Решение по дело №2808/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260341
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 25 август 2021 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20205330202808
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            №260341

                                     гр. Пловдив, 07.10.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                         

          при участието на секретаря  Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2808/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството  е по реда на чл.59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от К.П.П. *** против Наказателно  постановление № 20-1030-003410 от 01.04.2020 г.,издадено от ** група към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП, както и за нарушение на чл.123, ал.1 т.3 б. а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

В съдебно заседние жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа подадената от него жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, гл.юриск.Б., която изразява становище за  правилност и законосъобразност на  наказателното постановление.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване , в срока, предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото устни и писмени доказателства, прие за установено следното :

На 21.03.2020 г. жалбоподателят управлявал  л.а.  Ауди А 6 2.5 ТДИ с рег.№ **, собственост на С.Д.. На посочената дата около 14:39 ч. в гр.Пловдив, на бул. Васил Априлов и бул.Пещерско шосе, посока запад–север, извършвайки маневра завой наляво, жалбоподателят, като  водач на посоченото МПС, преминал през началото на разделителната ивица на бул.Васил Априлов-север, като се блъснал в пътен знак с конзола Г -9 и Ц-4.4. След настъпилото ПТП същият не изпълнил задълженията си да установи вредите от ПТП, както и да уведоми органите за контрол и да изпълнява указанията им, а напуснал мястото на произшествието и бил установен по-късно от ОДЧ по телефон  и върнат на местопроизшествието.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства  - показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител К.И.Ц., копие на протокол за ПТП № 1737512 от 21.03.2020 г., Заповед 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи.

В съдебно заседание актосъставителят К.И.Ц. потвърди направените в съставения акт за установяване на административно нарушение констатации.  От показанията на свидетеля се установява, че сигналът за ПТП бил подаден  от служител при ОДЧ, след което свидетелят бил изпратен на местопроизшествието.  На място свидетелят установил,  че има причинени щети - описаните в съставения протокол, както и че виновният водач бил напуснал местопроизшествието. Според свидетеля информация за МПС била получена от близките обекти, като първо бил установен собственикът на МПС, а след това водачът, който бил лице, различно от собственика.

С оглед дадените свидетелски показания съдът намира, че описаното в АУАН, а впоследствие и в наказателното постановление нарушение е доказано по несъмнен начин. Въз основа на показанията на свидетеля се установява както причиняването ПТП, също и неговият автор, както и напускането на местопроизшествието от водача  без да уведоми съответните органи. Неговите показания са в съответствие с приложения и приобщен по делото протокол за ПТП.

В  същата насока са и показанията на св. П.. Съдът дава вяра на нейните показания, тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви, продължение на  показанията на св. Ц., която в показанията си не отрича случилото се на процесната дата, както и че същото е било причинено от жалбоподателя.

 В дадените обяснения жалбоподателят не отрече, че е причинил описаното в АУАН ПТП, а по отношение на напускането на местопроизшествието, заяви, че преместил МПС, за да не пречи на движението.

С оглед събраните по делото устни и писмени доказателства съдът прие, че с поведението си водачът е осъществил състава на вмененото му с нормата на чл.5 от ЗДвП нарушение. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че наказаното лице е причинило имуществени вреди, като се е блъснало в пътен знак с конзола Г -9 и Ц-4.4 , извършвайки маневра завой наляво. Налице е виновно поведение от страна на водача, като с поведението си същият е причинил материални щети и е допуснал ПТП.

Предвид напускането на нарушителя на местопроизшествието и несъобщаването за ПТП на компетентните органи водачът е осъществил и състава на нарушението на чл.123, ал.1 т.3 б. а от ЗДвП. Виновно поведение от страна на водача е налице, тъй като същият не е съобщил доброволно за причиненото ПТП, а се е наложило установяването на неговия автор от служители на КАТ. Изтъкнатото от жалбоподателя като причина за неизпълнение на задължението по чл.123,ал.1 т.б. а от ЗДвП по никакъв начин не може да доведе до отпадане на неговата административнонаказателна отговорност. Същият  след ПТП е бил длъжен да остане на мястото на произшествието и да уведоми съотвените органи. Като не е сторил това, същият е препятствал изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и е затруднил дейността на съответните органи по установяване на нарушението.

Нарушението по пункт първи от наказателното постановление е правилно квалифицирано, правилно е приложена санкционната разпоредба и е наложено административно наказание съобразно приложимата санкционна разпоредба. Така определеното в санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП наказание е във фиксиран размер, същото е законосъобразно и правилно определено.

Правилно и съответно на описаното в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление  е приложена материалноправната норма на чл.123 ал.1 т.3 б а от ЗДвП, а също и съответната на това нарушение санкционна разпоредба. Съгласно чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП за виновно поведение на водач, който наруши задълженията си на участник в ПТП и не окаже съдействие за установяване на вредите от ПТП е предвидено кумулативно наказание „лишаване от свобода“  от 1 до 6 месеца и с „глоба“  от 50 до 200 лв.  Като е определил наказания към законоустановения минимум наказващият орган се е  съобразил както степента на обществена опасност на деянието, така и на самия деец.

Съдът намира, че административнонаказателното производство е водено законосъобразно. Спазени са изискванията, предвидени в чл.42 и 57 от ЗАНН във връзка със съдържанието на АУАН и НП. Същите съдържат всички реквизити, предвидени в тези норми. Фактическата обстановка е правилно и в достатъчна степен описана. Фактическата обстановка, описана в АУАН е възпроизведена напълно и в обжалваното наказателно постановление и жалбоподателят е могъл да упражни в пълнота правото си на защита.

С оглед всичко изложено наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно  постановление № 20-1030-003410 от 01.04.2020 г.,издадено от ** група към ОД на МВР Пловдив, с което на К.П.П. ***,егн ********** за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата, както и за нарушение на чл.123, ал.1 т.3 б. а от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

 

                                    Районен съдия :.......................................................

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.