РЕШЕНИЕ № 230
гр. Монтана, 28 май 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, V състав, в публично заседание на
18.05.2020
г. година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 134 по описа на АдмС – Монтана за 2020 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 64 от ЗИНЗС.
Образувано е по жалба на
л/св К.Т.П.,*** против Заповед № Л-354 от 14 02 2020 г. на Началник на Затвора
Враца, с която на жалбоподателя е отказано преместване в затворническо
общежитие от открит тип Керамична фабрика.
В жалбата се твърди, че
по закон е придобил право за по-лек режим, полага доброволен труд по чл. 80 от ЗИНЗС, има множество награди и най-вече да не бъде третиран като главен
извършител, тъй като е бил съден като сьучастник и оценките на администрацията на
Затвора Враца не са справедливи.
Жалбоподателят се явява
в съдебно заседание, изрично заявява, че желае да се даде ход на делото, поддържа
жалбата си и моли съдьт да отмени оспорената Заповед и уважи молбата му за
преместване. Твърди, че за трети път му се отказва преместване в Керамична
фабрика, след като е придобил такова право още преди три години. Пет години е
на общ режим и по закон трябва на всеки 6 месеца да му сменят режима – да му го
намаляват, обаче не го правят. Поради тези несправедливи работи, при които
Началникът си позволява да не спазва закона, са му причинени вреди, а поради
лошите условия в Затвора през 2009 г. получава инфаркт на сърцето. Твърди също,
че не му се осигурява работа, а такава се осигурява само на близки на Началника
на Затвора хора. Повече от година работи на половин щат - 4 часа, а по
Наредбата, по чл. 80, трябва да е три месеца на тази работа, да докаже, че е
отговорен за фитнеса и след това да е на пълен щат - 8 часов работен ден, за да
има нормална издръжка в затвора. За тези две години, за които му е отказана
работа, губи по 4 месеца и 15 дни свобода и от заплати около 6000 лева, които
трябва да получава всеки месец, намаляват му и за ток, вода и други и му дават
само 300 лева. Баща му е починал, майка му е тежко болна, тя е в Германия,
обаче не й стигат парите, защото купуват лекарства и иска сам да се оправя в
затвора, да си изкарва пари, но не му дават възможност да работи. Понеже е на
общ режим, го държат в закрит тип, общува само с рецидивисти, които са на строг
режим в момента. Има доклад, че не се е поправил и е отказал някои работи, но как
да се поправи, след като е сред рецидивисти при строг режим. В момента е на общ
режим, но 5 години без да усети, че е на общ режим, го държат при строг режим
само с рецидивистите и не му дават шанс да се поправи. Използват служебното си
положение да го държат в затвора, заедно с другите въпреки, че е за пръв път в
затвора. Трябва да е отделно от рецидивистите и с тези от строг режим, все едно
е хвърлен сред глутница вълци - той като агне.
Ответникът Началникът на Затвора-Враца,
чрез ст.юрк Г. Х*** в писмен отговор на жалбата излага съображения, че разпоредбата
на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС дава право на административния орган да извърши
преценка дали да премести или не лишеният от свобода в затворническо общежитие
от открит тип, а не го задължава да извърши това, дори и да констатира
предпоставките на цитираната разпоредба. Преценката кое поведение представлява
достатъчна и основателна предпоставка за преместване е преценка по
целесъобразност, а в случая същата е взета въз основа на дадени становища и
доклад от съответните ръководители. Моли присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Доказателствата
по делото са писмени.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед № Л-354
от 14 02 2020 г. на Началник на Затвора Враца е връчена на 18.02.2020 г., а жалбата
против този акт е подадена на 20 02 2020 г. видно от щемпела на Затвора Враца.
С молба вх. №
М-400/27.01.2020 г. до Началника на Затвора-Враца, л/св К.Т.П. е поискал да
бъде преместен в ЗООТ Керамична фабрика, тъй като е придобил това право, както
и да му бъде свален режима, понеже четири години е на общ режим.
На 27 01 2020 г. е изготвен доклад за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС от ИСДВР на л/св. К.Т.П., в който подробно са отразени обстоятелства, касаещи отношението на лицето към извършеното правонарушение, към полагането на труд, личностни качества, способности и възможности.
На 29.01.2020 г. гл.
инспектор С*** П*** – Началник на сектор ЗОЗТ „Бойчиновци” дава становище, с
което предлага л.св. К.Т.П. да не бъде преместван в ЗООТ „Керамична фабрика“.
На 03.02.2020 г. Началник
сектор СДВР И*** Л*** Ц*** дава становище, че на този етап л.св. К.Т.П. не е
подходящ за преместване в ЗООТ „Керамична фабрика“.
На 07.02.2020 г., гл.
инспектор Р*** В*** – ЗНРНОД при Затвора Враца дава становище л.св. К.Т.П. да
не се премества в ЗООТ „Керамична фабрика“.
Съгласно Книжка на л.св.
К.Т.П. и представения формуляр за оценка на риска е видно, че оценката от риск
от рецидив в цифрова стойност първоначално е била 80 т., като към момента на
издаване на Заповедта е понижена на 68 т.
По делото са представени
още – експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние от
психолог, план на присъдата, заповеди за награждаване и Заповед за наказание,
доказателства за лицата, дали становища, че същите са на длъжности, съгласно
изискванията на чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да откаже
преместване от ЗОЗТ „Бойчиновци” в затворническо общежитие от открит тип „Керамична
фабрика“, Началникът на Затвора е
разгледал правното положение на л.св. и становищата на съответните
ръководители и е приел, че рискът от рецидив въпреки неговото понижаване от 80 на 68 т. продължава да е в средните стойности.
Заповедта е
издадена от компетентен орган – Началника
на Затвора- Враца, съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС, при спазване на всички
процесуални изисквания на закона - представяне на становища от посочените в
разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от с.з. длъжностни лица, в които са изложени
мотивирани съображения за дадените от тях предложения да бъде направен отказ от
преместване.
Съгласно чл. 64, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС - лишените от свобода
с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от
6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от
закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора
или по тяхна молба до изтърпяване на наказанието в затворнически общежития от
открит тип. Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след
вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа /СДВР/, на заместник-началника по режимно-охранителната
дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Екземпляр от
заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ
надзор върху изпълнението на наказанието.
Видно от съдържанието на
чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, законодателят не дава автоматично право на л/св да
бъдат премествани в затворническо общежитие от открит тип дори и да отговарят
на условията, предвидени в този законов текст. Употребеният термин е
"могат да бъдат премествани", т.е. в правомощията на компетентния административен
орган е да извърши съответна преценка, която включва, както законосъобразност,
така и целесъобразност, а последната не подлежи на съдебен контрол. Решението
за преместване е обвързано освен с констатацията за изтърпяване на наложеното
наказание за определен период от време в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, но и с преценка на цялостното поведение на лишения от свобода. Наличието
на изтърпяване на определен срок от присъдата е формалното условие за
преместване в затворническо общежитие от открит тип, но не и единствено такова.
Поведението на лишения от свобода е първата и съществена предпоставка, което
законодателят е предвидил, че се установява със становища от съответните за
това ръководители. От становищата на тези ръководители е видно, че към
настоящия момент лишеният от свобода К.Т.П. не е подходящ за преместване в
затворническо общежитие от открит тип. Становищата са мотивирани и обосновани,
като същевременно изложените констатации са подкрепени с надлежни доказателства
по делото.
Извън така изложеното,
съставът на този административен съд приема, че настоящият жалбоподател - л/св К.Т.П.
не отговаря на първата предпоставка, изискаваща добро поведение. В тази връзка видно
от доказателствата по делото, със Заповед рег. № 1-2137/30.12.2019 г. същият е
наказан с „писмено предупреждение” за срок от три месеца за извършено
дисциплинарно нарушение. Това поведение, заедно със степента на риска от
рецидив и вреди, който при последната оценка е 68 или среден по степен /от 40
до 80/, е достатъчно основание за постановяване на отказ от преместване към
датата на постановяване на Заповедта.
С оглед на изложеното настоящият
състав приема, че за л/св не са налице изискуемите предпоставки за преместване в
затворническо общежитие от открит тип. Както се отбеляза по-горе срокът на
изтърпяното наказание, сам по себе си не е достатъчен да обоснове исканото
преместване.
В конкретния случай, във
връзка с подадена молба за преместване, административният орган е спазил
законовата процедура и е взел становища от съответните ръководители, а именно
от ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на
съответното затворническо общежитие, като се е запознал и с Доклада за оценка
на риска от рецидив и вреди.
Възраженията на л/с К.Т.П.,
свързани с неосигуряване на работа нямат отношение към предмета на настоящия
спор, поради което и не се отразяват върху законосъобразността на издадената
заповед. Следва да се има предвид, че осигуряването на работа е възможност, а
не и задължение на Началника на Затвора.
Възраженията свързани със
замяна на режима са относими към съответната затова Заповед и биха били предмет
на обсъждане в отделно съдебно производство.
Възраженията свързани с настаняването
му с лица рецидивисти, което е пречка за неговата поправка, освен, че са неотносими
към законосъобразността на издадената и оспорена заповед за отказ от
преместване в затворническо общежитие от открит тип, но са и в подкрепа на тази
Заповед.
В тази връзка следва да
се има предвид, че поправянето на личността е вътрешен, а не външен процес,
т.е. от значение са вътрешните, а не външните условия, тъй като поправянето, както
се изразява жалбоподателят, зависи от неговото желание и старание да интегрира/формира
в себе си нови качества и ценностна система, които да са съответни на
обществено установените норми и правила.
С оглед на изложеното и
предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден при спазване на материалния и процесуалния закон
и в съответствие с неговата цел.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК и чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на л/св К.Т.П.,***
против Заповед № Л-354 от 14 02 2020 г. на Началник на Затвора Враца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест, съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС.
На основание
чл.138, ал.1 АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: