Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 02.07.2014 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд
ХІІ граждански състав
На
02.07.2014г.
В
публично заседание на 05.06.2014г. в следния състав:
Председател:Стефка Михова
Секретар:
Петя Мутафчиева
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело номер 14938 по описа на ПРС за 2013 година,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен иск
с правно основание чл.55, ал.1 предл.3 от ЗЗД.
В
исковата си молба против ответника ”ОРАК ИНЖЕНЕРИНГ ” ЕООД, с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление:град Пловдив, ж.к.“Тракия“,бул.“Санкт
Петербург“№48,Бизнесцентър Аркадия, ет.3, оф.305, представлявано от управителя
К.С., ищецът “БИОТРЕЙД БЪЛГАРИЯ”ООД ,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно
село,ул.“20-ти април“№11, ет.2,ап.7, представлявано от управителя Н.Н. твърди ,
че в началото на м.юни 2011 г. страните установили облигационни
правоотношения по договор за изработка
на софтуер за управление и счетоводна отчетност на дружествената дейност на
ищеца, включваща производство, складиране, пласмент, управление на търговски
представители,връзка с онлайн магазин . Сочи, че на 10.06.2011 г. от ответника му била
изпратена оферта с подробен опис на модулите на продукта и дейностите по
изработка и внедряване им, , а на 22.06.2011 г. с платежно нареждане ищецът
превел на ответника сумата 1955,83 лева, представляваща аванс по договор за
изработка, за която била издадена фактура с № **********/22.06.2011 г. Тъй като
ответникът не успял да изработи и внедри уговореният софтуерен продукт,
възстановил на ищеца част от платения аванс в размер на 782,35 лева и останала
невъзстановен остатък в размер от
1173,48 лева. Твърди, че в началото на 2012 г. от ответника била изразена готовност
да представи работещ програмен продукт,
за което ищецът му заплатил с РКО №
48/02.03.2012 г., сумата от 9542 лева. На 11.06.2012 г. ищецът получил
изпратената му от ответното дружество оферта ,с която бил окончателно определен
вида на работите и дейностите, които следвало да бъдат изпълнени, и от която дата
следвало да започне процеса по внедряване на софтуерния продукт при ищеца . В
края на 2012 г. за ищеца станало ясно, че договорената система от модули не
може да се внедри, а от всички зададени такива ответникът успял да изпълни само
тези за склад и производството, а възложената му поръчка била за цялостна интегрирана система от
съвместими модули, поради това и обучението
на персонала се оказало безпредметно, защото планираната система не работела.
Тъй като ответникът не предал договорения продукт, ищецът бил принуден да
закупи и внедри софтуер от друг доставчик, а на 11.03.2013 г. изпратил писмо, с
което го уведомил, че разваля договорните отношения и претендира връщане на
платената сумата от общо 10715,48 лева.
Тъй като и след връчената му покана ответното дружество не възстановило платената по договора сума, то
ищецът предявява настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му възстанови сумата от 10715,48 лева – платена по развален договор за изработка и внедряване
на интегриран софтуер, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане.Претендира присъждане и на разноски.
В
предвидения в чл.131 ГПК едномесечен преклузивен срок по делото ответникът не е
подал писмен отговор на исковата молба, не е взел становище по
допустимостта и основателността на предявения иск, не е направил възражение и
не е ангажирал доказателства.В хода на производството по делото оспорва предявения
иск с възражението,че е изправна страна в правоотношението и не дължи връщане
на получената по договора сума в размер
от 10715,48 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Между страните няма спор, че са сключили през месец юни 2011г. неформален договор , по силата на който
ответното дружество е поело задължение да достави и инсталира интегриран
софтуерен продукт за управление и счетоводна отчетност на търговската дейност
на ищцовото дружество и съответно: производство, складиране,пласмент,управление
на търговски представители,връзка с онлайн магазин. Тези обстоятелства по
делото се установяват и представената по делото оферта №20110000462/ 10.06.2011г.,
според която страните са постигнали
съгласие ответникът да извърши доставка на лицензирани софтуерни продукти,
осъществяване на инсталация,настройка и доработка на софтуерната система и на
терминален сървър, консултация и обучение във връзка с използване на внедрените
софтуерни продукти и изготвяне на проектна документация, срещу платимо от ищеца
възнаграждение в размер от 12724,60 лева. За дължимото възнаграждение от
ответника са издадени 3 бр. данъчни фактури
съответно №**********/22.06.2011г. за сумата от 1955,83 лева,с основание
за издаване-аванс по договора и изготвяне на проектна документация; №**********/10.08.2011г.
