Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия:
Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 1 277 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл. 511 ал.1 т. 2 от КЗ.
В исковата молба на М.М.А. и на М.М.А. се твърди, че на
01.07.2016 г., в гр. Пловдив, около 13.30 часа, на бул. „Копривщица“ и ул.
„Прогрес“ при управление на лек автомобил „ Тойота Рав
4“ с рег. № ******, управлявано от гръцката
гражданка А.Д.К.е реализирано ПТП, в резултат на което на ищеца М.А., водач на
мотоциклет „Ямаха Т-МАХ“ с рег. № ******, били
причинени множество наранявания, включващи счупване на лява бедрена кост и
рецидив на херния в дясна слабинна област. Твърди се,
че вината на извършителя е установено по нахд
8239/2016 г. на РС – Пловдив. Твърди се, че по отношение на лекия автомобил е
налице застраховка, покриваща риска „ГО“, сключена при гръцки застраховател. Твърди
се, че травмите причинили на този ищец силни болки и страдания. Твърди се, че
заявил искане за изплащане на обезщетение пред ответника като същия му заплатил
сумата от 20 000 лв., за която този ищец навежда твърдения, че не е
достатъчна да репарира причинените му вреди. В исковата молба се твърди, че
вследствие на ПТП-то, управляваният от него мотоциклет бил тотално увреден като
стойността на нанесените вреди възлизала на сумата от 9 954 лв. Собственик
на увреденото МПС бил другият ищец М.А., за която сума той предявил претенция
пред ответника.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът
да заплати на ищеца М.А. сумата от 50 000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични
увреждания, разбита по пера в исковата молба респ. да заплати на ищеца М.А.
сумата от 9 954 лева – обезщетение за имуществени вреди от увредата на мотоциклета. Претендира се законна лихва от
датата на ПТП-то и сторените в делото съдебни разноски.
Ответникът Сдружение „НББАЗ”, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани в същия
възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. к..
Възраженията на ответника се поддържат
в открито съдебно заседание от юрк. Д..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 513 ал.1 вр. с чл. 511 ал.1 т.2 от КЗ предоставя възможност на
увредено, вследствие на ПТП, лице да реализира правото си да получи репарация
на причинените му вреди от НББАЗ при спазване на условията, посочени в цитираните
разпоредби. Същите включват пътният инцидент да е реализиран на територията на
Р България, от МПС, което обичайно се
намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, застрахователя на виновния
водач да няма кореспондент
за територията на Република България
или когато има кореспондент за територията на Република България,
но съгласно вътрешните правила на Съвета на
бюрата НББАЗ да е приело решение
да ликвидира щетата. Тези изисквания
следва да бъдат установени в кумулативно съотношение като наред с тях и за да се
реализира отговорността на ответника следва да се установи и наличие на
предпоставките на нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, а именно виновно причинена вреда,
която е резултат
от противоправно поведение респ. наличие
на причинна връзка между противоправното
поведение и причинената вреда. По отношение на субективния елемент на фактическия състав е установена оборимата презумпция по чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
В настоящия случай обстоятелствата, че е реализиран
пътен инцидент на територията на Република България с участие на МПС с гръцки
регистрационен номер, по отношение на което е налице валидно сключена
застраховка, покриваща риска „ГО“ с гръцко застрахователно дружество не се
оспорва от страните по спора, а и същите се установяват от констатациите на
протокола за ПТП, изготвен от РУП – Пътна полиция към ОД на МВР – Пловдив,
представен по делото и неоспорен от страните.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с влязло в сила решение 188/02.02.2017
г. по нахд 8239/2016 г. по описа
на РС – Пловдив, влязло в сила на 18.02.2017 г. То е задължително за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Съгласно сочената разпоредба решението на наказателния съд е задължително за гражданскиясъд, разглеждащ последиците от деянието и досежно противоправността на същото.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от изслушаните по делото съдебно медицинска експертиза,
за неимуществените вреди респ. съдебно автотехническата
експертиза, досежно претенцията за имуществени вреди.
Понесените от ищеца М.А. неимуществените вреди се установяват както от
цитираното по-горе заключение на вещо лице, така и от събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Светла Тодорова Ангелова, които при
спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът цени като непосредствени лични
впечатления, които пресъздават обективно състоянието на този ищец.
Доколкото понесените от ищеца М.А. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му
травматични увреди, изразяващи се в счупване на лявата бедрена кост в долно външния й край, негативни преживявания, промяна в социалния ритъм на живот и затруднения в социално-битовото
обслужване през значителен времеви период, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите
подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи
от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление
4/1968 г. на ВС, при определяне на размера
на обезщетението съдът следва да
има предвид обективни обстоятелства, които при телесните
увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания и загрозявания. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца, интензитета на неговото страдание, вследствие нанесените му травматични
увреди, изразяващи се в причинена травма, разкриваща медико-биологичните
характеристики на средна телесна повреда, периодът от време, през който същия е
търпял болки и страдания, възстановителния период /до 6 месеца, съобразно
изводите на вещото лице по СМЕ/, извършената хирургическа интервенция и след
съобразяване с обстоятелството, че на този ищец извънсъдебно е изплатено
обезщетение от ответника в размер на 20 000 лв., което обстоятелство не се
оспорва, настоящият съдебен състав намира, че справедливо би било да се присъди
сумата от 10 000 лв. за увредата на долния крайни. С
оглед изводите на СМЕ, съгласно които не може да се обоснове причинна връзка
между процесното ПТП и рецидивиращата херния при този
ищец, настоящият съдебен състав намира, че претенцията в тази част е
неоснователна.
