Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното
от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 529 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
К.К.С., действаща чрез своята майка и законен представител В.П.П., срещу
Решение № 194808/09.09.2020 г., постановено по гр. дело № 7579/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 158-ми състав, в частта, в която е
отхвърлен искът за увеличение на месечната издръжка на въззивника за разликата
над 220 лева до 270 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част
е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивницата
моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което
да се уважи изцяло предявеният иск за увеличение на месечната й издръжка.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна К.С.А.
оспорва жалбата. Моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната
част, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като
прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на
страните, приема за установено следното:
С Решение № 194808/09.09.2020 г.,
постановено по гр. дело № 7579/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ
ГО, 158-ми състав, е изменен,
на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, размерът на дължимата месечна
издръжка от К.С.А., определена с влязло в сила съдебно решение № ІІІ
-90-74/28.07.2014 г., постановено по гр.д. № 13951/2013 г. по описа на СРС, 90-ти
състав, в полза на К.К.С., действаща чрез своята майка и законен представител В.П.П.,
от 150,00 лв. на 220.00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска -
12.02.2020 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване
на издръжката, като е осъден, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, К.С.А.
да заплаща на К.К.С., действаща чрез своята майка и законен представител В.П.П.,
месечна издръжка в размер на 220,00 лв., считано от 12.02.2020 г. до настъпване
на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, като е
отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 220.00 лв. до пълния
предявен такъв от 270,00 лв. месечно, като неоснователен; допуснато е, на
основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка; осъден е, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, К.С.А. да заплати на К.К.С., действаща чрез своята майка и
законен представител В.П.П., сума в размер на 175,00 лв., представляваща
разноски; осъдена е, на основание, чл. 78, ал. 3 ГПК, К.К.С., действаща чрез
своята майка и законен представител В.П.П., да заплати на К.С.А., сума в размер
на 125,00 лв., представляваща разноски; осъден е К.С.А. да заплати по сметка на
Софийския районен съд сума в размер на 100,80 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
При определяне размера на
увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето
и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите
неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и
увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени
нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да
се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите
на родителя му.
Пред първата инстанция са събрани
доказателства, от които е видно, че въззиваемият е получил средномесечно брутно
възнаграждение от правоотношение с „Натурпродукт“ ООД от 01.04.2017 г. в
периода м. 09.2019 г. - м. 02.2020 г. в размер на 1 683 лв. (л. 50, л. 139, л.
143 от първоинстанционното дело).
Пред първата инстанция е установено също, че
въззиваемият е получил собствеността срещу задължение за издръжка и гледане
върху имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с площ от 89,860 кв.м.,
находящ се в гр. Монтана, ул. „******, по силата на договор, вписан на
07.11.2019 г. Същият е закупил недвижим имот, находящ се в е. Нови хан, общ.
Елин Пелин Сентрал парк I Ризорт, бл. 3, представляващ самостоятелен обект в
сграда с площ от 45,250 кв.м., по силата на договор, вписан на 08.03.2016 г.,
върху който имот на същата дата е вписана договорна ипотека, по която
ответникът е ипотекарен длъжник. Установено е също, че въззиваемият е продал на майката на въззивницата
собствеността върху 1/4 идеална част от самостоятелен обект в сграда, поземлен
имот и гараж, находящи се в гр. София, ул. ******, като върху имотите има
учредено вещно право на ползване в полза на въззивницата по силата на договор,
вписан на 20.02.2019 г.
Установено е още, че майката на въззивницата в
периода м.
11.2019 г. -
м. 01.2020 г. е получила от правоотношение е „К.-к. Х. Б. С. О.“ ЕООД от
28.10.2019 г. средно брутно възнаграждение в размер на 2 150 лв. (л. 38, л.
132, л. 142 от първоинстанционното дело), а в периода м. 01.2019 г. - м.
10.2019 г. - в размер на 1 885 лв. (л. 39 и л. 132 от първоинстанционното дело).
Въззиваемият в случая е в
трудоспособна възраст (42-годишен е) и няма доказателства да страда от
заболявания, намаляващи неговата работоспособност.
Настоящият съдебен състав счита,
че присъдената от първоинстанционния съд месечна издръжка е недостатъчна да
покрие нуждите на детето. Въззивницата е родена на *** г. и от постановяване на
решението, с което е присъдена досегашната й издръжка, до приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция са изминали повече от 7 години. През
този период К.К.С. е пораснала и понастоящем вече е на 13 навършени години,
като при нея безспорно е налице увеличение на потребностите й от средства за
съществуване (доколкото всеки човек има нужда от такова), образование
(доколкото той е ученик) и социално-културно развитие (доколкото всеки човек
има нужда от такова), обусловено от нейната възраст– същата посещава курс по
английски език, като при нея са налице и здравословни проблеми – алергичен
ринит, хроничен максиларен синуит, видно от представените пред настоящата
инстанция преписи от амбулаторен лист от 01.09.2020 г. и от преводно нареждане за платени месечни
такси за обучение по английски език от 02.10.2020 г., както и от представените
в открито съдебно заседание, проведено на 15.11.2021 г. писмени доказателства,
от които съдът цени само тези, в които е отразено името на детето К. –
квитанция № 231 от 07.05.2021 г. и фактура от 20.09.2021 г.