за сумата от 6033,25 лева,с основание за издаване-аванс по
договора;№**********/26.08.2011г. за сумата от 2726,23 лева, с основание за
издаване-аванс по договора, които фактури са осчетоводени в счетоводството на
ответното дружество съгласно неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата от съда ССЕ.От заключението на вещото лице се установява също, че
ответното дружество е осчетоводило получени плащания от ищеца по банков път в
общ размер на сумата от 10715,31 лева,
на дати и в размер съответно:на 22.06.2011г. сумата от 1955,83 лева, дължима по първата
фактура,на 10.08.2011г. сумата от 6033,25 лева, дължима по втората фактура и
2726,23 лева на 26.08.2011г. ,дължима по третата фактура.
Бзспорно е между страните,че ответникът не е изпълнил поетите от него
задължения да извърши възложената му от
ищеца доставка и инсталиране на
интегрирания софтуерен продукт, поради което е върнал на ищеца с банков
превод от 02.03.2012г. част от платената от ищеца по договора сума в размер от
9541,84 лева и е останал невъзстановен остатък в размер от 1173,47 лева.
Съгласно представената по делото втора оферта №********** от 11.06.2012г.,
ответникът е приел да извърши възложената му от ищеца доставка на лицензирани софтуерни продукти,
осъществяване на инсталация,настройка и доработка на софтуерната система и на
терминален сървър,доработка на софтуерна система-специфичен алгоритъм за
образуване на партиден номер, консултация и обучение във връзка с използване на
внедрените софтуерни продукти, срещу платимо от ищеца възнаграждение в размер
от 11359,40 лева.По тази оферта ищецът е заплатил на ответника на 02.03.2012г. сумата
от 9542 лева , съгласно представените по делото и неоспорени от ответника РКО и
квитанция към приходен касов ордер.
С изпратеното от ищеца до ответика на 11.03.2013г. писмо,без данни за
получаването му от адресата, го уведомява, че въведения в експлоатация софтуер
не отговоря на поставените от страната изисквания,като в процеса на обучението
били констатирани несъответствия межде
обещаната и договорената функционалност на модулите и реалните възможности,които дава
инсталирания продукт.В писмото е посочено,че сложният алгоритъм на операциите и
честите грешки на софтуера
спират,затрудняват и правят невъзможна работата на дружеството , което
обезсмисля въвеждането на продукта. От всички
заявени от ищеца модули-склад, производство, управление на търговски
представители,връзка с онлайн магазин, изпълнени били само склад и производство,
като и те не задоволявали изискванията му.С така отправеното писмо ищецът
предлага на ответника да поеме разходите за реално изпълнената част от
договора в размер от 5369,92 лева,а
остатъка от 5345,56 лева да му бъде възстановен.
Във връзка с твърдението на ответника,че е изправна страна в
правоотношението по делото са ангажирани гласни доказателствени средства.
Според показанията на свидетеля И.И. работи в ответното дружество като
продуктов мениджър.Знае за търговските отношения между страните , като ответникът е
следвало да достави на ищеца готови софтуерни продукти,към които могат да се
активират допълнителни модули, а
софтуерният продукт е следвало да бъде настроен съгласно изискванията на
потребителя.Свидетелят не е присъствал при инсталиране на софтуерният
продукт в ищцивито дружество и
активиране на отделните модули.Знае за направени от ищеца възражения относно
работата на софтуера и функционалността на изготвения проект, на които
ответникът се отзовал и продукта бил настроен. Впоследствие имало изисквания от
ищеца за доработване на готовия продукт
и разширяване на функционалността му. Свидетелят заявява,че при
инсталирането софтуерният продукт е работел, като разяснява, че инсталираните
модули са взаимновързани,като основен е модулът ”склад”, без
който останалите не могат да функционират.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното
:
Между
спорещите страни е възникнало валидно
търговско отношение, съдържащо характеристиките на договор за продажба с предмет - лицензиран
софтуерен продукт по смисъла на чл.318 и сл. от ТЗ, така и договор за услуга- осъществяване на
инсталация,настройка и доработка на софтуерната система и на терминален
сървър,доработка на софтуерна система-специфичен алгоритъм за образуване на
партиден номер, консултация и обучение във връзка с използване на внедрените
софтуерни продукти,
който е разновидност на договора за изработка по чл. 258 и сл.
