РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р E Ш Е Н И Е
№ 1940
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав, в публично заседание на тридесети септември
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря С. Д.а и с участието на прокурора Калоян
Димитров, като разгледа докладваното от съдия Несторова КАНД № 1509 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във връзка с чл.63
ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 260077 от 16.04.2021 г., постановено по
АНД № 219/2021 г. по описа на Районен съд - Асеновград, IV н. с., с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 20-0239-000753/03.08.2020 г. на началника на
РУ на МВР към ОД на МВР - Пловдив, РУ - Асеновград, с което на Т.Ш.Ш. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл.104б т.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание чл.175а
ал.1 предл. трето от ЗДвП.
Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния и с процесуалния
закон. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП по изложени
съображения за необоснованост, тъй като според касатора, неправилно ПРС е преценил
събраните по делото доказателства. На следващо място се твърди, че е неправилно
и твърдението, че не е налице обществена опасност. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Т.Ш. в писмено становище
/отговор/ намира касационните оплаквания за неоснователни. Претендира се
оставянето в сила на първоинстанционното съдебно решение.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна, а решението
на РС – Асеновград е неправилно.
Пловдивският административен съд, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК във връзка с чл.63
ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок
по чл.211
ал.1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в
първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 260077/16.04.2021 г., постановено по
АНД № 219/2021 г. Асеновградския районен съд е отменил Наказателно
постановление /НП/ № 20-0239-000753/03.08.2020 г. на началника на РУ на МВР към
ОД на МВР - Пловдив, РУ - Асеновград, с което на Т.Ш.Ш. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл.104б т.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание
чл.175а ал.1 предл. трето от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен съд - Асеновград е
приел, че от събраните доказателства не се установява по безспорен начин, че е
осъществен съставът на визираното в НП административно нарушение, като при
издаването му не са допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че по-високият
шум, който полицейските служители са възприели, както и рязкото и бързо
оттегляне, се дължат на бързо изтегляне от кръстовището, при натоварен трафик в
същото и дадено на жалбоподателя предимство, което е характерна маневра при
управление на МПС в градовете на РБ, които се характеризират с бързи темпове на
растеж на населението, бавни темпове на адаптация на пътната инфраструктура към
разрастването на трафика и дори, пълна неадекватност на същата при увеличен в
пъти трафик, при обективна невъзможност за промяна на това положение, което налага гражданите,
на които се налага да шофират в тази ситуация, да ползват рязко подаване на
газ, за по-бързо изтегляне и отпушване на трафика при задръствания и натоварване.
Като е формирал този извод, РС – Асеновград е приел от правна страна, че
рязкото подаване на газ с цел изтегляне на кръстовище при натоварен трафик,
свързано с повишен шум от двигателя и
специфично поведение на автомобила, от обективна страна, не представляват
ползване на обществен път по начин, различен от неговото предназначения – за
превоз на пътници и товари. Приел е също така, че липсва обществена опасност на
деянието, тъй като се касае за бързо изтегляне от кръстовището, поради което е
приел, че от обективна страна жалбоподателят не е извършил вмененото му
административно нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП.
В решението са липсват подробни мотиви относно
законосъобразността на оспореното НП, в т. ч. и защо е прието, че не е доказано
извършването на нарушението по чл.104б т.1 от ЗДвП от страна на
жалбоподателя, като за целта съдът е обсъдил свидетелските показания, но е
кредитирал само тези, дадени от свид. П., но не и тези, дадени от актосъставителя
и колегата му, като липсват конкретни доводи, защо именно тези показания са
взети предвид и въз основа на тях е формиран крайният извод на съда.
Иначе е установено, че НП е издадено от компетентен орган,
който неправилно е приложил съответната на нарушението санкционна норма в
производство, което опорочава НП и налага неговата отмяна като
незаконосъобразно. Съдът е посочил, че липсва и обществена опасност на
деянието.
С други думи казано, РС - Асеновград е приел, че нарушението
и нарушителят не са доказани по несъмнен начин, а при издаването на НП не са спазени всички законоустановени изисквания.
Фактическите констатации и правните изводи, формирани от
първостепенния съд, не се споделят от настоящата инстанция.
Във връзка с наведените в касационната жалба възражения, че
неправилно РС - Асеновград е приел
описаното в НП, че осъществява състава на нарушението, за което е бил
санкциониран, следва да се посочи, че, както в АУАН, така и в НП, нарушението е
описано по следния начин: "Водач на МПС използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари, като рязко подава газ, при което задните гуми на
автомобила превъртат до загуба на сцепление и многократно същият поднася задната
си част, с което си поведение застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението". Описаното нарушение възпроизвежда посочената като
нарушена разпоредба на чл.104б т.2 от ЗДвП и санкционната норма на чл.175а
ал.1, предл. трето от ЗДвП - ползва път за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари. Безспорно е, че извършваните действия не съответстват на изискването
за разумно шофиране, без да се създава опасност за останалите участници в
движението.
Все в тази насока следва да се посочи, че неправилно РС -
Асеновград е приел, че от обективна страна, жалбоподателят не е извършил
вмененото му нарушение от касационния жалбоподател въз основа на показанията на
разпитания по делото свидетел Г.П., без да вземе предвид показанията на
служителите от „Охранителна полиция“. От позицията си на очевидци, възприели
непосредствено действията на касационния жалбоподател, според съда, показанията
и на тримата свидетели са непротиворечиви. Признаците на управлението на
автомобила са били налице, поради което и АРС ги кредитира, като същевременно
по отношение на обстановката, при която е извършено нарушението, се кредитират
само показанията на свид. Г.П., без да се сочат конкретни доводи в тази насока.
Приети са на доверие дадените от него показания, че автомобилът, с който е
извършено нарушението е автоматик, разполага с тракшън контрол, което не
позволява да се извършва въртене на гумите.
Неправилно РС – Асеновград е преценил, че показанията на
свидетеля Г.П., който свидетел е и очевидец, относно обстановката, при която е
извършено нарушението от Ш., са последователни, обстоятелствени и
неопровергани. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че свид. К.П.(актосъставителя)
заявява, че след като са спрели МПС за проверка и са обяснили за какво става
въпрос, водачът разбрал, че е сбъркал, държал се спокойно е казал, че друг път
ще внимава. Водачът на лекия автомобил е нямал претенции, за което е съставен акт, което обстоятелство се
потвърждава от наличния по преписката АУАН, в който Ш. собственоръчно е вписал,
че няма възражения и се е подписал. Поради това е основателно твърдението на касационния
жалбоподател, че районният съд е основал своите правни изводи въз основа на неправилно
преценени доказателства. Цитираните показания настоящият съдебен състав намира
за безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, при което обаче, неправилно
са били кредитирани от съда при липса на оборващи ги доказателства. При така
установените факти, не може да бъде споделена тезата на първоинстанционния съд,
че Ш. не е извършил нарушението по чл.104б т.2 от ЗДвП.
Съобразно разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен
водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване,
като е длъжен да спазва предписанието на чл.104б т.2 от ЗДвП, а именно да
използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали
действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези
пътища и на обособените за тази цел места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл.104Б т.2 от ЗДвП,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението
всички елементи от обективната страна на нарушението. С оглед цялостния контрол
за законосъобразност, категорично не може да се обсъжда и въпросът за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят е въвел разпоредбата на чл.104б
от ЗДвП, за превенция на такива случаи, като настоящия, при които водачи на
автомобили извършват подобни "маневри" в населените места и по този
начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. От
тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и
тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл.175а ал.1 от ЗДвП
наказание "глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото
"лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.
Изложеното до
тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд като неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода
на спора и претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че такова се следва и същото се констатира в
размер на 80.00 (осемдесет) лева, съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Воден
от горното и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2
от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХXVІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260077 от 16.04.2021 г., постановено по АНД № 219/2021 г. по описа на
Районен съд - Асеновград, IV н. с., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-0239-000753/03.08.2020 г. на началника на РУ на
МВР към ОД на МВР - Пловдив, РУ - Асеновград, с което на Т.Ш.Ш. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл.104б т.2 от Закона за движение по пътищата на основание чл.175а
ал.1 предл. трето от ЗДвП
ОСЪЖДА Т.Ш.Ш.,
ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата от 80.00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.