Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Козлодуй, 5 октомври 2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на 20 септември 2018 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Валентина Гъркова
като сложи на разглеждане гражданско дело № 577 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на И.Р.П., ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат М.С. ***, с която е предявил против С.Т.Б. *** отрицателен установителен иск по чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи част от вземането по изпълнителен лист, издаден на 05.02.2018г. по гр.д. № 846/2015г. по описа на Районен съд – Козлодуй, както следва: сумата от общо 2 530.00 лева, представляваща сбор от издръжки на двете им деца /по 220.00 лева на всяко за 11 месеца/ от месец юли 2015г. до месец март 2016г. включително, за месец юни 2016г. и месеците април и май 2017г., претендирани по изпълнително дело № 60/2018г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Козлодуй.
В съдебни заседания ищеца участва лично и пълномощника адв.С. и подържат исковете.
Ответника участва лично и с пълномощник адвокат Е.О. и оспорва претенциите на ищеца, като по отношение претенциите за недължимост на издръжката на децата за месец юни 2016г. и месеците април и май 2017г. в размер на общо 660.00 лева /3 х 220.00 лева/ не оспорват, че е получена от ищеца.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства, от които съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
От приложените към исковата молба писмени доказателства и служебно изисканото изп. дело № 60/2018г. на ДСИ при КРС се установява по безспорен начин твърдението в исковата молба на ищеца, че ответника майката на неговите две деца претендира процесната сума като дължима издръжка на децата. Безспорно е и, че тази издръжка на децата е присъдена от съда с влязло в сила решение по гр.д. № 846/2015г. по описа на Районен съд – Козлодуй - по 110.00 лева на дете, или 220.00 лева месечно, считано от месец юли 2015г.
По делото е безспорно и, че страните И.Р.П. и С.Т.Б. са бивши съпрузи и в брака си имат родени две малолетни деца – Снежа Иванова Росенова, ЕГН ********** и Райан Иванов Р., ЕГН **********. С влязло в сила решение № 213 от 5.10.2015г. по гр.д. № 846/2015г. на РС-Козлодуй е прекратен брака им с развод по взаимно съгласие. Родителските права на двете малолетни деца Снежа и Райан са предоставени на майката. На нея е предоставено за ползване семейното жилище в с.Бутан, а бащата И. Пешев е осъден да заплаща издръжка на децата по 110.00 лева, или 220.00 лева общо за двете, считано от месец юли 2015г.
Ищецът не спори, че е баща на двете деца и след развода с майката от месец октомври 2015г. родителските права са присъдени на нея, а той има задължението да заплаща издръжка по 110 лева на дете, или 220 лева за двете си деца. Твърди, че въпреки съдебното решение за развод от месец юли 2015г. до месец март 2016г. той е живял с ответника и двете им деца в семейното жилище в с.Бутан. Грижил се е за децата заедно с майката, поради което счита, че не дължи присъдената от съда издръжка. Твърди, че е заплатил по банков път издръжката за месец юни 2016г., а издръжката за месеците април и май 2017г. е заплатил на ръка на майката.
Тези му твърдения се подкрепят от показанията на доведените от него свидетели Росен Вачов негов баща, Велизар П. негов брат и Красимира Крумова негова сестра, която свидетелства още и за факта, че за месеците април и май 2017г. той е заплатил на ръка на майката издръжките на децата. Свидетелите сочат, че ищеца е преспивал в дома, но през деня реално е ходил на работа.
Ответника признава и не оспорва претенцията на ищеца за това, че не дължи /като е получила/ издръжката за децата за месец март 2016г и за месеците април и май 2017г. Оспорва твърденията на ищеца, че за времето от месец юли 2015г. до месец март 2016г. той е живял с нея и децата в семейното жилище в с.Бутан. Твърди, че е идвал да преспива в дома вечер и се е хранил с тях и е пазарувал храна, но това не е било ежедневно. Оспорва, че ищеца реално в този период се е грижил за децата и е помагал финансово.
От приложеното банково удостоверение на л.20 в делото, което не се оспорва от ответника е видно, че за периода от м.април 2016г. до м.февруари 2018г. ищеца е заплащал издръжката за децата по банков път. Видно е и, че за месец юни 2016г., когато твърди че е платил издръжката, той е превел на майката такава в размер само на 80 лева, като дължи 220 лева.
Съда съобразявайки доводите на страните,
събраните доказателства и прилагайки закона, приема от правна страна следното:
Безспорно е, бе ищеца дължи по силата на съдебно решение издръжка на двете си деца, която следва да заплаща на майката в размер на 220 лева, считано от месец юли 2015г. Съда приема предвид признанието на ответника, че е получила издръжката от 220 лева за месец март 2016г., а също и за месец април и месец май 2017г., че действително ищеца е изпълнил това и задължение и в тази част претенцията му е основателна и доказана.
По отношение твърдението, че не дължи издръжката от 220 лева за месец юни 2016г, тъй като я е заплатил, това се опровергава от представеното от него писмено доказателство – банково удостоверение, видно от което за месец юни 2016г. той е превел издръжка само 80 лева, т.е. съда приема, че той не дължи само част от издръжката, платените 80 лева, но дължи остатъка от още 140 лева. Така иска му в тази част е частично основателен и доказан за сумата от 80 лева.
По отношение претенцията, че не дължи
издръжка за периода от месец юли 2015г. до месец февруари 2016г., тъй като е
полагал реално грижи за децата, съда намира следното:
По силата на
чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Издръжката е част от задължението на родителя да се грижи за
детето си, тя е законово негово задължение да предоставя на детето си средства
за задоволяване на потребностите му за физическото и за духовното му развитие.
Когато детето и родителят живеят съвместно, средствата се предоставят и в
натура. Когато родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е
присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си
чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права
/тъй като правото на издръжка принадлежи на детето/, ако липсва споразумение за
предоставянето й в натура. В случаите,
когато решението относно родителските права не е приведено в изпълнение, след
приключване на съдебното дирене в производството относно издръжката детето е
живяло с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права, и този родител е полагал за него дължимите грижи, включително като му е
предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му,
задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото
на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й.
В настоящия спор се доказа, че след развода през месец октомври 2015г. децата живеят и майката упражнява родителските права така както са й присъдени след развода, т.е. решението относно родителските права е приведено в изпълнение. Освен това, се доказа и факта, че за процесния период от месец юли 2015г. до месец февруари 2016г. майката се е грижила за децата, те са живели с нея в семейното жилище в с.Бутан, а известно време са живели и при братята на майката. Установи се и, че майката макар и не ежедневно е ходила на работа.
Съдът приема за доказано отчасти твърдението на бащата, че през този период той често е оставал да преспи у дома при ищеца и децата и житейски логично да е пазарува храна освен за себе си и за тях. Фактически обаче бащата не е полагал реални грижи за децата и не се доказа той изключително да е осигурявал и необходимите средства за издръжка н децата, напротив. Бащата не спори, че за този период не е заплащал издръжките определени от съда.
Предвид на това, съда приема, че въпреки факта, че често е оставал да преспи в семейното жилище с децата и майката, бащата не е изпълнил по този начин задължението си за издръжка, вменено му и с посоченото по-горе съдебно решение, и, респективно, правото на децата да получават такава не е погасено чрез предоставянето й. С оглед на това и претенцията му, че не дължи издръжка за периода от месец юли 2015г. до месец февруари /включително/ 2016г. е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора по правилата на чл.78 ГПК всяка страна има право на разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищеца е направил и заявил разноски със списък по чл.80 ГПК в размер на общо 501.20 лева, а ответника е направил и заявил със списък по чл.80 ГПК разноски в размер на 300.00 лева.
Претенцията на ищеца е за общо 2530 лева и както съда изложи по-горе тя е основателна отчасти само за 720 лева. Така на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част то иска в размер на …
Обратното, на ответника съобразно отхвърлената част от иска се дължат разноски в размер на ..
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, че И.Р.П., ЕГН ********** ***
не дължи на С.Т.Б. *** в качеството на майка и законен представител на малолетните
деца Снежа Иванова Росенова, ЕГН ********** и Райан Иванов Р., ЕГН **********
част от вземането по изпълнителен лист, издаден на 05.02.2018г. по гр.д. №
846/2015г. по описа на Районен съд – Козлодуй за издръжка на децата, както
следва: за месец март 2016г. в размер на 220 лева; за месец юни 2016г. в размер
на 80.00 лева, за месец април 2017г. в размер на 220 лева и за месец май 2017г.
в размер на 220 лева, или общо за сумата
740 лева, ведно със законната лихва.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК на И.Р.П., ЕГН ********** *** против С.Т.Б. *** в качеството на майка и законен представител на малолетните деца Снежа Иванова Росенова, ЕГН ********** и Райан Иванов Р., ЕГН **********, че не дължи част от вземането по изпълнителен лист, издаден на 05.02.2018г. по гр.д. № 846/2015г. по описа на Районен съд – Козлодуй за издръжка на децата, за периода от месец юли 2015г. до месец февруари 2016г. /х 220 лева месечно/ и отчасти за месец юни 2016г. в размер на 140.00 лева, или за сумата над 740 до претендания размер от 2530 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Т.Б. да заплати на И.Р.П., направените по делото разноски в размер на 146.97 лева.
ОСЪЖДА И.Р.П. да заплати на С.Т.Б. направените по делото разноски в размер на 212.76 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи със съобщения.
След влизане в сила на решението препис да се изпати на съдебния изпълнител за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: