Решение по дело №450/2024 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2. Образувано е по жалба на Агенция “Пътна инфраструктура”, адрес: гр. София, пл. Македония, № 3, срещу Решение № 118 от 19.03.2024г., постановено по а.н. дело № 20235220200528 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г., с което е отменен Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Евротрак Лизинг“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 161, ет. партер, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179 ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева, като дружеството е задължено да заплати съответната такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното от „Евротрак Лизинг“ ООД, пътно превозно средство в размер на 133,00 лв.

3. Поддържаните възражения се субсумират в твърдение, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, тоест касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Възразява се, че неправилно първоинстанционния съд е асоциирал обхвата на нарушението с преминаването през сегмента където е отчетено нарушението. В този смисъл се сочи разпоредбата на чл. 179, ал. 3д, изречение първо от ЗДвП.

Счита се, че посочената в обжалваното решение практика на Съда на Европейския съюз е неотносима към процесното нарушение, като Решение на съда, пети състав от 04 октомври 2018г., постановено по Дело С-384/17г. не разглежда случай, който е аналогичен на процесния.

Поддържа се, че разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент предвиждаща, че наложените санкции следва да са ефективни, пропорционални и възпиращи, залага общностната цел, държавите-членки да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби установени във връзка с таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури. Счита се, че тази цел е постижима, само при кумулативното наличие трите условия тоест, ако едно наказание е съобразено единствено с изискването за съразмерност, то целта няма да бъде осъществена. В този контекст се сочи, че само за календарната 2021г. в системата по чл. 167а от ЗДвП са регистрирани 26 нарушения на името на дружеството.

Сочи се също така, че на жалбоподателя е предоставена възможността да се освободи от административно наказателна отговорност, като заплати компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, която именно гарантира принципа на пропорционалност.

Счита се, че решението на първоинстанционния съд поставя в правен абсурд всички административно наказващи органи в страната в случаите, когато за административни нарушения са предвидени санкции с фиксиран размер.

Възразява се, че дори да се приеме, че в случая е нарушен принципа на съразмерност, то районния съд е следвало да измени наказанието, а не да отменя изцяло процесния електронен фиш.

Сочи се, че в случая правилото на чл. 28 от ЗАНН е неприложимо.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като процесния електронен фиш бъде потвърден. Иска се присъждане на разноските по производството и в двете съдебни инстанции. Възразява се, че хонорарът платен на ответника в касационното производство е прекомерен.

4. Ответното „Евротрак Лизинг“ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 161, ет. партер, чрез процесуалния си представител адв. К. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се фактическите констатации и правните изводи формирани в първоинстанционното съдебно решение.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита се, че в случая е нарушен принципа на пропорционалност при налагане на санкцията, както и че новите разпоредби на чл. 10б, ал. 7 и ал. 8 от ЗДвП, следва да се квалифицират като по-благоприятен за дружеството закон.

ІІ. За допустимостта :

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

7. В обстоятелствената част на процесния електронен фиш, са описани следните данни: на 15.04 2021г., в 08:09 часа. е установено нарушение № ВFFFЕ50AС5604066Е053041F60А1DСА, с ППС влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.4601“, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в Община Пазарджик, за движение по път І-8 км. 196+643, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство №10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-8 км 196+643.

Констатирано е, че собственик на пътното превозно средство е „Евротрак Лизинг“ООД, ЕИК: *********.

При тези данни, с процесния Електронен фиш № ********** на АПИ, , на дружеството за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 36 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева, като дружеството е задължено да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното от **********, пътно превозно средство в размер на 133.00 лв.

8. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети:

• Договор за наем на процесното МПС от 22.01.2021 г., с наемател „Груп Транс МН“ ЕООД;

• снимки и данни от информационната система на администрацията във връзка с процесното нарушение;

• Решение за отказ за анулиране на електронен фиш № ********** от 20.03.2023г.;

• Становище от системен администратор в отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в Национално тол управление, за това, че на датата на процесното нарушение за пътното превозно средство няма получена тол декларация; няма получена маршрутна карта; няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението;

• Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 г. на и.д. Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за одобряване на образци на електронни фишове;

• Разрешение за строеж № РС-28 от 12.04.2019 г., с титуляр Агенция „Пътна инфраструктура“ и Протокол за установяване на годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка.

9. При разрешаване на правния спор с който е сезиран, във връзка с възраженията на дружеството решаващия съд е посочил, че при системно тълкуване на нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 и ал.4 и чл.189ж ал. 1 и ал. 7 от ЗДвП, се установява възможността, чрез издаване на електронни фишове да се налага административно наказание имуществена санкция за нарушения, установени от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Прието е, че процесният електронен фиш е издаден от снабдения с правомощията за това орган, съдържа всички нормативно установени реквизити и е издаден съгласно утвърдения от Агенцията образец, като в него са отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с яснота и в пълнота.

За неоснователни са били приети възраженията, че е била подадена декларация по чл.187а ал.4 от ЗДвП, както и че е налице друго дружество, ползвател на пътното превозно средство.

Констатирано е, че е изпълнено изискуемото по закон условие и към ЕФ е бил приложен генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.

Прието от решаващия съд е, че напълно доказано по делото е приписаното с електронния фиш бездействие, а именно - установено е движение в инкриминираното време по процесния участък на притежавано от дружеството МПС с всички негови технически параметри, което не е обезпечено със заплащане на дължимата пътна такса поради липсата на подадена тол декларация за преминаването или валидна маршрутна карта за съответния сегмент.

В случая обаче, от първоинстанционния съд е счетено, че е нарушен принципа на пропорционалност/съразмерност на наложеното наказание и обществената опасност на деянието. Според съда, незаплатената тол такса в казуса е в размер 0,57лв., тоест по-малко от 1,00 лев. В този именно контекст е счетено, че наказанието за това нарушение от 2500,00лв. е очевидно несъразмерно на извършеното нарушение.

Това становище на съда е обосновано в контекста на нормите на чл. 12 от ЗАНН и чл. 35, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН.

Счетено е, че предвиденият в чл.179 ал.3б от ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.

В този контекст са посочени съдебни актове на Съда на Европейския съюз. Цитирано е Решение на Съда на Европейския съюз от 9 февруари 2012 г. по дело С-210/101 в т. 23 в което е указано, че „…Все пак при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността…“. В същия смисъл е цитиран текста т. 50 Решение на Общия съд (VIII състав) от 17 март 2016 година по дело Т-817/14.

Според първоинстанционния съд, в случая следва да се приеме, че охраняваните обществени отношения чрез приложимите по настоящия казус норми на Закона за движението по пътищата не са засегнати в степен, оправдаваща приложението на административнонаказателната принуда спрямо дружеството. Счетено е, че предвиденото в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП административно наказание, наложено в неговия абсолютен размер на дружеството жалбоподател, противоречи на чл.9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност.

Според решаващия съд, в процесния случай фактът, че дружеството жалбоподател не се е възползвало от правото по чл.10, ал. 2 от ЗП, реализирането на което може да предпостави анулиране на фиша по чл.189ж ал.3 т.1 от ЗДвП , не засяга извода на съда за отмяна на фиша поради незаконосъобразността му, резултат от несъразмерността на наложеното с него административно наказание за извършеното административно нарушение.

ІV. За правото :

10. Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съобразно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а според чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

11. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съобразно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

В чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е указано, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

12. С Решение от 9 февруари 2012 г. по дело С-210/101, Съда на Европейския съюз е постановил, че изискването за пропорционалност, уредено в член 19, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционен режим като въведения със Законодателен декрет № 57/2007 за определяне размера на глобите, които могат да бъда налагани в случай на нарушение на някои разпоредби в областта на автомобилния превоз на стоки и лица (a kzti rufuvarozshoz s szemlyszlltshoz kapcsold egyes rendelkezsek megsrtse esetn kiszabhat brsgok sszegrl szl 57/2007. Korm. Rendelet), от 31 март 2007 г., който предвижда налагането на глоба с фиксиран размер за всички нарушения, независимо от тежестта им, на правилата относно използването на тахографски листове, закрепени в членове 13—16 от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, изменен с Регламент (ЕО) № 561/2006.

Действително, цитираното решение на Съда на Европейския съюз, а и останалите решения на същия съд, които са обсъдени от районния съд в обжалваното в настоящото производство решение, нямат за предмет идентични факти, както тези които са установени в хода на първоинстанционното производство, но в случая, първоинстанционния съд е обсъдил и формирал своите изводи, принципно относно приложението на изискването за пропорционалност между извършеното нарушение и наложената санкция.

13. Ето защо, в рамките на посочената материално и административно наказателно правна уредба и разрешенията дадени от Съда на Европейския съюз, районният съд е изложил подробни мотиви, фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по делото доказателства.

Въз основа на правилно установените факти, са направени принципно обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и административно наказателния и на процесуалния закони.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят в основните им части от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

14. Според чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. В този контекст, съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Това ще рече, че правилото установено в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е приложимо и по отношение на административни нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки и за които се издава електронен фиш.

Според чл. 189, ал. 10, т. 3 от ЗДвП, влизат в сила електронните фишове, които са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Казано с други думи процесният електронен фиш не е влезнал в сила.

15. Според чл. 10б, ал. 7 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство(курсива наш).

16. Тоест, действащата понастоящем уредба, изключва изцяло осъществяването на административно наказателната отговорност на дееца, при осъществяване на предпоставките възведени в хипотезата на цитираната правна норма. Сиреч, новото, действащо понастоящем правило е материално правно, а не процесуално правно.

Според чл. 10б, ал. 8 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.

Както се цитира в т. 11 от настоящото решение, административно наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3 б от ЗДвП, обявява за административно нарушение, не нещо друго, неспазването на материалните правила за поведение установени в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата.

17. След като административно наказателната норма, обявява по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, за административно нарушение деянието, което нарушава установения в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата ред на държавно управление, то очевидно е, че последвалото момента на извършване на деянието приемане на нормата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), която предвижда хипотеза, изключваща възможността да бъде образувано административно наказателно производство, следва да бъде определено, като нов нормативен ред, който е по благоприятен за нарушителя. В случая, този по-благоприятен ред не е бил приложен.

18. С оглед възраженията на касационния жалбоподател, следва да се добави, че предвидената в чл. 10, ал. 2 от ЗП възможност, при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице, да може да заплати компенсаторна такса не е хипотеза, която е равнозначна по своите последици на правилата предвидени в чл. 10б, ал. 7 от ЗП. Очевидно е, че с оглед размера на така наречените компесаторни такси( виж Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа), те не съставляват равностойност на предоставената услуга по преминаване и ползване на платената пътна мрежа и освен заявения компенсаторен, тоест обезщетителен характер, несъмнено имат характер и на наказателна санкция. Именно затова, в чл. 10, ал. 2 от ЗП е предвидено, че при заплащане на компенсаторна такса, нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност, доколкото е явно, че при налагане на глоба или имуществена санкция и при заплащане на компенсаторна такса, реално би се стигнало до понасяне от нарушителя на две санкции за едно и също административно нарушение.

Обратно, в хипотезата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП, при заплащане на дължимия(а не компенсаторен или санкционен) размер на таксата в определения срока, въобще не се образува административнонаказателно производство.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118 от 19.03.2024г., постановено по а.н. дело № 20235220200528 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.