О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение, в съдебно заседание на двадесети януари, две
хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:ЛИДИЯ КРУМОВА
с участието на секретаря Виолета Вълкова и прокурора Николай
Лалов, като разгледа докладваното от съдията ЧНД N 18 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от л.св. В.М.В.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил
право за УПО, поради което прави искане да бъде освободен от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието.
Към
молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора
гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и неизтърпения остатък, доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 и 156 ЗИНЗС, план на присъдата,
доклад за пробационни мерки и личното затворническо досие на л.св. В.В..
В
съдебно заседание осъдения поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави
искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Затвора
гр. Враца се представлява от Инспектор Режимна дейност С. М., който изразява
становище за основателност на молбата по съображения, че осъдения е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му общо наказание и с поведението си е дал
достатъчно доказателства за своето
поправяне, поради което отговаря на изискванията на чл. 439а НПК за УПО.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП Враца дава становище, че молбата за УПО е основателна и прави
искане за уважаването й.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за основателна
по следните съображения:
В.М.В.
е осъждан многократно с присъди и одобрени споразумения на различни съдилища.
Последната осъдителна присъда е на РС Козлодуй, по нох дело № 237/17год., по
която му е наложено наказание от две години лишаване от свобода за извършено
престъпление по чл. 210, ал.1 НК. С определение на РС Козлодуй по ЧНД № 489/2017год. е извършено общо
групиране на всички осъдителни присъди, което определение е изменено с решение
на ОС Враца № 41/17.05.2018год., постановено по ВНЧД № 190/2018год. по описа на
ВрОС. С това определение са формирани три групи общи наказания на основание чл.
25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК: от две години и десет месеца лишаване от
свобода, което е изтърпяно на 04.09.2016год.; от три месеца лишаване от
свобода, изтърпяно на 04.12.2016год. и от шест години лишаване от свобода, при
първоначален режим „Строг“, което се търпи в момента и е предмет на настоящето
производство. В това групиране са включени наказанията по НОХ дело №
3169/2013год. на РС Пловдив с наказание от шест години лишаване от свобода за
престъпление по чл. 210, ал.1 НК и по НОХ дело № 237/17год. на РС Козлодуй с
наказание от две години за престъпление по чл. 210, ал.1 НК. В. е осъждан
повече от десет пъти по нох дела, за тежки умишлени престъпления, като част от
тези дела са включени в горното групиране.
Л.св.
В.В. е започнал да търпи определеното му общо наказание по третата група от
шест години лишаване от свобода на 04.12.2016год., като до момента е изтърпял
фактически 3 години и 21 дни, от работа 7 месеца и 13 дни, или общо изтърпяно 3
година 8 месеца и 9 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 2
години, 3 месеца и 21 дни.
При
това положение, осъденият В. е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.
От
приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.
155 ЗИНЗС е видно, че първоначалния риск от рецидив е определен като среден –
на 49 точки. Рискът от вреди по време на престоя за служителите на затвора и за
останалите лишени от свобода е нисък. Среден, клонящ към висок е рискът от вреди за обществото, което се
обуславя от характера на извършеното правонарушението
и криминалното минало. С оглед констатираните дефицитни зони при осъдения В., в
плана на присъдата са заложени следните задачи: развиване качества на
самокритичност и дисциплинираност; конструктивно оползотворяване на престоя в
затвора; формиране на трудови навици; съхраняване на социалните контакти и
прилагане на прогресивната система по време на изтърпяване на наказанието;
затвърждаване на формирана самокритичност; подкрепа на изградената мотивация за
законосъобразно поведение; позитивно отношение към труда. При изготвените
междинни оценки на рисковете се
констатира снижаване на риска от рецидив в стойностно отношение – от 49 на 34 и
на 33 точки, като същият преминава в ниски граници. Положителната корекция е в
зоните „Отношение към правонарушението“, „Умение за мислене“ и „Начин на живот
и обкръжение“. Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода
остава нисък, а рискът от вреди за обществото – среден, вероятен не
непосредствен.
В резултат
на проведената индивидуално-корекционна работа с л.св. В. по време на престоя
му в затвора са настъпили положителни промени в зоните: нагласи, трудова
дейност, начин на живот и обкръжение и умение за мислене. Л.св. В. е осъзнал
изцяло вината си и има критично отношение към предишния си криминален начин на
живот.След преместването на осъдения от затвора в ЗООТ същият е изявил желание
за трудова ангажираност и работи както на външни обекти, така и по чл. 80 ЗИНЗС, последно в работна група на БЧК. Показва толерантно отношение към
останалите лишени от свобода, дистанцира се от системните нарушители на ЗИНЗС и
конфликтни ситуации. Поставя си дългосрочни и реалистични цели, а при възникнал
проблем се стреми да набелязва алтернативи за решаването му.
Л.
св. В. има примерно поведение, няма извършени дисциплинарни нарушения и
наложени наказания. Награждаван е многократно за показано примерно поведение,
за активно включване в трудов процес и оказано съдействие на администрацията на
затвора и НОС. За последната година – 2019год. е награждаван три пъти по л. 98,
ал.1, т.1 и т.8 от ЗИНЗС, както и по чл. 98, ал.1, т.9 ЗИНЗС с ползване на част
от годишната почивка извън ЗООТ. След ползване на наградите се завръща в срок и
няма данни за противообществени прояви.
За
показана трайна тенденция на позитивни промени режимът му е сменен първоначално
от „Строг“ на „Общ“, а впоследствие от „Общ“ на „Лек. Двадесет пъти е
пускан по режим в домашен отпуск за срок
от две денонощия и винаги се е завръщал в срок. Изпълнението на наказанието е
прекъсвано за срок от 20 дни с постановление на ВрОП, през което време л.св. В.
е полагал грижи за болната си майка.
Има
формирани трудови навици и позитивно отношение към труда. Работи на външни
обекти, изпълнява съвестно задълженията си. Няма констатирани случаи на
неизпълнение или лошо изпълнение на възложените трудови дейности.
Л.св.
В. поддържа връзка с близките си, от които получава необходимата морална и
материална подкрепа. Има постоянно жилище, в което пребивава при освобождаване
от затвора.
Рискът
от рецидив е нисък, а рискът от вреди за обществото – среден, вероятен, не
непосредствен.
Съгласен
е със заложените цели и задачи в Плана на присъдата, като те са изпълнени в
пълен обем, осъзнал е вината си, преосмислил е миналото си поведение и изявява
желание и готовност за водене на законосъобразен начин на живот.
В обобщение на горното следва да се
посочи, че към настоящия момент по отношение на л.св. В.В. са налице и двете
законови предпоставки за УПО, а именно същият е изтърпял фактически повече от половината
от определеното му общо наказание и с поведението си е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне, което е основание да бъде уважена молбата му
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от
наложеното му наказание, в размер на две години, 3 месеца и 21 дни.
На основание чл. 70, ал.6, изр.1 НК
на л.св. В. следва да се определи изпитателен срок в размер на неизтърпения
остатък от присъдата, а на основание изр.2 от същия текст, през изпитателния
срок на същия следва да бъде постановена пробационна мярка. Съдът приема, че
посочената в пробационния доклад пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.2 НК – Задължителни
периодични срещи с пробационен служител е несъответна на размера на
неизтърпяната част от наказанието, поради което намира, че следва да му бъде
определена пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
периодичност три пъти седмично, която да се изпълнява на адреса в гр. ***, ул.“***“
№ 27, бл.“***“, ***.
При горните съображения и на
основание чл. 70, ал.1, т.1 и ал.6 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО л.св.
В.М.В., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, неженен,
със средно образование, осъждан, с ЕГН **********, от изтърпяване на
неизтърпяната част от определеното му по ЧНД № 489/2017год. на РС Козлодуй общо
наказание лишаване от свобода в размер на шест години, с остатък 2 /две/ години,
3 /три/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни.
На
основание чл. 70, ал.6, изр.1 НК ОПРЕДЕЛЯ на В.М.В. изпитателен срок в размер
на 2/две/ години, 3 /три/ месеца 21 /двадесет
и един/ дни.
ПОСТАНОВЯВА през изпитателния срок
от две години, три месеца и двадесет и един дни В.М.В. да търпи пробационна
мярка по чл. 42а, ал.2, т.1 НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
периодичност три пъти седмично, която да се изпълнява на адреса в гр. ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване или протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес, като
същото подлежи на незабавно изпълнение след изтичане на срока за обжалване,
освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на осъдения.
ПРЕПИС
от определението след влизането му в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца и
на РС Видин – Бюро „Съдимост“ за отметка в бюлетина на осъдения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: