РЕШЕНИЕ
№ 857
гр. Варна, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110201507 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Н. Б. С., ЕГН **********, адрес: гр.Видин, ул.“Васил Априлов“ 24, депозирана чрез
адв. Й. С. Л.-П. и адв. Г. С. Х. от САК, срещу Наказателно постановление №
021/21.02.2023 год. издадено от Заместник -кмет на Община Варна, с което за
нарушение на чл.6, т.1от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.
183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
20/двадесет/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Твърди се че то е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че на въпросното място, в обхвата на знаците, където е
бил паркиран лекият автомобил са поставени взаимно изключващи се пътни знаци в
разрез на закона,отделно от това мястото е разчертано за паркиране, като Синя зона. На
едно място били поставени едновременно един под друг пътен знак В27 "Забранени са
престоят и паркирането" непосредствено под него е поставен знак за "Синя зона
платено паркиране" на Община Варна. С тези аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и поддържа жалбата на
посочените в нея основания. По съществото на делото моли за отмяна на НП и за
1
присъждане на сторените по делото разноски.
Наказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител в лицето на
ю.к.Д., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражения за прекомерност
на адвокатския хонорар претендиран от насрещната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 16.12.2022г., около 16,10 часа от служител на „Общинска полиция” към ОД
МВР – Варна - св. М. М. било установено, че лек автомобил марка „Мазда“ с рег. №
ВН 4015 АВ, собственост на възз.С. е паркиран в гр.Варна, на ул.“София“ №28,
непосредствено след знак В27 и в зоната на неговото действие. В този пътен участък
имало разчертания и за действие на „Синя зона“, но автомобилът на въззивника не бил
паркиран в очертанията на платеното паркиране в „Синя зона“, а бил паркиран след
знак В27, в близост до пътен знак В2, позволяващ навлизането на МПС в пешеходната
зона за товаро-разтоварителни дейности за зареждането на хранителните магазини.
Свидетелят преценил, че по начина, по който е паркиран автомобилът затруднява
останалите участници в движението. М. направил снимка на паркираното МПС, след
което съставил издал Глоба с фиш на стойност 20 лева, като залепил на самия лек
автомобил Уведомление за глоба с фиш. По време на проверката водачът не се явил на
място при общинските служители.
По-късно възз. намерил съобщението и на 19.12.2022г. подал възражение срещу
съставения фиш, като оспорил нарушението. Затова на 16.01.2023г. св.Р.Ч., работещ на
длъжност ст.полицай в Общинска полиция съставил срещу въззивника АУАН, в който
описал допуснатото от него на 16.12.2022г. нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил
съставен в присъствието на С. и свидетел на неговото съставяне, предявен и връчен.
Възз. го подписал с отбелязване, че оспорва фактическата обстановка в акта.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като
преценил събраните в хода на АНП данни, АНО издал атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП
за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон определил на С. административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева.
Наказателното постановление било връчено на възз. на 15.03.2023г..
В хода на съдебното следствие съдът разпита свидетелите Р. Ч., Й. ХЮ. и М. М..
Изиска и приобщи справка от Община Варна.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
2
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, заповеди, справка от Община Варна и др.които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви и логични, съдът кредитира показанията на свидетелите Р.
Ч., Й. ХЮ. и М. М.. Те са в унисон с приобщените по преписката писмени и
веществени доказателства- фотоснимка.
Съдът кредитира и останалите писмени и веществени /фотоснимка/ доказателства
приложени по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно
ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34
от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението.
В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в
достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек
автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивницата.
Непосочването в АУАН и НП на обстоятелството кой е собственика на автомобила, не
е процесуално нарушение от категорията да опорочи издадените АУАН и НП, тъй като
не рефлектира пряко върху правото на защита на нарушителя, който е санкциониран
не като собственик, а като водач на автомобила. Прочие възз. не оспорва
обстоятелството, че е управлявал и паркирал процесния автомобил на процесната дата
и процесното място.
В НП е посочено, че въззивникът е паркирал в зоната на действие на пътен знак
В-27, с което затруднява останалите участници в движението. С неточността посочена
в НП, че се затрудняват останалите участници в движението, за съда не е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като за въззивника е пределно ясно за какво
нарушение е наказана- затова, че паркирал в зоната на действие на пътен знак В-27. Без
значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, дали е било
3
затруднено преминаването на останалите участници в движението или пък са се
затруднили по какъвто и да било друг начин останалите участници в движението, т.к.
