава на място била и майката на В. - М. М., която обяснила, че А. е изключила предпазителя за ел. енергия и в тяхното жилище е бил изключен ел. ток. На М., нейната дъщеря и З. А. са отправени писмени предупреждения по реда на чл. 55 от ЗМВР да не си отправят обидни думи и да не се саморазправят. С тези действия е преустановен конфликта за същата нощ. На 02.01.2013г. следобяд е имало нов конфликт между В. и сина на подсъдимата - М. Л. С., като тогава отново е било необходима намесата на полицията за преустановяване на конфликта. След случая от 01.01.2013г. И. В. изпаднала в необичайно за нея емоционално и психично състояние, което е описано от вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-психиатрична експертиза / л. 143-147/ като остра реакция на стрес с последващо посттравматично стресово разстройство. Острата реакция на стрес се е проявила непосредствено след инцидента, като В. е била много напрегната, плачела и треперела, не можела да обясни какво се е случило и обвинявала себе си за станалото. В тази нощ тя не могла да спи, стряскала се и отново заговаряла за случилото се, без да може последователно да разкаже събитията. В следващите дни тревожното състояние е продължило и на 03.01.2013г. В. е прегледана от психиатър, който установил, че тя е психомоторно напрегната, тъжна и тревожна, като има съзнание за тежък психичен дискомфорт - споделила с лекаря, че има натрапливи припомняния на случилото си с нея и се чувства много обидена и унизена, страхува се да излиза и да се прибира сама у дома си и много се срамува от приятелите си, които са станали свидетели на конфликта с нейната съседка А. и чието празнуване е било провалено от този конфликт. Това тревожно състояние е продължило и се наложила медикаментозна и психотерапевтична терапия. В заключението си вещото лице е посочила, че продължаващото тревожно състояние представлява посттравматично стресово разстройство, което се проява със стресиращи пациентката мисли, кошмари, продължаващи натрапливи припомняния на станалото, напрежение, страх и чувство за вина, ограничаване на социалните контакти, като симптомите са били с най-голям интензитет през първия месец след случая и след проведена медикаментозна терапия и психологична помощ са отзвучали постепенно за около 3 месеца. При разпита си в съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си, като посочва, че причината за силната реакция на стрес и последвалото го посттравматично разстройство са причинени от инцидента на 01 януари - от нападението над В., което я е уплашило и унижило пред приятелите й. Възрастта на тъжителя, която по това време е била непълнолетна е допринесла за настъпването на тази силна реакция на преживяното насилие, защото липсата на достатъчно житейски опит е препятствал възможността пострадалата да ограничи негативното въздействие на случилото с нея и това е предизвикало силна първоначална реакция и продължително последващо разстройство. Вещото лице потвърждава, че острата реакция на стрес и посттравматичното стресово разстройство са болестни състояния - психични разстройства, класифицирани от международната класификация на болестите, които налагат специфично лечение и то е приложено в случая с В.. В подкрепа на обвинението са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. П., която е очевидец на деянието. Тя потвърждава, че след 00.00 ч. на 01.01.2013г. е била заедно с И. В. във входа на жилищната кооперация на ул. "Х." № 66, когато В. е била нападната от съседката си от първия етаж - тя я хванала за косите и я блъснала във вратата на асансьора, като през това време я е обиждала с циничните и оскърбителни думи, посочени по-горе от съда. И. В. не е могла ефективно да се брани, защото нападението е било неочаквано за нея, а и заради физическата сила на А., затова в първия възможен момент, тя се е отскубнала от подсъдимата и е побягнала по стълбите нагоре към дома си. Била е в шок - плачела силно и не можела да разкаже какво се е случило, а продължилите в тази нощ и в следващите дни конфликти предизвикали у нея силен страх и срам. Тя изпитвала и голямо неудобство пред приятелите си, които е била поканила на гости за да посрещнат заедно новата 2013г. година и дълго се е подготвяла за това, но празника е бил провален от действията на А.. Свидетелят посочва също, че в нощта на 31 декември и първите часове на 01 януари навсякъде наоколо е имало празнуващи хора и кукери, затова е било шумно в жилищната кооперация и по околните улици. Като свидетел е разпитан полицай Н. Г. от 01 РУП Б., който е бил част от полицейски екип, посетил мястото на процесния конфликт и без да свидетелства подробно за обстоятелствата по случая, които е забравил, потвърждава, че е автор на приложена по делото докладна записка от 01.01.2013г. и потвърждава описаните в нея факти, които лично е възприел. Като свидетел е разпитан полицай А. К., който също е посетил адреса по сигнал за междусъседски конфликт и силен шум от жилището на В.. Той потвърждава, че е посещавал адреса неколкократно заради сигнали за силна музика от апартамента на втория етаж и се е уверил, че това е така, затова е предупредил В. за преустановяване на силния шум. Разговарял е с А., разбрал е, че тя се грижи за малко дете, което не може да спи заради шума и е възприел, че с изключение на музиката от жилището на В., във входа и наколо няма друг шум, въпреки празника. Свидетелски показания е дала майката на тъжителя М. М., която е потвърдила конфликта между дъщеря си и А. на 01.01.2013г. и всички обстоятелства, които са й станали известни за причините за този конфликт и действията на А., както и на нейната дъщеря. Свидетелства за влошените от преди отношения с подсъдимата, за други конфликти и за невъзможността по мирен начин да бъдат решени. М. потвърждава, че не е станала очевидец на случая, но е пристигнала в дома си малко по-късно и е разбрала от С. П. и от дъщеря си И., че тя е била нападната от З. А. във входа, докато двете с приятелката й са се качвали към дома им. А. е блъскала силно И. В. и тя се е ударила в стената и в асансьорната врата, а подсъдимата е крещяла силно обидни и вулгарни думи по адрес на В., майка й и сестра й, заплашвала. От това дъщеря й е била силно уплашена и не е смеела да излезе от дома си дни наред, била е тревожна, срамувала се от станалото, не е могла да се успокои сама и с помощта на близките си, затова потърсили лекарска помощ и психиатърът установил, че И. се нуждае от медикаментозна и друга терапия, която постепенно постигнала успех. Като свидетел е разпитана и Я. Д., която е приятелка на В. и е била част от гостите в дома й процесната вечер. Без да е очевидец на деянието, тя свидетелства, че след срещата с подсъдимата А., И. В. се е прибрала в дома си силно уплашена и разстроена, не е могла дълго време да се успокои и се е наложило да й бъде дадено лекарство. За ситуацията в дома на В. свидетелства, че макар да е звучала музика, звукът не е бил твърде силен и празненството е протичало нормално, докато З. А. не се е намесила за да повика полиция три пъти и да нападне В., след което празнуването им е било провалено и гостите са си тръгнали. Подсъдимата З. А. е дала обяснения по случая, в които твърди, че още привечер на 31.12.2012г. когато е срещнала по стълбите на жилищната кооперация И. В. и е видяла, че носи тонколони, я е предупредила, че трябва да не вдига силен шум, защото А. се грижи за малкото бебе на дъщеря си и то няма да може да заспи от шума. В. се отнесла пренебрежително към това, като отвърнала, че е Нова година и тя ще прави каквото си иска. Вечерта от жилището на втория етаж идвал много силен шум, който пречел на подсъдимата и на нейното внуче, по това време на 6 месечна възраст и то било неспокойно, плачело, а тя не можела да го успокои. Това състояние продължило и след полунощ и тогава З. А. повикала полиция. Полицаите установили, че действително от жилището на В. се чува силна музика и я предупредили да намали звука, но тя се съобразила с това съвсем за кратко. Музиката отново била усилена след като полицейския екип си заминал. Затова когато през нощта се срещнала с И. В. и нейната приятелка във входа, З. А. казала на В. да намали музиката и я блъснала с ръка в областта на раменете. А. твърди, че е била много ядосана и уморена след дълги часове силен шум от жилището на В. и от това, че не може да успокои бебето, а въпреки намесата на полицията В. не се съобразява с нейните оплаквания и продължава да вдига много силен шум. Подсъдимата потвърждава съществуващия преди това конфликт със семейството на И. В.. Като свидетел е разпитана Л. С. - дъщеря на подсъдимата, която потвърждава, че й е известен процесния конфликт, не е присъствала на него, разбрала е в последствие от майка си и брат си, че е имало конфликт между подсъдимата и тъжителя В. и че майка й е била много уморена и ядосана от това, че заради силния шум детето не е могло да спи. Свидетелства, че действително докато тя е била у дома си до около 11.00ч. на 31 декември, от дома на В. е идвал силен шум и музика, от които бебето се е будело, но заради празника С. не е искала да прави зебележки на съседката си. Потвърждава, че в кооперацията и наоколо не е имало друг силен шум, въпреки близките заведения. По делото е назначена и изслушава съдебно-медицинска експертиза със задача да установи вида и тежестта на причинените телесни увреждания на пострадалата И. В. и в приетото от съда заключение вещото лице е посочило, че не е нанесена физическа телесна травма на пострадалата, има данни за психологичен проблем. За изясняване на това обстоятелство съдът е назначил и изслушал експертизата на вещо лице психиатър, от чието заключение се установява причинената на В. телесна повреда, представляваща остра реакция на стрес и посттравматично стресово разстройство, което е временно състояние, не е застрашило живота на пострадалата и за период от около 3 месеца е отзвучало напълно. Подсъдимата З. Б. А. е [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес в същия град, ул.”Катина и Никола Х.” №66, вх.А, ет.1, ап.1, българка, българска гражданка, средно образование, разведена, неосъждана, безработна, с ЕГН [ЕГН]. Като е установил тази фактическа обстановка, съдът е присъдил, че подсъдимата З. А. е виновна в това, че на 01.01.2013г. около 02.00ч. в [населено място], на ул. "К. и Н. Х." [жилищен адрес] на площадка за първи етаж е причинила на И. И. В. от [населено място] лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, заради което и на основание чл. 55, ал.1, т.2, б. "в" от НК й е наложил наказание "глоба" в размер на 300 лв. и я признал за виновна в това, че по същото време и на същото място е казала унизителни неща за честта и достойнството на И. В. в нейно присъствие, заради което и на основание чл. 55, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК й е наложил наказание "Глоба" в размер на 600 лв. На основание чл. 23 от НК е определил едно общо наказание, в размер на по-тежкото от наложените, а именно наказание "Глоба" в размер на 600 лв. Съдът е уважил предявените от И. В. граждански искове, като е осъдил подсъдимата А. да плати на пострадалата сумата от 300 лв., представляващи обезщетение за причинените от телесната повреда чл. 130, ал.1 от НК неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на причиняване на вредите, до окончателното изплащане на сумата и я осъдил да плати сумата от 300 лв., представляващи обезщетение за причинените от обидата по чл. 146, ал.1 от НК неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на причиняване на вредите, до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявените граждански искове над този размер като неоснователни. По отношение на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК съдът е приел, че то е насочено срещу здравето на пострадалата и е извършено с личните действия на З. А., която на 01.01.2013г. около 02.00ч. в [населено място], на площадката на първи етаж в жилищната кооперация на ул. "Х." е нападнала И. В. - скарала се е с нея, хванала я за косите, блъснала я във вратата на асансьора. Това нападение е уплашило силно В., която е много по-млада и физически по-слаба от подсъдимата и тя се е почувствала застрашена. Силната уплаха, обида и несигурност са причинили на И. В. остра реакция на стрес, което представлява преходно разстройство, без проява на други психични разстройства, развиващо се като реакция на изключително силен за организма соматичен или психичен стрес и е продължило няколко часа след инцидента. Проявявайки се, острата реакция на стрес у пострадалата е станала причина за продължилия неудържим плач и невъзможността да се успокои и да разкаже на близките си за случилото се, което е наложило да бъде приложена медикаментозна терапия за овладяване на това остро състояние. Вещото лице посочва, че младата възраст на пострадалата и липсата на житейски и социален опит са допринесли за тази силна реакция на преживяното насилие. Острата реакция на стрес е преминала в посттравматично стресово разстройство, което се характеризира с натрапливо повтарящи се мисли за инцидента, кошмари, свързани с него, напрежение, страх и чувство за вина у пострадалата, отдръпване от ежедневния живот, ограничаване на социалните контакти. Посттравматичното стресово разстройство е психично разстройство, което при И. В. е протекло с интензивни невротични симптоми през първия месец след травмата и постепенно, след проведена медикаментозна и психологична терапия, е отзвучало в рамките на три месеца. По същността си острата реакция на стрес и последвалото посттравматично стресово разстройство са психични разстройства, които нарушават нормалното функциониране на човешката психика, затова съдът приема, че на пострадалата И. В. е причинена телесна повреда, която представлява временно разстройство на здравето, извън описаните в чл. 128 и чл. 129 от НК случаи и покрива признаците на лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК. От субективна страна подсъдимата е действала виновно, при условията на евенуален умисъл, като макар да не е целяла да нарани И. В., е проявила насилие към нея, като е разбирала, че заради младата си възраст, определяща емоционалната и физическа незрялост този момент, пострадалата не може ефективно да се брани от това нападение. Целейки да накаже В. заради силния и продължителен шум, причинен от нея и нейните гости, А. е нападналата пострадалата с обидни думи, заплахи и е упражнила и физическо насилие. Тя е разбирала, че това насилие ще доведе до увреждане на здравето на момичето, но се е съгласила с настъпване на тези последици. При определяне на наказанието съдът е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на З. А., обстоятелството, че тя се грижи за семейството си, както и че за да извърши деянието е била предизвикана от поведението на И. В.. Това поведение се е отличавало с упорито несъобразяване с искането на А. в жилищната кооперация да бъде пазена нощната тишина, така, както изискват и правилата на Наредба на Община Б. за опазване на обществения ред. Продължилият часове силен нощен шум, умората, предизвикана от грижата на 6 месечното бебе и невъзможността да се справи с тази ситуация, въпреки намесата на органите на реда, са предизвикали силно недоволство и гняв у подсъдимата, като въпреки липсата на данни за афект, съдът отчита това раздрезнение, предизвикано от поведението на пострадалата като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което дава основание наказанието на подсъдимата А. да бъде определено по правилата на чл. 55 от НК, като е преценил, че и най-лекото предвидено в закона наказание пробация е несъразмерно тежко в случая. Затова на основание чл. 55, ал. ал.1, т.2, б. "в" от НК съдът е заменил предвиденото в закона като алтернативно наказание пробация с наказание "глоба" в размер на 300 лв. Съдът счита, че наказанието е съответно на извършеното от подсъдимата деяние и поради това е в състояние да постигне целения с него резултат за поправяне и превъзпитание на подсъдимата, както и за предупреждение към останалите членове на обществото за въздържане от неправомерни посегателства върху чуждото здраве. По отношение на престъплението по чл. 146, ал.1 от НК съдът е преценил, че поведението на З. А. осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението клевета, като на 01.01.2013г. около 02.00ч. на същото място А. е нарекла И. В. "пикла", казала, че В., майка й и сестра й са курви, че цялото им семейство са буклуци. Изпозваните думи и квалификации към пострадалата и нейното семейство са обидни, като обективно могат да засегнат честта и достойнството на пострадалата. Деянието е извършено и от субективна страна, като подсъдимата е съзнавала обидния и оскърбителен характер на казаните по адрес на В. думи, съзнавала е, че пострадалата чува тези обиди и това засяга нейното достойноство и е искала настъпване на този престъпен резултат. Мотивът за извършване на престъплението е конфликта между страните в същата нощ и желанието на подсъдимата да накаже В. за това, че не се съобразява с изискването за опазване на нощната тишина в сградата. И тук, както и при предходното деяние, съдът отчита, че А. е била предизвикана от поведението на В., била е много обезкуражена от това, че силната музика от дома на пострадалата не спира дълги часове и дори намесата на органите на реда не може накара И. В. да преустанови действията си, които са нарушавали спокойствието на подсъдимата и нейното внуче. Това обстоятелство съдът цени като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и заедно с чистото съдебно минало и семейната ангажираност на подсъдимата, преценява като основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, като счита, че най-ниския размер на предвиденото в закона наказание глоба от 1000 до 3 000 лв. е несъразмерно тежко в случая. Затова и на основание чл. 55, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК съдът е определел наказание от 600 лв. глоба, което е под предвидения в нормата минимален размер на глобата. Съдът е убеден, че това наказание ще постигне целите си, като е достатъчно по вид и размер и съответства на извършеното от подсъдимата. По тези причини наказанието е в състояние да упражни поправящо и превъзпитателно въздействие върху З. А. и същевременно да предупреди останалите членове на обществото към поведение, което не засяга чуждата чест и достойнство. По правилата на чл. 23, ал.1 от НК заради това, че двете деяния са извършени при условията на реална съвкупност, преди което и да от тях да е наказано с влязла в законна сила присъда, съдът е преценил, че са налице основанията на закона за определяне на едно общо наказание на подсъдимата, в размер на по-тежкото от наложените - 600 лв. глоба. По отношение на предявените по делото от пострадалата срещу подсъдимата граждански искове, съдът е преценил, че те са основателни частично. Съдът е установил, че от виновно извършеното от З. А. деяние по чл. 130, ал.1 от НК на И. В. са причинени болки и страдания за известен период от време, като първоначално изпитвания психически и емоционален дискомфорт е бил значителен, но постепенно в резултат на изминалото време и проведеното лечение, за около 3 месеца И. В. е възстановила обичайното си поведение. Претърпените неимуществени вреди са пряк и непосредствен резултат от противоправното нападение на подсъдимата над пострадалата и съгласно правилата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, подсъдимата е длъжна да възстанови причинените от деянието й вреди. Съдът е преценил, че от извършеното виновно от подсъдимата деянието по чл. 146, ал.1 от НК - обида, за пострадалата са настъпили неимуществени вреди, каквито са понесената обида и огорчение от засегнатото достойнство. Тези последици са пряк и непосредствен резултат от извършеното от подсъдимата и съгласно правилата на чл. 45 от ЗЗД З. А. е длъжна да възстанови причинените от деянието й вреди. Присъдените от съда суми се дължат заедно със законната лихва от датата на причиняването, до окончателното изплащане. Над този размер съдът е отхвърлил претенциите на гражданския ищец като неоснователни, като е преценил, че те са завишени предвид установеното поведение на И. В., което е било предизвикателно към А. и същевременно неправомерно е нарушавало реда и спокойствието в жилищната сграда заради силния шум през нощните часове. Затова съдът е преценил, че присъдените обезщетения за двете деяния са достатъчни за обезщетяване на причинените на пострадалата неимуществени вреди и е отхвърлил претенциите на гражданския ищец над този размер като неоснователни. По делото са направени съдебни и деловодни разноски, по които съдът не се е произнесъл с присъдата си и ще стори това по реда на чл. 306, ал.1 от НПК. Това са мотивите на съда за постановяване на съдебния акт. РАЙОНЕН СЪДИЯ:....................... |