При това положение настоящата
инстанция приема, че за общата месечна издръжка на въззивницата са необходими
около 500 лева. /съобразявайки само като
ориентир разпоредбата на чл. 49, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на
закона за закрила на детето – където е предвиден размерът на месечни помощи за
деца/, като участието на бащата в издръжката следва да се увеличи с още 50 лв.
или той трябва да заплаща общо 270 лв. /СРС е определил месечна издръжка в
размер на 220 лв., увеличавайки досегашната от 150 лв. със 70 лв., т.е. на 220
лв., като СГС увеличава месечната издръжка с още 50 лв., т.е. бащата следва да
заплаща на детето си общо 270 лв. месечна издръжка/. Разликата от 270 до 500 лв. следва да се
допълва от майката, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
Следва да се отбележи, че задължението за издръжка на децата е преди
задължението за издръжка на родителите, съгласно чл. 141 от СК. От друга
страна, задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители
е с приоритет и пред задълженията по кредити – обратното би означавало, че
родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение,
може винаги да обременява своето имущество, а това противоречи на целта и
смисъла на института на издръжката. Дори бащата да е изпитва материални
затруднения да дава месечна издръжка на дъщеря си К. в размер на 270 лева,
следва да се посочи, че въззиваемият има не само правно, но и нравствено
задължение да издържа своето дете. В този смисъл затрудненията на бащата не трябва
да се поемат от детето.
С оглед изложеното, решението на
Софийския районен съд следва да се отмени в обжалваната част, като въззиваемият
се осъди да заплаща на въззивницата издръжка от още 50 лева месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба (12.02.2020 г.) , ведно със законната
лихва за забава.
Върху увеличения размер на
издръжката въззиваемият дължи държавна такса в размер на 72 лева по сметка на
СГС. С оглед обстоятелството, че исковата претенция се уважава изцяло, то
следва да бъде отменено и решението на СРС, и в частта, в която е осъдена
малолетната К.К.С., действаща чрез своята майка и законен представител В.П.П.,
на основание, чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на К.С.А., сума в размер на 125,00
лв., представляваща разноски, като вместо това се отхвърли искането на К.С.А., за
присъждане на разноски пред първата инстанция като неоснователно. Независимо от
обстоятелството, че исковата претенция на въззивницата е уважена изцяло,
настоящият съд намира, че на същата не следва да се присъжда допълнителна сума
за сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция, тъй като и двата договора за правна защита и съдействие, представени
пред СРС /л. 2 и л. 150 от делото на
СРС/, не са надлежно оформени – същите изхождат от майката на въззивницата
/ищца в първоинстанционното производство/, в нейно лично качество, а не в
качеството й на майка и законен представител на детето.
Доколкото обаче другата страна не
е обжалвала решението и предвид забраната, която съществува в разпоредбата на
чл. 271, ал. 1 ГПК за влошаване положението на жалбоподателя, настоящият съд не
отменя първоинстанционното решение в частта, в която е постановено К.С.А. да
заплати на К.К.С., действаща чрез своята майка и законен представител В.П.П.,
сума в размер на 175,00 лв., представляваща разноски.
По разноските пред настоящата
инстанция – с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, въззиваемият няма право на разноски. Право на
разноски има въззивницата, като съдът й присъжда такива в общ размер на 350
лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса за въззивната жалба и 300 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждениеТака мотивиран, Софийска градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 194808/09.09.2020 г., постановено по гр. дело № 7579/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 158-ми състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 220 лв. до пълния
предявен размер от 270 лв., като
неоснователен, както и в частта, в която
е осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.К.С., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител В.П.П., ЕГН **********, да заплати на К.С.А.,
ЕГН **********, сума в размер на 125,00 лв., представляваща разноски, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ
размера на присъдената издръжка, определена с Решение № III-90-74/28.07.2014г., постановено по гр. дело № 13951/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 90-ти
състав, на основание чл. 150 от СК, като:
ОСЪЖДА К.С.А.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетната К.К.С., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител В.П.П., ЕГН **********, още 50 лева
месечна издръжка (или общо 270 лева), считано от 12.02.2020 г. до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.С.А., ЕГН **********, за присъждане на сторени разноски в
производството по гражданско дело № 7579/2020
г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158-ми състав,
като неоснователно.
ОСЪЖДА К.С.А.,
ЕГН **********, да заплети по сметка на Софийски градски съд държавна такса
върху увеличената издръжка в размер на 72 лева.
ОСЪЖДА К.С.А.,
ЕГН **********, да заплати на малолетната К.К.С., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител В.П.П., ЕГН **********, сторените разноски в производството
по въззивно гражданско дело № 529/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение – брачни състави, I-ви въззивен брачен състав,
в общ размер на 350 лв., от които 50 лв. – заплатена държавна такса за
въззивната жалба и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.С.А., ЕГН **********, за присъждане на сторени
разноски в производството по въззивно гражданско дело № 529/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение – брачни състави, I-ви въззивен брачен състав, като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.