По тези съображения искът на ищеца М.А. следва да се уважи до размера на
10 000 лв. като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от
50 000 лв., съобразно константната съдебна практика, че се следва общо
обезщетение за причинените увреди, а не отделни такива „по пера“, както е
заявено в исковата молба.
С оглед изложените вече по-горе
съображения респ. липсата на заявени оспорвания от страна на ответника,
заявеният иск на ищеца М.А. за репарация на причинени имуществени вреди се явява
доказан по основание. Спорен между страните е размерът на обезщетението. Същото в аритметично изражение следва да е адекватно на стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля
действителната стойност на увреденото МПС към датата на увредата. Действителната стойност,
съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 400 ал.1 от КЗ е тази, срещу която вместо
нея може
да се купи
друго със същите вид и качество. Съобразно изводите на вещото
лице по САТЕ – инж. В.К.Д., средната пазарна цена на увредения мотоциклет
възлиза на сумата от 5 586 лв. респ. обоснован е извод, че стойността на
неговото възстановяване възлиза на сумата от 9 954 лв. При тези ангажирани
от страните доказателства е видно, че стойността на ремонта
надвишава действителната стойност на процесното МПС, което налага извод за
наличие на тотална щета по смисъла, вложен в нормата на чл. 390 ал.2 от КЗ.
Поради което настоящият съдебен състав намира, че искът е основателен до
размера на сумата от 5 586 лв. като за горницата до пълния предявен размер
същият подлежи на отхвърляне.
Наведените едва в писмените
бележки на ответника възражения са преклудирани и
настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне по тях. Въпреки това,
само за пълнота на мотивите и изцяло хипотетично ако не бяха преклудирани същите са неоснователни. Изпълнението на
изискването за представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на
МПС /снемане от отчет/, съобразно нормата на чл. 390 ал.1 от КЗ касае само забавата, а не се отнася до
основателността на претенцията/решение 59/12.06.2015 г. по т.д. 1256/2014 г. на
Второ ТО на ВКС, решение 44/02.06.2015 г. по т.д. 775/2014 г. на Първо ТО на
ВКС/. Другото възражение, заявено отново едва в писмените бележки за приспадане
от обезщетението на остатъчната стойност
на запазените части и материали от процесното МПС е недоказано. С оглед правилата
на доказателствената тежест в гражданския процес, която е разпределена от настоящия съдебен състав с оглед служебните му
задължения в протоколно определение от
28.10.2019 г. ответникът ако беше навел
своевременно възражение в горния смисъл следва
по безспорен начин да го установи т.е. да установи наличието и стойността на годните
за ползване части, агрегати, възли или детайли на процесното МПС,
каквито доказателствени искания не са заявявани.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата се следва от датата на изтичане на
предвидения в нормата на чл. 497 ал.1 т.2 от КЗ и датата на депозиране на
претенцията пред ответника / 09.08.2016 г. /стр. 27 в делото/по отношение
претенцията на М.А. респ. от същата дата и за ответника М.А. / стр. 38/е
дължима от 10.11.2016 г. до изплащане на задължението.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищците се следва
сумата от 649, 91 лв. – припадащата се част от заплатеното адвокатско
възнаграждение, съобразно депозирания договор за правна помощ и списък по чл.
80 от ГПК с оглед уважената част от исковете. С оглед на обстоятелството, че
адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено в глобален размер без
конкретизация за частта на всеки един от двамата, настоящият съдебен състав
намира, че сумата следва да бъде присъдена общо на двамата доколкото съдът не
може да гради предположения за вътрешните отношения на ищците досежно заплатените от тях разноски.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от иска. Същият е сторил разноски, съобразно
списъкът по чл. 80 от ГПК в размер на 625 лв. Припадащата се част от тези
разноски с оглед отхвърлената част от исковете възлиза на сума в размер на 462,
52 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда и съответни
на уважената част от иска в размер на 770, 68 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.”, с адрес: гр. София, ул.
„****** на основание чл. 511 ал.1 т.2 от КЗ да заплати на М.М.А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв. Д.К. сумата
от 10 000 /десет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 01.07.2016 г., в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.11.2016 год. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.”, с адрес: гр. София, ул.
„****** на основание чл. 511 ал.1 т.2 от КЗ да заплати на М.М.А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв. Д.К. сумата
от 5 586 /пет хиляди петстотин
осемдесет и шест/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 01.07.2016 г., в гр. Пловдив, изразяващи
се в тотална щета на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № РВ
0749 К, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2016 год.
до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 9 954 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.”, с адрес: гр. София, ул.
„****** на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплати на М.М.А.,
ЕГН ********** и М.М.А., ЕГН **********, и двамата
със съдебен адрес:*** – адв. Д.К. сумата от 649, 91
лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН ********** и М.М.А.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес:*** – адв.
Д.К. да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.”, с адрес: гр. София, ул. „****** сумата от 462,
52 лв. – разноски.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.”, с адрес: гр. София, ул.
„****** да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 770,
68 лв. – ДТ и съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: