№ 1061
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110211567 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от “********“ ООД
жалба срещу Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ и с който на дружеството – жалбоподател е
наложена за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен и издаден при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Посочва се, че електронният фиш е
неправилно издаден, доколкото чл. 189ж от ЗДвП касае констатиране на
нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, явяващи се различни от тези по чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП. Твърди се, че процесният фиш не разполага с всички
реквизити съобразно Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. Поддържа се, че
процесният фиш е издаден след изтичане на давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН. Възразява се, че дружеството – жалбоподател не е извършило
вмененото му нарушение, като се сочи, че към твърдяната дата на
нарушението не е имало изграден километър 50+427 на път А-6 „Европа“,
където се твърди да е настъпило санкционираното поведение. Посочва се, че е
допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на обжалвания
1
акт, тъй като не можело да се индивидуализира мястото, на което се твърди да
е извършено нарушението. Възразява се, че наказващият орган не съобразил
предписанието на чл. 2, параг. 7 от Регламент (ЕС) 2020/204 на Комисията от
28.11.2019 г. Твърди се маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото размерът на незаплатената такса бил в пъти по-малък от този на
наложената санкция. Твърди се приложимост на по-благоприятния закон за
нарушителя, доколкото разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП влязла в сила на
23.12.2021 г. Направено е искане за отмяна на обжалвания електронен фиш, а
при условията на евентуалност – за приемане, че нарушението е
малозначително. Направено е искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно
призовано, е било представлявано от упълномощен адвокат, който на етап
съдебни прения накратко е преповторил изложените до момента доводи,
включително и в депозираните пред съда непосредствено в заседанието
писмени бележки. В последните допълнително е оспорено, че електронният
фиш не съдържа дата на съставяне. Релевирано е, че в конкретния случай е
следвало да се проведе процедура по чл. 189е, ал. 1 и сл. от ЗДвП, като
контролният орган се е отклонил и неоснователно е провел процедура по
издаване на електронния фиш по чл. 189ж от ЗДвП. По делото не били
представени доказателства за годността на контролното устройство, кога било
постановено на конкретното място и техническата му възможност да отчете
нарушението. Твърди се противоречие на наказанието с разпоредбата на чл. 9а
от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на Съвета от 19.06.1999 г.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – Агенция „Пътна инфраструктура“,
представлявана от процесуален представител, е направила искане жалбата да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваният електронен
фиш – да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Направено е
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Инвокирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от насрещната страна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
2
На 09.07.2021 г. в 08,29 часа, пътно-превозно средство (ППС) товарен
автомобил *********, с рег. № ********, с технически допустима максимална
маса 7490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, се движело
в Столична община, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър,
който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Процесното ППС
било собственост на дружеството-жалбоподател. Видно от приобщеното по
делото становище (л. 34) за сегмент ********** няма получена тол
декларация и маршрутни карти, няма получена и платена тол декларация за
сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението, за предходен и следващ
сегмент. Нарушението било установено с устройство № 10182,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 50+427.
За извършеното нарушение срещу дружество като собственик на
регистрираното ППС бил издаден на 17.02.2023 г. обжалваният електронен
фиш. Същият бил връчен на нарушителя на 15.04.2024 г.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част
от системата. От същите, представени от въззиваемата страна, се извеждат
обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Видно от представения протокол за установяване годността за приемане
на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка
от 15.08.2019 г. е било монтирано изправно измервателно техническо
устройство. Не са събрани доказателства относно отклонение в годността на
същото към процесния момент.
От писмо и доклад, находящи се на л. 43 и 44 от делото, се установява,
че считано от 30.12.2015 г. процесният участък, в рамките на който е
3
настъпило нарушението, е изграден и въведен в експлоатация, като същият се
намира на АМ „Европа“ – А6 - Северна скоростна тангента „София – Кулата“.
Посоченото като местоположение достатъчно ясно дава индивидуализация за
отсечката от магистралата, за да може наказаният да разбере параметрите на
нарушението (мястото му на извършване), с оглед пълноценно упражняване
на правото му на защита, още повече отчитайки обстоятелството, че става
въпрос за пътна отсечка, намираща се извън населено място.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и допълнително представени от административнонаказаващия
орган, както и справката от ОДМВР-София, всички приобщени по реда на чл.
283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни
изводи в горепосочения смисъл, тълкувани заедно и поотделно.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съдът счита, че по несъмнен начин се установява, че на 09.07.2021 г. в
08,29 часа, пътно-превозно средство (ППС) товарен автомобил *********, с
рег. № ********, с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, се движело в Столична община,
по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, който път бил включен
в обхвата на платената пътна мрежа, като не е заплатена пълната дължима
сума и не е била налице тол декларация за заснетото. Доказва се, че
атакуваният акт е бил издаден на 17.02.2023 г.
Снабдявайки процесното ППС с бордово устройство, жалбоподателят е
обезпечил една част от изпълнение на задължението си по чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП. В допълнение обаче задълженото лице следва да заплаща необходимите
такси и да осигурява надлежно условията за работа на устройството в
неговото ППС. В този смисъл по делото не се доказа, че пропуск в годността
на техническото измервателно устройство № 10182 е било причината за
регистрираното нарушение. Напротив, събраните по делото доказателства
еднозначно посочват неговата техническа изправност, като в
4
доказателствената маса липсват основания за съмнения в тази насока.
Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на
давност за погасяване на административнонаказателното преследване, извън
сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, предвид и Тълкувателно
постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване
и обжалване на електронен фиш следва да намерят приложение сроковете,
уредени в разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от НК. В обратния смисъл
извършителят на административно нарушение би бил поставен в по-
неблагоприятно положение спрямо това на извършителя на престъпление.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а
абсолютната - 4 години и половина, за настоящия случай. Видно от датата на
извършване на нарушението – 09.07.2021 г., към датата на връчване на
електронния фиш обикновената давност не е изтекла, а към настоящия
момент не е изтекла абсолютната давност.
Отбелязвайки горното, съдът счита, че са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на процесния електронен
фиш, доколкото в актуалната към датата на нарушението редакция на
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е предвидена възможност да се
издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
който предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни
такси, да се санкционират чрез диференцираната процедура. Съгласно
отбелязаното в акта, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП е наложена конкретната санкция. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП, в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди
изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., която е действала
към момента на издаване на процесния електронен фиш, е предвиждала
електронен фиш да се издава нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за
нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е настоящото нарушение. При
извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде
направен извод, че при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП санкционирането
не може да се извърши чрез издаването на електронен фиш, подобно на
отклонението при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Преди
изменението на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е регламентирал, че при
5
осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, когато нарушението е
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може
да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение. Следователно административнонаказателната
отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при
условията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП към релевантния за настоящия случай
момент е недопустимо – наказването следва да се осъществи чрез издаване на
акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление. Докато разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда да се
санкционира водачът, който управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП – собственикът/ползвателят на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, налице е различие в параметрите на нарушение според
двете норми – относно субектите на отговорност, правно дължимото
поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. В този
смисъл недопустимо е в този тип производства прилагането на
диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП досежно конкретно
извършеното нарушение по аналогия.
Следователно за вмененото на жалбоподателя нарушение не е била
предвидена законодателната възможност за издаване на електронен фиш,
поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред –
със съставяне на АУАН и НП. Предвид това с издаването на обжалвания
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да се състави
АУАН и НП, административнонаказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение. Последното следва от обстоятелството, че е нарушен
съществувалият към момента на извършване на нарушението императивен ред
за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който ред в случая се явява и по-благоприятен по
смисъла на чл. 3, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАНН закон по отношение на
жалбоподателя. Този пропуск е довел до накърняване на императивни
законови разпоредби и ограничаване на правата на нарушителя да упражни
6
ефективно правото си на защита като подаде обяснения или възражения, да
представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално –
оспори фактическите констатации на контролните органи. Посоченият
недостатък на развилата се административнонаказателна процедура
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило
изначално административнонаказателнотно производство и съставляващо
основание за отмяна на атакувания електронен фиш.
Предвид изложените възражения в жалбата, следва да се подчертае и
относимостта към настоящия спор на разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Съгласно цитираната
нормативна уредба „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във
връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“. Следователно в случая
доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато
разстояние е следвало да уведоми дружеството-жалбоподател относно
констатираната липса на валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Едва след изпълнение на това задължение и
бездействие от страна на ползвателя на услугата - жалбоподателя, е следвало
да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната
отговорност, както бе коментирано по-горе – чрез съставяне на АУАН и НП.
Изменението на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г., е именно в този смисъл, като с промените националното
законодателство е съобразено с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. и по-точно– с цитираната в
частност с чл. 2, § 7 от същия. Макар и разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП
да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е очевидна волята на законодателя, че към
настоящия момент нормите от ЗП противоречат на Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Налице е разлика между
7
уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за
изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, от
една страна, и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, от
друга. В този смисъл и предвид констатираното противоречие, съдът счита, че
пряко приложение следва да намерят разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят не е следвало
да бъде директно санкциониран, а да му се предостави възможност да заплати
дължимата пътна такса за процесните сегменти от пътя. В този смисъл и
неправилно дружеството-жалбоподател е било санкционирано за извършеното
деяние с имуществената санкция по издадения електронен фиш.
С оглед на това, че санкционираното поведение се е състояло в липсата
на валидна маршрутна карта или тол деклараия за преминаването, за
прецизност, яснота и надлежно формирана представа у санкционирания за
нарушението, което е извършил, в акта е следвало да бъде включено поне
каква е дължимата такса, каква част от нея е платена и не е платена. Едва
тогава наказаният би могъл да упражни надлежно правото си на защита.
Доколкото в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на процедурата
по ангажиране на административнонаказателната му отговорност и предвид
гореизложените пороци, съдът счита, че е налице основание за отмяна на
обжалвания електронен фиш, без да е необходимо спорът да се разглежда
допълнително по същество.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят, който е претендирал адвокатски хонорар в размер на 660,00
лева, за заплащането на който се представят доказателства. Съдът счита за
неоснователно възражението за прекомерност, направено от насрещната
страна. По делото не се представят доказателства за точната дата на
сключване на упълномощителната сделка или договора за правна защита,
последният от който е неформален и може да бъде сключен и в устна форма.
Предвид това най-ранната възможна дата за това е 18.10.2024 г., когато е
депозирана молбата, с която е представено пълномощното за процесуално
представителство на жалбоподателя. Предвид актуалната редакция на чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., използвана от съда като
8
ориентир в размера на възможните възнаграждения, фактическата и правна
сложност на делото и процесуалната активност на жалбоподателя чрез
пълномощника му, съдът счита, че възражението за прекомерност не следва
да бъде уважавано, а претендираните разноски в размер на 660,00 лева с ДДС
за адвокатски хонорар следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ и с който на „********“ ООД, ЕИК *******, е наложена за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.
179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Код по БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“
№ 3, да заплати на „********“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: *********, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН сумата в размер
на 660,00 лева (с включен ДДС), представляваща сторени в
първоинстанционното съдебно производство разноски за заплатен адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9