№ 11437
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110134062 по описа за 2023 година
Предявени са искове от К. Н. К. за признаване за установено по отношение на
„..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.София, .., представлявано от
А.А., че ищецът не дължи на ответника сумата от 1250 лв., представляваща част от
сумата от 5487,42 лева - главница за потребена топлинна енергия, за която е издаден
изпълнителен лист от 07.04.2010г. по ч.гр.д. №1592/2010г. по описа на СРС и въз
основа на който образувано изпълнително дело №.. на ЧСИ Б., които ответникът
претендирал от него в качеството му на наследник на Г.В.Г., срещу когото бил издаден
изпълнителния лист. С покана за доброволно изпълнение от 15.08.2017г. ищецът бил
уведомен, че е конституиран като длъжник по посоченото изпълнително дело в
качеството му на единствен наследник на Г.В.Г.. Претендира разноски.
В исковата молба ищецът излага, че не дължи посочената част от
претендираната от него сума, за която е образувано изпълнително дело №.. на ЧСИ Б.,
поради погасяване на вземането по давност. Ищецът поддържа, че последното
изпълнително действие по него било от 11.05.2010 г. и твърди, че вземането по
изпълнителния лист е било погасено по давност, което обуславя интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск. Навежда доводи за приложимост на
тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като вземането не било
установено с влязло в сила решение, а с влязла в сила заповед за изпълнение. Излага,
че дори да бъде прието, че приложим е петгодишния давностен срок, то същият отново
е изтекъл още на 11.05.2015г. Възразява, че с оглед разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД
съобщението за насрочване на опис на движими вещи на длъжника от 04.04.2017г. не е
могло да прекъсне давността, тъй като е било извършено по вече перемирано по силата
на закона изпълнително дело. Сочи, че е налице влязло в сила решение по гр.д. №
221/2020г. на РС- Своге, с което е признато за установено, че ищецът не дължи на
ответника част от 1250 лева от главницата, за която е издаден изпълнителен лист от
07.04.2010г. по ч.гр.д. №1592/2010г. по описа на СРС, 85 състав, както и влязло в сила
1
решение по гр.д. №... на РС-Трявна, с която е уважен иск за друга част от главницата,
също в размер на 1250 лева. Намира, че съдът следва да зачете силата на пресъдено
нещо между страните относно правопораждащите факти на спорното право, съгласно
Тълкувателно решение 3 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който
изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Излага
доводи, че приложима в случая е петгодишната погасителна давност, както и че същата
не е текла до 26.06.2015г. с оглед приетото в т.10 от ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на
ВКС, както и че давността не е текла за периода, в който е липсвал конституиран
длъжник по изпълнителното дело след смъртта на Г.Г. до конституиране на ищеца по
делото, или за периода от 05.04.2016г. до 29.08.2017г. Твърди, че независимо от
настъпилата перемпция, извършените от ЧСИ действия по принудително изпълнение
прекъсват давността, като такива били извършени на 29.08.2017г. – изпращане на
покана за доброволно изпълнение, 29.01.2018г. – запор на банкови сметки, 15.02.2019г.
– запор на новооткрити банкови сметки. С молба от 18.01.2024г. ответникът е навел
доводи за недопустимост на предявения иск с оглед наличието на влязло в сила
решение за част от претендираното да е погасено по давност вземане, тъй като
уважаването на частичния иск следвало да отрича изцяло съществуването на вземането
в пълния му размер. Намира, че предявяването на последващи частични искове е
злоупотреба с право. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от правна и фактическа страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за
сумата от 1250 лв., представляваща част от сумата от 5487,42 лева - главница за
потребена топлинна енергия, за която е издаден изпълнителен лист от 07.04.2010г. по
ч.гр.д. №1592/2010г. по описа на СРС и въз основа на който образувано изпълнително
дело №.. на ЧСИ Б..