това не е съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните елементи на
нарушението. Затова и съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на въззивника, с посочването , че
се затрудняват останалите участници в движението.
Няма спор, че на 16.12.2022г. автомобил марка „Мазда“ с рег. № ВН 4015 АВ,
собственост на възз.С. е бил установен от общинските органи на пътното платно на
ул.“София“ №28, гр.Варна, непосредствено след знак В27.
Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или
за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата
на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно
извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг
участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на
правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно,
че за да е налице „престой” освен всичко останало, водачът на автомобила следва да се
намира на място при него /в присъствието на водача/. В конкретния случай, няма спор,
че жалбоподателят не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от
органите на Община Варна, като е ирелевантна причината или времетраенето на
отсъствието, доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока.
Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно
е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било „паркирано”, по
смисъла на закона.
В случая, наложената от административнонаказващият орган санкция се основава
на разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание
глоба в размер на 20 лв. за водач, неправилно престоява или е паркирал неправилно.
Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си
пътните знаци е регламентирано общо в чл.6, т.1 пр.трето от ЗДвП. Конкретизация на
това задължение е дадена в разпоредбите на чл.38 от ЗДвП и Глава девета от
Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата,
които регламентират вида и значението на пътните знаци. От анализа на нормативната
уредба следва, че неспазване на предписанието на пътните знаци е налице при
паркиране в зоната на действие на пътен знак В-27 –„Забранени са престоят и
паркирането“, което само по себе си означава и неправилно паркиране по смисъла на
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Видно от приложената справка и от показанието на
4
разпитания свидетел-очевидец - точното място на паркираното МПС е било
непосредствено след знак В27 и в рамките на неговото действие, както правилно е
посочено в АУАН и НП. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.3 ППЗДвП пътният знак
В27 означава – „Забранени са престоят и паркирането“, а съгласно разпоредбата на
чл. 50 ППЗДвП – действието на знака е до следващото кръстовище или до знак, който
ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В конкретния случай
пътният знак е бил поставен , като е имало и допълнителен пътен знак В2 указващ
възможност за товаро -разтоварни дейности в пешеходната зона.Същевременно
съгласно чл. 80, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци - пътен знак В27 се използва за въвеждане на забрана за престой и/или
паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или
пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното
за движение. С цитираната правна норма е въведена необоримата презумпция, че на
пътните участъци, на които е поставен пътен знак В27, спрелите пътни превозни
средства винаги затрудняват или пречат на пътното движение, ограничавайки
видимостта и широчината на платното за движение /в този смисъл Решение № 494 от
9.03.2015 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 3531/2014 г./. Казано по друг начин – щом
на мястото е имало поставен по надлежния ред пътен знак В27, то по презумпция -
всяко паркиране в неговата зона представлява пречка/затруднение за нормалното
движение на пътните превозни средства. В този смисъл са и показанията на свидетеля-
очевидец, който също заяви, че паркиралият автомобил затруднява навлизането в
пешеходната зона на автомобили за зареждане на хранителните магазини. За
невъзможността за навлизане на др. автомобили в пешеходната зона съгласно
указаното с пътен знак В2, сочи и фотоснимката приложена по преписката Следва да
се има предвид, че законът не изисква пречките да се непреодолими или реално
движението да е било невъзможно, а само да е създадена такава обстановка, която да
затруднява другите водачи.
Поради това съдът приема, че в конкретния случай контролните органи правилно
са преценили, че се касае за допуснато нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. По отношение
на авторството на деянието - няма спор, че лекият автомобил е собственост на
жалбоподателя, като макар да няма приложена декларация, възз. не оспорва, че
именно той е паркирал МПС – т.е. че именно той е извършил нарушението, поради
което и правилно контролните органи са издали АУАН и НП срещу него.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 20 лева, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не разкрива
5
по-ниска степен на обществена опасност. От друга страна,, възз. е системен нарушител
на правилата на ЗДвП видно от приобщената по делото справка за нарушител / водач.
Нещо повече новата редакция на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за нарушения
на ЗДвП.
Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а определената
санкция е справедлива, поради което и издаденото НП следва да се потвърди.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Община- Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.1 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 021/21.02.2023 год. издадено от
Заместник -кмет на Община Варна, с което на Н. Б. С., ЕГН **********, адрес:
гр.Видин, ул.“Васил Априлов“ 24 за нарушение на чл.6, т.1от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20/двадесет/ лева.
ОСЪЖДА Н. Б. С., ЕГН **********, адрес: гр.Видин, ул.“Васил Априлов“ 24 да
заплати на Община Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7