от ЗЗД.
В
тежест на ответника по делото- продавач на софтуерния продукт и изпълнител , е
установяване на изпълнението на договорните му задължения. Фактът на неизпълнението
на задълженията за прехвърляне на собствеността и инсталацията и внедряване на софтуерния продукт,консултацията и обучението
по неговото прилагане, обуславя и правото на ищеца да претендира разваляне на
договорната връзка между страните и връщане на даденото по договора на
отпаднало основание на основание чл.55,ал.1,трето предложение.
Съдът намира, че по делото
ответникът не е провел успешно доказване за изпълнение на задълженията
си по договора. За доказване на тези релевантни обстоятелства от страната са
ангажирани само гласни доказателствени средства, като от показанията на
свидетеля не се установи и същите не съдържат данни продавачът-изпълнител да е
изпълнил поетото съгласно офертата задължение за осъществяване на
инсталация,настройка и доработка на софтуерната система и на терминален
сървър,доработка на софтуерна система-специфичен алгоритъм за образуване на
партиден номер, консултация и обучение във връзка с използване на внедрените
софтуерни продукти.В показанията на този свидетел се съдържат само твърдения,че
продукта е инсталиран и работи, които съдът не кредитира, с оглед
заинтересоваността му от изхода на правния спор, както и поради това , че не е присъствал при предаването
и внедряването на продукта.
Макар между страните да няма спор,че ответникът е доставил уговореният лицензиран софтуерен
продукт, то от ангажираните по делото доказателства не се установи да е
изпълненил и останалите поети задължения
респ. за осъществяване на инсталация, настройка и доработка на софтуерната
система, консултация и обучение във връзка с използване на софтуерните
продукти, така че да работи правилно,съгласно уговореното предназначение.Съдът
намира,че доставката на отделните софтуерни модули от ответника без същите да
са били правилно инсталирани и внедрени,
не са годни за ползване по
предвиденото в договора им предназначение и с оглед установеното по делото, че същите са взаимновързани и
правилното им функциониране е в зависимост от това на останалите.
Следователно с оглед установеното по делото неизпълнение от страна на
ответника на задължението по договора,в правната сфера на ищеца,като изправна страна , е възникнало потестативното
право да развали договора на основание чл.87 ЗЗД и да претендира връщане на
платената по договора сума.
Макара изпратеното от ищеца на 11.03.2013г. писмо да не е получено от
ответника , претендирайки по делото връщане на цената обратно ,като се позовава
на неизпълнени задължения по договора,ищецът имплицитно въвежда волеизявлението
си за разваляне на процесния договор./Решение №139 от 25.01.2012г. по
т.д.№678/2010г. на ВКС, ІІ т.о./Следователно
с исковата молба ищецът е развалил договора поради неизпълнение на задължението
от ответника,с което е отпаднало основанието
да задържи получената сума в общ размер
от 10 715,48 лева.Следователно искът по чл.55,ал.1,предл.3 за възстановяване на
исковата сума 10 715,48 лева е основателен
и следва да се уважи,върху която сума ответникът дължи и законна лихва
от датата на предявяването му на 19.09.2013г.
При този изход на правния спор и на основание чл.78,ал.1 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер от 1178 лева.
По изложените съображения,
Пловдивският районен съд,ХІІ гр.с.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
”ОРАК ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, с ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление:град
Пловдив,ж.к.“Тракия“,бул.“Санкт Петербург“№48, Бизнесцентър Аркадия,ет.3,оф.305,представлявано
от управителя К.С., да заплати на “БИОТРЕЙД БЪЛГАРИЯ”ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,ул.“20-ти
април“№11, ет.2, ап.7,представлявано от управителя Н.Н., сумата от 10715,48 лева,
платена на отпаднало основание по развален договор за изработка и внедряване на интегриран софтуер, сключен през месец юни 2011г., ведно със законната лихва върху
сумата начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-19.09.2013г. до
окончателното й изплащане , както и сумата от 1178 лева-разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