Видно от представения по делото препис на изпълнителен лист от 07.04.2010г.,
същият е издаден по ч.гр.д. №1592/2010г. по описа на СРС, за сумите от 5487,42 лева –
главница за потребена топлинна енергия, със законната мораторна лихва в размер от
2520 лева за забава за периода от 01.03.2001г. до 10.12.2009г., както и законна лихва
върху главницата от 04.02.2010г. до изплащане на вземането, както и 540,37 лева
разноски по делото, а именно: държавна такса в размер на 160,15 лева и 380,22 лева
възнаграждение за юрисконсулт, срещу Г.В.Г.. Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изпълнително дело №.. на ЧСИ Б., като на 15.08.2017г. К. К. бил уведомен
от ЧСИ, че е конституиран като длъжник по посоченото дело като единствен наследник
на починалия в хода на производството длъжник.
С решение №260077/02.08.2021г. по гр.д. №221/2020г. по описа на РС-Своге е
признато за установено, че К. Н. К., единствен наследник на Г.В.Г., не дължи на „..“
ЕАД сумата от 1250 лева, представляваща част от общо задължение от 5487,42 лева –
главница за потребена топлинна енергия, установена с влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1592/2010г. по описа на СРС, за която е издаден
изпълнителен лист от 07.04.2010г. Съдът е приел, че вземането по изпълнителен лист
от 07.04.2010г. по ч.гр.д. №1592/2010г. по описа на СРС е погасено по давност с
изтичането на 3-годишна погасителна давност от последното изпълнително действие,
2
извършено на 31.05.2010г. Решението е влязло в законна сила на 08.09.2021г.
Съгласно т.2 на Тълкувателно решение 3 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В настоящия случай с
посоченото съдебно решение, влязло в сила на 08.09.2021г., със сила на пресъдено
нещо е призната недължимостта на сумата от 1250 лева, представляваща част от
главница в общ размер на 5487,42 лева. Ищецът изрично е посочил, че настоящата
искова претенция е трета по ред, всяка за част от вземането в размер на 1250 лева, при
което при пресмятане се установява, че с настоящия иск не е достигнат или превишен
пълния размер на задължението, чиято недължимост се твръди. С оглед разясненията
по т.2 на цитираното тълкувателно решение, съдът намира, че следва да приеме, че е
налице сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти на
спорното субективно материално право в настоящия процес, а именно, че вземането по
изпълнителен лист, издаден в производството по ч.гр.д. №1592/2010г. по описа на СРС
е погасено поради изтичане на погасителна давност. С оглед формираната сила на
пресъдено нещо по частичния иск, правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника във връзка с възникването или съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право, са преклудирани,
поради което не могат да бъдат обсъждани, наведените в настоящото производство
доводи за прекъсване и спиране на давността, приложимост на друг срок, които са
били налице при разглеждане на първия иск, по който вече е налице влязъл в сила
съдебен акт.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав следва да приеме предявения
иск за основателен и доказан и да го уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца на основание чл.78, ал.1
ГПК, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати. С оглед обстоятелството,
че ищецът с исковата молба навежда доводи за наличие на влязъл в сила съдебен акт
по отношение на правопораждащите факти в настоящото производство по предявен от
него частичен иск, което е задължително за всички останали съдебни състави, които
разглеждат искови претенции до пълния размер на задължението, както и че
настоящото гражданско дело е образувано по искова молба по трети по ред частичен
иск, с който отново не се достига пълния размер на сумата, чиято недължимост ищецът
иска да бъде установена, то съдът намира, че предявяването на поредица частични
искове при вече установено със сила на пресъдено нещо основание за тяхното
уважаване, води до извод за злоупотреба с право от страна на ищеца, който би могъл
да постигне същия правен резултат с предявяване на още само един иск. Поради
изложеното съдът намира, че ответникът не следва да бъде осъждан да заплати на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, а единствено за внесената държавна
такса в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.439
3
ГПК, че К. Н. К., ЕГН **********, с адрес с. ..., със съдебен адрес гр. София, .., не
дължи на „..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.София, ..,
представлявано от А.А., сумата от 1250 лв., представляваща част от сумата от 5487,42
лева - главница за потребена топлинна енергия, за която е издаден изпълнителен лист
от 07.04.2010г. по ч.гр.д. №1592/2010г. по описа на СРС и въз основа на който
образувано изпълнително дело №.. на ЧСИ Б..
ОСЪЖДА „..“ ЕАД, ЕИК .., ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. К., ЕГН ********** сума в
размер на 50 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото за държавна
такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4